Решение по дело №1798/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1030
Дата: 27 юли 2022 г.
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20223110201798
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1030
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110201798 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на „В. Финанс „ ЕООД, представлявано от Б. С. В. и Д.Г.К. , против
Наказателно постановление № Р-10-85/ 13.04.2022г. на Заместник Председателя на
КФН, което за нарушение на чл.53 ал.7 вр. чл.11 ал.1 т.1 и чл.10 т.1 от ЗМИП, на
основание чл. 116 ал.1 т.3 от ЗМИП, на „В. Финанс „ ЕООД е наложена
“Имуществена санкция ” в размер на 5 000 лв .
В жалбата се навеждат доводи за това, че наказателното постановление е било
издадено от некомпетентен орган, доколкото съгласно ЗМИП е следвало да бъде
издадено от Председателя на КФН , респективно от Председателя на ДАНС. На
следващо място се излагат доводи, че извършването на нарушението не е доказано от
обективна страна , тъй като самоличността на клиента е била установена по
предвидения в закона ред след като е представил удостоверение за разкрита банкова
сметка в кредитна институция от Р.България. Поради това и се твърди, че в случая е
налице хипотезата на чл.56 от ЗМИП, доколкото инвестиционният посредник се е
позовал на предходна надлежна идентификация на клиента, и поради това за него не е
било налице задължение да събира копие от документ за самоличност. На следващо
място в жалбата се твърди, че и материалния закон е бил приложен неправилно, тъй
като в чл.53 ал.7 от ЗМИП е бил посочен само начина, по който следва да се извърши
1
регламентираното в чл.11 ал.1 т.1 от закона задължения.Навеждат се доводи и за това,
че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като са изложени
пространни съображения в тази насока. Поради това се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно и необосновано, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна , редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Р. отново пледира за отмяна на
постановлението , като отново излага доводи затова, че то е издадено от некомпетентен
орган, както и че от страна на дружеството не е допуснато нарушение, тъй като
клиента е бил идентифициран от надлежен държавен орган . Поради това и адв.Р.
пледира за отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к. Г.
излага мотивирано становище, че постановлението е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Представя и писмени
бележки в този смисъл. Прави и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение , както и възражение за прекомерност на поисканото от адв. Р.
възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление ,с оглед обстоятелствата
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
„В. Финанс" ЕООД било лицензиран инвестиционен посредник , като със
съответните решения било вписано в регистъра на инвестиционните посредници по чл.
30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор под № РГ-03-205.То имало
издаден лиценз от КФН за предоставяне на определени инвестиционни услуги и
извършване на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл. 6 от Закона за
пазарите на финансови инструменти. Спрямо него били приложими всички
нормативни изисквания, които се отнасяли до регулиране предоставянето на
инвестиционни услуги и извършването на инвестиционна дейност, включително и
разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари в качеството му на
задължено лице по чл. 4 т. 8 от ЗМИП.
Със Заповед № 3-158/16.06.2021 г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност" , била открита
тематична проверка на ИП „В. Финанс" ЕООД. Заповедта била връчена на 30.06.2021г.
на управителите на дружеството , като заедно с нея било връчено и искане за
представяне на документи.Проверката се извършвала от св.Г.Д.- гл.експерт в отдел
2
„Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и
финансирането на тероризма“.В изпълнение на своите служебни задължения св.Д.
направил проверка как се изпълняват изискванията на ЗМИП за комплексна проверка
на клиентите.Сред представените досиета, на случаен принцип, свидетелят направил
проверка на клиентското досие на Антон Валерьевич М., който бил клиент на
инвестиционния посредник. Установило се, че на 21.01.2020 г. в гр. Варна между ИП
„В. Финанс" ЕООД , представлявано заедно от управителите Бисер В. и Севделина
Фотева, чрез Петър Миланов, и А.В.М., с клиентски № 19335, гражданин на Руската
Федерация, бил сключен договор за търговия на международните финансови пазари
чрез платформа за електронна търговия по търговска сметка 119489. Съгласно т. 9.1 от
договора, той влизал в сила от момента на заверяването на сметката на „В. Финанс"
ЕООД с минималната сума, с която клиентът можел да сключва сделки, определена в
тарифата. Съгласно представения отчет за текущото състояние и движенията по
сметките за ценни книжа и парични средства на А.М., се установило, че първата сума е
постъпила на 23.01.2020 г. Така със сключения договор са били установени делови
взаимоотношения с клиента , като същевременно за инвестиционния посредник
възникнало задължение да прилага мерките за комплексна проверка по чл. 10 от
ЗМИП, по начина, посочен в чл. 53 ал. 7 от ЗМИП. Св.Д. установил, че „В. Финанс"
ЕООД е идентифицирал клиента като е събрал копие на разрешението му за
пребиване, което обаче не било официален документ за самоличност съгласно §1, т. 12
от ДР на ЗМИП. В досието на клиента не било налично копие на официален документ
за самоличност съгласно изискването на чл. 53 ал. 7 от ЗМИП. За изясняване на
обективната истина св. Д. изискал допълнително информация за начина на
идентифицира клиента , като с получените отговори инвестиционният посредник
удостоверил, че не разполага с други документи , които да са относими за извършване
на комплексната проверка съгласно чл. 10 от ЗМИП.
Поради установеното в хода на проверката, на 03.11.2021г. св. Д. съставил
против ИП „В. Финанс" ЕООД, акт за установяване на административно нарушение,
за това че не е изискал и събрал идентификационните документи съгласно чл. 53 ал. 7
от ЗМИП, а именно копие на официален документ за самоличност , на физическото
лице А.В.М.. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.53 ал.7 вр. чл.11
ал.1 т.1 и чл.10 т.1 от ЗМИП и било прието, че е извършено на 23.01.2020г. в
гр.Варна.При личното предявяване на акта на надлежно упълномощено лице не били
направени възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения.В тях били изложени съображения за това, че нарушението не е
извършено, тъй като клиентът е бил идентифициран по други способи, разписани в
закона, а именно с представяне на документ, че е титуляр на сметка в надеждна
кредитна институция , както с факта, че плащанията по договора са били осъществени
от банковата сметка, открита на името на клиента. На следващо място се сочи, че
3
използваният документ за самоличност е дал изискуемата по ЗМИП информация. В
заключение било формулирано твърдение, че описаните в акта нарушения не са
несъстоятелни.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление № Р-10- 85 / 13.04.2022г., с което било прието, че от страна на ИП „В.
Финанс" ЕООД, на 23.01.2020г. в гр.Варна е извършено нарушение на чл.53 ал.7 вр.
чл.11 ал.1 т.1 и чл.10 т.1 от ЗМИП.За него, на основание чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП на
дружеството била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500лв. Депозираните
възражения били разгледани и с мотивирано становище били приети за
неоснователни.В постановлението били изложени съображение за това защо случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Г.Д. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От
тях се установи, че нарушението е било установено при извършена
проверка.Свидетелят посочи, че за да се идентифицира клиента по предвидения в
закона начин следва да бъде представени документ за самоличност, респективно в
кредитното досие да има копие от него.В настоящият случай клиента не е бил
български гражданин и ако инвестиционният посредник при сключване на договора се
е позовал на предходна идентификация, то е следвало да разполага с документите от
тази идентификация, която се твърди, че е била извършена от банкова
институции.Такива документи обаче не е имало в досието и не са били представени
при проверката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства по административно-наказателната преписка,
приобщени в хода на съдебното производство, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № Р-10-85/13.04.2022г. е издадено от компетентен
орган - от Заместник- Председателя на КФН . В чл.123 ал.1 от ЗМИП е предвидено ,
че актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на
дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на
4
Националната агенция за приходите, от определените длъжностни лица на Българската
народна банка или от определените от органите на Комисията за финансов надзор
длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от председателя на
Държавна агенция "Национална сигурност", съответно от органа за надзор по
изречение първо, от неговия ръководител или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Съгласно чл.14 ал.1 от ЗКФН председателят на КФН организира и ръководи
дейността на комисията и нейната администрация, с изключение на онези дейности,
които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на друг
член на комисията.В случая този друг член на комисията , на основание чл.15 от ЗКФН
е заместник-председателя на комисията, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“.В неговите правомощия, съобразно чл.15 ал.6 и ал.7 от
ЗКФН , е да определя длъжностните лица от администрацията на комисията, които
имат право да съставят актове за констатирани нарушения на ЗМИП и да налага глоби
и имуществени санкции за нарушения на ЗМИП.Тези правомощия ЗКФН предоставя
само на заместник-председателя на комисията, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ , но не и на председателя на КФН.В този смисъл съдът
намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен по смисъла на
чл.123 ал.1 от ЗМИП орган.Актът също е съставен от компетентно лице, доколкото св.
Делев е определен за длъжностно лице, което има право да съставя актове за
нарушения на ЗМИП съгласно Заповед № З- 181 / 12.07.2021г. на заместник-
председателя на комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“.Поради това съдът намира, че възраженията в тази насока са неоснователни.
И актът, и наказателното постановление са издадени в сроковете, визирани в
чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.Постановлението съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена са нарушените материално - правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. И акта, и постановлението
съдържат пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършването и
установяването му, както и всички изискуеми по смисъла на чл.40 и чл.57 ал.1 от
ЗАНН реквизити. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани възражения,
които наказващият орган в самото постановление е обсъдил детайлно и ги е приел за
неоснователни. По този начин е изпълнил задълженията си, визирани в чл.52 ал.4 от
ЗАНН.В постановлението са изложени и съображения за това защо случаят не следва
да бъде приет за маловажен. Поради това съдът намира, че в хода на производството
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
правото на защита на нарушителя е било реализирано в цялост с подаването на жалба
до въззивната инстанция.
Правилно административно- наказващия орган е приложил материалния закон,
5
като е съотнесъл установените фактически констатации към правната норма.По
делото няма спор, че „В. Финанс „ ЕООД, в качеството си на инвестиционен
посредник и с оглед спецификата на своята дейност, следва да изпълнява разпоредбите
на ЗМИП, доколкото е задължено лице по смисъла на чл.4 т.3 от ЗМИП. От
приложените по преписката доказателства се установява, а и не се оспорва, че на
21.01.2021г. дружеството е сключило договор за търговия на международните
финансови пазари чрез платформа за електронна търговия с руския гражданин А.М. с
клиентски номер 19 335. Съгласно чл.10 т.1 от ЗМИП комплексната проверка на
клиентите включва тяхното идентифициране и проверка на тяхната идентификация
въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими
източници. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.1 от ЗМИП задължава инвестиционните
посредници да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване
на делови взаимоотношения, а нормата на чл.15 ал.1 от ЗМИП предвижда, че
идентифицирането на лицето, като част от мерките за комплексна проверка на
клиентите, се извършва преди установяване на делови взаимоотношения между
страните. Нормата на чл.53 ал.1 от ЗМИП сочи, че идентифицираното на физическите
лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане
на копие от него, а ал.7 предвижда, че когато идентифицирането се извършва без
присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, то
идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие от официален
документ за самоличност.В тези случаи проверката на събраните идентификационни
данни се извършва по реда на чл.55 ал.2 от ЗМИП. В § 1 т. 12 от ДР на ЗМИП е
посочено, че официален документ за самоличност е документ по смисъла на ЗБЛД , ЗЧ
и др., като изрично е визирано, че документите за пребиваване и чуждестранното
свидетелство за управление на МПС не са „официални документи“. В настоящият
казус, от всички събрани по делото доказателства се установява, че на 21.01.2020г.
А.М. , при сключване на договор за търговия на международните финансови пазари
чрез платформа за електронна търговия, е бил идентифициран с представяне на
разрешение за пребиваване , вместо с документ по смисъла на ЗБЛД. Това
обстоятелство не се и оспорва, но се твърди, че идентифицирането на клиента е било
извършено по друг законов начин.Съдът намира тези възражения за неоснователни.Те
са били направени и пред наказващият орган след предявяване на акта. Разпоредбата
на чл.52 от ЗМИП сочи, че идентифицирането на клиентите и проверката на
идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация
от надежден и независим източник. Т.е. законът диференцира идентификацията на
клиентите и проверката на тази идентификация като две различни действия, които се
извършват чрез посочени в ЗМИП методи.Поради това и доколкото нарушението, за
което на дружеството е наложено наказание е свързано с това, че не са били събрани
необходимите идентификационни данни по реда на чл.53 от ЗМИП, като
6
идентифицирането е следвало да се извърши без личното присъствие на лицето, а не за
това, че не е била направена проверка на събраните идентификационни данни, то съдът
счита възраженията относно приложението на чл.55 ал.1 т.6 и чл.56 от ЗМИП за
неоснователни. Нормата на чл.53 ал.7 от ЗМИП е категорична, че идентифицирането
на физическите лица се извършва чрез представяне на копие от официален документ за
самоличност. Безспорно е, че разрешението за пребиваване не е такъв документ,
независимо че е издаден от съответния държавен орган и в него се съдържат
индивидуализиращи лицето данни. Наличието на разкрита банкова сметка в кредитна
институция в Р.България също не освобождава инвестиционния посредник в тази
хипотеза да идентифицира физическото лице чрез представяне на копие на официален
документ.Следва да се отбележи, че законът дава възможност инвестиционният
посредник да се позове на предходно идентифициране на клиента, но в случая не са
налице основанията за това, визирани в чл.57 от ЗМИП. Поради това съдът намира, че
описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е било извършено.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ В. Финанс“ ЕООД, която по
своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е преценил, че не следва да прилага разпоредбите на чл.28 от
ЗАНН.Обществената опасност на настоящото нарушение не е по-ниска от останалите
от този вид. Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на каквито и да било последици, за да се приеме, че тяхната липса води до
извод за ниска степен на обществена опасност. В случая нарушението не е било
отстранено продължителен период от време. С оглед на това, съдът намира че
нарушението не е с явно незначителна обществена опасност и не засяга в малка степен
установения ред за държавно управление.Поради това и не следва да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
Правилно на дружеството е била наложена санкция на основание чл.116 ал.1
т.3 от ЗМИП, тъй като именно в тази норма е предвидено наказание за задължено по
чл.4 т.3 от ЗМИП юридическо лице, което е извършило нарушение на чл.53 ал.7 вр.
чл.11 ал.1 т.1 и чл.10 т.1 от ЗМИП.
Правилно наказващият орган е наложил на „ В. Финанс ” ЕООД „
имуществена санкция” в минималния предвиден в закона размер от 5 000лв, като е
съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН и е изложил
съображенията си в наказателното постановление.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
7
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ ал.4 от ЗАНН , съдът намира, че следва на КФН да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на
чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по
дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на
делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на КФН
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-85/ 13.04.2022г. на
Заместник Председателя на КФН, което за нарушение на чл.53 ал.7 вр. чл.11 ал.1 т.1
и чл.10 т.1 от ЗМИП, на основание чл. 116 ал.1 т.3 от ЗМИП, на „В. Финанс „
ЕООД е наложена “Имуществена санкция ” в размер на 5 000 лв .
ОСЪЖДА „В. Финанс „ ЕООД да заплати на КФН , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8