№ 385
гр. Кюстендил, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7836/28.08.2023 г., депозирана от
Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 7, ЕИК ***, представлявана от
изпълнителния директор *** чрез гл. юрисконсулт ***, насочена против Решение №
380 от 08.08.2023 г. , постановено по гр.д. № ********** 2368/2022 г. по описа на
Районен съд – ***.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
Смята, че за да постанови решението си първоинстанционният съд не е обърнал
достатъчно внимание на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от сключения между страните
договор ОП-107/10.12.20218 г., съгласно която: „Изпълнителят се задължава да
отстранява за своя сметка появили се дефекти в рамките на гаранционните срокове в
10-дневен срок от получаването на уведомление (при подходящи климатични
условия).
Сочи, че липсва спор по делото досежно наличието на налице правна връзка, по
силата на която изпълнителят с подписването на сключения договор е поел
задължението да отстрани за своя сметка появили се дефекти на изпълнението на
договора в рамките на установения гаранционен срок.
Неправилно първоинстанционният съд отнесъл тази разпоредба на сключения
договор към друга негова разпоредба, а именно на чл. 22, ал. 2, който касаел
констатирано некачествено при съставянето на Акт обр. 19 от 03.07.2019 г. и Протокол
обр. 19 от 04.07.2019 г.
1
Двете хипотези били самостоятелни основания по сключения договор за
възникване на различен вид претенции спрямо изпълнителя. В случая се претендирало
реално възстановяване, респ. обезщетяване чрез парична престация на проявили се
дефекти на изпълнението след приключване изпълнението на договора, на основание
чл. 79 от ЗЗД и в рамките на гаранционния срок.
Санкционирането на дружеството за недостатъци на изпълнението с Протокол
обр. 19 от 04.07.2019 г. не водело до невъзможност да бъде ангажирана неговата
имуществена отговорност за проявили се дефекти в рамките на установеният 5-
годишен гаранционен срок от подписването на Акт обр. 19 и Протокол за отстраняване
на недостатъците между страните, какъвто извод бил изведен в решението.
Не било предмет на изследване по делото неизпълението на задълженията на
изпълнителя, дали същият е санкциониран за тях и дали дефектите са се проявили в
следствие на некачествено изпълнение и неотстраняване в последствие след
подписването на Акт обр. 19 и протокол за приемане на работите. Неправилно съдът на
стр. 5 и стр. 6 от решението извел извод за това, че „не е установено по делото
неизпълнение на задължения на изпълнителя извън констатираните на 07.07.2019 г.,
довело до проявилите се в последствие недостатъци в бетоновата настилка пред
главния вход на сградата. За установените недостатъци ответното дружество заплатило
предвидената в договора неустойка и не следвало да отговаря повторно по реда на
гаранционната си отговорност“.
Неправилно съдът се произнесъл по петитум в исковата молба, с който не бил
сезиран и дал превес на доказателства, които нямат отношение към предявената
претенция.
Необосновано в хода на делото било акцентирано и били изследвани единствено
обстоятелствата за удържани неустойки от страна на възложителя, за видове дейности,
за които през 2019 г. било санкционирано дружеството, вместо да се изследва
характерът на проявилите се дефекти през 2021 г., има ли причинно следствена връзка
между сключения договор за обществена поръчка и извършеното изпълнение от страна
на ответника, вида и стойността на проявилите се дефекти и дали са се проявили в
рамките на гаранционния срок, подлежат ли на отстраняване именно от ответното
дружество и дали с предложените видове СМР е възможно дефектите да бъдат
отстранени.
Приложената като писмено доказателство прогнозна КСС, изготвена от инж.
Любомир Алексиев, установявала, че е изготвена на базата на заложените видове и
количества СМР в техническата спецификация-приложение №1, неразделна част от
сключения договор, и съобразена с местонахождението на обекта и сложността на
изпълнението, с оглед на които обстоятелства именно били предявени претенциите
към ответника - да отстрани дефектите, възникнали в рамките на гаранционния срок в
съответствие със заложените изисквания на Възложителя в размер на 1114,58 лв. без
ДДС (видно от прогнозната КСС на инж. Любомир Алексиев). Съдът обаче не е
обсъдил в решението си поради какви причини отхвърля претенцията на ищеца, а
уважава претенцията на заплащане на обезщетение в претендираните размери само на
козирката в размер на 1157,48 лв. с ДДС (или 964,56 лв. без ДДС) - съгласно
допълнителното заключените на вещото лице, която сума от своя страна се
различавала съществено от сумата за същия ремонт на козирката в първоначално
депозираното заключение на вещото лице от м. юни 2023 г., където е посочена сумата
от 762,50 лв. без ДДС. Последната от трите включвала дейности само по демонтаж на
поликарбонатни плоскости - 200 лв. и доставка и монтаж на поликарбонат структурен
2
с дебелина 8 мм - 562,50 лв., без извършване на доставка и монтаж на укрепващ
профил, които дейности, според жалбоподателя, не били довели до отстраняване на
проявилите се дефекти на извършване на СМР по сключения договор. В решението на
съда не се съдържал аргумент по отношение на приетото, че с присъдената сума от
1157,48 лв. с ДДС и без доставка и монтаж на укрепващ профил е възможно да се
отстрани възникналият дефект върху козирката пред главния вход на почивната
станция.
На практика не била обсъдена от решаващия съд констатираната разлика в
предявената претенция и двете заключения на вещото лице. В последното проведено
съдебно заседание по делото от 04.08.2023 г. вещото лице не уточнило, че
допълнителното заключение от 04.08.2023 г. заменя предходното заключение. Освен
това, първоинстанционният съд не обърнал нужното внимание на направените от
ищеца в открито съдебно заседание от 05.07.2023 г. възражения за липсата на нужната
компетентност на вещото лице да вземе проби от бетоновата настилка и
прекомерността на определеното й възнаграждение за извършената работа.
Отделно от това, нямало изрично произнасяне от страна на проявилите се
дефекти по бетона, видовете СМР, които биха довели до отстраняването на дефектите
и тяхното остойностяване, съпоставено със заключението на вещото лице, което
следвало да бъде изложено в решението. Изложено е като аргумент единствено
разсъждение в посоката на какво биха могли да се дължат възникналите дефекти и
дали към датата на подаването на исковата молба дружеството е било санкционирано
за изпълнението на бетоновата настилка - обстоятелства извън предмета на делото. Не
била придадена необходимата важност на обстоятелството, че възложителят в хода на
приемането на работата на ищеца през 2019 г. е установил некачествено изпълнение на
козирката и бетона, като ответникът предприел частично действия за тяхното
отстраняване - но само по отношение отстраняването на дефекти върху козирката.
Отделно от това, не се споделя разбирането на стр. 6 от решението, че „След
като изпълнителят е поел задължение при описаните условия за извърши ремонт и не е
изключил с договора гаранционната си отговорност по отношение на тази част от
ремонта (има се предвид козирката), той отговаря за проявилите се дефекти, като не
били събрани доказателства за неправилно ползване на вещта, което е причинило
установените дефекти, но същият извод не бил изведен и по отношение на бетоновата
настилка пред главния вход на обекта.
Неправилно били ценени и свидетелските показания на св. ***, според които се
касаело за нарушена повърхност на бетонова настилка, която служела за пешеходна
пътека, по която минават пешеходци и около която имало разположени маси и столове.
Това означавало, че не е възможно върху нея да мине снегопочистваща тежка техника,
а само почиващите и служителите в почивната станция. Използването на
снегопочистваща техника не касаело ремонта на пешеходната площадка пред входа на
ПС „Картела“. Свидетелят *** упоменал изрично в приложената докладна записка по
делото, на която съдът основава своето заключение за използване на снегопочистваща
техника като предпоставка за компроментиране на положения бетон, че на някои места
почистването се извършва и с лопата. Именно върху процесния участък от бетоновата
настилка почистването се осъществявало с лопата, т.к. той бил пешеходна зона, още
повече, че в зимния сезон тази база изобщо не функционирала.
Освен това от посочената на стр. 4 от първото заключение на вещото лице
стойност на всички видове СМР в размер на 5000,76 лв., след приспадане стойността
на ремонта на козирката пред главния вход в размер на 762,50 лв. без ДДС и сумата на
3
видовете СМР на североизточния вход (които изобщо не били предмет на делото), се
получавала като резултат сумата 3169,61 лв. без ДДС (5000,76 лв.-762,50 лв.-125 лв.-
33,32 лв.-60,75 лв.-36,60 лв.-250 лв.-592,98 лв. непредвидени разходи), като тази сума
не кореспондирала със сумата посочена на стр. 2 от допълнителното заключение на
вещото лице от 04.08.2023 г., съгласно което стойността на СМР за ремонт на
настилката била в размер на 2659,03 лв. без ДДС.
Предвид изложените аргументи се иска възивната инстанция да не съобразява
решението по делото с приетата като доказателство експертно заключение от първата
инстанция, доколкото то не можело да послужи като годно доказателствено средство за
разрешаване на правният спор. Вещото лице работило частично и незадълбочено и
изводите в неговото заключение били неправилни и не кореспондирали с останалия
доказателствен материал.
Наред с това атакуваното решение не съдържало съдебна практика по
прилагането на разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД,
Липсвало произнасяне и по направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено в полза на процесуалния представител на
ответника, за което бил длъжен да се произнесе.
С оглед гореизложеното се иска да бъде отменено Решение № 380/08.08.2023 г.
на PC ***, постановено по гр. д. № **********2368 по описа за 2022 г. на II-ри състав
ГО, в частта в която е отхвърлен предявеният главен иск, като бъде осъден ответникът
да отстрани за своя сметка проявилите се дефекти в гаранционния срок по Договор №
ОП-107/10.12.2018 г., изразяващи се в машинно рязане на бетонова настилка - 45 кв.м.,
разбиване на бетонова настилка - 50 кв.м., доставка и полагане на подложен
полиетилен-50 кв.м., доставка и монтаж на готови заварени мрежи ф.5,10/10-50 кв.м.,
доставка и полагане на армиран бетон/доставка на армиращи синтетични фибри/ ВЗО с
дебелина 15 см., събиране и извозване на строителни отпадъци- 8 кв.м., демонтаж на
поликарбонатни плоскости на навес пред главен вход 23,5 кв.м., доставка и монтаж на
укрепващ профил за козирка над главен вход- правоъгълен 45/70/5, с включено
боядисване 24 кг., доставка и монтаж на поликарбонат /структурен/, прозрачен, с
дебелина 8 мм - 23,5 кв.м.
В условията на евентуалност и при отхвърляне на предявения по-горе главен
иск, искането е за осъждане на ответника да заплати пълният претендиран размер до
9323,50 лева с ДДС, а именно и сумата в размер на 8166,02 лева, представляваща
стойността на разходите, необходими за поправката на проявилите се дефекти в
гаранционния срок по горепосочения договор.
Иска се и решението да бъде ревизирано в частта за разноските, които са
възложени в тежест на жалбоподателя в общ размер на 1760 лв.
Претендират се и всички съдебно-деловодни разноски за всички инстанции,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Не се ангажират доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „КНД - КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *** чрез
пълномощника му адв. С. А.. Застъпено е становище, че постъпилата жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение за валидно, допустимо, правилно и
мотивирано, като постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на
съдопроизводствените правила, а изводите на съда обосновано следвали от събраните
по делото доказателства.
4
Становището на съда кореспондирало с константната съдебна практика и е
съобразен изцяло с Тълкувателно решение № 88/84 г. на ОСГК на ВС, с което
категорично се приема, че гаранционната отговорност не се покрива със законната
отговорност.
Ищцовата претенция за извършване на дейности за отстраняване на възникнали
дефекти или алтернативно заплащане на обезщетение (тоест за реализиране на
гаранционната отговорност по отношение на дефектите по бетоновата настилка)
противоречала с претенцията за заплащане на неустойка, която вече била реализирана
преди съдебното дело, като на изпълнителя по договора била наложена неустойка в
размер на 5 % от стойността на договора. Това се подкрепяло и от писмените
доказателства по делото, при това изходящи от ищцовата страна, а именно становище
от 20.07.2023 г. на свидетеля на ищеца инж. Любомир Алексиев, представено в
последното открито съдебно заседание, в което становище се твърдяло, че наложената
на изпълнителя неустойка в размер на 5 % от стойността на обществената поръчка (в
абсолютна стойност - 2 562,20 лева) е за посочените в становището неотстраними или
неотстранени нередности, сред които на първо и второ място присъстват твърдения, че
не подлежи на отстраняване липсващата настилка от баластра и констатирани
пукнатини по бетона, които не са отстранени. Или за липсваща баластра и
констатирани пукнатини по бетоновата повърхност вече била наложена санкция (в
съответствие със законовата отговорност - чл. 195 и чл. 256 ЗЗД), а именно 5 % от
стойността на договора, поради което за същите недостатъци не било основателно да
се ангажира и гаранционна отговорност.
Правилно не била взета предвид изготвената от ищеца количествено-
стойностната сметка, т.к. представлявала калкулация, изготвена от ищцовата страна по
делото и е своевременно била оспорена от ответника с отговора на исковата молба.
Още повече, че самият ищец в исковата си молба поискал да бъде допусната съдебно-
техническа и оценителна експертиза, която „да уточни видът на проявилите се дефекти
в рамките на гаранционните срокове, тяхното количествено измерение, да се установи
видът и количеството на компрометираните участъци вследствие на дефектите, да се
посочи какви видове СМР са необходими за отстраняването им, на каква единична и
обща стойност възлизат, какъв е размерът на всички разходи, които са необходими за
поправката на проявилите се дефекти и компрометираните участъци?“. Отговор
именно на тези въпроси бил даден с изготвените от вещото лице Анастасия Бошнакова
заключение и допълнение към него, които не били оспорени. В допълнителното
заключение вещото лице посочило, че стойността за отстраняване на дефектите по
козирката на главния/централния вход на процесната почивна станция са в размер на
964,56 лева без ДДС или 1157,48 лева с ДДС. Не съществувало никакво противоречие
с посочените в първоначалното заключение суми - на стр. 5 и 6 в таблицата: 7.
Демонтаж на поликарбонатни плоскости - 200 лева, 8. Доставка и монтаж на
поликарбонат структурен с дебелина 8 мм - 562,50 лева. Сумата от 762,50 лева не
включвала непредвидени разходи в размер на 15 % или 114,38 лева, както и печалба от
10 % или 87,69 лева, посочени в таблицата на стр. 1 от допълнението към
заключението, или общо 964,56 лева без ДДС /1157,48 лева с ДДС/. Съдът възприел
правилно аргументираното и обосновано заключение на вещото лице.
Заданието по процесната обществена поръчка било за доставка и монтаж на
укрепващ профил за козирка над главен вход на почивен дом - кутия 45/70/5, 55 кг.,
който профил бил монтиран и по него нямало констатирани дефекти, които следвало да
се отстраняват или обезщетяват, съответно изпълнителят не бил длъжен да поставя или
5
заплаща за поставянето на нов профил в изпълнение на гаранционната си отговорност,
която не била безгранична, поради което съдът правилно е присъдил сумата от 1157,48
лева с ДДС, представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на
проявилите се дефекти в гаранционния срок по договора по навеса пред главния вход
на ПС „Картела“.
Неоснователно било оплакването на ищеца, че съдът не се е произнесъл изрично
по констатираните дефекти по бетоновата настилка. Точно обратното, но направил
обоснован и мотивиран извод, че тези дефекти са съществували към момента на
приемане на работата и че за тях вече е наложена санкция, основана на законовата
отговорност, а именно неустойката по чл. 22, ал. 2 от договора, и поради което за
поправяне на тези дефекти не може да се носи и гаранционна отговорност, тъй като
гаранционната отговорност за недостатъци и законовата отговорност за недостатъци по
чл. 195 и чл. 265 ЗЗД са два отделни института, които съществуват успоредно и не
могат да бъдат реализирани при условията на кумулативност, в който смисъл била и
съдебната практика и Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС.
Неоснователни били и оплакванията, че съдът не е взел под внимание
свидетелските показания на свидетеля ***.
Неоснователни били и оплакванията за погрешни изчисления в заключението и
допълнението към заключението. Жалбоподателят прави неправилни калкулации, като
бъркал суми със и без ДДС, не отчитал сумите, определени за непредвидени разходи и
печалба, които вещото лице посочвало - както в таблицата на стр. 5 и 6 от
заключението, така и в таблицата на стр. 1 и 2 от допълнението към заключението.
Неясно било защо при калкулацията в жалбата от сумата от 5000,76 лева не се
изваждала сумата на предвидената печалба например. Още повече тези изчисления не
били своевременно оспорени и заключението било прието.
На последно място, неоснователно било и оплакването на ищеца, че в
решението на първоинстанционния съд не се съдържала съдебна практика по
прилагането на разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД, а цитираната в съдебното решение
практика биле неотносима към процесния случай
Първоинстационният съд се е произнесъл по разноските и по направеното
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представителна
ответника, което счел за неоснователно. По делото били проведени три открити
съдебни заседания, които ангажирали защитата на ответника, разпитвани били трима
свидетели (единият бил преразпитван), изслушано било вещо лице и било прието
заключение и допълнение към него, което обосновавало размера на адвокатското
възнаграждение, надхвърлящ незначително минималния размер, предвиден в Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така изложените обстоятелства се иска да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба като изцяло неоснователна, като бъде потвърдено Решение
№ 380 от 08.08.2023 г. по гр.д. № **********2368 по описа на Районен съд - ***, II
състав, ГО.
Претендират се направените в хода на въззивното производство разноски
Не се ангажират доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, а представителят на
въззиваемата страна я смята за неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
6
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Изпълнителна агенция
“Военни клубове и военно - почивно дело” против „КНД - КОНСУЛТ“ ООД.
В исковата молба е било посочено, че страните били обвързани от Договор №
ОП-107/10.12.2018 г. с предмет извършване на ремонтни дейности на ПС „Картела”,
съгласно Приложение № 1 - „Техническа спецификация” и Приложение № 3 —
Техническо предложение за изпълнение на поръчката”, съставляващи неразделна част
от договора.
Договорът бил изпълнен и работата по него била приета, като при приемането
представители на възложителя съставили Констативен протокол №1 от 04.06.2019 г., в
който посочили констатираните недостатъци и определили срок за отстраняването им
до 16.06.2019 г.
С писмо вх. № 6958/19.06.2019 г. ответното дружество уведомило ищеца, че
недостатъците са отстранени.
На 03.07.2019 г. бил подписан Протокол Обр. 19, в който подробно били
описани завършените и подлежащи на заплащане видове дейности. В протокола било
записано, че на основание чл.22, ал.2 от договор № 107/10.12.2018 г. се налага санкция
в размер на 5 % за некачествено изпълнение във връзка с недостатъци, които не са
могли да бъдат отстранени от изпълнителя: самоделно изработени и монтирани
елементи на покрива вместо снегорези, извършено фугиране с лепило за плочки, което
не осигурява водоплътност и защита на фугата, неотговарящи по размер на заложените
по договора монтирани бордюри, неположена баластра при полагането на бетоновата
настилка, недостатъци при изграждането на козирката на сервизния вход.
В Констативен акт образец 15 на 04.07.2019 г. представители на възложителя и
на изпълнителя отразили недостатъци, които могат да се премахнат, за което бил
посочен срок до 14.07.2019 г.
В докладна записка с изх. № 10141 от 25.07.2019 г. представител на възложителя
посочил, че към 25.07.2019 г. „нередностите са отстранени в задоволителен вид“. Към
този момент нямало теч от козирката пред главния вход и бетоновата настилка пред
главния вход била здрава. Установено било, че направените корекции от изпълнителя
са със задоволително качество, с изключение на недостатъците, които не подлежат на
корекции и за които е наложена санкция в размер на 5 процента от цената на договора.
Извършената работа по договора била приета с акт образец 15 на 04.07.2019 г.
От тази дата започнали да текат гаранционните срокове по чл.16, ал.1 от договора: за
хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на
сгради и съоръжения в неагресивна среда - 5 (пет) години, а в агресивна среда - 3 (три)
години; за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и
стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), както и вътрешни
инсталации на сгради - 5 (пет) години.
През месец април 2021 г. представители на възложителя установили, че:
ремонтираната козирка на централния вход на ПС „Картела“ е покрита с
поликарбонатни плоскости, които са провиснали и снадките между тях са се отворили,
в следствие на което се образува теч от атмосферни води по стълбището на главния
вход, водосточните тръби са се откачили от улуците, бетоновата настилка пред главния
вход е компрометирана /изронена/. Според ищеца това са скрити недостатъци на
7
изпълнението, които са се появили в гаранционните срокове по договора и ангажират
гаранционната отговорност на изпълнителя.
С писмо изх. № 5885/13.05.2021 г. до изпълнителя била отправена покана в 10-
дневен срок да отстрани появилите се недостатъци. В последствие между страните
била поддържана кореспонденцията във връзка с посочените недостатъци, като на
28.04.2022 г. изпълнителят извършил ремонт на водосточните тръби, които в
последствие протекли на друго място; не било работено по другите описани
недостатъци.
С писмо вх. № 7332/09.08.2022 г. управителят на „КНД-КОНСУЛТ“ ООД
заявил, че дружеството не носи отговорност за констатираните недостатъци по
козирката на централния вход и компрометирания бетон.
За отстраняването на недостатъците в бетоновата настилка и козирката над
главен вход на ПС “Картела“, било необходимо: машинно рязане на бетонова настилка
- 45 м., разбиване на бетонова настилка - 50 кв.м., доставка и полагане на подложен
полиетилен - 50 кв.м., доставка и монтаж на готови заварени мрежи ф.5,10/10 - 50
кв.м., доставка и полагане на армиран бетон /доставка на армиращи синтетични фибри/
В30 с дебелина 15 см., събиране и извозване на строителни отпадъци - 8 кв.м.,
демонтаж на поликарбонатни плоскости на навес пред главен вход 23,5 кв.м., доставка
и монтаж на укрепващ профил за козирка над главен вход - правоъгълен 45/70/5, с
включено боядисване 24 кг., доставка и монтаж на поликарбонат /структурен/,
прозрачен, с дебелина 8мм - 23,5 кв.м.
Описаните строителни дейности възлизали на обща стойност 7769, 58 лв. без
ДДС или 9323, 50 лв. с ДДС.
Съгласно чл.16, ал.3 от договора изпълнителят се задължил да отстранява за своя
сметка появили се дефекти в рамките на гаранционните срокове в 10-дневен срок от
получаването на уведомлението (при подходящи климатични условия (температура на
въздуха над 5 градуса и сухо 2 време).
При изложените факти е било поддържано искане с правно основание чл.79 ЗЗД
вр. чл.16 от договор № ОП-107/10.12.2018 г. за осъждане на ответника да отстрани за
своя сметка проявилите се дефекти в гаранционния срок по договор №
ОП[1]107/10.12.2018 г., изразяващи се в: машинно рязане на бетонова настилка - 45 м.,
разбиване на бетонова настилка - 50 кв.м., доставка и полагане на подложен
полиетилен - 50 кв.м., доставка и монтаж на готови заварени мрежи ф.5,10/10 - 50
кв.м., доставка и полагане на армиран бетон /доставка на армиращи синтетични фибри/
В30 с дебелина 15 см., събиране и извозване на строителни отпадъци - 8 кв.м.,
демонтаж на поликарбонатни плоскости на навес пред главен вход 23,5 кв.м., доставка
и монтаж на укрепващ профил за козирка над главен вход - правоъгълен 45/70/5, с
включено боядисване 24 кг., доставка и монтаж на поликарбонат /структурен/,
прозрачен, с дебелина 8мм - 23,5 кв.м.
При условията на евентуалност, при отхвърляне на предявения главен иск,
искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 7769,
58 лв. без ДДС или 9323, 50 лв. с ДДС, представляваща стойността на разходите,
необходими за поправката на проявилите се дефекти в гаранционния срок по договор
№ ОП-107/10.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
сума от подаването на исковата молба до окончателно заплащане на задълженията.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
заявил, че поддържа исковата претенция, но в условията на алтернативност – или да
8
заплати исковата сума, или да отстрани процесните недостатъци, вместо
първоначалното искане, заявено като евентуално – при отхвърляне на първия иск,
съдът да се произнесе по втория.
В съдебно заседание на 05.07.2023 г. съдът е изменил доклада си по реда на чл.
253 от ГПК, като е приел, че са предявени обективно съединени искове в условията на
евентуалност с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 19 от Договор № ОП-
107/10.12.2018 г. Възражения по изменения доклад не са постъпили.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното
дружество.
С него не се оспорва сключването на договора и подписването на посочените
протоколи, както и заплащането на санкция в размер на 5 % от стойността на
възнаграждението.
Оспорва се твърдението, че появилите се дефекти в бетонната пътека и
козирката са в резултат на некачествено изпълнени СМР и представляват скрити
недостатъци. Твърди, че бетоновата настилка е изпълнена съобразно спецификациите и
заданието, но е пешеходна зона и преминаването на каквито и да е превозни средства я
компрометира. Входната козирка е била налична, за нея не е представян проект и са
извършени ремонтни дейности съобразно спецификациите, които не включвали
демонтаж и промяна на конструкцията. Изпълнителят предупредил, че отново ще се
появят течове при по[1]обилен снеговалеж.
Оспорва се твърдението за наличие на предпоставките за носене на гаранционна
отговорност, предвид платената санкция.
С обжалвания първоинстанционен акт Районен съд – *** е отхвърлил
претенцията на ищеца – настоящ жалбоподател за осъждане на „КНД - КОНСУЛТ“
ООД, ЕИК *** да отстрани за своя сметка проявилите се дефекти в гаранционния срок
по договор № ОП-107/10.12.2018 г., изразяващи се в: машинно рязане на бетонова
настилка - 45 м., разбиване на бетонова настилка - 50 кв.м., доставка и полагане на
подложен полиетилен - 50 кв.м., доставка и монтаж на готови заварени мрежи
ф.5,10/10 - 50 кв.м., доставка и полагане на армиран бетон /доставка на армиращи
синтетични фибри/ В30 с дебелина 15 см., събиране и извозване на строителни
отпадъци - 8 кв.м., демонтаж на поликарбонатни плоскости на навес пред главен вход
23,5 кв.м., доставка и монтаж на укрепващ профил за козирка над главен вход -
правоъгълен 45/70/5, с включено боядисване 24 кг., доставка и монтаж на
поликарбонат /структурен/, прозрачен, с дебелина 8 мм - 23, 5 кв.м., КАТО е ОСЪДИЛ
„КНД - КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *** да заплати на Изпълнителна агенция “Военни
клубове и военно - почивно дело”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„***” № 7, ЕИК ***, сумата 1157, 48 лв. с ДДС, представляваща стойността на
разходите, необходими за поправката на проявилите се дефекти в гаранционния срок
по договор № ОП-107/10.12.2018 г. по навеса пред главния вход на ПС „Картела”,
ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума от подаването на
исковата молба – 22.12.2022 г., до окончателно заплащане на задълженията, като
отхвърлил като неоснователен иска за разликата до претендираните 9323, 50 лв. с ДДС,
както и за стойността на разходите, необходими за поправката на проявилите се
дефекти в бетоновата настилка пред главния вход на ПС „Картела”.
Разпределил е и отговорността за разноски като е присъдил в полза на
Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”, такива в размер на
267, 95 лв., но в негова тежест е възложил сумата от 1760 лв. съразмерно с
9
отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото
изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
Несподелима е тезата на жалбоподателя, че съдът се произнесъл по петитум в
исковата молба, с който не бил сезиран. Подобна липса на прецизност, въпреки
абстрактността на твърдението, не се установи при проверка на сезиращата молба и
диспозитива на атакувания съдебен акт. Ищецът в случая е получил произнасяне по
претенцията си, като е налице произнасяне съгласно искането, а атакуваното съдебно
решение не страда от пороци, водещи до извод за неговата недопустимост.
По правилността:
С нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК законодателят е предвидил, че по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния
предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
В изпълнение на посочените задължения в случая въззивната инстанция
намира следното:
При установената от първостепенния съд фактическа обстановка, която се
споделя и от настоящия съдебен състав, остава безспорно, че действително страните са
били обвързани от Договор № ОП[1]107/10.12.2018 г. и това обстоятелство е обявено
за такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Не е спорно и подписването от представители на възложителя и изпълнителя на
посочените в исковата молба протоколи, както и заплащането от изпълнителя на
неустойка в размер на 5 % от стойността на възнаграждението.
Липсва спор и досежно това, че след изпълнението на дейностите по процесния
договор, но в гаранционния срок, са установени скрити дефекти, които строителят не е
отстранил, макар и да е бил уведомен за това. В този смисъл са и събраните по делото
писмени доказателства.
Именно за подобни хипотези разпоредбата на чл. 160 ал. 3 от ЗУТ предвижда, че
за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни
обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в
експлоатация с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството
10
се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти. Ал. 4 от същия текст сочи, че гаранционните
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен
обект, като те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с
наредбата по ал. 3. Посочените правни норми са възпроизведени в разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и 2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Ал. 4 от чл. 20 регламентира
минималните гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като за хидроизолационни,
топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и
съоръжения в неагресивна среда срокът е 7 години, а в агресивна среда - 5 години /чл.
20, ал. 4, т. 3/.
В продължение на посочената законова рамка нормативът на чл. 79 от ЗЗД
предвижда, че при липса на изпълнение на гаранционното задължение кредиторът
може да иска реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение вместо изпълнение – чл. 288 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД. Обезщетението вместо
изпълнение има компенсаторен характер и включва два елемента: 1) паричната
равностойност на дължимата по договора непарична престация – т.нар. обезщетение
вместо изпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 2, и 2) обезщетение за вредите, причинени
от неизпълнението. Паричната равностойност на първоначално дължимото е сурогат
/заместител/ на реалното изпълнение, а проява на гражданска отговорност е
единствено обезщетението за претърпените от неизпълнението вреди, разбирани като
допълнително настъпили за кредитора негативни последици, различни от самата
неизпълнена престация. В принципен план тези негативни последици могат да бъдат от
имуществен или неимуществен характер. Само за имуществените вреди се отнася и чл.
82 от ЗЗД, разделящ вредите на претърпени загуби или пропуснати ползи.
Диспозитивното начало допуска кредиторът да предяви съдебно и само един от
възможните елементи на компенсаторното обезщетение.
Освен това е ноторно, че онези дефекти, които се проявяват по време на
изпълнението и се забелязват от съответните експерти по строителен и/или
инвеститорски контрол за явни (открити). Онези недостатъци пък, които са скрити,
ней-често са свързани с такава негодност на обекта, която не може да бъде установена
при обикновен преглед при предаването му, а се проявява във времето.
От тази регламентация и основни принципни постановки следва, че
отговорността на ответника по чл. 163, ал. 3 ЗУТ възниква с факта на проявяване на
недостатъците в гаранционните срокове по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. и
е в размер на средната пазарна стойност на разходите за материали и труд, необходими
за отстраняването им.
За да възникне гаранционното задължение за строителя обаче, следва да се
установи още, че тези недостатъци са в следствие на лошо изпълнение на
строителството, а не на механични повреди в следствие действия на трети лица,
форсмажорни обстоятелства или други освобождаващи от отговорност, както и за
недостатъците ищецът да е уведомил ответника в рамките на приложимия гаранционен
срок. Релевантно е всяко уведомяване.
В настоящия случай петгодишният гаранционен срок е започнал да тече на
04.07.2019 г. и е изтекъл на 04.07.2023 г. Следователно проявяването на недостатъците,
11
а така също и предявяването на настоящите искове е в рамките на гаранционния срок
(исковата молба е депозирана на 22.12.2022 г.).
Налице е и валидно уведомяване на изпълнителя като по делото се съдържа
обемна кореспонденция в тази връзка.
От заключението на приетото без възражения от страните заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза – основно и допълнително, се установява,
че козирка на централния вход на ПС „Картела“ е покрита с поликарбонатни
плоскости, които са провиснали и снадките между тях са се отворили, като не се
осигурава пълна защита от дъждовни води. Завършващата лайстна, която затваря
гофрираната повърхност от лявата страна на козирката е откачена, а платната са се
разместили. Покритието е компрометирано поради навлизане на вода в структурата на
поликарбоната. Площта на увреденото е покритие е около 6,60/3,6 м, измерени
проекция, или около 25 кв.м. Бетоновата настилка пред главния вход също е
компрометирана /изронена/, като увредената площ е около 55 кв. м. Остойностени са
материалите и труда, необходими за отстраняване на установените дефекти, които са в
размер на 6000 лв.
В допълнителното си заключение вещото лице е посочило отделно размера на
необходимите средства за ремонт на козирката на централния вход, както и на
бетоновата настилка пред него, като е прието, че в първия случай необходимата сума е
в размер на 1157,48 лв., а във втория 3190,84 лв. с включен ДДС. В прогнозната КСС
са съответно 1019,72 лв. и 6521,27 лв. също с включен ДДС.
С оглед на констатираното от вещото лице, чиито изводи се разглеждат и след
анализ на събраните по делото писмени доказателства, този съдебен състав приема, че
недостатъците по навеса са се появили в следствие на скрити дефекти в СМР,
възложени с Договор № ОП-107/10.12.2018 г.
Досежно вредите по бетоновата площадка отговорността на ответното
дружество като гаранция за качествено изпълнение е била ангажирана преди
сезирането на съда, поради това правилно първостепенният съд е оставил без уважение
исковата претенция по пълния претендиран размер.
Следва да се посочи също, че сегашната нормативна уредба не допуска
съставяне на протокол обр. 16 и разрешение за ползване, съответно удостоверение за
експлоатация, докато не се отстранят констатираните дефекти. Видно от записите в
Констативен протокол №1/04.06.2019 г. са установени множество недостатъци по
положения бетон на площадката при реализирането на СМР, които не са отстранени
надлежно, заради което е наложена санкция в размер на 5% от цената на договора.
Извън тази ангажирана отговорност на строителя са останали недостатъците по
козирката, които са се проявили след съставянето на Акт обр.19 от 03.07.2019 г.
В този контекст следва да се акцентира върху разликата между отговорността за
недостатъци по чл.265 ЗЗД и гаранционната отговорност по чл.160, ал.3 ЗУТ и чл.21 от
Наредба №2 от 31.07.2003г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Гаранционната отговорност по ЗУТ и законната по чл. 195 и чл.
265 от ЗЗД за отделни правни възможности, които възникват развиват се и се погасяват
независимо една от друга, но не могат де се кумулират – така ТР № 88/28.02.1984 г. на
ОСГК на ВС. Именно заради това следва да бъде ангажирана отговорността на
строителя, но само за онези недостатъци в извършените СМР, които са намерили
проявление след приемането на обекта – в случая досежно установените по козирката
на обекта.
12
Не се споделя доводът във въззивната жалба, че е налице необходимост вещото
лице да сочи дали допълнителното му заключение заменя основното такова, доколкото
основно правило в гражданския процес е, че съдът е длъжен да цени заключенията на
вещите лица при условията на чл. 202 от ГПК. Без смисъл е и доводът за липса на
компетентност на вещото лице да вземе проби от бетоновата настилка, т.к. самият
експерт е посочил това в заключението си и не извършвал подобни действия.
Пак в заключението си вещото лице е посочило еднозначно, че вложеният бетон,
макар и да отговаря по документи на заложеното по договора като технически
характеристики, е положен в по-малко количество от посоченото в ценовото
предложение и актувано с АКТ обр.19. Нещо повече с Констативен протокол №
1/04.06.2019 г. в присъствието на представител на ответното дружество са
констатирани нередности, в т.ч. че положеният бетон не е оформен с фуги за линейно
температурно разширение, което е предпоставка за компрометирането му в
последствие. Липсва съответна настилка от баластра, констатирани са пукнатини по
бетона, предвидените снегорези са заменени от изпълнителя със самоделно изработени
елементи, не по правилата е изградена и козирката. Фугирането не е извършено със
съответната фугираща смес, а вместо това е използвано лепило за плочки. Плочките са
поставени до края на стълбите и нямат завършен вид. Не е декофриран кофражът на
стъпалата. Козирката на централния вход не е уплътнена, както и получилата се фуга
между сградата и козирката. Не са монтирани и предварително демонтираните
водосточни тръби. Същите очевидно са причина за установените дефекти.
Некачественото изпълнение на дейностите по бетоновата площадка е предпоставило
приложението на чл. 22, ал. 2 от договора, като по делото не е спорно, че стойността
на неустойката е приспадната от общото дължимо плащане по договора. То именно не
може да бъде основание за повторно репариране на последиците от некачественото
изпълнение. Нещо повече, дейностите по тази бетонова площадка са изпълнени,
приети с Акт обр. 15, като некачественото изпълнение е констатирано с цитирания по-
горе констативен протокол. Не може да се обоснове обаче приложението и на чл. 18 от
договора за същите дефекти, т.к. те не са „скрити“ такива, проявили се в гаранционния
по договора срок. Действително неустойката може да бъде уговаряна за различни
форми на неизпълнение, от което следва, че е налице възможност за договаряне на
компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, мораторна неустойка за забавено
изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. Ако с оглед точното изпълнение на
дадено задължение обаче са предвидени различни видове неустойка, те биха могли да
се кумулират само ако се отнасят до форми на неизпълнение, които не се
поглъщат. Тук, досежно изпълнението на бетоновата площадка, е налице установено
лошо изпълнение, заради което е налице възмездяване по реда на чл. 22 от договора.
Поради това не може да се приеме, че е налице скрит недостатък – лошото изпълнение
е установено при обикновения начин на приемане на работата.
Не се споделя и твърдението в жалбата, че неправилно били ценени и
свидетелските показания на св. ***.
Лишен от основание, а и от правен разум, е доводът, че в акта си
първостепенният съд не сочел съдебна практика досежно приложението на чл. 79 от
ЗЗД. Налице е позоваване в този смисъл, но дори да липсваше такова, сред
необходимите реквизити на съдебния акт, подобно съдържание не се предвижда – спр.
чл. 236 от ГПК. Още повече подобен пропуск не би довел нито до недопустимост на
акта, нито предполага отмяната му само на това основание.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
13
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно - потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно разноските:
Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка за присъждане на
деловодни разноски в полза на въззиваемата страна. Такива се претендират, като са
ангажирани доказателства за извършването им в размер на 1500 лв. заплатен
адвокатски хонорар. Поддържа се възражение с правно основание чл. 78, л. 5 от ГПК,
което се възприема за основателно, доколкото надвишава размера, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Производството по делото не се отличава с правна или
фактическа сложност, като е приключило в едно съдебно заседание. Поради това на
въззиваемата страна се следват разноски за един адвокат в размер на 1233 лв., което
минималното по посочената наредба и посочената сума ще бъде възложена в тежест на
жалбоподателя.
По обжалваемостта: На основание чл. 280 ал.3, т. 1 от ГПК и с оглед
материалното правоотношение, предмет на делото, решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване пред ВКС (търговско дело с цена на
иска под 20000 лв. - чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 380 от 08.08.2023 г., постановено по гр.д. №
**********2368/2022 г. по описа на Районен съд – ***, с което е отхвърлена
претенцията на ищеца – настоящ жалбоподател за осъждане на „КНД - КОНСУЛТ“
ООД, ЕИК *** да отстрани за своя сметка проявилите се дефекти в гаранционния срок
по договор № ОП-107/10.12.2018 г., изразяващи се в: машинно рязане на бетонова
настилка - 45 м., разбиване на бетонова настилка - 50 кв.м., доставка и полагане на
подложен полиетилен - 50 кв.м., доставка и монтаж на готови заварени мрежи
ф.5,10/10 - 50 кв.м., доставка и полагане на армиран бетон /доставка на армиращи
синтетични фибри/ В30 с дебелина 15 см., събиране и извозване на строителни
отпадъци - 8 кв.м., демонтаж на поликарбонатни плоскости на навес пред главен вход
23,5 кв.м., доставка и монтаж на укрепващ профил за козирка над главен вход -
правоъгълен 45/70/5, с включено боядисване 24 кг., доставка и монтаж на
поликарбонат /структурен/, прозрачен, с дебелина 8 мм - 23, 5 кв.м., КАТО „КНД -
КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *** е било осъдено да заплати на Изпълнителна агенция
“Военни клубове и военно - почивно дело”, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***” № 7, ЕИК ***, сумата 1157, 48 лв. с вкл. ДДС, представляваща
стойността на разходите, необходими за поправката на проявилите се дефекти в
гаранционния срок по договор № ОП-107/10.12.2018 г. по навеса пред главния вход на
ПС „Картела”, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума от
подаването на исковата молба – 22.12.2022 г., до окончателно заплащане на
задълженията, а искът за разликата до претендираните 9323, 50 лв. с вкл. ДДС, както и
за стойността на разходите, необходими за поправката на проявилите се дефекти в
14
бетоновата настилка пред главния вход на ПС „Картела”, е бил отхвърлен като
неоснователен
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 7, ЕИК ***,
представлявана от изпълнителния директор *** да заплати на „КНД - КОНСУЛТ“
ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***, ж.к. „ ***, бл. 2, представлявано от управителя В. ***, сумата в размер на 1233,00
лв. (хиляда двеста тридесет и три лева нула стотинки) за сторените пред въззивната
инстанция деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280 ал.3, т.
1 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15