№ 15056
гр. С., 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110166182 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Х.М.Д. против Д.15 с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25000 лева – част
от авансово заплатено възнаграждение по неосъществен договор за изработка,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2024 г. до
окончателното изплащане. Ищецът твърди, че бил в преддоговорни
отношения с ответника за сключване на договор за изработка с предмет
организация на концертно мероприятие с рекламна цел. В процеса на водене
на преговори заплатил на ответника съответно: на 29.03.2024 г. – сумата от
36000 лева и на 13.05.2024 г. сумата от 15000 лева или общо 51000 лева.
Поради различни разногласия до сключване на окончателен договор така и не
се стигнало, а на 16.09.2024 г. ответникът възстановил на ищеца сумата от
26000 лева. Ищецът счита, че сумата от 51000 лева била дадена на ответника
на невъзникнало основание и моли съда да осъди ответника да му възстанови
остатъка от 25000 лева. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че между страните бил сключен
устен, неформален договор за изработка с предмет организация на концертно
мероприятие с рекламна цел. В изпълнението на този договор бил извършил
редица действия през периода от декември 2023 г. до юни 2024 г.: провежда
срещи с технически организатори на събитието, свързва се с медии, свързва се
с изпълнители, резервира клубове, одобрява име на мероприятието. Счита, че
тъй като между страните бил сключен договор, процесната сума не била
дадена на извъндоговорно основание, поради което моли съда да отхвърли
иска. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден насрещен иск от Д.15, моли съда
да осъди Х.М.Д. да му заплати сумата от 1250 лева – частичен иск от общо
50000 лева – дължимо възнаграждение по договора за изработка. Излага
отново твърденията в отговора на исковата молба за наличие на неформален
договор между страните и извършените от него фактически действия. Счита,
1
че възнаграждението за тях възлизало на 50000 лева и моли съда да осъди
ответника – ищец по главния иск – да му заплати 1250 от тях. В срока за
отговор е постъпил такъв от ответника Х.М.Д.. Взима становище за
неоснователност на иска. Отново оспорва сключването на окончателен
договор за изработка, извършените от Д.15 фактически действия и
основанието им. Твърди, че извършените от Д.15 действия по организиране на
музикална група и провеждане на мероприятие, били извършени за собствена
сметка и не били във връзка с отношения между страните. Моли съда да
отхвърли насрещния иск, претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
След направено искане, размерът на предявения насрещен иск е увеличен на
сумата от 25000 лева, частичен от сумата от общо 50000 лева.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на заплащане от страна на Х.М.Д. на сумата от общо 51000 лева и
възстановяването на Д.15 на 26000 лева. Тези факти се установяват и от
приложените платежни документи (л. 6 до л. 13 от делото). В представените
от ищеца две фактури и две проформа фактури е посочено, че основанието на
заплащането от негова страна на сумата от 51000 лева е авансово плащане във
връзка с организация на събитие – реклама и ребрандиране на ищеца. С
нотариална покана, връчена на ответника на 16.09.2024 г. (л. 14 и л. 15 от
делото) ищецът го е поканил да му изплати сумата от 25000 лева. Представен
е препис на обезпечителна заповед (л. 19 от делото). Както от ищеца (л. 21 от
делото), така и от ответника (л. 34 до л. 59 от делото) са представени преписи
на кореспонденция водена както между страните, така и между тях и трети
лица. От представената от ответника кореспонденция се установяват водените
между страните уточнения за това къде ще се провежда самото мероприятие,
къде ще се разполага сцената. Между ответника и трети лица е проведена
кореспонденция за това какво ще е логото на мероприятието, каква ще бъде
логистиката, къде ще се настаняват работещите. Обсъжда се какви музикални
инструменти ще се ползват, какви оферти евентуално ще се приемат.
Осъществена е комуникация и с чуждестранната музикална група „I.“.
Представен е и препис на договор за разпространение и реклама на събитие (л.
80 до л. 81 от делото), от който се установява, че между ответника в
качеството на възложител и трето по делото лице – А. в качеството му на
изпълнител е постигната договорка А. да разпространява билети и извършва
рекламни и маркетинг услуги за провеждане на събитието „HMD представя
F.F. в клуб С., гр. В., на 09.08.2024 г. с участието на група „А.“ и група „I.“. С
Анекс към този договор (л. 82 от делото) събитието е променено на „FunkFest
Varna в клуб С., гр. В., на 03.08.2024 г. с участието на група „А.“ и група „I.“.
Представен е и препис от кореспонденция между управителя на ответника и
трето по делото лице, в което той заявява, че тъй като предложението
участието на група „I.“ да бъде отказано, е абсурдно, решава да реализира
този концерт за собствена сметка като собствен проект. Всички приложени по
делото доказателства, описващи кореспонденции, не бяха оспорени между
страните, поради което съдът ги кредитира с доверие като годни
доказателствени средства.
В открито съдебно заседание по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК бяха снети
обяснения от управителя на ищеца – М. С. П.. Заявява, че ответникът не бил
2
ангажиран за организиране на музикално събитие и ребрандиране на ищеца,
тъй като предвид всички обстоятелства бил избран друг изпълнител. Не знае
дали е налице неизпълнение на някои от задълженията на ответника, но
предвид качеството на предлаганите услуги и това което е предложил, като
цена, в крайна сметка ищецът е избрал друг вариант. В крайна сметка е
проведено мероприятие, в двора на археологическия музей със съвсем друга
компания, по съвсем друг начин. Управителят е водил лична комуникация с
управителя на Д15 И.К.. Първоначалната идея била той да организира
абсолютно всичко. Но тъй като имало неизпълнение на част от нещата, които
се договорили, това не се случило. Не се стигнало до изпълнение, тъй като в
момента, в който К. е предложил определена спецификация на услуги и на
стоки, които не са удовлетворили ищеца, му било казано, че той няма да се
занимава с този случай. Управителят принципно се съгласил първата
ангажирана банда Б.Н.Х. да участва в концерта, но К. му се обадил и му казал,
че това не е възможно. Казал също, че са му отказали и групата няма да дойде.
Нито една от предварителните устни уговорки, които страните имали не била
изпълнена от негова страна. Управителят се съгласил група И. първоначално
да участва в организиране на събитието, след като станало ясно, че групата
Б.Н.Х. няма да може да дойде, но не се знаело до последния момент дали И.
ще дойдат или не.
Като свидетел по делото беше разпитан и Ф.Б.Х.. Заявява, че от 2002 г.
се занимава с организация на концерти. Неговата работа, след като се сключи
договор с дадена група за идването в България, е последващата,
организационна, логистична дейност, която следва цялото организиране на
едно събитие. Д15 се свързали с него в начален стадий на проект за
организация на голямо събитие в гр. Д. и се консултирали с него, как да бъде
изградено едно такова събитие, какво да включва, как да бъде построено,
организация на публика. Било отдалечено от гр. В., от където вероятно биха
били по-голямата част от хората, които да участват. Коментирали как да бъде
организирано едно подобно събитие. Свидетелят не присъствал в самата
кариера. След като станало ясно, че цялото събитие няма да се случва там на
място, а ще се премести в гр. В., тогава имали среща на място в клуб К., който
бил на плажната ивица в гр. В.. Имали среща с две дами, представители на Х.,
с които се уточнявала позиция на сцена, брандиране и други организационни
въпроси. Разговаряли основно по телефона. На място вече в гр. В. на самото
събитие също присъствали. Имали много разговори с И.К., за това че искат да
бъде заснето цялото събитие, начина по който да се организира телевизионен
екип по време на събитието. Било невъзможно в гр. В. да се осигурят такива
подизпълнители, които да извършат тези дейности. Трябвало всичкото това
нещо от С. да се докара, а това много вдигало бюджета. В гр. В. не се
разполага на местно ниво със специализирана техника, която да отговори на
нуждите на събитието. К. пътувал поне три пъти до В.. След тези пътувания се
чували и обсъждали как са преминали. В музикалния бизнес в цяла Европа и в
Америка включително съществували неписани, но установени търговски
практики. Задаването на въпрос от страна на промоутър към група,
независимо която и да е група, автоматично означавал договор, независимо
дали е подписан или не. Отказът за това да се плати на групата и да дойде, бил
въпрос на отказ от провеждане на събитието, съответно въпросният
промоутър се зачерквал от листа с потенциални бъдещи проекти, които може
да му бъдат дадени от страна на някои от големите агенции в света. В много
случаи промоутърът при отказ на клиента да се случи събитието, се
3
принуждавал да плати за собствена сметка на групата, независимо тя дали ще
дойде или не, само и само да си запази репутацията, за да може при
следващото запитване към агента да получи отново група и да не му спре
бизнеса. Помежду си си говорят например 10 основни агента в Европа, които
държат 90% от групите в Европа. Възнагражденията се определят в
зависимост от мащаба. За големи събития било много по-добре платено.
Зависи от групата каква е, какви са условията, които предлагат. Има групи,
които искат само билетите, други искат хонорар плюс билети. Има трети,
които взимат абсолютно всичко от спонсори, прибират при себе си съответно
се отчислява процент към промоутъра, като човек извършил дейността.
Хонорарите не били малки. Тези първоначални разговори, доста често се
случват в кабинет на маса, в офис и т.н. Задължително след предварителни
уговорки се ходи на място, физически да се види самото място как изглежда,
дали ще е възможно да се осъществи мащабът който е зададен в
предварителните разговори. След такива проучвания било нормално
организаторът да предлага оферта на лицето, чието събитие ще организира. В
случая свидетелят не бил запознат дали е имало предложена оферта. От самия
К. знае за сключването на договора, често се чували, за да обсъдят различни
въпроси. На 03.08.2024 г. в гр. В. свидетелят участвал в организация на F.F. В..
Събитието се провело. Било организирано от И.К., заедно с A., които по-скоро
били билетопродавач и се занимавали с рекламна кампания по техните канали.
Групите, които участвали в този фестивал, били „А.“ и И.. Свидетелят не знае
от кого са били заплатени възнагражденията на тези групи. В крайна сметка от
концерта, организаторът бил по-скоро на загуба.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези
рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. От изложените фактически
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и отправения с нея
петитум до съда, е видно, че ищецът претендира връщане на нещо, получено
на неосъществено основание – втория състав на неоснователното обогатяване
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Неоснователното обогатяване предполага неоправдано
разместване на имуществени блага при липса на основание, а при конкретно
избрания способ за защита от ищеца, е необходимо получаването на сумата да
е станало с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да
бъде осъществено. Съобразно правната доктрина и съдебната практика, в това
число и задължителна такава - Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д.№
1/1979 г. на Пленума на ВС и др. втората кондикция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при сделки под
отлагателно условие, когато то не се сбъдне, както и други хипотези, за всички
които обаче е характерно и безусловно необходимо за съставомерността на
конкретното неоснователно обогатяване невъзможността за изпълнение да е
настъпила по обективни причини, без виновното поведение на който и да е от
контрагентите. В подкрепа на горното е и невъзможността на страната по
договор под отлагателно условие да иска връщане на даденото по договора,
ако при наличие от интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е
попречила да настъпи то, тъй като условието ще се счита за сбъднало се - чл.
25, ал.1, изр.2 от ЗЗД. В процесния случай, неоснователността на претенцията
се налага още от твърденията на ищеца, тъй като той не твърди обективна
невъзможност за осъществяване. Напротив, като причини за липсата на
възникване на облигационно правоотношение се посочват разногласия между
4
страните и непредоставяне на пълна оферта от страна на ответника. Теорията
и практиката са последователни във виждането си, че невъзможността за
изпълнение, която погасява облигационно отношение, е само обективната и
безвиновната невъзможност. Виновната невъзможност е субективна и тя не
погасява задължението в облигационното правоотношение, а напротив,
поражда отговорност за неизпълнението му наред с него, когато кредиторът
има интерес от изпълнението, или вместо него, когато дължимото е вече
безполезно за кредитора. Поради изложеното предявения от ищеца главен иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения от ответника насрещен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че съгласно тази разпоредба
поръчващият по договора за изработка трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. С този договор изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. За възникване на тази отговорност е необходимо да
се установят следните юридически факти: наличие на валидно сключен
договор между страните и изпълнение на работата, така както е поръчана. В
случая по делото основният спорен въпрос между страните е наличието на
сключен договор между тях. От приложената по делото кореспонденция е
видно, че между страните е имало уговорки, които са с по-скоро
предварителен, проучителен характер. Извършените от ответника действия не
е ясно дали са му били възложени от ищеца, тъй като не е ясно какви са били
действията, които ищецът е искал да се извършат. Не е определен краен срок
за извършване на работата, не е определено и конкретно възнаграждение,
нито начин, или срок за плащането му. За да бъде едно предложение пълно, то
следва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор, по
начин който да позволи сключването му с просто "да" на приемащата страна.
Минималните престации на договора за изработка са изпълнението на
конкретни фактически действия и конкретно определено възнаграждение. По
делото не се установи нито една от тези престации да е индивидуализирана по
степен, която да отговаря на изискванията за един сключен договор и едно
възникнало облигационно правоотношение. По делото така и не стана ясно
защо първоначално заплатената на ответника от ищеца сума е била именно
51000 лева, а не някаква друга. Предвид сложния, комплексен характер на
договора, е необходимо да се постигне съгласие и по други негови съществени
елементи - начина на плащане, конкретните срокове за изработка на отделните
етапи. Страните са били в етап на преговори и към датата на осъщественото
плащане по фактурите явно са имали постигнато съгласие по голяма част от
съдържанието на бъдещия договор и ищецът е превел авансовите вноски,
преди окончателното сключване на договора. По делото, обаче, няма събрани
доказателства, които с категоричност да установяват постигнато съгласие и по
последните съществени елементи на договора, напротив, установяват се
значителни противоречия в твърденията на страните по тях /а е недопустимо и
установяването им със свидетелски показания/, поради което и съдът приема,
че между страните няма окончателно сключен договор за провеждането на
събитие по ребрандиране. Поради изложеното първият юридически факт от
насрещния иск не е доказан, което налага неговото отхвърляне.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са заплатени 40 лева – държавна такса в обезпечителното
производство, 1800 лева – адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство, 1000 лева – държавна такса в настоящото производство и 3180
5
лева – адвокатско възнаграждение за защита по главния иск. С оглед
отхвърлянето му, тези разноски остават за сметка на ищеца. От него са
заплатени и 5580 лева – адвокатско възнаграждение за защита по насрещния
иск, които следва да му се присъдят. От ответника са заплатени 1000 лева –
държавна такса по насрещния иск и 4000 лева – адвокатско възнаграждение.
Тъй като не е посочено каква част от адвокатското възнаграждение се дължи
по защитата на главния и каква част – по защитата на насрещния иск, съдът
приема, че това е по-равно, по 2000 лева за всяка от двете юридически услуги.
С оглед отхвърлянето на главния иск, на ответника се дължат единствено 2000
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.Д., ЕИК: ***, със съдебен адрес гр. С.,
бул. *** срещу Д.15, ЕИК: *** със съдебен адрес гр. С., ул. *** иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 25000 лева, получена от ответника на
неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.09.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.15, ЕИК: *** срещу Х.М.Д., ЕИК: *** иск
с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х.М.Д., ЕИК: *** да
заплати на Д.15, ЕИК: *** сумата от 25000 лева, частичен от сумата от общо
50000 лева – възнаграждение по сключен между страните договор за
изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2024 г.
до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.15, ЕИК: *** да заплати на Х.М.Д., ЕИК: *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5580 лева – адвокатско възнаграждение за защита
по насрещния иск.
ОСЪЖДА Х.М.Д., ЕИК: *** да заплати на Д.15, ЕИК: *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2000 лева – адвокатско възнаграждение за защита
по главния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6