Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
22.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря В. Русева и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от Председателя Кр. Борисова КАНД № 200 по описа за 2020г.
на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от “Г.“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от управителя С.Е.С.,чрез процесуалния му
представител-адв.Я.П. от АК-Русе, срещу решение № 339/04.08.2020г. на Шуменския
районен съд, постановено по ВНАХД № 476/2020г. по описа на същия съд. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 171378-F173944 от 17.11.2015г., издадено от Директор на Офис-Шумен
при ТД на НАП – гр. Варна, с което на
осн.чл.355 ал.1 от КСО на „Рустом“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от Т.С.С. е наложена имуществена санкция в размер
на 500лв.
Касаторът оспорва решението като
неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорващият счита, че в хода на
административно – наказателното производство въззивният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на изложени мотиви по наведеното
във възивната жалба оплакване касаещо давността по чл.34 от ЗАНН,по което от
страна на съда липсва и произнасяне.Отсъствието на такива според касатора
съставлявало липса на мотиви във възивното решение и е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл. първо от НПК,съставляващо самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане
от първоинстанционния съд,без произнасяне по съществото на спора.Релевират се и
аргументи, че обжалваното решение е неправилно,доколкото,противно на възприетото
от първоинстанционния съд,в случая били налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност,с оглед липсата на настъпили
вредни последици за фиска от извършеното нарушение и обстоятелството,че е
налице подаване на изискуемата декларация ,макар и след законоустановения
срок,преди издаване на НП.В тази връзка се отправя в условията на
алтернативност и искане за отмяна на обжалваното решение,респективно за отмяна
на потвърденото с него НП.Претендрат се и сторените по делото разноски пред
двете съдебни инстанции.В съдебно заседание инициаторът на настоящото
производство, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответната страна, ТД на НАП-Варна
не взема становище по касационната жалба.В съдебно заседание ответникът
,редовно призован,не се явява и не се представлява.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна. Предлага решението на районния съд да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява основателна
по следните съображения:
С атакуваното решение съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 171378-F173944 от 17.11.2015г., издадено от
Директор на Офис-Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на осн.чл.355 ал.1 от КСО на „Рустом“ООД с
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Т.С.С.
е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
Съдът е установил следната
фактическа обстановка:
На 21.05.2015 год. била извършена
проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на
„Рустом.“ ООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в
качеството на работодател не е изпълнило
задължението си да подаде в срок Декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски
и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за месец май 2014 год. Декларацията е следвало да се
подаде не по късно от 25.06.2014г. По време на проверката било установено, че
дружеството въобще не е подавало Декларация образец 6 за предходни години,
както и за настоящата година. Декларацията с коректни данни не е била подадена
и към датата на съставяне на АУАН № F173944/07.08.2015г. За констатираното нарушение на 07.08.2015 г.
на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение
АУАН № F173944, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил
съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да
изложи възражения. На гърба на акта бил посочен адрес за връчване на НП.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 171378-F173944/17.11.2015 год.
на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание
чл.355, ал.1 от КСО на „Рустом“ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от Т.С.С. е наложена имуществена санкция в размер
на 500лв.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения, опорочаващи наказателното
постановление в степен, налагаща отмяната му. Районният съдия счел, че от
събраните по делото съвкупни доказателства е безспорно установено извършване от
страна на санкционираното дружество на
вмененото му административно нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.3 т.1 от
НаредбаН-8,както и че административно наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на приложимата санкционна норма на чл.355 от КСО,поради което потвърдил правораздавателния акт на Директор на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна. Съдът
е изложил и мотиви,обосноваващи неприложимостта в случая на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажност.
След анализ на фактите по делото и при съобразяване
на нормативната уредба, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че
решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите
правомощия.
При извършената проверка за правилността на
атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението е
постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл. първо от НПК, поради което се явява
неправилно и незаконосъобразно, като съображенията в тази насока са следните:
Видно от съдържанието на въззивната жалба и на
обжалваното съдебно решение,в постановеното от първоинстанционния съд решение
липсват каквито и да било мотиви по основния релевиран във въззивната жалба
отменителен довод за издаване на обжалвания акт извън сроковете по чл.34 от ЗАНН,доколкото самото НП е издадено на 17.11.2015год. , а нарушението е
извършено на дата 26.06.2014год.,т.е. НП е било издадено повече от година от
неговото извършване.
Касационният съд споделя напълно релевираният в касационната жалба довод за
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2
предл.първо от НПК при постановяване на обжалваното съдебно решение,изразяващо
се в липсата на изложени от съда мотиви по наведеното във въззивната жалба
оплакване касаещо изтичане на давността по чл.34 от ЗАНН. На посочената норма е
придадена основополагаща функция в производствата от административно-наказателен
характер и съблюдаването е възведено в основно задължение на органите на
изпълнителната власт, овластени с правораздавателни функции по ЗАНН. С текста
на ал. 1 законодателят е въвел кратки, императивни срокове за образуване на
административно-наказателните производства. По силата на цитирана разпоредба,
предл.второ,в актуалната към момента на постановяване на НП редакция,
административно-наказателно производство не се образува, ако е изтекла една година
от извършване на нарушението.Съгласно ТП№1 от 27.02.2015год. на ВКС по
тълк.д.№1/2014год. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС,сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни срокове.Давността се прилага служебно,като държавата губи
своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложеното му наказание,следователно давността погасява наказателната
отговорност ,което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията
от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по
извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните
предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които
действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от
дейността по установяването на административните нарушения и налагането на
административните наказания.В тази насока,предвид наведеното от въззивника
оплакване досежно давността по чл.34 от ЗАНН,първоинстанционният съд е дължал
произнасяне в акта.Ефективното упражняване
правото на съда да изгради вътрешното си убеждение въз основа на
приетото за установено фактическо положение и доказателствата,въз основа на
които същото у прието за установено предполага ясно и точно знание за приетите
фактически положения,съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за
взетото решение и липсата на изложени мотиви в тази насока ограничава
ефективното осъществяване на правото на защита ,респективно препятства
осъществяването на касационен контрол по наведените отменителни основания.
Изложеното е основание за отмяна
на въззивното решение само на това основание и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав, с оглед обстоятелството, че касационният съд
споделя напълно релевирания от касатора
довод за допуснато съществено нарушение на чл. 348 ал.3 т.2 предл. първо от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното
производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора касаторът
има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 400
лева, която сума представлява договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
Водим от горното, на оснвание
чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН във вр. с чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение№339/04.08.2020год. на
Шуменския районен съд,постановено по АНД№476/2020год. по описа на съда.
ВРЪЩА делото
на Районен съд-Шумен за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-Варна да заплати на “Г.“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от управителя С.Е.С. направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 400лв./четиристотин/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.10.2020 г.