Решение по дело №55/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 56
Дата: 25 октомври 2023 г.
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20223600900055
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Шумен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900055 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Б. Н. Д., ЕГН
********** с адрес в гр. Ш.... срещу ППК „Начало“ (в ликвидация), ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Д..., представлявана адв. С. В. М. от Адвокатска колегия
гр. Шумен, в качеството й на особен представител. Ищeцът твърди, че трудовият му
договор с ответника е бил прекратен на 22.09.2018 г., след вписване в Търговският регистър
на избрания ликвидационен съвет, който е следвало да извърши ликвидация на
кооперацията. Постигнато е споразумение, ликвидационният съвет да изплати дължимите на
ищеца заплати до три месеца след прекратяване на трудовия му договор. Независимо от
постигнатата договореност заплатите не са били изплатени. Задължението не е погасено и
след извършената от Инспекцията по труда проверка приключила с констатацията за
нарушение на трудовото законодателство и разпореждане за изплащане на дължимото
трудово възнаграждение. Въпреки разпореждането и наложената санкция възнагражденията
не са изплатени. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 2644/2021 г. по описа на
ШРС. ППК „Начало“ (в ликвидация) е подала възражение, поради което ищецът е предявил
установителен иск на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Но образуваното г.д. №
84/2022 г. на ШРС е прекратено, тъй като кооперацията е заличена от Търговския регистър,
поради приключване на ликвидацията, въпреки наличието на неудовлетворени кредитори.
Заличаването е извършено въпреки разпоредбата на чл.46 от ЗК, съгласно който
ликвидаторите са длъжни да поискат откриване на производство по несъстоятелност, когато
има неудовлетворени кредитори. Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което
да установи несъществуването на вписано обстоятелство - заличаване на ответната
1
кооперация (в ликвидация) от Търговския регистър.
Ответникът ППК „Начало“ (в ликвидация), чрез особения си представител адв. С. В.
М., счита иска за допустим, но неоснователен. Изложените от ищеца твърдения касаят
оспорване решението на Общото събрание на кооперацията за заличаване на кооперацията.
Ищецът е бил член на кооперацията и е разполагал с възможността да предяви иск за
отмяна на решението в срока по чл.58 от ЗК. Решението не е оспорено и е довело до
съответните законови последици. Няма доказателства ищеца да е предявил вземането си
пред ликвидационния съвет. В случая не е налице несъществуващо обстоятелство по
смисъла на мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК
на ВКС.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност, както и от служебно извършените справки в Търговския регистър
съдът приема за установено следното:
Не се оспорва обстоятелството, че Б. Н. Д. е бил член кооператор в ППК „Начало“ с.
Д.В. поне до 26.01.2019 г. - списък на член кооператорите, участвали в ОС, проведено на
26.01.2019 г. Не се оспорва и обстоятелството, че страните са били в трудово
правоотношение. От констативно - съобразителната част на ССЕ и представените от ИА
„Главна инспекция по труда“ документи за извършена проверка на кооперацията се
установява, че въз основа на трудов договор № 59/18.10.2006 г. до 22.09.2018 г. е заемал
длъжността председател на кооперацията. На ищеца не са били заплатени пълния размер на
трудовото възнаграждение за м. юни 2018 г. и обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск, начислени във ведомостите за заплати за месеците юли, август и септември 2018 г.
От заключението на назначената ССЕ (констативно-съобразителната част),
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, е видно, че
на 01.02.2019 г. са осчетоводени вземания от Б. Н. Д. в общ размер на 100 483.63 лв. След
направени от ищеца две погасителни вноски в общ размер на 230.00 лв. и извършено от
кооперацията прехващане с дължима на ищеца заплата в размер на 5 400.00 лв. към
30.12.2019 г. размерът на задължението му е 95 038.63 лв. През 2020 г. няма промяна на
крайните салда по партидата на Б. Н. Д.. На 31.10.2021 г. вземанията от ищеца в размер на
95 038.63 лв. са отписани, т.е. опростени и към края на ликвидацията вземанията и
задълженията към Б. Н. Д. са приключени счетоводно.
На 26.06.2018 г. в Търговският регистър е вписано прекратяване на търговската
дейност на кооперацията и е открито ликвидационното производство. На 12.02.2022 г. е
проведено извънредно Общо събрание на кооперацията на което са приети заключителния
баланс, пояснителния доклад към него, годишния доклад на ликвидатора и е взето решение
за заличаване на кооперацията. Заличаването на кооперацията е вписано на 17.03.2022 г.
От заключението на ССЕ се установява, че към датата на приключване на
ликвидацията на ППК „Начало“ и към датата на заличаването й в Търговския регистър няма
данни да има неудовлетворени кредитори на кооперацията. Към датата на приключване на
2
ликвидацията на кооперацията и към датата на заличаването й няма начислени и
неизплатени заплати на работниците и служителите.
С оглед така очертаната фактическа обстановка и формулираният от ищеца петитум,
съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 29, ал.1, предл.3 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен, поради
следните съображения:
Кооперацията е търговец, съгл. чл.1, ал.2, т.2 от ТЗ и Тълкувателно решение № 1 от
06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС е приложимо към решенията на
колективните й органите, тъй като те имат същите правни характеристики на многостранни
сделки, каквито решенията на колективните органи на търговските дружества.
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване са
налице две хипотези. При първата хипотеза несъществуващото обстоятелство е липсващото
(невзето) решение на орган на търговеца – юридическо лице, за което е допуснато вписване
в Търговския регистър. В този случай е налице неистинско удостоверение, тъй като
удостовереното обстоятелство не е съществувало към датата на регистърното решение.
Неистинско е и отразяването на конкретно обстоятелство, без да е постановено вписването
му от ДЛР или отразяване в отклонение на съдържанието му. При втората хипотеза
вписаното обстоятелство е съществувало, но по късно по исков ред е установена
нищожността му.
Ищецът обосновава претенцията си с неспазеното изискването на чл.46 от ЗК.
Съгласно тази разпоредба ликвидатора на кооперацията е длъжен да поиска откриване на
производство по несъстоятелност в случай, че имуществото й е недостатъчно, за да се
удовлетворят всички кредитори. Доколко неизпълнението от ликвидатора на задължението
му по чл.46 ЗК рефлектира върху законосъобразността на решението на Общото събрание
на кооперацията за заличаването от Търговския регистър е въпрос който следва да бъде
разрешен в производството по предявен конститутивен иск по чл.58, ал.1 от ЗК за неговата
отмяна. Последицата от евентуалната незаконосъбразност на взетото от Общото събрание на
кооперацията решение за заличаването й от Търговския регистър го квалифицира като
отменяемо, но не и като несъществуващо. Дори и да се приеме, че към датата на вземане на
решението, ищецът не е бил член кооператор, същият е можел да го атакува, чрез
съответната прокуратура, предвид чл.58, ал.2 от ЗК. Следователно то не попада в нито една
от горепосочените две хипотези. С оглед на това предявеният от Б. Н. Д. иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е претендирал заплащане, а и не са представени доказателства за
извършването на деловодни разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от Б. Н. Д., ЕГН ********** с адрес в гр.
Ш.... срещу ППК „Начало“ (в ликвидация), ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Д... иск с правно основание чл. 29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване
за установено по отношение на ответника, че вписаното в Търговския регистър по
партидата му под № 20220317144229 обстоятелство заличаване на кооперацията е
несъществуващо.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4