Решение по дело №200/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 214
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20207270700200
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 22.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година година в следния състав:

 

                                                         Председател:  Кремена Борисова

                                                                Членове: Христинка Димитрова

                                                                                Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от Председателя Кр. Борисова КАНД № 200 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от “Г.“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя С.Е.С.,чрез процесуалния му представител-адв.Я.П. от АК-Русе, срещу решение № 339/04.08.2020г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 476/2020г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 171378-F173944 от 17.11.2015г., издадено от Директор на Офис-Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което  на осн.чл.355 ал.1 от КСО на „Рустом“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Т.С.С. е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорващият счита, че в хода на административно – наказателното производство въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на изложени мотиви по наведеното във възивната жалба оплакване касаещо давността по чл.34 от ЗАНН,по което от страна на съда липсва и произнасяне.Отсъствието на такива според касатора съставлявало липса на мотиви във възивното решение и е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл. първо от НПК,съставляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд,без произнасяне по съществото на спора.Релевират се и аргументи, че обжалваното решение е неправилно,доколкото,противно на възприетото от първоинстанционния съд,в случая били налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност,с оглед липсата на настъпили вредни последици за фиска от извършеното нарушение и обстоятелството,че е налице подаване на изискуемата декларация ,макар и след законоустановения срок,преди издаване на НП.В тази връзка се отправя в условията на алтернативност и искане за отмяна на обжалваното решение,респективно за отмяна на потвърденото с него НП.Претендрат се и сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.В съдебно заседание инициаторът на настоящото производство, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, ТД на НАП-Варна не взема становище по касационната жалба.В съдебно заседание ответникът ,редовно призован,не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предлага решението на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 171378-F173944 от 17.11.2015г., издадено от Директор на Офис-Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което  на осн.чл.355 ал.1 от КСО на „Рустом“ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Т.С.С. е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

Съдът е установил следната фактическа обстановка:

На 21.05.2015 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на „Рустом.“ ООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в качеството на работодател не е  изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за месец май 2014 год. Декларацията е следвало да се подаде не по късно от 25.06.2014г. По време на проверката било установено, че дружеството въобще не е подавало Декларация образец 6 за предходни години, както и за настоящата година. Декларацията с коректни данни не е била подадена и към датата на съставяне на АУАН № F173944/07.08.2015г.  За констатираното нарушение на 07.08.2015 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН № F173944, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. На гърба на акта бил посочен адрес за връчване на НП. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 171378-F173944/17.11.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Рустом“ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Т.С.С. е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, опорочаващи наказателното постановление в степен, налагаща отмяната му. Районният съдия счел, че от събраните по делото съвкупни доказателства е безспорно установено извършване от страна на санкционираното дружество  на вмененото му административно нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.3 т.1 от НаредбаН-8,както и че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума  на приложимата санкционна норма на чл.355 от КСО,поради което потвърдил правораздавателния акт на Директор на  офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна. Съдът е изложил и мотиви,обосноваващи неприложимостта в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност.

След анализ на фактите по делото и при съобразяване на нормативната уредба, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението е постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл. първо от НПК, поради което се явява неправилно и незаконосъобразно, като съображенията в тази насока са следните:

Видно от съдържанието на въззивната жалба и на обжалваното съдебно решение,в постановеното от първоинстанционния съд решение липсват каквито и да било мотиви по основния релевиран във въззивната жалба отменителен довод за издаване на обжалвания акт извън сроковете по чл.34 от ЗАНН,доколкото самото НП е издадено на 17.11.2015год. , а нарушението е извършено на дата 26.06.2014год.,т.е. НП е било издадено повече от година от неговото извършване.

Касационният съд споделя напълно  релевираният в касационната жалба довод за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.първо от НПК при постановяване на обжалваното съдебно решение,изразяващо се в липсата на изложени от съда мотиви по наведеното във въззивната жалба оплакване касаещо изтичане на давността по чл.34 от ЗАНН. На посочената норма е придадена основополагаща функция в производствата от административно-наказателен характер и съблюдаването е възведено в основно задължение на органите на изпълнителната власт, овластени с правораздавателни функции по ЗАНН. С текста на ал. 1 законодателят е въвел кратки, императивни срокове за образуване на административно-наказателните производства. По силата на цитирана разпоредба, предл.второ,в актуалната към момента на постановяване на НП редакция, административно-наказателно производство не се образува,  ако е изтекла една година от извършване на нарушението.Съгласно ТП№1 от 27.02.2015год. на ВКС по тълк.д.№1/2014год. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС,сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни срокове.Давността се прилага служебно,като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание,следователно давността погасява наказателната отговорност ,което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания.В тази насока,предвид наведеното от въззивника оплакване досежно давността по чл.34 от ЗАНН,първоинстанционният съд е дължал произнасяне в акта.Ефективното упражняване  правото на съда да изгради вътрешното си убеждение въз основа на приетото за установено фактическо положение и доказателствата,въз основа на които същото у прието за установено предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения,съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение и липсата на изложени мотиви в тази насока ограничава ефективното осъществяване на правото на защита ,респективно препятства осъществяването на касационен контрол по наведените отменителни основания.

Изложеното е основание за отмяна на въззивното решение само на това основание и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с оглед обстоятелството, че касационният съд споделя напълно  релевирания от касатора довод за допуснато съществено нарушение на чл. 348 ал.3 т.2 предл. първо от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора касаторът има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 400 лева, която сума представлява договорено и заплатено адвокатско възнаграждение

Водим от горното, на оснвание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН във вр. с чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ   Решение№339/04.08.2020год. на Шуменския районен съд,постановено по АНД№476/2020год. по описа на съда.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Шумен за ново разглеждане от друг съдебен състав.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на “Г.“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя С.Е.С. направените по делото  РАЗНОСКИ в размер на 400лв./четиристотин/лева.

Решението е окончателно.

        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

 

                                                                          

                                                                                           2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.10.2020 г.