Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..…/…………….… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на четиринадесети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4483 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.Д.Д. ЕГН **********
*** против Електронен фиш серия К №
1464372, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДП извършено на 27.12.2016год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.
182, ал.2, т.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен. Навежда твърдения за допуснати
нарушения на процес. правила и
материалния закон и моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност отправя искане за
определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в минималния
предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от наредба № 1 от 09.07.2004год. размер от 100лв.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К №
1464372 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 27.12.2016год. в
12:03часа по път втори клас № 29 от гр.Варна в посока гр.Добрич, до
кръстовището за с. Крумово, при ограничение на скоростта 60км./час, въведено с
ПЗ В-26, с МПС – л.а. „Опел Мирева“ с рег. № В7440ВК
е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост
89км./час при разрешена скорост 60км./час или превишение
29км./час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M646/14. Като собственик на автомобила бил вписан въззивника Д.Д.Д.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.2,
вр. чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер
на 100лв. на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДП.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени разпечатка от „Системата за управление на
административнонаказателна дейност“, снимка на нарушението с точни координати,
протокол № 819р-28691 от 27.12.2016год., ведно със снимка на разположението на
преносим пътен знак, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“,
справка за нарушител, както и справка за местата на контрол на скоростта
оповестени на интернет страницата на ОДМВР Варна.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дал З.Х.. Същият заявява пред съда, че към
2016год. е работил като мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР Варна. Сочи
че нарушението е било установено с техническо средство поставено в служебен
автомобил, както и че системата работи сама и няма намеса от негова страна.
Заявява, че при регистриране на превишена скорост системата се задейства
автоматично.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по
делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В случая съдът констатира, че ЕФ
отговаря на формалните изисквания описани по-горе. Същия е издаден по утвърдения
образец и съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Що се касае до наведеното в
жалбата възражение, че в ЕФ липсвали указания за пред кого и в какъв срок може
да обжалва фиша, то се споделя от съда. Такъв реквизит обаче от една страна не
е предвиден в утвърдения образец, а от друга факта, че въззивникът е подал
жалба срещу ЕФ и то в срок, а жалбата е адресирана чрез ОД на МВР Варна до РС
Варна е показателен, че той се е запознал с фиша и е бил наясно пред кого и в какъв
срок подлежи на обжалване фиша. За каквото и да било нарушено право на защита и
дума не може да става.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът счете, че атакуваният ЕФ е издаден и в съответствие
с материалния закон.
Съгласно ТР № 1 от
26.02.2014год. по т.д. № 1/2013год. на ВАС издаването на ЕФ е строго ограничено
и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165,
ал.2, т.6 и т.7 от ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила които да бъдат достатъчно ясни
и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и мобилни
технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДП (в
редакцията към датата на нарушението вписана в ЕФ -ДВ, бр. 19 от 2015г.) при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §.65 от ДР
на ЗДП е дадена легалната дефиниция за автоматизирани технически средства и
системи като видно от нормата това са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от
Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал
НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.,
с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализа на всички посочените
нормативни разпоредби налага извода, че към дата на нарушението отразена в ЕФ -
04.07.2016год. нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган - освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията
залегнали в цитираното по-горе Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС –
Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата
на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр.
19 от 2015г. В контекста на горното настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение за
скорост по ЗДП може да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие
че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и не
споделя противното становище изложено в жалбата.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на
чл.4 от Наредбата контролът да се осъществява със АТСС, одобрено по реда на
Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. В горната насока са приложените
към АНП Протокол № 3-9-16 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR
-1M и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно
до 24.02.2020г.. Не е спорно по делото, а и факта, че лабораторията на МВР е
оправомощена да извършва последващи проверки е публично известен. Информацията
за оправомощените лаборатории е публикувана на основание чл.55, ал.1 от ЗИ в
официалния бюлетин на ДАМТН и е достъпна на интернет страницата на ДАМТН в
рубриката Регистри – Списък на лицата оправомощени за проверка на средства за
измерване на компоненти и допълнителни устройства към тях където лабораторията
на МВР фигурира под № 19.
От друга страна видно от
събраните по делото доказателства нарушението е установено посредством мобилна система
за видеоконтрол TFR – 1M, монтирана на служебен автомобил с № СА5286ВС.
Системата обаче е била позиционирана и е работела в стационарен режим, като е
била обозначена надлежно с преместваем ПЗ Е-24, при
спазване на нарочната процедура предвидена в Наредба № 8121з-532 -
разположението на пътния знак е документира със снимков материал – чл. 7, ал.2
от Наредбата. Документирано със снимков материал е и мястото където е бил
разположен уреда, каквото изискване е въведено в чл.10, ал.3 от Наредбата,
налице е изискуемия от наредбата протокол, а местата за контрол на съответната
дата (в това число и конкретното място) са били обявени на интернет страницата
на МВР (в горната насока е приложената разпечатка от тази страница) поради
което и пречки за съставяне на ЕФ при констатирано нарушение няма. Отделен
въпрос е ноторно известния факт, че местата за
контрол на територията на Варненска област се обявяват ежедневно и на интернет
сайта moreto.net. В тази
насока е и Решение № 49/13.01.2016год. на АС Варна по КНАХД № 3416/2015год., а
и ред други.
В случая материалния закон е
приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДП като разрешената скорост е била
60км./час (въведена с пътен знак), а водачът се е движел с превишение
от 29км./час. В тази връзка съдът намира
за нужно да отбележи, че в ЕФ е била отчетена допустимата грешка в полза на
водача. Видно от снимката на нарушението скоростта измерена от техническото
средство е била 92 км., а вписаната в ЕФ скорост е 89км./ч. (92км./ч. -3км./ч.
колкото е допустимата грешка) и точно съобразно тази скорост е отчитано превишението.
Що се касае до автора на
деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на
МВР. Видно от приложената към делото разпечатка от АИС КАТ автомобилът с който
е било извършено нарушението е бил собственост на въззивника. Законосъобразно
съобразно нормата на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДП е определен и размера на
наказанието – глоба в размер на 100лв. доколкото точно тази норма предвижда
фиксирана санкция в размер на 100лв. за превишение на
скоростта от 21км/ч до 30км./ч извън населено място.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е законосъобразно издаден, същият не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустим и като такъв следва да
бъде потвърден.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото
съдът намира, че отправеното своевременно от процес. представител на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно поради което и такова следва да бъде присъдено на основание чл.63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
И като взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.,
както и това, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з
от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не е участвал лично в съдебното заседание като единствено е представил писмени
бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер а именно 80лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Д.Д.Д.
***.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №
1464372, с който на Д.Д.Д. ЕГН ********** *** за
нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
от ЗДП, на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Варна сума в размер на 80лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: