№ 1169
гр. Пазарджик, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди д*** и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220104483 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от
Ю*** Б*** Ц***, чрез адв.В. Г., САК, със съдебен адрес: гр.С***, бул.“Б***“
*** ***, *** против Е. З. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С***,
ул.“Д*** и п***“ ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Е. З. Б., с ЕГН
********** е образувано ч.гр.д. №2426/2021г. по описа на PC-Пазарджик.
Сочи, че в законоустановения срок и на основание чл.415, във връзка с
чл.422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
От фактическа страна твърди, че ищцовото дружество предявява
исковата си претенция срещу Е. З. Б., с ЕГН ********** въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК ***, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на
вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният
1
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от
договора, извадка от което прилага.
Твърди, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **** е встъпил в правата си на кредитор
въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Цитира чл.29 от
Общите условия на мобилния оператор.
Твърди, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК *** и Е. З. Б., с ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
30.05.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на
тарифен план S*** L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с ДДС/. Срокът
на договора е бил за 24 месеца, съответно до 30.05.2019г.
Твърди, че на дата 04.07.2017г. Е. З. Б., с ЕГН ********** е сключила
допълнително споразумение към договор с клиентски номер ***, с което е
продължила използването на мобилна услуга за номер *** и е добавила за
ползване на мобилна интернет услуга за номер *** при условията на тарифен
план *** *** с месечна абонаментна такса 15.80 лева /с ДДС/. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 04.07.2019г.
Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** между ответника Е. З. Б., с ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *** са
издадени фактури **********/01.03.2018г., **********/01.04.2018г.,
**********/01.05.2018г., **********/02.06.2018г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
01.02.2018г. до дата 01.06.2018г. на стойност 112.40 лева.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
2
фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 03/2018г.,
04/2018г., 05/2018г., 06/2018г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Твърди, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50
от ОУ, във връзка с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване, на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №***
на дата 01.07.2018г. крайна фактура №**********. В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 254.50 лв., от които за ищеца
интерес представлява част от сумата до размер на 99.48 лева /сума,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на
всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е
13.06.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер ***, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите S*** L и VIVACOM ***, съответно до дата - 04.07.2019г.
Сочи, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
3
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг)".
Посочва, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410
ГПК/.
Сочи, че представените фактури сами по себе си, не са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответните
далекосъобщителни услуги, които не е заплатил в указания срок, респ.
същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка твърди, че между
ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ***
валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за
потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-
длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *** да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 13.06.2018г. /като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
4
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира
неустойка в размер на 99.48 лева, уговорена в т.2 от договора: „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг) представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси /без
ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 3 х
19.99 лв. за тарифен план S*** L; 3 х 13.17 лв. за тарифен план *** ***.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ, във
връзка с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Сочи, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в
основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92 ал.1, изр.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
5
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Сочи, че неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна
такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на
услугите.
Предвид гореизложеното твърди, че абонатът следва да понесе
отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати
на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
Сочи, че обезщетението за неизпълнение е начислено, съобразно
изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не
санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Цитира чл.25 и
чл.35 от Общите условия.
Твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Цитира чл.29 от Общите
условия. Твърди, че в конкретния случай ответникът Е. З. Б., с ЕГН
********** е подписала договори за далекосъобщителна услуга, ползвала
услуги по тарифен план S*** L и *** ***, не е изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е
6
изпаднала в забава. Издадени са й фактури и в срок не ги е заплатила.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79
ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Твърди, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях.
Сочи, че няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на
договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това
обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя
изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като
задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого
да плати.
Твърди, че в конкретния казус ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но
това не означава, че същите не са конкретизирани. Не случайно страните са
избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.
Груп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №1 -
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва:
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор.
Сочи, че в чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между
7
длъжниците по вземанията, описани в Приложение №1, не съществуват други
правоотношения. Представянето на Приложение №1 в цялост би било в
нарушение на чл.2 ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни
на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
Представя извлечение от Приложение №1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С.
Г. Груп” ООД е собственик на вземането спрямо Е. З. Б., с ЕГН **********,
което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Сочи, че Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2 ал.2, т.3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
цесионера, цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания.
Представя извлечение от Приложение №1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлител,
а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането спрямо Е. З. Б., с ЕГН **********.
Съгласно чл.6 ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019г., считано от
подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента, във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания. Твърди, че няма никаква законова
пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника,
чрез свой пълномощник.
8
Посочва, че към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
Сочи, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Цитира съдебна
практика.
Твърди, че е безспорно, че уведомлението за цесия, приложено към
исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от
името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва
уведомяване по чл.99 ал.3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено
в уведомлението. Цесионерът „ С.Г. Груп“ ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за
цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната
сделка.
Твърди, че в настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се
уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Е. З. Б., с
ЕГН ********** не е изпълнила нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.
Груп“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът
не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя
на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
9
задължението да плати и на новия кредитор. По отношение на този въпрос е
налице единодушие и в практиката и в доктрината. Цитира съдебна практика.
Твърди, че в конкретния случай, длъжникът - ответник Е. З. Б., с ЕГН
********** не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл.410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Е. З. Б., с ЕГН **********, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, в размер 99.48 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от
дата 30.05.2017г. с допълнително споразумение от дата 04.07.2017г.,
сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ***, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура №**********/01.07.2018 г.,
за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г.
Моли да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца
разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **** 180 лева -
адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото
дружество 25.00 лв., представляваща държавна такса и 180 лв. -
възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. №2426/2021г. по описа на PC -
Пазарджик, съобр. т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е
доказателствено искане – за прилагане на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който
взема становище, че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения
иск и счита, че същият е недопустим и неоснователен и моли да бъде
отхвърлен.
Възразява, че претендираното вземане е погасено по давност. Сочи, че
ищецът твърди, че на 13.06.2018г. е бил деактивиран абоната, защото не бил
10
заплатил четири фактури в срок. Счита, че деактивацията на абоната е
направена още след изтичане срока на плащане на фактурата от м. март
2018г., съгласно чл.45.2 от ОУ, а именно 18.03.2018г. /видно от месечна
сметка №********** от 01.03.2018г./.
Твърдението, че „БТК“ ЕАД е прекратила едностранно договора е
неоснователно. Сочи, че съгласно чл.50.6 от ОУ, договорът се прекратява
едностранно от БТК с 30 /тридесет/ дневно писмено предизвестие при
неплащане в срок /б.в)/. Твърди, че доказателства за подобно предизвестие не
са представени. Счита, че и към настоящия момент договорът не е прекратен,
поради неизпълнение или забава на абоната и неоснователно се претендира
неустойка.
Сочи, че в чл.5 от Договор *** за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп" ООД е посочено, че
цесионерът ще извърши сам уведомяването по чл.99 от ЗЗД, като за целта
цедентът ще издаде изрично пълномощно. Представеното по делото
пълномощно липсва упълномощено лице. Съгласно разпоредбата на чл.99
ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и
цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите
лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор - чл. 99 ал.4 ЗЗД. Липсва уведомление от цедента, а
цесионерът не е упълномощен с правата на цедента.
Моли да бъде отхвърлена исковата претенция на ищцовото дружество.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната по делото писмена молба-становище поддържа предявения иск
и моли съда да го уважи. Излага доводи по същество. Претендира разноските
по изготвения списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответника взема становище, че предявеният
иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло. Излага подробни
съображения по същество.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответника и като обсъди и анализира събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Ищцовото дружество е подало на 08.07.2021г., по пощата, Заявление за
11
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата Е. З.
Б., в качеството й на длъжник, което е постъпило в Районен съд-Пазарджик на
09.07.2021г. и въз основа на което е образувано ч.гр.дело №2426/2021г. по
описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал
Заповед №1336 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
14.07.2021 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
ищеца-кредитор следните суми: сумата в размер на 99,48 лв. – главница,
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 180,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от
дата 30.05.2017г. и допълнително споразумение от 04.07.2017г., обективирано
във фактура №**********/01.07.2018г., сключени между дължника Е. З. Б. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *** с договор за цесия от дата
16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *** го е прехвърлило на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК **** с договор за цесия от дата 01.10.2019г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-
ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
С исковата молба ищецът основа вземанията си от ответницата на
следните договори:
1.Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от дата 30.05.2017г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *** и ответницата Е. З. Б. за
ползване на мобилни услуги за номер ***, при условията на тарифен план
S*** L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с ДДС/, със срок на договора
24 месеца - съответно до 30.05.2019г. На датата 04.07.2017г. между страните
е сключено Допълнително споразумение към договора, с което ответницата е
12
продължила използването на мобилна услуга за номер *** и е добавила за
ползване на мобилна интернет услуга за номер *** при условията на тарифен
план *** *** с месечна абонаментна такса 15.80 лева /с ДДС/, със срок на
договора - 24 месеца, съответно до 04.07.2019г.
Въз основа на така сключения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него са
издадени следните фактури: №**********/01.03.2018г.,
№**********/01.04.2018г., №**********/01.05.2018г.,
№**********/02.06.2018г. за потребените от ответницата електронни
съобщителни услуги за период на потребление от 01.02.2018г. до 01.06.2018г.
на стойност 112.40 лева, като към всяка от фактурите има приложено
извлечение - справка от потреблението на ползвания номер.
Мобилният оператор е издал на ответницата крайна фактура
№**********/01.07.2018г., с която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 254.50 лв., от които ищецът претендира
вземане за сумата в размер на 99.48 лева - представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор/. Във фактурата е включена и сумата за потребените
мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
2.Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД като цедент и ”С.Г.
Груп“ ООД като цесионер;
3.Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., сключен
между ”С.Г. Груп“ ООД като цедент и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД като цесионер.
Договорът за мобилни услуги и допълнително споразумение към него
са приложени по делото. Те са подписани от страните. Подписването на
договора и допълнителното споразумение към него от страна на ответницата
не бе оспорено от назначения й особен представител. Следователно
сключените между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответницата Е. З. Б. договор и допълнително споразумение към него са
валидни и са породили своето правно действие. Потреблението на
ответницата по договора за мобилни услуги е фактурирано под клиентския
номер на абоната - №***.
Договорът за мобилни услуги и допълнително споразумение към него
13
са съставени в писмена форма, подписани са от двете страни в
правоотношението и съдържат валидно направени от страните изявления,
насочени към настъпване на правните им последици. Същите съдържат
необходимите реквизити и договорените условия, като срок, описание на
услугите, тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер, посредством
който потребителят се идентифицира сред абонатите на мобилния оператор.
Посочена е предадената активна СИМ карта, която дава /осигурява/ достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. Договорът и
споразумението по своето съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Общите условия са приети с положения подпис на абоната в
приложените декларации като по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях.
От приетите по делото месечни сметки, съдържащи извлечения за
ползваните мобилни услуги през периода на отчитане, се установява, че
мобилният оператор е изпълнил задължението си да предостави на
ответницата мобилни услуги, което е породило насрещното задължение на
ответницата да заплати уговорената цена в сроковете и по реда, предвидени в
приложимите Общи условия.
Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор,
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.
По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, ответницата
да е заплатила ползваните мобилни услуги, чиято изискуемост е настъпила в
14
15-дневен срок от издаване на всяка фактура, с оглед цитираната разпоредба
на чл.29 от Общите условия.
Видно от книжата по делото е, че на 16.10.2018г. между „БТК“ ЕАД в
качеството на цедент и „С.Г. Груп“ ООД в качеството на цесионер е сключен
договора за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата, на който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, посочени
в Приложение №1 към договора, срещу цена, която ще бъде опредЕ. в
Приложение №1 и дължима от цесионера при сключването на договора в
сроковете по т.2.1 от договора. Цедентът е потвърдил прехвърлянето на
цесионера на вземането с длъжник-ответницата в общ размер на 99,48 лева,
като потвърждението представлява Извлечение от Приложение №1 към
договора за цесия.
С пълномощно от 24.10.2018г. цедентът „БТК“ ЕАД е упълномощил
цесионера „С.Г. Груп“ ООД да го представлява в качеството му на цесионер
пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за
цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на
чл.99 ал.3 от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019г. между „С.Г. Груп“ ООД в качеството на цедент и
„ЮБЦ“ ЕООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията, произтичащи от договора за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение №1 –
„Списък на вземанията“, неразделна част от договора.
Към исковата молба е приложено уведомление от цесионера „БТК„
ЕАД, чрез пълномощника „С.Г. Груп“ ЕАД /законен правоприемник на „С.Г.
Груп“ ООД/ до длъжника-ответницата за извършената на 16.10.2018г. цесия
на задълженията към „БТК“ ЕАД, възникнали по договор/и за мобилни
услуги в размер на 99,48 лева.
В настоящия казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от горепосочените два договора за цесия, сключени съответно на
16.10.2018г. и на 01.10.2019г. Процесните два договора за цесия са
двустранно подписани, съдържат уговорки за всички съществени елементи на
договора за цесия и обективират валидно изразена от страните воля за
15
прехвърляне на вземанията по договора за мобилни услуги, сключен с
ответницата. От същите и от съпровождащите ги документи може да се
направи извод, че ищецът „ЮБЦ“ ЕООД /сега с наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД/ е встъпило в правата на кредитор на валидно правно
основание още преди подаването на процесното заявление по чл.410 от ГПК.
Дружеството-ищец е придобило права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности. Прехвърлянето на вземане е
договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Длъжникът по вземането не е страна по договора за цесия. Със сключването
на договора за цесия - с постигането на съгласие между цедента и цесионера
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се
е намирало към този момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията
засяга интересите и на трето лице - цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие и това е съобщаването на длъжника
за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
В конкретния случай договорите за цесия са породили действие между
страните по тях, а на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и спрямо длъжника-
ответницата. На основание чл.99 ал.4 от ЗЗД последната е надлежно
уведомена за извършената цесия от предишния кредитор „БТК“ ЕАД, чрез
пълномощника „С.Г. Груп“ ООД с уведомлението за цесия, приложено към
исковата молба. С оглед последователната съдебна практика е допустимо
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3,
предл.1 от ЗЗД, с което прехвърянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено
уведомление, което е адресирано до ответницата и съдържа данни за
прехвърляне на вземането по договора за мобилни услуги, а цесионерът „С.Г.
Груп“ ООД е надлежно упълномощен от предишния кредитор „БТК“ ЕАД за
извършване на уведомяването. Препис от исковата молба и приложенията са
надлежно връчени на назначения, по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, особен
представител на ответницата. С Решение №198/18.01.2019г. по т.д.
№193/2018г. на ВКС, І т. о. е прието, че връчването на всички книжа по
16
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения му
представител и че от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици - в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на
вземането.
Предвид горното съдът приема, че ответницата е надлежно уведомена
за извършените цесии и че същите са породили своето правно действие.
Съдът счита за нужно да отбележи и това, че уведомлението по чл.99
ал.4 от ЗЗД е предвидено с цел да предпази длъжника от двойно плащане на
едно и също задължение. Затова възражение на длъжника за липса на
уведомяване за извършена цесия би било правно релевантно само ако
едновременно с това той твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице до момента на уведомлението. В конкретния
случай такива възражения, а и доказателства за извършено плащане на стар
кредитор преди момента на уведомлението, не са налице.
В разпоредбите на процесния договор за мобилни услуги е предвидено,
че: „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка“. В случая задължението за заплащане на неустойка е
обусловено от прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на
мобилния оператор по вина на потребителя - ответницата, т.е. заплащането на
неустойка е обусловено от неизпълнението на задълженията й по договора за
мобилни услуги. Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги
е настъпило по вина на ответницата, поради изпадането й в забава. Преди
прекратяването на договора, мобилният номер на ответницата е бил включен
в мрежата на мобилния оператор /с което последният е изпълнил договорното
си задължение/ и съответно клиентът-ответницата е имала възможността да
се ползва от всички предоставени й по договора услуги. Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че процесният
абонамент е прекратен на 13.06.2018г., по вина на ответницата, която е
преустановила плащането на дължимите суми за потребените от нея услуги.
17
Ответницата, в чиято тежест бе, не представи доказателства за плащане на
дължимите суми за потребените от нея мобилни услуги за процесния период.
Размерът на дължимата сума се установява от представената и неоспорена
месечна сметка. В настоящия казус ответната страна не оспори начина на
формиране на процесната неустойка, както и нейния размер.
С писмения отговор на исковата молба, ответницата, чрез особения си
представител, е направила възражение за погасяване по давност на вземането,
на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД. Това възражение съдът намира за
неоснователно. Вземането за неустойка от неизпълнен договор се погасява с
изтичане на тригодишна давност. Разпоредбата на чл.114 от ЗЗД предвижда,
че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай крайният срок за заплащане на фактурата с
№**********/01.07.2018г., с която е начислена неустойката, е 18.07.2018г. На
тази дата предявеното по делото вземане е станало изискуемо. В случая
тригодишният давностен срок би изтекъл на 27.09.2021г. /с оглед
разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП, във връзка с §13 от ПЗРЗИДЗЗ/, ако на
08.07.2021г. от цесионера-ищеца не е било подадено по пощата заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа, на което е
било образувано ч.гр.дело №2426/2021г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен на датата 08.07.2021г. Следователно в случая
тригодишната давност не е изтекла.
По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца
бъде признато съществуването на вземане в размер на 99,48 лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер *** от 30.05.2017г. и допълнително споразумение към
договора от 04.07.2017г.
Предвид изхода на делото, ответницата дължи на ищеца разноски, както
в заповедното, така и в исковото производство, в размер общо на 710,00 лева,
съгласно приложените платежни документи и Списък на разноските по чл.80
от ГПК.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
18
РЕШИ:
По иска на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК **** /с предшно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, чрез адв.В. Г., САК, със съдебен адрес:
гр.С***, бул.“Б***“ *** ***, *** против Е. З. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.С***, ул.“Д*** и п***“ ***, с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. З.
Б., с ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК **** /с предшно наименование „ЮБЦ“
ЕООД/ в размер на 99.48 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер *** от дата 30.05.2017г. с допълнително
споразумение от дата 04.07.2017г., сключени между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ***,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура
№**********/01.07.2018г. за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., за което
вземане е издадена Заповед №1336 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 14.07.2021г. по ч.гр.д. №2426/2021г. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Е. З. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С***,
ул.“Д*** и п***“ *** да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ****
/с предшно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, с пълномощник адв.В. Г., САК, със
съдебен адрес: гр.С***, бул.“Б***“ *** ***, *** разноски в заповедното и в
исковото производство в общ размер на 710,00 лева.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми: IBAN:
BG94 BPBI *** ***, при „Юробанк Б***“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
19