Разпореждане по дело №4/2020 на Районен съд - Асеновград

 

                  Р   А    З   П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

                                                               

                                           №

                             По НЧХД № 4/2020г. по описа на АРС, ІІ н.с.

 

                                           Гр. Асеновград, 22.01.2020 г.

 

          Иван Бедачев – съдия-докладчик при Асеновградския районен съд, в разпоредително заседание, след  като се запознах с материалите по НЧХД                      № 4/2020 г. по описа на АРС, ІІ н.с. и депозираната искова молба от Х.А.С. К. и като обсъдих въпросите, предмет на проверката по чл. 252 ал.4 от НПК намирам:

         На първо място молбата, по която е образувано настоящото НЧХД и която следва да играе ролята на частна тъжба е подадена извън срока по чл.81 ал.3 от НПК. Посочената норма въвежда  6 - месечен срок за подаване на частната тъжба, който за пострадалия започва да тече от узнаване на престъплението. В конкретния случай въпреки хаотичното и неясно изложение на факти в обстоятелствената част,  по пътя на логическия анализ може да се заключи, че с тъжбата се повдига обвинение срещу Й.Н.А. за престъплението клевета, извършена чрез депозирането на клеветнически твърдения с лъжесвидетелстване по ЧНД № 2/2019 г. по описа на РС- Асеновград. Видно от изискания служебно от съда препис от протокол от съдебно заседание и препис от крайния акт по посоченото ЧНД № 2/2019 г., Й.А. е бил разпитан като свидетел в съдебно заседание на 21.03.2019 г., на което заседание е присъствала и тъжителката Х.С.. По-късно с Решение от 04.04.2019 г., съдът е приел, че привлечената  Х.С. страда от психично заболяване - параноидна шизофрения и на основание чл. 155 от ЗЗ е постановил задължително настаняване и принудително лечение на същата в специализирано психиатрично заведение. Узнаването за извършването на твърдяното престъпление от  тъжителката С. е станало в съдебно заседание на 21.03.2019 г., а срокът по чл. 81 ал.3 от НПК е изтекъл на  21.09.2019 г. Тъжбата е подадена около два месеца и половина след изтичането на срока. Тъй като срокът е преклузивен, с изтичането му е погасена възможността да се повдига обвинение чрез частна тъжба и за провеждане на наказателно преследване по частно правен ред за посоченото престъпление, поради което и е налице абсолютно прекратително основание по отношение на образуваното НЧХД.

         На второ място и отделно от горното, молбата по принцип не отговаря на условията, посочени в чл. 81 ал.1 от НПК относно задължителното съдържане за частна тъжба. Основната процесуална функция на частната тъжба е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в  наказателното дело от частен характер и съответно по този начин да даде възможност и на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея. Частният тъжител не е длъжен и не е необходимо в тъжбата да направи точна юридическа квалификация на твърдяното престъпление, но за да може тъжбата да изпълни процесуалната си функция задължителено в нейната обстоятелствена част трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, от които се извличат признаците от състава на  твърдяното  престъпление. Тези обстоятелства не могат да се предполагат или да се извличат от нейния контекст по пътя на логиката, защото подсъдимият трябва да може да разбере в какво точно е обвинен и съответно да реализира правото си на защита в процеса. Трябва задължително да се посочат и данни за всички лица, срещу които се подава тъжбата, а също и да се приложи документ за внесена държавна такса.

          В конкретния случай в тъжбата не са изложени никакви конкретни факти, които да могат да структурират състав на престъпление по чл. 147 ал.1 от НК. Не е посочено времето, мястото и начина на извършване на деянието, нито какви са конкретните позорящи и неистински обстоятелства, които са били разгласени. При това съдържание на тъжбата, наличните данни в нея не са достатъчни за да се направи юридическа квалификация на твърдяното деяние. Още по-съществен е порокът по отношение на второто лице за  което в петитума на тъжбата се иска да бъде подведено под отговорност. За него само е  посочено , че е „Бащата на А.“, и  обвинението е за това, че: „Вече три години е отказвал да вземе отношение по въпроса за преустройства по чл. 137 от ЗУТ, като домоуправител“. При това положение по отношение на това лице освен, че се сочи, че е баща на първия обвиняем, липсват каквито и да е било данни – по чл. 81 ал.1 от НПК, необходими за неговата индивидуализация, но по-същественото е, че не са посочени никакви обстоятелства, които могат изобщо да се отнесат към състав на престъпление.

        На трето място не е била заплатена и държавна такса за образуване на делото и съответно липсва задължителното приложение към тъжбата, а именно документ удостоверяващ внасянето и.

        Предвид изложеното е налице прекратително основание по чл.24 ал.5 т.2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаря на условията на чл. 81 ал.1 и ал.2 от НПК, поради което се явява недопустима. Затова  и  на основание чл. 250 ал.1 т.1  от НПК

                                           

  Р А З П О Р Е Ж Д А М :

 

ПРЕКРАТЯВАМ  наказателното производство по НЧХД № 4/2020 г. по описа на АРС, втори наказателен състав, образувано по молба на Х.А.С. – К. срещу Й. Н. А. и неиндивидуализирано лице – посочено като баща на А..

 

Преписи от разпореждането да се връчат на частния тъжител Х.А.С. – К.  и обвиняемите  Й. Н. А. и неговия баща /неиндивидуализиран в молбата, живущ на същия адрес/.

 

           Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: