Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
VI-ти тричленен състав, в открито съдебно
заседание на шести октомври през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Галина
Владимирова и прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КАНД № 1652/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Х.Д.Д.,
ЕГН **********, против Решение № 783/10.06.2022 г., постановено по АНД № 4831/2021
г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0819-004614/05.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което са му наложени следните
административни наказания: по т. 1 – за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“
в размер на 20 лева; по т. 2 – за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.
В касационната жалба се релевират доводи
за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се липса на мотиви и необсъждане
на всички доказателства по делото. Сочи се, че от съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление
не става ясно за какво нарушение е наказан жалбоподателят. Отправя се искане за
отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.
В депозирани чрез процесуален представител
писмени бележки касационната жалба се поддържа изцяло.
Ответникът по касация – Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли за
отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата и претендиране
на разноски за адвокатско възнаграждение моли същите да бъдат присъдени в
минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление административнонаказателната отговорност на Х.Д.Д. е ангажирана:
по т. 1 – за това, че на 28.08.2021 г., около 05:20 часа, в гр. Варна, ж.к.
„Чайка“, до бл. 11, като водач на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***, при маневра движение на заден ход блъска паркирания
пред вход „Б“ лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***
при което настъпва ПТП с материални щети; по т. 2 – за това, че водачът отказва
да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB 0096, като не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване с талон № 121155/28.08.2021 г.
за вземане на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. Деянието на Д. по
т. 1 е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а това по т.
2 – като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което срещу лицето е съставен
АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като съдържат
всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е аргументи за доказаност
на административните нарушения, на които е дадена правилна правна квалификация.
Първостепенният съд е счел, че са приложени правилните санкционни разпоредби,
като наложените наказания са определени в предвидените в тях фиксирани размери.
Счел е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Така
мотивиран, ВРС е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Решението на Районен съд – Варна е
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във
връзка с конституирането на надлежния ответник по делото.
С протоколно определение от проведеното на
13.01.2022 г. открито съдебно заседание Районен съд – Варна е конституирал като
ответник във въззивното производство Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Варна. Видно от протоколите от проведените във въззивното производство
открити съдебни заседания като въззиваема страна по делото е участвал именно
Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, като спрямо него е
постановено оспореното Решение № 783/10.06.2022 г. по АНД № 4831/2021 г. по
описа на ВРС.
По аргумент от чл. 61, ал. 1 във връзка с
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН /редакцията изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./ ответник в производството по обжалване на наказателното
постановление пред районния съд е наказващият орган. Обжалваното пред ВРС
Наказателно постановление № 21-0819-004614/05.11.2021 г. е издадено от Началник
група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, т.е. той се явява наказващ
орган по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ областните дирекции са основни
структури на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 -
9. В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни
управления /РУ/, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от
задачите и дейността им /чл. 42, ал. 3 от ЗМВР/. Видно от т. ІХ.1.5 и т. ІХ.1.6
от Раздел А. „Държавни служители с висше образование“ от Класификатора на
длъжностите в МВР, длъжностите Началник на сектор /т. ІХ.1.5/ и Началник на
група /т. ІХ.1.6/ са различни ръководни длъжности в структурата на ОД на МВР, по
отношение на които са налице различни изисквания за заемането им. Това е видно
и от приложената по административнонаказателната преписка Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която са
определени длъжностните лица, компетентни да издават наказателни постановления
по ЗДвП. Съгласно т. 2.7. и т. 2.11. от посочената заповед такова правомощие е
предоставено както на началниците на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, така
и на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР. Оттук следва,
че всяко едно от длъжностните лица, заемащи посочените длъжности в структурата
на ОД на МВР, може да бъде наказващ орган за извършени на територията на
съответната областна дирекция административни нарушения на ЗДвП.
Доколкото в разглеждания казус административнонаказателното
санкциониране на касационния жалбоподател е реализирано от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, именно това длъжностно лице е
наказващ орган по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. След като в производството
пред ВРС като страна е конституиран не издателят на наказателното
постановление, а друг орган от структурата на МВР – Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна, същото е проведено с участието на ненадлежна
страна. Това обстоятелство не се променя от факта, че Началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна също има правомощията на административнонаказващ
орган съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, тъй като от анализа на императивната норма на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, се установява, че страна в производството пред районния съд е именно
наказващият орган, издал наказателното постановление, който в случая е Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
След като в производството пред ВРС не е
участвал надлежният ответник, обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от НПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН. Следва да бъде отбелязано, че в производството пред настоящия съд
е призован Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, защото това е
страната, конституирана в производството пред районния съд. Предвид констатираното
касационно основание решението на ВРС следва да се отмени и делото да се върне
за ново разглеждане от друг състав на районния съд с участието на надлежните
страни съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН.
При този изход на спора пред касационната инстанция
разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния
съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 783/10.06.2022 г.,
постановено по АНД № 4831/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0819-004614/05.11.2021 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Х.Д.Д.,
ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: по т. 1 – за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“
в размер на 20 лева; по т. 2 – за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.