Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 03.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
: Р.
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 496/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Н.С.Н. ***,
ЕГН **********,
чрез пълномощник, против А.А.С. ***, ЕГН **********, И. В. ***, ЕГН **********, Е.В.Т. ***, ЕГН **********, Р.И.К. ***, ЕГН **********,
И.Б.З. ***, ЕГН **********, М.Б.З. ***, ЕГН **********, М.С.К. ***, ЕГН ***********,
Д.Е.З. ***, ЕГН **********, Г.Е.З. ***, ЕГН **********, и К. Ф., … родена на *** г. Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск за делба, с правно основание чл. 69 от Закона за наследството (ЗН), е допустим. В исковата молба се
излага, че страните са наследници на С.Л., починал на … г. Неподелени между тях са останали два земеделски имота в
землището на с. Владо Тричков, общ. Своге, възстановени на наследниците на Л.
по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и
един урегулиран поземлен имот в същото село, заедно с построената в него
масивна жилищна сграда. Посочва се, че доброволно прекратяване на
съсобствеността с другите съсобственици не може да бъде постигната, поради
което Н. иска от съда да допусне съдебна делба при законовите квоти. Поискано е
също така съдът, на основание чл. 76 от Закона за
наследството, да прогласи недействителността на сделката по нотариален акт №
134, том III, дело № 474 от 2013 г., рег. № 3365 от 15.11.2013 г. на
нотариус А.Ч. - рег. № .. по
регистъра на Нотариалната камара. Според приложения към исковата молба
договор от 15.11.2013 г., Н.Н. е продала на А.С. притежаваните от нея 1/10 идеална
част от трите делбени имота. С определение от
29.12.2020 г., влязло в законна сила, съдът е оставил без разглеждане искът с правно основание чл. 76 ЗН, предявен
от Н.Н. срещу А.С., с който се иска да се обяви за относително недействителен
спрямо нея договорът за продажба на недвижими имоти, сключен между двете на
15.11.2013 г. и обективиран в нотариален акт от същата дата, като е прекратил
производството по делото в тази му част.
В исковата молба, от Н. са изложени обстоятелства, относно сключването на
сделката през 2013 г., а именно че такъв акт не е чувала и не е виждала, нито ѝ е четен, като за
него е узнала преди три месеца, но те не са съпроводени с някакво искане към
съда – различно от това по чл. 76 ЗН, поради което не следва да се обсъждат
като искови претенции. Същото е посочено и в заявление прието по делото в
открито съдебно заседание, проведено на 26.05.2021 г. От друга страна Н. е
ответник по предявен срещу нея иск от С., като според съда по този иск твърдяните
от нея обстоятелства могат да се разгледат под формата на правопогасяващи възражения.
Отговор е подаден от ответника М.К..
В него се заявява, че искът е допустим и основателен. Отговори са подадени и от
особените представители, назначени от съда на ответниците И. К., Е.Т. и К.Ф. В тях се оспорва иска по чл. 76 ЗН, посочва се че С. е прехвърлила
притежаваното от нея право на собственост, поради което не трябва да се допуска
поисканата делба.
От страна на
ответниците Р.К.,
И.З., М.З., Д.З. и Г.З. не е подаден писмен отговор.
От страна на
ответника А.С. е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се посочва,
че производството е недопустимо, тъй като тя е единствен собственик на трите
имота, а правото ѝ произтича от наследство, завещание, няколко
разпоредителни сделки в нейна полза, направени от останалите сънаследници, и от
давностно владение. Твърди се, че според трайната съдебна практика, актовете на
разпореждане с отделни наследствени имоти, или с идеални части от тях, когато
са извършени между сънаследници са действителни. В условията на евентуалност С.
твърди, че е придобила съответната идеална част на ищеца по давност, тъй като
владее трите имота повече от пет години. Със саморъчно завещание от 15.03.2010
г. Л. З. е завещала на С. припадащат ѝ се част от
правото на собственост върху имотите в с. Владо Тричков. С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
14.07.2000 г., съпругата на наследодателя е прехвърлила на внучката си
притежаваната от нея част от правото на собственост върху имотите, а през 2014
г. Р.И.К. и Г.Е.З. са продали на С. собствените им идеални части. Във връзка с
така изложената фактология се иска от съда, да прекрати производството по
делото, тъй като А.С. е единствен собственик на делбените имоти, а ако приеме
иска за допустим, се иска да я признае за единствен собственик на трите
недвижими имота. За последното е необходимо да има предявен установителен иск
за собственост, като такъв е предявен – исковата молба е вписана на 10.06.2021
г. и се намира на л. 219 от делото. От ответниците по така предявения инцидентен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК
е постъпил писмен отговор само от назначения
от съда особен представител на ответника Е.Т.
Предмет на делбеното
дело/установителния иск за собственост е правото на собственост върху : 1) овощна градина с площ
от 1447 кв.м., имот № 020036 по картата на землището на с. Владо Тричков ; 2) ливада с площ от 675 кв.м., имот № 020037 в землището на
същото село ; 3) урегулиран поземлен V-601, кв. 41 от ПУП на с.
Владо Тричков, целият с графично измерена площ от 1400 кв.м., заедно с
построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м.
По делото са събрани
писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното :
От представеното
удостоверение се установява, че страните са наследници на С.М.Л., починал на …
г. Н.Н. му е дъщеря, а А.С. е негова внучка, като майка ѝ е еднокръвна сестра
на ищеца. И.К. и Е.Т. са правнучки на Л.,
а Р.К. е негов внук, син на дъщеря му Д.. И.З. и М.З. също са правнучки на
общия наследодател. М.К. е брат на Л. З., починала през … г. и съпруга на
починалия през .. г. Р.З., който е внук на Л., съответно син на дъщеря му В.. Д.З.
и Г.З. са правнуци на наследодателя, а К. Ф. е съпруга на баща им Е.З., починал в ….на …
г., като бракът между двамата е сключен в … на … г.
Имотите са закупени
от С. Л. и втората му съпруга К.Л. през 1946 г. Бракът е прекратен със смъртта
на мъжа през … г. При
прекратяването на брака със смъртта на съпруга дяловете им са били равни – чл.
14, ал. 3 СК от 1968 г. /отм./, като съгласно ал. 7, изр. 2 на същия член преживялата съпруга не е получила по наследство дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество,
тъй като го е наследила заедно с неговите деца. Това се отнася както
за имота в регулация, така и за имотите възстановени по ЗСПЗЗ, тъй като
определяща е датата на смъртта на общия наследодател. През 1957 г. е сключен
договор за доброволна делба между съпрузите, който е допустим по действащото
тогава законодателство, но чл. 103 СК от 1968 г. /отм./ преурежда имуществените отношенията по заварените бракове, поради което съдът
не го обсъжда. През 2000 г. К.Л., починала през .. г., прехвърля на А.С.
притежаваната от нея ½ идеална част от правото на собственост върху два
от делбените имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Третият имот не е
прехвърлен, но това е без правно значение, тъй като С. е единствен наследник на
К. Л. С. Л. има шест деца, всичките починали след него. Всяко от децата
наследява по 1/12 ид. части (17280/207360) от дела на починалия
си баща. През … г. е починал А.М., като според правилото на чл. 8, ал. 3 ЗН,
четирите деца от първия брак на наследодателя получават от него по 3840/207360,
а майката на С. - 1920/207360 ид.
части. Следователно преди смъртта на П.М. през .. г. дяловете на страните по
делото са били, както следва : А.С. – 122880/207360 ; Н.Н. – 21120/207360 ; П.М. - 21120/207360 ; Р.К. – 10560/207360 ; И. К. – 5280/207360 ; Е.Т. – 5280/207360. Според правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН (когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, или
с техни низходящи, той получава 2/3 от наследството, ако наследството е открито
повече от десет години след сключване на брака) – Л. З. – 4692/207360. Останалите 2348/207360 са за
наследниците на двамата братя на Р.З.. Така на И.З. и на М.З. дела става 3520 +
587 = 4107/207360. Д.З. и Г.З. получават 2346 + 587 =
2933/207360, а за К. Ф. 2348/207360 – чл. 9, ал. 1 ЗН.
През 2013 г. Н.Н. прехвърля 1/10 идеална част от имотите, което е 10 %. Според
установеното от съда Н.Н. – 21120/207360 = 10,185 %, т.е. не е прихвърлила повече отколкото е притежавала.
През 2014 г. Р.К.
прехвърля 11/120 идеални части от имотите, което е 9,166 %. Според установеното от съда Р.К. – 10560/207360 = 5,092 %, т.е. е прихвърлил повече отколкото
притежава.
През 2014 г. Г.З.
прехвърля 3/120 идеални части от имотите, което е 2,5 %. Според установеното от съда Г.З. –
2933/207360 = 1,414 %, т.е. е прихвърлил повече отколкото притежава.
Обявяването на
саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят
неговите правни последици. По тази причина съдът приема, че трябва
да зачете завета направен от Л.З. и притежаваните от нея
4692/207360
са станали собственост на А.С..
След
смъртта на П.М. през … г. неговите 21120/207360, се разпределят между сестра
му Н.Н. и низходящите на сестрите им, като Н. получава 6034/207360, С.
3018/207360, Р.К. 3018/207360, И. К. – 1509/207360, Е.Т. – 1509/207360, И.З. – 1508/207360, М.З. -
1508/207360, Д.З. - 1508/207360
и Г.З. - 1508/207360.
Следователно към
днешна дата дяловете на страните са, както следва :
1)
А.С. – 103680 от К.
Л., 17280 от С.Л., 1920 от А. М., 20736 от Н.Н. (1/10 от общото), 4692 от Л. З., 10560 от Р.К., 2933 от Г.З. и 3018 от П.М. = общо 164819/207360
идеални части ;
2)
Н.Н. – 21120 – 20736 = 384 + 6034 от П. М. = общо 6418/207360 идеални части ;
3)
Р.К. – 3018/207360 идеални
части от П.М. ;
4)
И. К. – 5280 + 1509 = 6789/207360 ;
5)
Е.Т. – 5280 + 1509 = 6789/207360 ;
6)
И.З. – 1508 + 4107 = 5615/207360 ;
7)
М.З. – 1508 + 4107 =
5615/207360 ;
8)
Д.З. – 1508 + 2933 = 4441/207360 ;
9)
Г.З. – 1508/207360 идеални части от П.М.;
10)
К. Ф. - 2348/207360.
От страна на А.С. е
предявен установителен иск за собственост на трите делбени имота. Твърди, че
правото на собственост е придобито от нея по наследство, завещание, няколко
разпоредителни сделки и давностно владение. Съдът подробно обсъди по-горе тези
придобивни основания, без последното. От доказателствата по делото се
установява, че С. е собственик на 164819/207360 идеални части от правото на
собственост върху всеки от трите делбени имота. Съдът счита, че по делото не се
събраха доказателства тя да е придобила останалите идеални част от
собствеността по давност, а е била само владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части на другите съсобственици. На първа място в този
смисъл е обстоятелството, че през 2013 г. и през 2014 г. тя е закупила от Н.Н.,
Р.К. и Г.З. притежавани от тях идеални части от делбените имоти. Може да се
придобие само нещо, което е чуждо, т.е. към тези дати С. не е смятала закупените
от нея идеални части за нейна собственост. В тази насока е и завета на Л. З. от
15.03.2010 г. Може да се завещава само нещо, което ти принадлежи. Разпитаните
по делото свидетели не са виждали С. да демонстрира спрямо другите
съсобственици намерение да владее имотите за себе си. Когато един от наследниците упражнява
фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на
притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните
от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред
тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това
следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на останалите
сънаследници върху имота, които действия са станали достояние на тези
сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до
знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се
разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който
ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането
на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало
известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на
техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота,
извършването на ремонта в имота също не са такива действия. Въз основа на това е
ясно, че в случая
по делото А.С. не е
отблъснала по какъвто и
да е начин владението на останалите наследници, тъй като не са установени
конкретни действия на отричане на правата им върху имота, които да са станали
тяхно достояние. Потвърждение на това обстоятелство е и фактът, че един от съсобствениците
е започнал дело за делба.
Относно нотариалния
акт от 15.11.2013 г., от страна на Н. се възразява, че такъв акт не е чувала и не е виждала, нито ѝ е четен, като за
него е узнала преди три месеца. Съдът счита за недостоверни тези твърдения,
поради следното :
На първо място,
в подаденото от нея писмено изложение Н.
не оспорва, че е била при нотариуса, като цялата фактология изложена от нея
изглежда напълно недостоверна : отива при нотариус и цял ден чака, без да знае
защо. Подписва малко листче, като С. ѝ казала да си напише
трите имена и да се подпише. Нотариалния акт не е малко листче, а е трябвало да
е подписват и други документи при изповядване на сделката. Заявява, че е
споделила със снахичката си Л., която ѝ казала, че е продала
наследството от къщата на баща си. Не е поискала да се увери за какво става
дума. В същото време в исковата молба твърди, че едва преди три месеца научила за
продажбата и то от адв. И.. В нотариалния акт има изрично
вписване, че същият е прочетен от нотариуса на страните, извършването на това
действие се установява по безспорен начин от съдържанието на самия акт и от
удостоверените изявления на участниците – „същите ми заявиха, че са чули ясно
съдържанието на прочетения от мен – нотариуса нотариален акт, че разбират
смисъла и значението на договора, който сключват и желаят настъпването на
неговите правни последици. След одобрението му, същите го подписаха и
собственоръчно изписаха пълните си имена, …”. Обсъждайки в съвкупност събраните по
делото доказателства, съдът прави извод, че нотариалният акт е бил прочетен на страните, след което
те са го одобрили и поради това при извършване на нотариалното действие не е
допуснато нарушение на нормата на чл. 579, ал. 1 предл. 1-во ГПК, което да доведе до нищожност на нотариалното
удостоверяване и от там като последица – нищожност на договора за продажба, поради липса на форма. По тази причина съдът
счита, че възражението е недоказано, а оттам и неоснователно.
Разноските за първата фаза на делбеното производство
не следва да се присъждат, с оглед разпоредбата на чл.
355 ГПК. По инцидентния установителен иск се дължат разноски. Липсва конкретизация каква
част от заплатеното адвокатско възнаграждение за кой иск се отнася, поради
което съдът приема че те са поравно, т.е. за всеки иск по 300 / 400 лева. С. е
заплатила и държавна такса и такса за вписване на исковата молба. При това
положение съдът приема, че Н. е направила 300 лева разноски по установителния
иск, а С. 522,20 лева. Според уважената / отхвърлената част от иска 415,04 лева
/ 61,56 лева. Съдът счита, че другите стани не следва да се натоварват с
разноски.
Воден от горните
съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд
Р Е Ш И
:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, предявен от А.А.С. ***, ЕГН **********, срещу Н.С.Н. ***, ЕГН **********, И. В. ***, ЕГН **********, Е.В.Т. ***, ЕГН **********, Р.И.К. ***, ЕГН **********,
И.Б.З. ***, ЕГН **********, М.Б.З. ***, ЕГН **********, М.С.К. ***, ЕГН ***********,
Д.Е.З. ***, ЕГН **********, Г.Е.З. ***, ЕГН **********, и К. Ф., …, родена на *** г., че А.А.С. е собственик на 164819/207360 идеални части от правото на
собственост върху овощна градина с площ
от 1447 кв.м., имот № 020036 по картата на землището на с. Владо Тричков, общ.
Своге, ливада с площ от 675 кв.м., имот № 020037 в землището на с. Владо
Тричков, общ. Своге и урегулиран поземлен V-601, кв. 41 от ПУП на с. Владо Тричков, целият с
графично измерена площ от 1400 кв.м., заедно с построената в имота масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м., като отхвърля иска в частта му относно останалите 42541/207360 идеални
части.
Допуска да бъде извършена
съдебна делба между Н.С.Н. ***, ЕГН **********, А.А.С. ***, ЕГН **********, И. В. ***, ЕГН **********, Е.В.Т. ***, ЕГН **********, Р.И.К. ***, ЕГН **********,
И.Б.З. ***, ЕГН **********, М.Б.З. ***, ЕГН **********, ЕГН ***********, Д.Е.З.
***, ЕГН **********, Г.Е.З. ***, ЕГН **********, и К.Ф., …, родена на *** г., на следните съсобствени недвижими имоти :
1) овощна градина с площ от 1447 кв.м., имот №
020036 по картата на землището на с. Владо Тричков, общ. Своге ;
2) ливада с площ от 675
кв.м., имот № 020037 в землището на с. Владо Тричков, общ. Своге ;
3) урегулиран поземлен V-601, кв. 41 от ПУП на с.
Владо Тричков, целият с графично измерена площ от 1400 кв.м., заедно с
построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м.,
с права 164819/207360 идеални части за А.С., 6418/207360 идеални части за Н.Н., 3018/207360 идеални части за Р.К., 6789/207360
идеални части за И. К., 6789/207360 идеални части за Е.Т., 5615/207360 идеални части за И.З., 5615/207360
идеални части за М.З., 4441/207360 идеални части за Д.З. ; 1508/207360 идеални части
за Г.З. и 2348/207360 идеални части за К. Ф.
Осъжда Н.С.Н.
***, ЕГН **********, да заплати
на А.А.С. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 415,04 лева,
съгласно с уважената част от установителния иск за собственост.
Осъжда А.А.С.
***, ЕГН
**********, да заплати на Н.С.Н. ***, ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 61,56 лева, съгласно с отхвърлената част от
установителния иск за собственост.
Решението може да
бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).
След влизането на
решението в сила делото да се докладва с оглед насрочването му за продължаване
на делбеното производство във втората фаза по извършването на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :