№ 3671
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110103349 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, „Варна Тауърс-Г“ против против А. Б. Р., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за
сумите, както следва: 109,53лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по
издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер
********** и абонатен номер **********- за обекта на потребление с. Радево, къща, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-
14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 4,60лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка
фактура до 27.08.2021г.; 320,90лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга
по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер
********** и абонатен номер **********- за обекта на потребление с. Радево, жилище,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 13,99лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на
вземането по всяка фактура до 27.08.2021г., за което вземане е издадена заповед №
5193/23.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
13303/2021г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по доставка на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД в
1
собствения му имот в с. Радево с кл. №**********, отчитани с аб. № ********** и
**********. Твърди, че Електроразпределение Север АД осигурява достъп по
електроразпределителните мрежи за обекта с аб. № ********** при резервирана мощност от
13КВтч, а за обекта с аб. ********** при резервирана мощност от 39КВтч.
В периода 15.09.2020г.- 09.07.2021г. е съществувало непрекъснато облигационно
правоотношение по продажба на ел.енергия и осъществяване достъп до
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия. Съгласно
чл. 28, ал.1 ПТЕЕ небитовите крайни клиенти по см. на пар.1, т.33а ПЗР на ЗЕ, какъвто е
ответникът, дължат на крайния снабдител, какъвто е ищецът, всички мрежови услуги за
съответния ценови период. Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ, освен цена на потребена ел. енергия,
дължима е и цена на мрежови услуги, в т.ч. за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа.
Към датата на съставяне на процесните фактури титуляр на кл. №********** е
„Максимус 2013“ ЕООД, което обаче се е разпоредило с имота си в полза на ответника през
2016г., поради което и за целия исков период ответникът се явява негов ползвател.
Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните
количества активна ел. енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в
местата на измерване определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3
по утвърдени от КЕВР цени.
С решение Ц-29/01.07.2020г. /т.7.3.2/ КЕВР е одобрила цена за достъп до
електроразпределителната мрежа в размер на 0,2053лева за кВт предоставена мощност на
ден, важаща за целия процесен период. За изчислението на таксата е ползвана
предоставената на ответника по данни на ищеца мощност за всеки от двата обекта съгласно
чл. 33, ал. и чл. 37 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи. Посочва, че
дължимостта на процесната такса за разликата от другите такива, не е поставена в
зависимост от потреблението или прекъсването на захранването с ел. енергия в обекта,
каквото в случая не е имало, а само от предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата. Единственото основание за отпадане дължимостта й е
прекратяване на облигационната връзка или преустановяване достъпа да
електроразпределителната мрежа, които хипотези се твърди в случая да не са налице. С
последното изменение на чл. 94а ЗЕ и считано от 01.10.2020г. се твърди, че от кръга клиенти
на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти. В резултат, договорът за
доставка на ел.енергия при общи условия е бил прекратен. За такива клиенти, които до
30.09.2020г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени,
доставката се извършва от досегашния доставчик като титуляр на лицензията, въз основа на
сключен типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. До сключването на типов
договор, доставчикът осигурява доставката на ел. енергия при условие, че клиентът
своевременно заплаща всички дължими суми по повод доставката. Твърди, че ответникът
няма сключен договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, нито типов
2
такъв по пар. 15 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 26.06.2020г./. Поради тази
причина, считано от 01.10.2020г. обектът на ответника служебно е преминал на свободен
пазар с доставчик ищеца в качеството му на търговец на свободен пазар. На основание чл.
31 ПТЕЕ, клиентите регистрирани на пазара на свободно договорени цени заплащат
дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, а той на съответния мрежови
оператор.
За периода 15.09.2020-09.07.2021г. се твърди, че е начислявана само такса за мрежова
услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база предоставената мощност за
всеки от обектите на потребление. Плащане на задължението не е извършено, поради което
с настъпване падежа му, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това, на
основание чл. 38 ОУДПЕЕ. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
претенциите се оспорват. Оспорва за процесния период да е била в облигационна връзка с
ищеца по договор за продажба на ел. енергия или с Електроразпределение Север АД, както и
да е резервирала мощности към електроразпределителното дружество, доколкото не тя е
била титуляр на партидата.
Твърди, че липсва заявление за сключване на договор за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа на ЕРП Север АД при ОУ и такова за
продажба на ел.енергия при ОУ.
Оспорва за процесния период на адреса на потребление да е монтирано СТИ с №
1127031900384089, чрез което да е възможно измерване на ел. енергия, която ответникът да
ползва.
На следващо място твърди, че съгласно ангажираните от ищеца доказателства,
ответницата е придобила само 1/4ид.ч. от жилищната сграда на два етажа с издаден акт
образец 16 построена в УПИ II-93.
Оспорва да има качество на „небитов“ клиент, както и обектът да отговаря на
понятието „стопански“ обект, в който да се ползва ел. енергия за „небитови нужди“ по см.
на пар.1, т.33а от ПЗР на ЗЕ. Твърди, че нито тя, нито праводателят й са подавали заявление
до ЕРП Север АД, в което да са изразили воля, че желаят ползване на ел. енергия за
стопански нужди и при определено ниво на предоставена мощност. Оспорва ОУДПЕЕ да са
приложими за нея, както и да е заявявала присъединяване на обектите при сочените
резервирани мощности. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва иска поддържайки депозирания
отговор.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
3
и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща незаплатена цена на
мрежова услуга по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с
клиентски номер ********** и абонатни номера ********** и **********- за обекти на
потребление, съответно къща и жилище с. Радево. Правният интерес от търсената защита се
извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 13303/2021г. по
описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, срещу
която ответникът е възразил.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че с ответника са се намирали за сочения обект на
потребление в периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. в договорни отношения като краен
снабдител с ел. енергия, респ. търговец на свободен пазар за периода след 01.10.2020г.; че
ответникът има качество на клиент купувач на ел. енергия за небитови нужди за посочените
обекти и че обектите са присъединени към електроразпределителната мрежа при твърдяната
резервирана мощност; че в това му качество е начислявал такса достъп до
електроразпределителната мрежа, съобразно одобрените и приети общи условия, правила и
цени от КЕВР; размер на вземането, а по претенцията за заплащане на обезщетение за
забава: наличие на главен дълг, падеж и размер на вземането. Ответната страна следва да
докаже следва да докаже собствените си правоизключващи възражения срещу дължимостта
на процесното задължение.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
В периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. ищцовото дружество е издало 22 броя
фактури, на името на титуляра на партидата „Максимус 2013“ ЕООД.
С договор за покупко-продажба от 21.12.2016г. ответницата е придобила от
Максимус 2013 ЕООД собствеността върху имот в с. Радево – поземлен имот УПИ № II-93,
кв.13, целият с площ 1375 кв.м., като при образуването на УПИ № II-93 участват общинско
място от 110 кв.м. и част от ПИ № 94 от 15 кв.м.
С договор за дарение от 22.12.2022г. ответницата е придобила от Барак Ставитски ¼
ид.ч. от сграда с площ 116 кв.м. и изба от 54 кв.м., ПИ с пл. № 93 в кв. 13 с площ от 1250
кв.м., който участва в УПИ № II-93 в кв. 13, с площ от 1375 кв.м. в с. Радево.
Между страните не е имало спор относно обстоятелството, че ответницата притежава
право на собственост в процесните обекти на потребление, като възраженията й са били
единствено срещу обема на тези права. Съобразно представените по делото доказателства
следва да се приеме, че действително ответницата притежава само 1/4ид.ч. от имота явяващ
се обект на потребление. Въпреки дадените по реда на чл. 146, ал.2 ГПК указания до ищеца,
същият не е ангажирал годни доказателства обосноваващи извод за изключитебни права на
собственост на ответницата. Ирелевантно е, че тя е изключителен собственик на дворното
място, в което те са изградени.
4
От приетото по делото заключение по допусната комплексна съдебно- техническа и
счетоводна експертиза, кредитирано от съда като компетентно дадено и неоспорено от
страните, в т.ч. с разясненията дадени при изслушването му, от част техническа се
установява, че предоставената мощност на база монтираните електромери към абонатен
номер № ********** е 13кW, а към абонатен номер № ********** е 39 кW. Обектът с аб.
********** е отчитан от монофазен електромер, а този с аб. № ********** от трифазен
електромер. Електроснабдяваните обекти отчитани с абонатен номер № ********** и
абонатен номер № ********** представляват триетажна къща, като абонатен номер №
********** е за отчитане потреблението на третия етаж от сградата, а аб.номер №
********** е за отчитане потреблението на първи и втори етаж от къщата. Към 26.10.2022г.
електромерите са демонтирани. За демонтажа на електромера на аб.номер № ********** е
представен КП, удостоверяващ дата на демонтаж 22.06.2021г.
От експертното заключение по част счетоводна се установява, че задължението за
плащане на мрежови услуги общо за абонатен номер № ********** за процесния период
15.09.2020г. до 09.07.2021г. е 109,53лв., а за абонатен номер № ********** е 320,90лв.
Плащания на задължението в.лице не е установило. Мораторната лихва считано от деня
следващ падежа на задължението по всяка от фактурите до 27.08.2021г., в.лице е изчислило
в размер на 4,60лв. за абонатен номер № ********** и 13,99лв за абонатен номер №
**********, като в приложение № 2 подборно е посочен период с начална и крайна дата на
начисление за всяко вземане.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга „достъп“ до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 13кВтч и 39кВтч, съответно за
всеки от двата абонаментни номера. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ,
Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел. енергията и Наредба № 6/2014г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел. мрежи в действащата им редакция за процесния период.
Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата
на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и системно
управление. Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15 ДР на ЗЕ като право за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и
сл. от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането за
проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на електрическа енергия.
Първото възражение на ответницата срещу дължимостта на сумата е обосновано с
факта, че не тя е титуляр на партидата. Задължението за плащане на потребявани услуги не
следва от това кой е титуляр на партидата, а от това има ли качество „потребител“ той. В чл.
4, т. 7 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-060/07.11.2007г./ на ответното
5
дружество понятието „ползвател на мрежата” се дефинира като физическо или юридическо
лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния
снабдител. В чл. 4, ал. 1 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-
061/07.11.2007г./ на крайния снабдител „Енерго про Продажби“ АД „потребител на енергия”
се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби” АД. Следователно, след като е безспорно, че ответницата на 21.12.2016г. е
придобила права в собствеността върху присъединения обект, от този момент за нея
възниква и задължението по заплащане на потребяваните услуги за ел. енергия, а ако са
налице предпоставките за дефинирането на обекта като „стопански“, включително и на
мрежови услуги, без значение че консумация не е отчетена.
На следващо място, възразява срещу дължимостта на сумата, защото нямала сключен
с ищеца договор.
Наличието на продажбено правоотношение, обуславя и наличието на облигационна
връзка по пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа. За да
възникне правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона /чл.91, ал.1 вр. чл.92, т.1
ЗЕ и чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/.
В чл. 91, ал.1 вр.чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ е предвидено, че
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на
електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа
енергия и потребителят- краен клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на
крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на
електропреносната и/ или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за
достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата
или потребени от нея, като цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на
електрическа енергия, операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел.
енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти,
присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119, ал.1, т.2 и ал. 2
/какъвто настоящият не е/, а редът, условията и съотношението в заплащането на цените по
ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с ел.
енергия /чл. 104 ЗЕ/. Съгласно разпоредбите на чл.104а ЗЕ, крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия, като разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за
6
съответната територия. С изм. на ЗЕ с ДВ бр. 57/2020г., в сила от 01.10.2020г. се предвиди,
че небитовите клиенти следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия
независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва
правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото крайният снабдител осигурява
снабдяване на ел. енергия само за обекти на битови абонати. Според пар.28б.“а“ ЗЕ- "Краен
снабдител" е: енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно чл. 95а ЗЕ доставчикът от
последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти,
които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг
доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент
причини, като услугата е в обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя
въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие
с Правилата по чл. 91, ал. 2. Т.е фигурата на доставчик от последна инстанция е въведена в
интерес на обществото и с цел да продължи предоставянето на услугата по снабдяване
обекта на крайния клиент с ел. енергия, когато той не е направил избор на доставчик на
свободния пазар в срока по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. А
пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвижда, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон
крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване
снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020г. на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия. В случай, че до 30 септември 2020г. включително клиент по ал. 1 не е сключил
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр
на лицензия по чл.39, ал.1, т.5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите,
които до 30 септември 2020г. включително не са сключили договор с търговец на
електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021г. и
до сключването му, доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при
условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
В случая е нямало твърдения, респ. ангажирани доказателства ответникът да е сключил за
процесния обект договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени. Както се
посочи тези разпоредби са предвидени в обществен интерес и дотолкова, доколкото
крайният клиент не е сключил договор с търговец на свободния пазар, при което в срок до
30.06.2021г. тази доставка се осъществява от доставчика от последна инстанция и без
наличието на сключен типов договор. Затова и възраженията на ответника за недължимост
на сумите, поради липса на договор са неоснователни, след като процесното задължение
касае период обхванат от пар.15, т.3 ПЗР на ЗЕ. А съобразно заключението на в.л.
резервираната мощност е определена от типа СТИ, които са били монтирани в обектите.
Нормата на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и Решение Ц-29
от 01.07.2020г. на КЕВР за определяне на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа, водят на извод, че дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
7
мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност
или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, за което потребителят дължи
заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за експлоатацията и
обслужването на мрежата. Липсата на потребление на електроенергия в свързания с
електроразпределителната мрежа обект, не води до отпадане на задължението на
потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
което следва пряко от обстоятелството, че задължението и отговорността на оператора на
електроразпределителната мрежа, да осигури и гарантира /резервира/ съответната
предоставена мощност на разположение на клиента по всяко време, без оглед на
потенциалните искания от други клиенти, отразява правото и възможността във всеки един
момент, клиентите да ползват предоставената им мощност. Така изложеното е важимо, само
ако бъде установено и че ответницата е „небитов“ клиент, предвид възраженията й обектът
да не отговаря на понятието „стопански“.
Понятието "небитов клиент" е дефинирано в пар.1, т.33а ПЗР на ЗЕ- клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди, като това може да е физическо или юридическо лице, което купува ел.
енергия за стопански нужди. Според чл. 4, ал. 2 ОУ на дружеството „потребител на енергия
за стопански нужди” е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД, което купува ел.
енергия за стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в случаите на
временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на строителството, ремонт
или реконструкция.
В пар.1, т.2а ЗЕ е дадено определение на понятието „битов клиент“ и това е- който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Т.е разграничението на двете категории потребители е направено на база нуждите, за
които електроснабденият имот се ползва. И ако те са такива по реализиране на стопанска
инициатива и търговска дейност, следва да се отрече качеството на битов клиент на
потребителя.
С оглед предприетото оспорване от ответника, в тежест на ищеца е било да установи
основанието, въз основа на което на ответницата като съсобственик на процесния обект на
потребление е придадено качество на небитов клиент. Ангажирани доказателства в тази
насока по делото няма. Напротив, от експертното заключение бе установено, че реално двата
обекта представляват триетажна къща за живеене. Извод за това следва пряко и от
обозначението на обектите в системата на ответника като къща и жилище. Вероятно,
обектите са отразени така, доколкото в системата на оператора на мрежата титуляр на
партидата се води юридическо лице и изхождайки от стопанската дейност, която принципно
би следвало да извършва то. Това обаче само по себе си не е достатъчно, за да обоснове
8
качество на небитов клиент като купувач на ел. енергия за стопански нужди, предвид
наличието на права в съсобствеността на физическо лице, несъвпадащо с органния
представител на търговеца, а и като придобило ги от друго физическо лице.
В заключение, налага се извод, че не са събрани доказателства ответницата да има
качество на небитов клиент, а оттам следва да се приеме, че не са спазени изискванията на
Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел. енергията, издадена от КЕВР и
Решение № Ц29/01.07.2020г., доколкото посочените суми остойностяват услуга,
предоставена на небитов клиент. По отношение на ответницата е следвало да бъде
приложена тарифата за битови клиенти - 0, 00890лв/кВтч- т. е. цената да се начислява на
база на отчетеното потребление. Тъй като във всички фактури, касаещи такса за
предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа", консумация не е
отчетена, то ответницата не дължи заплащането на такава.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан в своето основание.
По разноските
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от
400лева платено адв. възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от
05.11.2022г. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, и съобразявайки минималния
размер предвиден в чл.7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, в редакция към датата на договарянето, съдът приема за основателно. В
полза на ищеца следва да се определи адв. възнаграждение от 300лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна
Тауърс-Г“ против А. Б. Р., ЕГН ********** с адрес ****, иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както
следва: 109,53лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени
фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********- за обекта на потребление с. Радево, къща, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 14.09.2021г.
до окончателното погасяване на задължението и 4,60лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до
27.08.2021г.; 320,90лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени
фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********- за обекта на потребление с. Радево, жилище, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-
14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 13,99лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка
фактура до 27.08.2021г., за което вземане е издадена заповед № 5193/23.09.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13303/2021г. на ВРС, на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.
9
Б. Р., ЕГН ********** сумата от 300лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10