Р Е Ш Е Н И Е
20.02.2023 г.
Номер 30 2 0 2 3 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на четиринадесети февруари 2 0 2 3 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 18 по описа за 2023 г.
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Д.Б., гражданин на Р. Румъния, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. П.П. - САК, е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-5310-000165/09.12.2022 г. на Началник група КПДГПА към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която временно се отнема СУ на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171 т. 1 б. ”б”, във вр. с чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от Закона за движение по пътищата. Твърди се, че посочените обстоятелства по издаване на оспорената заповед не съответстват на обективната истина, не са установени по надлежния ред, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна, като счита, че същата е издадена в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила. Предендират се и разноски по делото. В о.с.з., чрез адв. Б. поддържа жалбата и разноските по делото като представя списък за същите.
Ответната страна, редовно призована, изразява становище в придружителното писмо по приложената преписка за неоснователност на жалбата, като не изпраща представител. Моли ако жалбата бъде уважена претендираните разноски да бъдат присъдени в минимален размер.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган -Началник на група към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /вх. № 277з-1046/30.06.2017 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС е и извършено от водача на МПС административно нарушение - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсигологично лабораторно изследване или с тест, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи, каквито в конкретния случай са налице.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение с. GА № 816922/09.12.2022 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно извършена проверка за на водача на МПС след употреба и концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.03 на хиляда, установено с техническо средство “Алкотест Дрегер” № 7510, фабр. № 0410 /преминал последваща проверка – лист 23 по делото/, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт с. GА № 816922/09.12.2022 г /лист 8 по делото/, съответно издаден талон за медицинско изследване № 094670/09.12.2022 г. /лист 10 по делото/, като възпроизвежда направените в него констатации.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП, може да се наложи принудителна административна мярка ”временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство” на водач, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Такъв е конкретният случай – управление на МПС от водача BABANEATA след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта 1.03 на хиляда, установена с техническо средство “Алкотест Дрегер” 7510, фабр. № 0410.
С оглед на тези обстоятелства, административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва да се приеме за законосъобразен.
В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични, съответстват си и не са опровергани. При съставянето на АУАН са отнети документи – СУ на МПС с № ВО2285310.
Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП - управление от страна на жалбоподателя на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Възражението в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, изразяващо се в неизвършване и неустановяване по надлежния ред на установеното нарушение, съдът не приема за основателно, тъй като жалбоподателят не представя доказателства, които да опровергават фактическата обстановка изложена в административния акт, като не представя такива и в съдебното производство. Доказано е наличието на алкохол в издишания от водача въздух превишаващ законовите норми. Определеното наказание временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Б., съответства на извършеното от същия и е съобразено с разпоредбите на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН.
Що се отнася до липсата на преводач, съдът ще отбележи, че в българското законодателство е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държавата – членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни въпроси и когато налагането на такива санкции може да бъде обжалвано пред съд, какъвто е и настоящият случай.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно - производствените правила и изискванията на материалния закон.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.Б., гражданин на Румъния, от гр. Букурещ, ул. ”Кристиян Тел“ № 19, ЕТ. 1, АП. 5, чрез адв. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-5310-000165/09.12.2022 г. на Началник група КПДГПА към ОД на МВР гр. Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: