Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.12.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 726 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК,
както и обективно съединени евентуални осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
ЕИК: ****************, със седалище и адрес на управление:***,,Н. В.“ № **, Е. *****,
район Л., със законен представител: А.В.А.
– И. д. и М. Т. П. – П., чрез юрк. П. Т.,
против Д.Х.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** в качеството му на
поръчител на М. Д. А. ЕГН: ********** по Договор за потребителски кредит № 1712052279515900
от 18.12.2017г.
В
исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски кредит №
1712052279515900 от 18.12.2017г., сключен между „Р. (Б.)“ ЕАД и
кредитополучателя М. Д. А. и поръчителя Д.Х.Л., Банката отпуснала на Кредитополучателя
кредит в размер на 27850.50 лева който да бъде използван за рефинансиране на
кредит и потребителски нужди и с краен срок за погасяване - 05.01.2025г.
съгласно чл. 1 от Договора.
Съгласно
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен.
В
чл. 4 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия
кредит – редовна лихва. Съгласно чл.4.1 от Договора за първите 12 месеца,
считано от първата падежна дата на Кредита, Кредитополучателят следвало да
заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 4.54%. След изтичане на
срока по чл.4.1 от договора, кредитополучателят заплащал на банката годишна
лихва формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен
процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 5.280 пункта
(„сборът общо „Лихва“). Първоначалната стойност на 6 - месечния SOFIBOR, след
изтичане на срока по чл.4.1 следвало да бъде определена на 30.08.2018 г. – 2
ра6отни дни (спот вальор) преди 01.09.2018 г. – чл.4.2 от Договора.Лихвата се
начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно
за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината
(вкл. първия и без последния ден от този период). – чл.4.2.2 от Договора. При
забава в плащането на дължими суми по Кредита, Кредитополучателят дължал на
Банката обезщетение за забава – Наказателна надбавка към Лихвата в размер на 10
пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на
договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното
изречение, изчислен съгласно чл.4.1 бил в размер на 14.54% (четиринадесет цяло
и петдесет и четири стотни процента) – чл.4.5 от Договора.
Съгласно
чл. 5.2. от Договора, кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни
вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.02.2018 г. до
05.01.2025 г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно
чл.4.2 от договора. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за
първите 12 месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по чл.4.1
бил 387.64 лв., съгласно погасителен план, който бил неразделна част от
договора. При промяна на лихвата, по реда на чл.4.2.1 от договора се променял и
размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният
размер на месечната вноска следвало да бъде определен в нов погасителен план,
изготвен по реда на чл.4.3 от договора.
Съгласно
чл.8.1 от договора за обезпечение на всички вземания на Банката по договора се
учредявало поръчителство от Д.Х.Л., който неотменимо и безусловно се задължавал
да изплати всички задължения на кредитополучателя към банката, включващи коя да
е част от дължимите плащания по договора (главница, лихва, наказателна
надбавка, разноски по обслужване на кредита, разноски по събиране на кредита по
съдебен или извънсъдебен ред).
Банката
изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски
кредит и закона. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно
ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между страните.
Доказателствата,
които сочи ищеца, според него обуславяли несъмнения извод, че по силата на
сключения Договор за банков кредит, между страните по делото са възникнали
валидни облигационни отношения, както и че е налице неизпълнение.
В
исковата молба се излагат следните обстоятелства, довели до настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита:
Основно
задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ било да върне заетата сума в
уговорения срок. Кредитополучателят М. Д. А. и поръчителя Д.Х.Л. изпаднали в
забава по отношение на плащането на месечните погасителни вноски – не били
платени вноски (включващи главница и лихва) с падежи: 05.12.2018; 05.01.2019;
05.02.2019; 05.03.2019; 05.04.2019; 05.05.2019; 05.06.2019; 05.07.2019;
05.08.2019; 05.09.2019 г. Неплащането представлявало неизпълнение, дължало се
на виновно поведение на длъжника и поради това последният отговарял. Банката
обявила предсрочната изискуемост на всички дължими суми по Договор за
потребителски кредит от 18.12.2017 г. на основание чл.10.2 от договора, поради
настъпил случай на неизпълнение – неплащане на основание чл.9.1 от договора,
като уведомила за това Кредитополучателя М. Д. А. с писмо с изх.№ ИЗХ-001-27030
възложено за връчване на ЧСИ Б. А., peг. № 908 на КЧСИ с район на действие ОС П..
Видно от удостоверяването на съдебния изпълнител в протокол от 25.09.2019 г.,
писмото било връчено на адресата М. Д. А. по реда на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК.
Видно
от представената справка за регистър на трудовите договори М. Д. А. към момента
на представяне на писмото за връчване от ЧСИ и към момента на удостоверяване на
връчването не работел, поради което не било изпращано писмо по месторабота,
съответно местослуженето или мястото на осъществяване на стопанска дейност
Поръчителят
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо с изх.№
ИЗХ-001-27031, като видно от приложената обратна разписка, писмото било
получено лично. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по
Договора за кредит била осчетоводена на 24.09.2019 г. Към момента на подаване
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист нито М.
Д. А., нито Д.Х.Л. били погасили дължимите от тях суми по договора за кредит.
Поради
липса на изпълнение, Банката счита, че са ѝ дължими вземанията, посочени
в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът имал
право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът
не изпълни точно задължението си. Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си. Подадено било заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК. Впоследствие, по
образуваното ч. гр. д. № 1505 по описа за 2019 г. на PC К., били издадени
Заповед за изпълнение № 810 от 11.10.2019 г. по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
по силата на които длъжниците М. Д. А. и Д.Х.Л. били осъдени солидарно да
заплатят на Банката процесните суми, както и разноските в заповедното
производство.
След
получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, било образувано
изпълнително дело № 154/2020г. по описа на ЧСИ К. П., с peг. № 824 на КЧСИ и
район на действие – О. с. П..
Тъй
като срещу издадената заповед за изпълнение в срок постъпило възражение от Д.Х.Л.,
за Банката бил налице правен интерес да предяви настоящата искова молба, която
служела като покана за изпълнение за сумите, за които ответникът следва да бъде
поканен да заплати (главницата по кредита), от който момент длъжникът изпадал в
забава. Исковата молба имала характер на уведомление до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията ни за главницата.
Процесните вземания, претендирани с настоящия иск, ставали предсрочно изискуеми
в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на
настоящата искова молба (Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010г.,
т.к., II т.о. на ВКС). Съдът следвало да зачете този юридически факт, наред с
всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция (чл. 235, ал.З от ГПК във връзка с
тълкуването на т.9 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ). Когато с предявяване на
иск се целяли определени правни последици, настъпването на които е обусловено
от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следвало да се счете, че
с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона
потестативно право на неговия носител. В подобен смисъл било и постановеното в
решение № 61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение в
което е прието, че въз основа на приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, като в течение на делото
притезанието става изискуемо (Решение № 167 от 22.12.2014 год. на ВКС,
Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174 по описа за 2013 год.)
„Р. (Б.)“ ЕАД – гр. С. моли съда да признае за установено по отношение на ответника Д.Х.Л., ЕГН: **********, в качеството му на поръчител на М. Д. А.
ЕГН: ********** по Договор за потребителски кредит № 1712052279515900 от
18.12.2017г., че дължи на Банката при условията на солидарност следните суми,
за които по ч. гр. д. №1505/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а
именно:
-
сумата от 24 979.25 лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин седемдесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки) – изискуема главница, от която 2 938.54
(две хиляди деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) –
редовно падежирали главници, за периода от 05.12.2018 г. до 05.09.2019 г.,
включително и 22 040.71 (двадесет и две хиляди и четиридесет лева и седемдесет и
една стотинки) – предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 24.09.2019
г.;
-
сумата от 975.27 лв. (деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и седем
стотинки) лева – редовна лихва, начислена за периода от 05.11.2018 г. до
23.09.2019 г., включително;
-
сумата от 211.00 лв. (двеста и единадесет лева) – изискуема наказателна лихва
върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.12.2018 г. до
08.10.2019 г., включително;
-
сумата от 141.33 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки),
представляваща изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от
24.09.2019 г. до 08.10.2019 г., включително;
-
сумата от 24.00 лв. (двадесет и четири лева) – разноски за уведомление;
-
законна лихва за забава от 09.10.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
При
условията на евентуалност, в случай че главните установителни искове по чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като
неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост, на основание чл.79, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г.
(т. 11.б), Банката моли да бъде осъден ответникът Д.Х.Л., ЕГН: ********** да
заплати на Банката при условията на солидарна отговорност с М. Д. А., ЕГН: **********,
следните суми:
-
24,979.25 лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки) – изискуема главница;
-
1815.59лева (хиляда осемстотин и петнадесет лева и петдесет и девет стотинки) –
изискуема редовна лихва в размер, начислена за периода от 05.11.2018 г. до
25.06.2020г. включително;
-
596.95 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки)
–изискуема наказателна лихва, от която 496.73 лв. (четиристотин деветдесет и
шест лева и седемдесет и три стотинки), начислена за периода от 05.12.2018 г.
до 12.03.2020 г. и 100.22 лв. (сто лева и двадесет и две стотинки), начислена
за периода от 14.05.2020 г. до 25.06.2020 г.,включително.
-
законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2020 г., до изплащане на вземането.
Претендират
се разноските по делото, включително и тези направени в заповедното производство.
С
отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си адв. К.Д., оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е поръчител по
процесния договор за потребителски кредит. Твърди обаче, че от страна на
банката не било направено достатъчно усилие за откриването на задълженото лице
– кредитополучател. Към исковата молба било приложено единствено уведомление от
10.09.2019 г., от което било видно, че адресатът е посетен, но не е намерен на
адреса. Нямало данни да са извършени други действия от страна на банката за
издирване на кредитополучателя М. Д. А..
Сочи
се в отговора на исковата молба, че съгласно чл. 6.2. кредитополучателят е
длъжен в едноседмичен срок от настъпване на съответното обстоятелство, писмено
да информира банката за настъпили промени в неговото гражданство, жителство и
адрес, което не било сторено.
С
цел обезпечаване на вземането си банката подала заявление до РС К. и била
издадена Заповед №810/11.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което разпорежда кредитополучателя М. Д.
А. и ответника Д.Х.Л., като поръчител, да заплатят солидарно на кредитора „Р. б.“
ЕАД цитираната в същото сума. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен
лист № 879/14.10.2019 г. и от ЧСИ К. П. било образувано Изпълнително дело №
154/2020 г. С покана за доброволно изпълнение ответникът – поръчител бил
поканен доброволно да заплати задължението на кредитополучателя в описания в
поканата размер. Тъй като това не било сторено, на ответника по делото и
поръчител на кредитополучателя, бил наложен запор на трудовото възнаграждение,
изплащано от работодателя „В.“ ЕАД. Видно от приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства, ежемесечно такива му се удържали.
Предвид
изложеното и липсата на доказателства от страна на ищеца за положени усилия за
издирване на длъжника – кредитополучател по договора за паричен заем, а именно
М. Д. А. ЕГН **********, ответникът моли съда да постанови решение, с което
иска да бъде отхвърлен изцяло или частично.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените в заверен препис Договор за
потребителски кредит № 1712052279515900 от 18.12.2017г. и Погасителен план към
него, „Р. (Б.)“ ЕАД, като кредитор (кредитна институция съгласно чл. 2 от ЗКИ),
предоставя на кредитополучателя М. Д. А. кредит в размер на 27850.50 лева,
който да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди.
Уговореният срок на издължаване е до 05.01.2025 г., на 84 анюитетни
месечни вноски, в размер на 387.64 лв. за първите 12 месеца и 398.97 лв. за
останалите 72 месеца, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от
05.02.2018 г. до 05.01.2025 г. Общата дължима сума от кредитополучателя е в
размер на 33932.42 лева, включваща главница, лихва, такси и комисионни.
По делото не е спорно, че кредитополучателят М. Д. А.
е получил сумата от 27850.50 лева срещу поето от него задължение да я върне при
посочените по-горе условия. Това се потвърждава от подписването на Договора от
кредитополучателя, неразделна част от който е и Погасителния план, под който М.
Д. А. също се е подписал.
За обезпечаване на вземанията на Банката, с чл.8.1 от
договора е учредено поръчителство от ответника Д.Х.Л., който съгласно чл.8.2 неотменимо
и безусловно се задължава да изплати всички задължения на кредитополучателя към
банката, включващи коя да е част от дължимите плащания по договора (главница,
лихва, наказателна надбавка, разноски по обслужване на кредита, разноски по
събиране на кредита по съдебен или извънсъдебен ред).
В чл.10.2 от Договора е уговорено, че в случай на неизпълнение,
Банката има право едностранно с писмено уведомление до Кредитополучателя, да
обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва (евентуална
наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.
В чл.9.1 е посочено, че просрочване на плащането на
която и да е вноска за повече от 31 дни представлява неизпълнение по смисъла на
Договора.
По делото няма спор, че за времето 05.12.2018 г. –
05.09.2019 г., включително дължимите по договора месечни вноски не са били
заплатени.
От
писмо с изх.№ ИЗХ-001-27030, придружителни писма и протокол от 25.09.2019 г. на
ЧСИ Б. А., peг. № 908 на КЧСИ с район на действие ОС П. е видно, че банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, като кредитополучателят М. Д. А. е
уведомен на 24.09.2019 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Поръчителят - ответник също е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост с писмо с изх.№ ИЗХ-001-27031, като видно от
приложената обратна разписка, писмото е било получено лично от него на
12.04.2019 г.
От приложеното ч. гр. д. № 1505/2019 г. по описа на Р.
с. – К. се установява, че по заявление на банката-ищец от 08.10.2019 г. е
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 11.10.2019
г., с която е разпоредено кредитополучателят М. Д. А. и поръчителят-ответник Д.Х.Л.
да заплатят солидарно следните суми, дължими по
Договор за
потребителски кредит № 1712052279515900 от 18.12.2017г.: 24 979.25
лв. – изискуема главница, от която 2 938.54 лв. – редовно падежирали главници,
за периода от 05.12.2018 г. до 05.09.2019 г., включително и 22 040.71 лв. –
предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 24.09.2019 г.; 975.27 лв. –
редовна лихва, начислена за периода от 05.11.2018 г. до 23.09.2019 г.,
включително; 211.00 лв. – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил
падеж, начислена за периода от 05.12.2018 г. до 08.10.2019 г., включително;
141.33 лв. – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от
24.09.2019 г. до 08.10.2019 г., включително; 24.00 лв. – разноски за
уведомление;
ведно със
законна лихва за забава от 09.10.2019г. до окончателно изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски в размер на 526.62 лв. – внесена
държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д.Х.Л. е получил на 11.03.2020 г. покана за
доброволно изпълнение по изп. дело №20208240400154 и е подал и възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. След уведомяване на кредитора по реда на чл.
415 ГПК, същият в законовия едномесечен срок е депозирал настоящата искова
молба
От приета по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът
в размер на 27850.50 лева е усвоен от кредитополучателя на 18.12.2017 г.
Дължимите към банката суми към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /08.10.2019 г./ по пера са: 24 979.25 лв. – изискуема главница, от която 2 938.54
лв. – предсрочно изискуема главница, за периода от 05.12.2018 г. до 05.09.2019
г., включително и 22 040.71 лв. – предсрочно изискуема главница, с дата на
настъпване 24.09.2019 г.; 975.27 лв. – редовна лихва, начислена за периода от 05.11.2018 г. до
23.09.2019 г., включително, от която 912.57 лева – просрочена редовна лихва за
периода 05.11.2018 г. – 05.09.2019 г., включително и 62.70 лева – начислена
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода 05.09.2019 г. –
23.09.2019 г., включително; 211.00 лв. –
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за
периода 05.12.2018 г. – 08.10.2019 г., включително; 141.33 лв. – изискуема
наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода 24.09.2019 г. – 08.10.2019 г.,
включително.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта на главния
иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в
едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Р. (Б.)“
ЕАД, че е постъпило възражение от длъжника Д.Х.Л..
Разгледани по същество, исковете по чл. 422 от ГПК са
основателни.
Основното възражение на ответника Д.Х.Л. се свежда до
това, че Банката не е положила достатъчно усилия да издири и уведоми лично
Кредитополучателя М. Д. А. за
предсрочната изискуемост на кредита и дължимостта на процесните суми.
Възражението е неоснователно.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.
гр. д. №1505/2019 г. по описа на РС К., последното плащане по погасяване на
кредита е за вноска с падеж 05.11.2018 г. Оттогава до 08.10.2019 г. – дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, е настъпил падежът на 11 вноски по кредита,
по които не е извършено плащане (с исковата молба се претендират 10).
След преустановяване обслужването на кредита на
основание чл.10.2 във вр. с чл.9.1 от договора за кредит, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка са били изпратени уведомления до
длъжниците, като писмото е връчено на кредитополучателя на 24.09.2019 г. по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а на поръчителя – ответник – лично на 12.04.2019 г.
Ищецът е приел, че от 24.09.2019 г. кредитът е станал
предсрочно изискуем.
Видно от протокол от 25.09.2019 г.на ЧСИ Б. А., peг. №
908 на КЧСИ с район на действие ОС П. и приложените придружителни писма и
справки, уведомлението до М. Д. А. е прието за връчено на 24.09.2019 г. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК – след посещение на адреса на длъжника (и
установяване, че имотът е необитаем) и залепено на 10.09.2019 г. уведомление,
като същият в законовия двуседмичен срок не се е явил да получи документите. С
тези си действия, съгласно действащите текстове за връчване на съобщения към м.
септември 2019 г., банката-ищец е изпълнила задължението си да уведоми длъжника
за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
С
тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/13 г. ОСГТК на
ВКС се е произнесъл по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договори за банков кредит. Съгласно даденото разрешение в
т.18 на ТР № 4/2013 г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на
така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. С достигане на уведомлението до
кредитополучателя, банката е изпълнила задължението си по обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
Съдът приема, макар и реално на длъжника -
кредитополучател да не му е връчено уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост, че ищецът е положил дължимата грижа да уведоми за това длъжника,
като го е търсил на известния адрес, посочен в договора за кредит. Именно със
своето поведение крредитополучателят е станал причина да не му бъде връчено
уведомлението – не е потърсил пратката, нито е заявил друг адрес, на който да
може да бъде намерен, като са събрани сведения от съсед, че той е напуснал
жилището си на адреса, посочен в договора за кредит. Предвид изложеното, съдът
намира, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди
дата на подаване на заявлението в съда /08.10.2019 г./. Ищецът е положил
дължимата грижа за уведомяването на длъжника, като неговото поведение е причина
да не му бъде връчено уведомлението. В този смисъл Решение № 40/17.06.2015 г.
по т.д. № 601/2014 г. I TO на ВКС.
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на
подаване на заявлението в съда – 08.10.2019 г., ищецът има вземане спрямо
солидарния длъжник – поръчителят Д.Х.Л.. Доколкото исковата претенция съвпада
със заключението по приетата ССчЕ, искът по чл.422 ГПК е основателен в пълен
размер.
Предвид уважаването на главния иск. Съдът не дължи
произнасяне по евентуалния. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, по образуваното изпълнително дело
№20208240400154 на ЧСИ М. П., от Д.
Х. Л. са събрани 912.75 лева, т. е. настъпили са обстоятелства, които съдът на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да вземе предвид при постановяване на
решението си. От ССчЕ обаче е видно, че с тази сума са погасени задължения,
след приспадането на които вземанията на банката към датата на изготвяне на
експертизата – 12.11.2020 г. са в по-висок размер от претендираните с исковата молба. Ето защо и
съобразявайки диспозитивното начало в процеса, съдът следва да уважи иска така,
както е предявен.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да заплати
на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер на 676.62 лева, както и направените в исковото
производство такива, в размер на 1172.55 лв., от които: 672.55 лева –
допълнителна държавна такса; 250.00 лв. – възнаграждение на вещо лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза; 250.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в среден
размер, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 25, ал. 1 (200 лв.) и
ал. 2 (50 лв.) от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1,
вр.чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д.Х.Л. с
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на поръчител на М. Д. А. ЕГН: **********
по Договор за потребителски кредит № 1712052279515900 от
18.12.2017г., ДЪЛЖИ на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***,,Н. В.“ № **, Е. ****, район Л., със законен представител: А.В.А. – И. д. и М. Т. П. – П., чрез юрк. П.
Т., следните
суми, за които по ч. гр. д. №1505/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а
именно:
- сумата от 24 979.25 лв. (двадесет и четири хиляди
деветстотин седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) – изискуема
главница, от която 2 938.54 (две хиляди деветстотин тридесет и осем лева и
петдесет и четири стотинки) – редовно падежирали главници, за периода от
05.12.2018 г. до 05.09.2019 г., включително и 22 040.71 (двадесет и две хиляди
и четиридесет лева и седемдесет и една стотинки) – предсрочно изискуема
главница, с дата на настъпване 24.09.2019 г.;
- сумата от 975.27 лв. (деветстотин седемдесет и пет
лева и двадесет и седем стотинки) лева – редовна лихва, начислена за периода от
05.11.2018 г. до 23.09.2019 г., включително;
- сумата от 211.00 лв. (двеста и единадесет лева) –
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода
от 05.12.2018 г. до 08.10.2019 г., включително;
- сумата от 141.33 лв. (сто четиридесет и един лева и
тридесет и три стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница, начислена
за периода от 24.09.2019 г. до 08.10.2019 г., включително;
- сумата от 24.00 лв. (двадесет и четири лева) –
разноски за уведомление;
- законна лихва за забава от 09.10.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Х.Л.
с ЕГН ********** да заплати на
„Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление:***,,Н. В.“ № **, Е. ****, район Л., със законен
представител: А. В. А. – И. д. и М. Т. П.
– П. сумата от 1849.17 (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща направени по делото разноски, от които 676.62
лева в заповедното производство и 1172.55 лв. в исковото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: