Р
Е Ш Е Н И
Е
гр.
К., 21.08.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 20.08.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова, при участието на прокурора Кръстин Кацаров, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1523 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата
е с правно основание чл. 133, ал. 1 във вр. с чл. 132, ал. 1, т.2 от СК.
Ищецът Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К. сочи, че
майка на малолетната И.Е.И. с ЕГН е
ответницата по делото – Г.А.А., а неин баща е Е.И.Е., който починал на *****.2016 г. След
неговата смърт, майката на детето останала да живее в жилището при свекърите
си, но година по-късно заживяла с друг мъж на семейни начала, като оставила
грижите за детето си на родителите на починалия си съпруг. Същата към момента била във Великобритания,
където родила още едно дете и от м. март, 2017 г. спряла да търси малолетната
Иляй.
С влязло в сила Решение № **/****2018 г. по гр.д. ****/2017
г. по описа на РС-К., детето И.Е.И. било настанено в семейството на К.А. и И.А. – баба и дядо на детето по бащина
линия, като в семейство на близки и
роднини за срок до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата.
Ищецът сочи, че семейство А. полагало адекватни грижи
за детето в същото време майката на детето Г. прекратила задълженията си като
родител спрямо малолетната и ни се интересувала от нея.
Моли съда да постанови решение, с което: на осн. чл.
132, ал. 1, т. 2 да лиши от родителски
права лицето Г.А.А., ЕГН ********** по отношение на детето И.Е.И., ЕГН **********;
на осн. чл.134, т.1 да осъди Г.А.А., ЕГН ********** да изплаща на детето И.Е.И., ЕГН ********** чрез К.Ф.А. и И.Е.А.,
настанена в семейството им по бащина линия, месечна издръжка в размер на 150,00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на
законови основания за изменението или прекратяването й; на осн. чл. 134, т. 2
да определи режим на лични контакти между И.Е.И., ЕГН ********** и неговата
майка: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 19,00 ч. без
преспиване.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., чрез упълномощения
си представител - изп.дл. директор Д. Р.,
редовно призовани, поддържат молбата в откритото съдебно заседание.
Ответникът Г.А.А., редовно призована за датата на
съдебното заседание , се явява лично и
взема становище молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., да бъде
уважена.
Представителят на Р.п.- К. счита, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане на
Община К., издадено въз основа на акт за
раждане № ********.2012 г., се установява, че Г.А.А. и Е.И.Е. са родители
на детето И.Е.И..
По делото е представено заверено копие от Препис-извлечение
от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0117/20.04.2016г.,
съставен в град К., от което е видно, че бащата Е.И.Е. е починал на *****.2016
г. в град К..
От заверено копие на Решение № **/****2018 г. по гр.д.
№ ****/2017 г. по описа на РС-К. е видно, че малолетното дете И.Е.И. с ЕГН **********
е настанено в семейството на К.Ф.А. *** като роднини по бащина линия за срок до
навършване на пълнолетие или промяна в обстоятелствата.
По делото е изготвен и депозиран в съда социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. К., където се сочи, че на база извършено проучване,
служителите на отдел „Закрила на детето“ установили, че детето И.се отглежда в
семейната среда на К. и И.А.- баба и дядо по бащина линия. Същите били поели
грижите за детето след смъртта на сина им на *****.2016 г. и заминаването на
снаха им в чужбина. Констатирано било, че семейство А. осигурявали за детето достатъчно
добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.
Семейството било в състояние да осигури отлични условия за отглеждането,
възпитанието и правилното личностно развитие на Иляй.
В доклада се сочи, че през м. юли 2018 г., майката на
детето се прибрала в страната и
осъществили среща помежду си на 04.08.2018 г. Същата изразила невъзможност да полага грижи за
малолетното дете и възложила грижите за него на семейство А..
По
делото се събраха гласни доказателства.
На
зададения въпрос от съда на майката Г.А. – дали желае да бъде лишена от
родителски права, същата отговори, че има друго дете във В., там работил мъжът
й, през повечето време била там и затова желае да бъде лишена от родителски
права по отношение на дъщеря й И.. Сочи,
че към настоящия момент за детето се грижили много добре К.Ф. и И.А..
Свидетелят
П. И. Г., без родство със страните, желае да свидетелства, заяви, че майката на детето
не е в населеното място, починал съпругът й, след което след около 4-5 месеца
същата си отишла. Сочи, че за детето се грижат
бабата и дядото, не знае дали майката дава средства за издръжка на
детето.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Съгласно цитираната разпоредба родителят може да бъде
лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага
грижи за детето и не му дава издръжка.
По делото се установи, че бащата на малолетното дете е
починал на *****.2016 г., а майката е заживяла с друг мъж в друга държава, не
полага грижи за детето си и не се интересува от него. Същата в откритото
съдебно заседание заяви, че желае да бъде лишена от родителски права, съгласна
е изцяло с претенцията на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., съгласна
е да заплаща месечна издръжка за детето
си, съгласна е и с режим на лични контакти, поискан в исковата молба.
За да бъде постановено лишаване от родителски права
като крайна мярка за защита на децата, чл. 132, ал.1, т.2 от СК предвижда
кумулативното наличие на две условия: родителят без основателна причина трайно
да не полага грижи за детето и да не му дава издръжка. Съдът намира, че в
настоящия случай всички тези предпоставки са налице.
Съдът приема за безспорно
установено, че майката трайно се е дезинтересирала
от малолетното си дете И.Е.И., без основателна причина не полага грижи за него
и не му дава издръжка в пари и/или в натура. След смъртта на бащата, същата не
се е загрижила за неговото емоционално здраве. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че майката трайно се е
дезинтересирала от детето си и без основателна причина не полага грижи за него.
Детето е
оставено изцяло на грижите на своите баба и дядо по бащина линия. Майката се е самоосвободила от родителските
си функции. Формалното притежаване на родителските функции е станало
неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето, поради което ответницата
следва да бъде лишена от родителски права на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК
по отношение на детето си И.Е.И..
Предвид охраняване
интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно
развитие и социално формиране, и съществуващата между родител и дете кръвна
връзка, съдът намира, че Г.А. трябва да има възможност да вижда детето си при
следния режим на контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа
до 19,00 часа, без преспиване.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК.
Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в
сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия
минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната
работна заплата. С Постановление № 316 от 20.12.2017 г. на Министерски съвет,
считано от 01.01.2018г. е определен нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната, която е увеличена на 510 лв., от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 127,50
лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното
удостоверение за раждане, че ответникът
е майка на детето И.Е.И..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което
не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените
да дават такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на И.Е.И., която е на навършени шест години и два
месеца, се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни
от обичайните за деца на нейната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия,
помагала и др.).
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е
трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.
Майката е в трудоспособна
възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на
работоспособността й и може да издържа детето си. По данни на
социалния доклад и на свидетелите, а и от самата нея, същата към момента живее във
В., където безспорно известен факт е, че стандартът на живот и получаваните
доходи са по-добри в сравнение с тези в страната.
Поради гореизложеното, съдът
намира, че необходимата месечна издръжка за детето възлиза в размер на 150,00 лева, която следва
да бъде поета от родителя, според неговите възможности и материалното му
състояние, а ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от бабата и дядото на
детето по бащина линия. Така присъденият размер на издръжката ще се дължи от
депозиране на исковата молба в съда- ****.06.2018 г. до настъпване на основания
за изменение или прекратяване.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса по определената издръжка в размер на 216,00
лв., както и държавна такса по предявения иск в размер на 30,00 лв., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И
ЛИШАВА ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на
основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК, Г.А.А.
с ЕГН ********** с адрес: *** по отношение на детето И.Е.И. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НАЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката Г.А.А. с ЕГН **********
с адрес: *** и малолетното дете И.Е.И.
с ЕГН ********** да се осъществява, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 19,00 часа, без
преспиване.
ОСЪЖДА на осн. чл. 134,
т.1 от СК Г.А.А. с ЕГН ********** с
адрес: *** да заплаща за детето И.Е.И. с ЕГН ********** чрез К. Ф.А. и И.Е.А., баба и дядо по бащина линия, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от ****2018 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Г.А.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на РС- К. окончателна държавна такса в размер
на 30,00 лв./тридесет лева и нула стотинки/ и държавна такса по определената издръжка в размер на 216,00 лв./двеста и
шестнадесет лева и нула стотинки/.
Препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването
от родителски права в актовете за гражданско състояние, както и на АСП,
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К. за предприемане на процедура по чл.153, ал.3
от СК за уведомяване на органа по настойничество или попечителство при
Общината.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред ОС – Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: