№ 232
гр. Варна, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 250, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба вх. № 301742/09.11.2021г. на М.Н. П. /след
разделяне от в.гр.д. № 2907/2021г. по описа на ВОС/ срещу Разпореждане № 279320 от
18.10.2021г. постановено по гр.д. № 2740/2020г. по описа на ВРС, IX – ти състав, с което е
оставена без разглеждане като недопустима молба на частната жалбоподателка, съдържаща
се в частна жалба с вх. № 300018/13.10.2021г. с искане за допълване на постановено по
делото Определение № 265760 от 23.09.2021г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК
по същото дело посредством нарочно произнасяне по доводите й за нищожност на договора
за правна защита и съдействие.
В частната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на обжалваното
разпореждане, а евентуално за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснато нарушение на материалния закон и
необоснованост. Отправено е искане за обезсилване на разпореждането, а евентуално за
отмяната му посредством присъждане на разноски по делото.
В отговор на жалбата Народно читалище „Искра“, гр. Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. По същество заявява доводи за правилност на определението
от 23.09.2021г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в указания
от съда в решението срок срещу обжалваем акт – разпореждане, с което е оставено без
разглеждане отправена до съда молба за допълване на мотиви на определение по чл. 248, ал.
1 от ГПК, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
1
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. Н. П. срещу
Народно Читалище „Искра – 1924“, гр. Варна искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 и чл. 224, ал. 1 от КТ.
С Решение от 07.07.2021г. предявените искове по реда на чл. 344 от КТ са
отхвърлени, а този по чл. 224, ал. 1 от КТ – уважен, като на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК съдът се е произнесъл по въпроса за съдебните разноски в хода на делото.
По постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските, с
Определение от 23.09.2021г. на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК искането е оставено без
уважение.
Срещу това определение е депозирана частна жалба от М.П. на 13.10.2021г.,
съдържаща и молба за допълване на определението от 23.09.2021г. посредством служебно
произнасяне за действителността на договора за правна защита и съдействие, респ. с
посочването в произнасянето по чл. 248 от ГПК на нищожността на договора за правна
защита и съдействие сключен между ответното читалище и процесуалния му представител.
С обжалваното разпореждане искането за допълване на определението по чл. 248, ал.
1 от ГПК е оставено без разглеждане с извод за процесуална недопустимост.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. За да бъде реализирано това
процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе
по част от спорния предмет. Непълно съдебно решение е налице тогава, когато изобщо
липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото.
В действащия ГПК не е уредена процесуална възможност за допълване на мотивите
на решението или на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с което съдът се произнася по
искане на страна за изменение на решението в частта за разноските. Доводите за недоказано
плащане и за недействителност на договора за правна помощ и съдействие, представен от
другата страна по правната си същност са възражения за неоснователност на претенцията за
присъждане на разноски, съответно доводи за неправилност на определението постановено
по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от първоинстанционния съд. Тези доводи са годен предмет
на разглеждане в производството, образувано по жалба срещу определението от 23.09.2021г.
Доколкото липсва уреден процесуален ред за допълване на мотивите на определение
по чл. 248, ал. 1 от ГПК, то искането в този смисъл е процесуално недопустимо, поради
което правилно е оставено без разглеждане от ВРС.
По тези съображения, съставът на ВОС приема, че обжалваното разпореждане е
правилно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 301742/09.11.2021г. на М.Н. П.
/след разделяне от в.гр.д. № 2907/2021г. по описа на ВОС/ срещу Разпореждане № 279320 от
18.10.2021г. постановено по гр.д. № 2740/2020г. по описа на ВРС, IX – ти състав, с което е
оставена без разглеждане като недопустима молба на частната жалбоподателка, съдържаща
се в частна жалба с вх. № 300018/13.10.2021г. с искане за допълване на постановено по
делото Определение № 265760 от 23.09.2021г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК
по същото дело посредством нарочно произнасяне по доводите й за нищожност на договора
за правна защита и съдействие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок, който за частната жалбоподателка започва да тече от получаване на
съобщението за настоящото определение на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3