РЕШЕНИЕ
№ 56/28.02.2019 год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия
в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Радост Бошнакова
Кристиан Петров
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 705
по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение № 42/ 25.04.2018год., поправено с решение № 900/07.11.2018г., постановени
по гр.дело № 936/2017год., Р. районен съд е отхвърлил предявения от "Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД, гр. С. иск за
признаване за установено по отношение на Б.М.М., че дължи 20.77 лв.,
представляващи неизплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане №
*********/***г., която сума е заплатена от ищцовата страна, в качеството му на
поръчител на „Мобилтел“ ЕАД по договор за поръчителство от *** г., както и
сумата от 0.33 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 07.07.2017 г до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума.
В установения от закона срок решението е обжалвано от "Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД, гр. С. с искане същото да бъде отменено и искът да
бъде уважен.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, гр. С. твърди, че
ответницата дължи сумата от 20.77 лв., представляващи неизплатени месечни
вноски по договор за продажба на изплащане № *********/*** г., която сума е
заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „Мобилтел“ ЕАД по договор за
поръчителство от *** г., както и сумата от 0.33 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 07.07.2017 г. до 25.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума
.
Ответницата е оспорила иска с
твърдения, че не е уведомена по реда на чл.143 от ЗЗД, като не е получавала
уведомление, както и фактури за дължими суми. Сочи, че изцяло е заплатила
сумата по договор за продажба на изплащане № *********/*** г.
Като доказателство по делото е представен договор за продажба на
изплащане № *********/***г., сключен между "Мобилтел" ЕАД и
ответницата за закупуване на апарат на стойност 72 лв., от които първоначална
вноска 3 лв. и още 23 месечни вноски от по 3 лв., включващи главница и лихва Договорът е сключен за срок от 23 месеца,
считано от подписването му. Съгласно чл. 12.3 при неплащане на най-малко две
последователни месечни вноски, всички суми, дължими до края на срока на
договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и
следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата
срок. Към договора е изготвен погасителен план, подписан от страните.
С договор за поръчителство от *** г., сключен между "Мобилтел"
ЕАД и "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ищцовото дружество се е
задължило срещу възнаграждение да извърши скоринг на клиентите на
"Мобилтел" ЕАД с цел сключване договори за продажба и да гарантира
чрез поръчителство вземанията на "Мобилтел" ЕАД от абонати по договор
за продажба на изплащане. На *** г. между "Мобилтел" ЕАД и ищеца е
сключен анекс, с който поръчителят се е задължил да уведомява длъжниците за
настъпилата предсрочна изискуемост и разваляне на сключените с тях договори.
Ищцовото дружество е изпратило до ответницата уведомление за разваляне на
договора й с "Мобилтел" ЕАД поради предсрочна изискуемост и за
задължението й в размер на 36 лв., както и за сключения договор за
поръчителство, по който дружеството ще изплати тази сума след изтичане на срока
й за доброволно плащане. Уведомлението е връчено на 16.05.2017г. на Д. Й. – ***
на ответницата.
Видно от уведомление от 18.07.2017 г., изд. от „Мобилтел" ЕАД, на 07.07.2017 г. ищецът му е заплатил сумата от
20.77 лева, което е станало поради неизпълнение договора за продажба на
изплащане от *** г. от страна на ответницата.
В хода на производството пред районния съд ответницата е представила
фискални бонове за извършени плащания към „Мобилтел" ЕАД,
За да отхвърли иска районният съд е приел, че не са налице предпоставките
на чл. 143 ЗЗД за възникване на регресни права на поръчителя, който е изпълнил
задължението, срещу длъжника. Договорът за поръчителство е със срок на действие
от една година, считано от датата на подписването му, т.е. до 07.11.2015г.
Ответницата е сключила договора за продажба на изплащане на 08.10.2015г., като
в периода 08.10.2015 г. - 22.12.2015 г. същата е заплащала дължимите суми по
сключения от нея с “Мобилтел” ЕАД договор. С оглед срока на договора за
поръчителство – *** г., е било невъзможно да настъпят предпоставките на т.12.3
от договора за продажба на изплащане, респ. този договор да бъде предсрочно
прекратен поради неплащане в срок на най-малко две месечни вноски, поради което
към датата на изтичане срока на договора за поръчителство не е бил формиран
дълг, който да подлежи на изпълнение от ищцовата страна. От друга страна от
представеното по делото уведомление от 18.07.2017 г., се установява, че на
07.07.2017 г. ищцовото дружество, в качеството си на поръчител по договор от ***
г. е заплатил просрочено задължение по договора за продажба на изплащане, което
е изпълнил след като е изтекъл срока на сключения договор за поръчителство от ***
г. След като към датата на извършеното от ищеца плащане не е бил налице валиден
договор за поръчителство, то и ищцовото дружество не е имало качеството на
поръчител по валиден договор за поръчителство и не е имало основание да изпълни
задължението на ответницата, възникнало след изтичане срока на договора за
поръчителство, което изключва приложението на чл.143 от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а формираният извод за
неоснователност на иска е правилен.
При преценка основателността на регресен иск, предявен от поръчител
против длъжник, следва да се установи наличието на задължение на ответника по
основния договор.
Както се посочи с договора за продажба на изплащане от ***г. ответницата
е поела задължението да заплати сумата от общо 72 лева в срок 23 месеца от
датата на сключване на договора, т.е. до ***г.
Ответницата е представила седем фискални бона, по които е извършила
плащания към „Мобилтел" ЕАД в периода 08.10.2015 г. – 15.09.2017 г. в общ
размер на 233,35 лв. По фискален бон от 08.10.2015 г. е платена сумата 17,87
лв., от които 3 лв. - заплащане на таблет, а с останалите е заплатен мобилен
интернет. На 22.12.2015г. са платени 21,89 лв., от които 6 лв. за изплащане на
стока и 15,89 лв. – плащане по документ. С фискален бон от 29.04.2016г. са
платени 30,29 лв., от които 12 лв. за изплащане на стока, а другите са за
плащане по документ. Видно от фискален бон от 22.09.2016г. общо платената сума е 28,78лв., от които 12
лв. за изплащане на стока, а останалите - за плащане по документ.На 16.06.2017г.
са платени 30 лв., от които 12 лв. за изплащане на стока, а другите са за
плащане по документ. На 13.07.2017г. са
заплатени 30 лв., от които 9 лв. - за изплащане на стока, а остатъкът - за
плащане по документ. На 15.09.2017г. са заплатени общо 74,52 лв., представляващи
плащане по документ.
Ищцовото дружество не оспорва факта, че фискалните бонове удостоверяват
извършвания плащания по процесния договор, но твърди, че отразените суми за
плащане по документ, касаят плащане на гласови услуги. Тези твърдения обаче не
са подкрепени с доказателства. Ищецът, чиято е тежестта на доказване, не
установява факта на наличие на други правоотношения на ответницата с
"Мобилтел" ЕАД и съответно наличие на други нейни задължения.
Ответницата не носи тежестта на доказване на отрицателния факт, че няма други задължения
към "Мобилтел" ЕАД. Същата поддържа, че е изпълнила задължението си
за плащане по договора от ***г. и в подкрепа на тези си твърдения е представила
писмени доказателства. Предвид приетото, съдът счита, че приложените фискални
бонове, с изключение на този от 08.10.2015г., в който е посочено плащане за
мобилен интернет, удостоверяват извършени плащания по процесния договор. До
01.01.2017г. е платена сума, надвишаваща дължимата се такава по договор № *********/***г.,
предвид на което и следва извод, че ответницата не е имала задължение към своя
кредитор. След като липсва такова задължение, то и липсва дълг, който да бъде
погасен от поръчител, в случай, че е налице валиден договор за поръчителство.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и решението на РРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на адв. И. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за осъщественото от нея пред
въззивния съд процесуално представителство на въззиваемата на основание чл.38 от ЗА.
Водим от горното , Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/25.04.2018год., поправено с решение №
900/07.11.2018г., постановени по гр.дело № 936/2017год. по описа на Р. районен
съд.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, гр. С. да заплати на
адвокат С.И. от АК- П. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство
пред ОС- Перник.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: