Определение по дело №8796/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1294
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110108796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1294
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110108796 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № ...../03.11.2023 г., депозирана от ответника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решение № 17685/30.10.2023
г. по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор.
Депозирана е и молба с вх. № 330673/17.11.2023 г., подадена от адв. Н.. И. И.,
процесуален представител на Б. Г. И., за изменение на решение № 17685/30.10.2023 г.
по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор на молбата за
изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за
неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Както е посочено в решението, с оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото производство в размер на
общо ..... лв. /юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за
ССЧЕ/ и разноски за заповедното производство в размер на общо .... лв. /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно на уважената част от исковете.
1
От своя страна ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част от
претенциите. Претендира се адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т.
1 ЗАдв. В заповедното производство е оказана безплатна правна помощ на ответника
от адв. Б., а в исковото производство от адв. И.. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. Съдът приема,
че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове – в този смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. №
2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т . 2 и ал. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият
съдебен състав приема, че дължимото за исковото производство адв. възнаграждение е
в размер на 602,80 лева, а за заповедното производство в размер на 451,40 лева. В този
смисъл и при съобразяване цената на предявените искове, свързания им предмет,
фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред
първоинстанционния съд в едно съдебно заседание и съобразно размерът на
отхвърлената част от предявените претенции, настоящият съдебен състав приема, че
дължимото за исковото производство адв. възнаграждение е в размер на 211,19 лева, а
за 10 заповедното производство в размер на 158,15 лева.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
С оглед изложеното молбите за изменение следва да бъдат оставени без
уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ...../03.11.2023 г., депозирана от
ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решение №
17685/30.10.2023 г. по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му
2
за разноските и молба с вх. № 330673/17.11.2023 г., подадена от адв. Н.. И. И.,
процесуален представител на Б. Г. И., за изменение на решение № 17685/30.10.2023 г.
по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3