Р Е Ш Е Н
И Е
01.06.2020 год.
Номер . . . . . . .
. . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
28 (двадесет и осми) май Година 2020
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 808 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то вр. чл.
88, ал. 1 от ЗЗД и чл. 88, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда ищецът О.В. представлявана от кмета М.М.Б., че на 06.07.2012 г. сключил с ответника „Ф.“ АД гр. В.,
представляван от И.С.Н. договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост. По силата на същия, Общината продала на ответника собствеността
върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 47785.43.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., обл.
Ш. с площ 103211 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, срещу продажна цена възлизаща на 67 000,00
лева. Действието на договора било поставено в зависимост от сбъдването на две
условия – ответното дружество да извърши инвестиции за строителство в имота в
размер най-малко на 10 000000 лв. за срок от две години и да постигне 30 броя
работни места за срок не по-малко от четири години от въвеждане в експлоатация
на обекта. До момента, купувачът не изпълнил нито едно от условията, поради
което ищецът то предупредил, че ще бъдат предприети мерки за разваляне на
договора. Впоследствие, между страните се развил съдебен спор относно размера
на дължимата такса за промяна в предназначението на земята. О.В. моли съда да постанови решение по
силата на което да бъде развален сключения договор за продажба на недвижим имот
– частна общинска собственост от 06.07.2012 г.; при условията на евентуалност –
в случай на уважаване на главния иск: ответникът да бъде осъден да му върне процесния недвижим имот – предмет на договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 06.07.2012 г., развален от
ищеца, поради отпаднало основание;
ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата 15000,00 лева,
представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на договора от 06.07.2012
г., развален от ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от О.В. – пазарния
наем, който би получила за ползване на имота за периода 29.10.2013 г. –
29.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане, като му бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Ответникът не изразява
становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не
прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото заседание на 28.05.2020
г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 07.06.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът
се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 06.07.2012 г., писмо изх. №
26-00-565/07.08.2014 г., отговор вх. № 26-00-600/29.08.2014 г., скица на поземлен имот № 15-450318 от
04.07.2018 г. изд. от СГКК – гр. Ш., удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/04.07.2018 г. изд. от О.В. протокол от 05.03.2014 г. по дело №
14902/2014 г. на ВАС, определение № 3549/16.07.2014 г. по дело № 2495/2014 г.
на ВАС, определение № 14719/08.12.2014 г. по дело № 10815/2014 г. на ВАС, решение
№ 5035/27.04.2016 г. по дело № 15540/2014 г. на ВАС, решение № 10686/13.10.2016
г. по дело № 9045/2016 г. на ВАС.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият състав счита, че изброените доказателства
сочат вероятната основателност на претенцията по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Поради
това, вероятно основателни се явяват и предявените при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3-то вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и чл. 88, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По иска с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Между
страните по делото е сключен договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 06.07.2012 г. – поземлен имот с идентификатор 47785.43.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., обл.
Ш. с площ 103211 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, вписан вх. рег. № 2565, акт № 12, том 7, дело №
1359/18.072012 г. на СВ - В. Преслав. Със сключване на сделката, ответникът
поел задълженията: да извърши инвестиции в размер на най-малко 10 млн. лв. за
строителство, в срок от две години от влизането в сила на договора, в имота –
предмет на договора; да постигне 30 броя работни места средносписъчен
състав за срок не по-малко от 4 години от въвеждането на обекта в експлоатация.
„Ф.“ АД гр. В. не изпълнило задължението си по договора от 06.07.2012 г. по причини, за които отговаря. Ето защо, сключеният между О.В. и дружеството договор за продажба следва да бъде развален.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД:
При двустранните договори, какъвто е процесният, задълженията на страните са взаимно свързани: едното задължение е основание за другото. Не се ли изпълни едното задължение, другото остава без основание. Ако неизпълнението е по вина на длъжника, кредиторът може на основание чл. 87 от ЗЗД да развали договора. Развалянето му съгласно чл. 88, ал. 1 от с. з., има обратно действие. С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните. Отпада основанието за престиране на насрещните престации по договора. Никоя от страните не дължи на другата изпълнение по договора. Всичко получено в изпълнение на договора се връща, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Възстановява се положението отпреди сключване на договора. Поради това, „Ф.“ АД гр. В. следва да бъде осъдено да върне на О.В. процесния недвижим имот – предмет на договор за продажба на недвижим имот– частна общинска собственост от 06.07.2012 г., развален от ищеца, поради отпаднало основание.
Касателно иска с правно основание чл.
88, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, развалянето на договора има
обратно действие и кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. Такива се явяват пропуснатите ползи, изразяващи се
в пазарния наем, който
би получил продавачът ако ползва имота лично или чрез отдаването му под наем на
трето лице.
Поради развалянето на сключения между страните договор за продажба от 06.07.2012 г. и обратното му действие, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на О.В. сума в размер на 15000,00 лева, представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на договора от 06.07.2012 г., развален от ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от О.В. – пазарния наем, който би получила за ползване на имота за периода 29.10.2013 г. – 29.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
На осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото в размер на 12893,62 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На осн.
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, РАЗВАЛЯ
сключения между О.В. с ЕИК ......., с адрес ***, представлявана от кмета М.М.Б. и „Ф.“ АД с ЕИК ......., със седалище ***, адрес на
управление ***, представлявано от И.С.Н. договор
за продажба от 06.07.2012 г. вписан
вх. рег. № 2565, акт № 12, том 7, дело № 1359/18.072012 г. на СВ - В. Преслав,
на следния недвижим имот – частна общинска собственост: поземлен
имот с идентификатор 47785.43.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. М., обл. Ш. с площ 103211 кв.м, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
съседи: 47785.43.211; 47785.43.20; 47785.43.171; 47785.43.176; 47785.43.82;
47785.43.8, поради неизпълнение на
задълженията по договора от купувача „Ф.“ АД гр. В..
На осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 3-то вр.
чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, ОСЪЖДА
„Ф.“ АД гр. В. с ЕИК ......., ДА ВЪРНЕ на
О.В. недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 47785.43.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М.,
обл. Ш. с площ 103211 кв.м, трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, съседи: 47785.43.211;
47785.43.20; 47785.43.171; 47785.43.176; 47785.43.82; 47785.43.8 – предмет на договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 06.07.2012 г., развален от
ищеца, поради отпаднало основание.
На основание чл. 88, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД, ОСЪЖДА „Ф.“ АД гр. В. с ЕИК ......., ДА ЗАПЛАТИ на О.В. сума в размер на 15 000,00 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение
на договор за
продажба от 06.07.2012 г. вписан вх. рег. № 2565, акт № 12, том 7, дело №
1359/18.072012 г. на СВ - В. Преслав, развален от
ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от О.В. – пазарния наем, който би
получила за ползване на имота за периода 29.10.2013 г. – 29.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД гр. В. да заплати на О.В. направените
разноски по делото в размер на 12893,62 лв. (дванадесет хиляди осемстотин
деветдесет и три лева и 62 стотинки).
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Ш., ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: