Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 05.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІХ граждански
състав в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 854 по описа на
съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по субективно
съединени искове, предявени от ненавършили пълнолетие деца срещу родител за
увеличение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата молба непълнолетните
ищци С.Н.Р. лично и В.Н.Р. лично и със съгласието на техния баща Н.С.Р.,***,
твърдят, че с решения по гр.д. № 744/2007г. на ВРС и гр.д. № 954/2007г. на
РС-Мездра упражняването на родителските права спрямо тях е предоставено на
бащата, а със спогодба по гр.д. № 5192/2010 г. на ВРС, издръжката им, която
заплащала тяхната майка и ответница по делото В.В.К. ***, била увеличена от 50
лв. на 80 лв. за С. и от 50 лв. на 70 лв. за В.. Поддържат, че от постановяване
на съдебния акт през м. декември
Ответницата В.В.К. *** в писмения
отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание,
оспорва предявените искове по размер. Счита, че поисканият от ищците размер на
издръжката от 150 лева месечно за всеки от тях, е завишен не спрямо нуждите им,
а спрямо възможностите й. Твърди, че през всичките години след предоставянето
на родителските права на бащата по силата на бракоразводното решение, винаги
при възможност е подпомагала децата извън присъдената издръжка. Поддържа, че
към настоящия момент не разполага с възможности да заплаща издръжка в размер 150
лева месечно за всяко дете или общо 300 лева месечно, тъй като работи в МБАЛ
„Христо Ботев” - гр.Враца на брутна работна заплата от средно 500 лева, а
заплатите на работещите там поради финансови причини се заплащат с месеци
закъснение, поради което все още не е получила заплатата си за м. януари 2017
година. Изтъква, че по данни на НСИ, регионът на град Враца, както и
Северозападна България е с най-висока безработица и съответно с най-ниска
средна работна заплата за целият ЕС, както и че не притежава никакво движимо и
недвижимо имущество, от което да се издържа, не работи странична работа, а
издържа и малолетно дете - И.К.К., която е на 7 години. Счита, че с оглед
новият размер на МРЗ от 01.01.2017 година е справедливо размерът на издръжката
на децата да бъде увеличен на 115 лева месечно за всяко едно от тях, поради
което моли съда, да увеличи размера на издръжката на 115 лева за всяко дете,
считано от деня на завеждане на исковете до настъпване на обстоятелства за
нейното прекратяване или изменение.
Отдел “Закрила на детето” към
Дирекция “Социално подпомагане” Община Враца в писмено становище по делото
поддържат, че с оглед нарасналите потребности на децата в техен интерес е да се
увеличи размера на присъдената до момента месечна издръжка, тъй като досегашния
размер е под законоустановения минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Установи се по делото от
представените удостоверения за раждане (л.12-13 по делото) и няма спор между
страните, че ответницата В.В.К. е майка на ищците С.Н.Р., роден на ***г. и В.Н.Р.,
родена на ***г. Установи се също, че с влезли в сила решения по гр.д. №
744/2007г. на РС-Враца и гр.д. № 954/2007г. на РС-Мездра упражняването на
родителските права спрямо двете деца е предоставено на бащата, а със спогодба,
сключена между родителите на децата на 07.12.2010г. по гр.д. № 5192/2010 г. на
ВРС, издръжката им, която заплащала тяхната майка В.В.К., е увеличена от 50 лв.
на 80 лв. за С. и от 50 лв. на 70 лв. за В..
По делото са представени
доказателства – служебна бележка на ПТГ „Н.Й. Вапцаров”, гр.Враца и
удостоверение, издадено от ПГТР-Враца, от които се установява, че ищците са
записани като редовни ученици през учебната 2016-2017г., което обстоятелство не
се оспорва от ответницата. Няма данни по делото за извънредни разходи по
образованието на децата извън обичайните такива. Няма данни също децата да
страдат от някакво заболяване, изискващо полагането на специални грижи,
респективно разноски за лекарства.
Установи се по делото, от представеното
удостоверение изх. № І-0182/20.02.2017г., издадено от работодателя на бащата на
ищците, че Н.С.Р. работи по трудово правоотношение в „Лесто продукт” ЕООД -
гр.Враца и за предхождащите предявяването на исковете дванадесет месеца има
изплатено брутно трудово възнаграждение в среден размер от 611, 00 лв. месечно.
От друга страна, от представеното
удостоверение изх. № 283/23.02.2017г., издадено от работодателя на ответницата МБАЛ
„Христо Ботев” - гр.Враца, се установи, че брутния доход по ЗДДФЛ на В.К. за шестте
месеца, предхождащи предявяването на исковете, е в среден размер от 625, 91 лв.
месечно. Видно е от извлечението от банковата сметка на ответницата за периода
01.11.2016г. – 29.03.2017г., че трудовото й възнаграждение се изплаща със
закъснение. Установи се също, от представеното удостоверение за декларирани
данни изх. № УД000468/06.03.2017г. на Дирекция „Местни данъци и такси” към
Община Враца, че ответницата не е декларирала движимо и недвижимо имущество,
подлежащо на деклариране.
Видно е, от представените удостоверения
за раждане на л.14 и л.20, че и двамата родители на ищците имат алиментни
задължения към други деца – техният баща Н.С.Р. - към Н. Н.Р., на 5 години, а
тяхната майка В.В.К. – към И.К.К., която е на 7 години.
От разпита на свидетелката М.В.В.
– живуща с бащата на ищците и заедно с тях, чиито показания съда цени като
непосредствени и обективни, се установи, че двете деца се отглеждат и издържат
от баща им Н.Р., който им купува помагала, учебници, дрехи, обувки и всичко,
което им е необходимо; децата вече са в пубертетна възраст и са им необходими
повече средства за издръжката им. Според свидетелката майката на децата не им
дава други пари, освен определените за издръжката им и никога не ги е взимала
при себе си, за да осъществява лични контакти с тях.
С оглед на горното, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно до навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от техните
родители е безусловно. Съгласно чл. 150
от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
В настоящия случай, обективно за периода
от около 6 години и 2 месеца, изминал от сключването на спогодбата по гр.д. №
5192/2010 г. на ВРС, с която е увеличена месечната издръжка от 50 лв. на 80 лв.
за С. и от 50 лв. на 70 лв. за В., до предявяване на иска, въз основа на който
е образувано настоящото дело, са настъпили трайни и съществени изменения на
обстоятелствата, касаещи размера на определената издръжка, платима от
ответницата. Променили са се и икономическите условия в страната, като индиция
за това е и размера на минималната работна заплата, която към датата на
постигане на спогодбата за предходната издръжка е била в размер 240.00 лева (ПМС
№ 326/30.12.2009 г.), а към датата на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция е в размер на 460.00 лева (ПМС № 22/26.01.2017 г.). Ноторен е фактът
(който следва да бъде взет предвид), че в последните няколко години се
забелязва трайна тенденция на нарастване на цените на стоките и услугите, което
предпоставя и изисква по-висок размер на необходимите средства за издръжка на
едно лице месечно.
От друга страна, децата са
пораснали – С. е на 17 години, а В. – на 15 години. Същите са в юношеска
възраст, в която вече освен нужда от дрехи, храна, закупуване на учебници и
учебни помагала, имат нужда от средства за задоволяване и на общообразователни
и културни потребности. Отчитайки тази нужда на децата, съдът намира, че за осигуряване
на необходимия им стандарт на живот и създаване на нормални условия за такъв,
съобразно критериите в РБ, тъй като решаващият съд се намира в България, са
нужни средства в значително по-голям размер от този, определен в спогодбата по
гр.д. № 5192/2010 г. на ВРС.
Следователно, налице са елементите от състава на разпоредбата на чл. 150 от СК за увеличение на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите,
следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда
размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази
и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на
едно дете на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Безусловният
характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят
такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и
развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно.
Съдът отчита, че с установения
по-горе доход бащата на децата е в обективно затруднение за осигуряване на издръжката
им, с оглед нарасналите им нужди. Съдът намира обаче, че изменение на
издръжката до претендирания от ищците размер от 150 лева (или общо 300 лева),
би било не само завишено, но и в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК. Макар че разпоредбата чл. 143, ал.2 СК визира обстоятелството, че
родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца издръжка безусловно, без
значение дали това ще създаде затруднение за тях, в случая следва да се отчете
и факта, че ответницата има задължение да отглежда и издържа още едно дете. Издръжка
в претендирания от ищците размер от 150 лева би създала особени затруднения за
майката и би поставила под въпрос нейната лична издръжка и тази на малолетното
й дете.
От друга страна, съгласно закона
и добрите нрави ответницата-майка също трябва да полага грижи и да осигурява
издръжка за своите деца в размер, който да им осигури нормални условия за живот
и развитие. Затова е неоправдано, както от етична, така и от правна страна, с
оглед нарасналите нужди на децата, майката да им изплаща издръжка в минималния
предвиден в закона размер от 115 лв. месечно. Такъв размер на издръжка, съгласно
съдебната практика дължат родители, които нямат никакви доходи (а ответницата
не е сред тях) на деца, които са на значително по-ниска възраст и с по-малки
потребности от тези на ищците. Ниската финансова възможност на майката и обстоятелството,
че трудовото й възнаграждение се изплаща със забава, не изключва задължението й
като родител да престира такива средства, грижи и внимание, които да са
достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата и да са съобразени с
нуждите им.
Издръжката на децата се дължи
от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите в домакинството, част от които са в полза на децата; следователно,
майката следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на децата.
Като съобрази изложеното,
съдът намира, че месечната издръжка за непълнолетния ищец С.Н.Р. следва да бъде
не по-малко от 250 лева, а тази на непълнолетната ищца В.Н.Р. – не по-малко от
230 лева. Съгласно чл.140, ал.3 от СК тези суми следва да се разпределят между
родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на бащата
и получаваните от него месечни помощи за деца. Ответницата - майка има
възможност да заплаща издръжка на непълнолетния си син в размер 140 лв.
месечно, а на непълнолетната си дъщеря – в размер 130 лв. месечно, които размери
са съобразени с възможностите й и няма да затруднят нейната собствена издръжка
и тази на малолетното й дете. Така определеният размер на издръжката не би
създал неоправдани затруднения за майката и ще допринесе за срочното изпълнение
на задължението, което също е от особена важност с оглед характера на този вид
престации, осигуряващи ежемесечното битово и социално осигуряване на
издържаните. Останалите необходими средства ще се дават от бащата, който ще продължи
да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на двете
деца.
Определените суми за издръжка са
платими до 10-то число на съответния месец и се присъждат, считано от датата на
предявяване на исковете – 20.02.2017г., до настъпването на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й
изплащане.
С оглед изложеното, предявеният
от ищеца С.Н.Р. иск за увеличение на издръжка следва да се уважи до размер от
140 лв. месечно, предявеният от ищцата В.Н.Р. иск за увеличение на издръжка
следва да се уважи до размер от 130 лв. месечно, а за разликата от уважените
размери до претендираните такива от 150 лв. месечна издръжка, исковете са
недоказани и следва да се отхвърлят, като неоснователни.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе и отговорността за
разноски на ищците за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете в размер 360 лева. Ответницата следва да заплати също в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС и държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в размер общо 172, 80 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците
дължат разноски за адвокатско възнаграждение на ответницата, съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер 30 лева.
Въз основа на изложеното и на
основание чл.150 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА, определен
със спогодба, сключена на 07.12.2010г. по гр.д. № 5192/2010 г. на ВРС, като
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН-********** ***, да ЗАПЛАЩА на С.Н.Р., ЕГН-**********, със
съгласието на неговия баща Н.С.Р., ЕГН **********,***, вместо по 80 лева - по 140
(сто и четиридесет) лева месечна издръжка, платима до 10-то число на съответния
месец, считано от датата на предявяване на иска – 20.02.2017г., до настъпването
на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в размера над
уважения до пълния претендиран размер от 150 лева, като неоснователен.
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА,
определен със спогодба, сключена на 07.12.2010г. по гр.д. № 5192/2010 г. на
ВРС, като ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН-********** ***, да ЗАПЛАЩА на В.Н.Р., ЕГН-**********,
със съгласието на нейния баща Н.С.Р., ЕГН **********,***, вместо по 70 лева - по
130 (сто и тридесет) лева месечна издръжка, платима до 10-то число на
съответния месец, считано от датата на предявяване на иска – 20.02.2017г., до
настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в размера над
уважения до пълния претендиран размер от 150 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН-********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Р., ЕГН-********** и В.Н.Р., ЕГН-**********, със съгласието
на техния баща Н.С.Р., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете в размер 360 лева.
ОСЪЖДА С.Н.Р., ЕГН-********** и В.Н.Р.,
ЕГН-**********, със съгласието на техния баща Н.С.Р., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на В.В.К., ЕГН-********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер 30 лева.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН-********** ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер общо 172, 80 лева, както и
5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок,
считано от 05.05.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: