№ 122
гр. Сливен , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на десети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500357 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435, ал.1, т.3, предл.2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Община Сливен насочена срещу
Постановление по изп.дело № 120/2017г. по описа на ДСИ при СлРС. С
атакувания акт, съдебен изпълнител прекратил изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – настъпила перемпция.
Твърди се, че съдебния изпълнител погрешно приел настъпила
перемпция, както и, че молбата на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия от 21.05.2021г. била подадена след изтичане на
перемпторния срок. Сочи, че по делото били предприети изпълнителни
действия. Запор на МПС и съответно периодично са постъпвали плащания от
длъжника, видно от печатите, отразени на гърба на изпълнителния титул.
Твърди, че на 07.08.2019г. било последното плащане по изпълнителното дело,
като съдебния изпълнител с резолюция от 19.08.2019г. разпоредил как да бъде
разпределена постъпилата сума. Този начина на изпълнение на задължението
удовлетворявал кредитора взискател, поради което не било поискано
провеждане на други принудителни действия. Едва при прекратяване на
доброволното изпълнение за взискателя възниквал интерес от предприемане
на други изпълнителни способи и от този момент започвал да тече срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Така срокът започнал да тече от последното плащане
07.08.2019г. и изтекъл на 07.08.2021г., т.е. към момента на постановлението
на съдебния изпълнител срокът не бил изтекъл.
1
Иска се от съда отмяна на обжалваното постановление и връщане на
делото за продължаване на изпълнителните действия по него.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната по жалбата страна не е депозирала отговор.
Сдебният изпълнител депозирал становище по жалбата, като я счита за
неоснователна. Сочи, че доброволните плащания в изпълнителния процес не
освобождавали взискателя от задължението да поддържа жизнеността му, а в
т.10 ТР №2/2013г. ОСГТК ВКС РБ не бил разгледан въпроса при какви
условия и кога настъпва перемпцията.
Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя и се запозна с
изпълнителнното дело, по което е извършено атакуваното разпределение,
прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано с Разпореждане от
24.01.2017г. на ДСИ при СлРС по молба на Община Сливен по декларации за
облагане с патентен данък за периода 2012г.- 2016г. за суми в размер на 1440
лв.главница и 388,27 лв. лихва, последната до дата 10.01.2017г. С омлбата е
поискано проучване на имуществено състояние на длъжника ЕТ „СИЯНА-
ЯНТКА СТОЯНОВА“, ЕИК ** гр.Сливен и изпълнителни способи, изрично
изброени в молбата.
На 21.02.2017г. бил наложен запор на МПС лек автомобил Хюндай
Соника ГЛС с рег.№ **.
На 22.02.2017г. държавата бил присъединена като взискател по делото
на основание чл.459 ГПК.
С молба от 31.10.2018г. взискателят и настоящ жалбоподател поискал
налагане като обезпечителна мярка възбрана върху имот – апартамент на
длъжника в гр.Сливен, кв.“Б.“, но молбата не била уважена от съдебния
изпълнител, който приел несъразмерност на обезпечителната мярка.
На 21.05.2021г. взискателят поискал като обезпечителна мярка
налагането на възбрана върх, ½ ид.ч от имот- апартамент на длъжника в
гр.Сливен, кв.“Б., като съдебния изпълнител счел, че настъпила перемпция и с
постановление от 28.06.2021г. прекратил изпълнителното дело на това
основание.
Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния титул, както и от
приходни квитанции и платежно нареждания, длъжникът едноличен търговец
плащал, както по изпълнителното дело по сметка на ДСИ, така и направо на
взискателя на каса в общината. Датите на плащанията са както следва:
26.04.2017г.; 14.09.2017г.;17.10.2018г.; 24.04.2019г.; 07.08.2019г.; 03.01.2020г.;
16.01.2020г. и 21.06.2021г.
2
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество и основателна.
Действително в ТР № 2/2013г. ОСГТК ВКС РБ не е разгледан въпросът
кога настъпва перемпцията и при какви условия.
Този въпрос, както и редица други, касаещи изпълнителния процес са
разгледани в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. ІV г.о. ВКС РБ.
Прието е, че двугодишния срок за перемпция започва да тече он първия
момент, в който не се осъществява изпълнение / включително и доброволно/,
т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно
или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за
която взискателят отговаря- след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Следователно в конкретиката на казуса следва да се зачетат
плащанията, правени от длъжника по делото по сметка на ДСИ и тези
директно на взискателя на горепосочените дати. Между тези дати няма
изминал период от време в размер на две години, за да се приеме настъпила
перемпция. Последното плащане е отразено с дата 21.06.2021г. и към датата
на постановяване на прекратяването от съдебния изпълнител 28.06.2021г. не е
изтекъл двугодишен срок, в който взискателят не е направил искане с
посочване на способ по принудително изпълнение. Докато има постъпления
от длъжника по изпълнителното дело или доброволно директно на
взискателя, последният няма правен интерес да посочва друг способ за
принудително събиране на вземането. След плащането на 03.01.2020г.
директно на взискателя е минал срок само от пет месеца, като на 21.05.2021г.
взискателят поискал възбрана на имот на длъжника, т.е. не се е
дезинтересирал от вземането и изпълнителния процес и съдебният
изпълнител дължи изпълнение по искания нов способ.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а
постановлението на съдебния изпълнител следва да бъде отменено и делото
върнато за продължаване на изпълнителните действия.
С оглед изхода на производството, длъжникът дължи деловодни
разноски на жалбоподателя в размер на 50 лв., юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ръководен от гореизложеното съдът,
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 28.06.2021г. по изпълнително дело №
120/2017г. по описа на ДСИ при СлРС, с което е прекратено изпълнителното
производство, поради перемпция, като неправилно и незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на СИС при СлРС за продължаване на изпълнителните
действия.
ОСЪЖДА ЕТ“ СИЯНА-Я.С.“, ЕИК ** с адрес на упрлавление
гр.Сливен, кв.“М.**, представляван от ЯНК. СТ. Г., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Сливен сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4