Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 20.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1721 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В *** е постъпила искова молба от ***
със седалище и адрес на управление *** срещу ***, със седалище и адрес на
управление ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 5599,04 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.ноември 2012г. до
м.април 2015г. и лихва за забава върху главницата в размер на 806,28 лв. за
периода от 31.12.2012г. до 13.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по *** до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответното дружество е било потребител на ТЕ за
стопански нужди през процесния период от време за топлоснабден имот, находящ се
в ***. Сочи се, че през същия период били в сила ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от *** на потребители в ***, одобрени с Решение
№ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл.71-72 от ОУ ищецът изпратил писмено
уведомление до ответното дружество, като потребител на ТЕ за стопански нужди, с
приложени общи условия, но ответника не предприел необходимите действия, като
собственик на топлоснабден имот, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. В същото време, като ползвател на
таванското помещение е ползвало топлинна енергия, предоставяна от *** и не е
заплащало левовата й равностойност, като по този начин се е обогатило за сметка
ищеца. Навеждат се доводи, че въз основа на чл.139 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ, като за сградата – етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ***. Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния сезон били изготвяни
изравнитерни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - ***, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г.
за топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат до 20 число на
месеца, следващ този на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура и поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал лихва
за забава, изчислявана в размер на 806,28 лв. за периода от 31.12.2012г. до
31.11.2015г.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника ***,
със седалище и адрес на управление ***, са редовно връчени преписи от исковата
молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата
молба. Ответникът не се и представлява в о.с.з., за което е редовно призован. Не
е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че предявеният иск, предмет на
делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът намира,
че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено
решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 128,11 лв., а в исковото производство разноските за
държавна такса възлизат на 145,85лв. или общо 273,96лв. Тези разноски следва да
се присъдят изцяло в тежест на ответника. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, съдът счита, че следва да се присъди такова в размер на 650,27лв. за осъщественото процесуално
представителство в заповедното и в исковото производство, определено по
правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за адвокатските възнаграждения.
Кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира вземането си от
една страна по реда на заповедното производство, в който случай при депозирано
възражение ще се развие исково производство, а от друга страна направо по исков
ред. При определяне размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не
следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя
процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и в
хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен длъжника
с разноски за юрисконсултско възнаграждение в двоен размер, в сравнение с тези,
които биха били дължими при претендиране на вземането направо по исков ред.
Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след
проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде
решен при постановяване на решението по
съществото на спора. И доколкото се касае за едно и също вземане /в заповедното
и исковото производство/, при съобразяване размера на това вземане следва да се
определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на
чл.78, ал.8 от ГПК. Поради тези съображения, съдът счита, че ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за държавна такса в
размер на 273,96лв., от които 128,11 лв. за заповедното и 145,85лв. за исковото
производство и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 650,27лв., които са
общо за заповедното и исковото производство.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДЪЛЖИ на *** със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата
от 5 599,04лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от месец ноември 2012г до месец април 2015г. и сумата от 806,28лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2012г. до 13.11.2015г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
20.11.2015г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена *** за
изпълнение на парично задължение по ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** със седалище
и адрес на управление ***, следните
суми:
сумата от 273,96лв.,
представляваща разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство
и сумата от 650,27лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
Да се връчи
неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже
наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен съдия: