№ 181
гр. Плевен, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря А. Г. П.
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244400600439 по описа за 2024 година
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по бланкетен
протест на РП-Плевен и бланкетна въззивна жалба на повереника на частния
обвинител Л. Д. Д. - Й.ска – адв.Р. И. от ПлАК против Присъда № 61 от
30.04.2024г., постановена по НОХД № 2414/2021г. по описа на РС – Плевен.
В срока по чл.320,ал.4 от НПК са постъпили допълнителни писмени
изложения за аргументиране на доводите,посочени в протеста от прокурора,и
в жалбата на повереника на частния обвинител.
В протеста и допълнителното писмено изложение,подадени срещу
постановената спрямо подсъдимия Х. Й. Й. от с.С., обл.П. присъда се
твърди,че РС-Плевен е посочил,че не кредитира възприетата и поддържана от
РП-Плевен фактическа обстановка,т.к. в хода на съдебното производство не са
събрани доказателства,които да я подкрепят по безспорен и категоричен
начин.Същевременно прокурорът е посочил,че РС-Плевен не е посочил нито
каква фактическа обстановка същия самостойно възприема,нито въз основа на
какви доказателства евентуално базира същата като избирателно е кредитирал
определени доказателства и не е посочил по какви съображения е отказал да
постави в основата на фактическите си изводи други,които селективно е
изключил от ценената от него доказателствена съвкупност.Оспорва се
1
решението на първоинстанционния съд да откаже да кредитира показанията
на свидетелите Л. Й.ска,Й.П. и Х. Й.,които се оценяват като
последователни,ясни,логични и кореспондиращи с останалия ценен по делото
доказателствен материал и отказа му да съпостави първоначалната и
допълнителна съдебно-психиатрични експертизи като приоритизира
последната от тях, без да отчете нито състоянието на Й.ска към момента на
първоначалното експертно обследване на личността `и,когато същата все още
не е била преработила негативните чувства от изживяното,които да
рефлектират върху достоверността на показанията `и,нито претърпения от нея
мозъчен инсулт с близо тригодишна давност след деянието,който вероятно е
довел да изменение на психо-емоционалните `и качества.
По-нататък прокурорът сочи,че съдът се е въздържал да посочи по какви
съображения е кредитирал тройната съдебно-медицинска
експертиза,изготвена последно по делото като е пренебрегнал първоначалната
и допълнителна съдебно-медицинска експертизи,изготвени съответно от
съдебни медици и неврохирург и ортопед.Като напълно погрешен се оценява
извода на РС-Плевен,че тройната СМЕ разколебава обвинителната
теза,доколкото същата почива на липсата на внимателен анализ на
експертните изводи – всъщност провеждането на такъв води според
държавното обвинение до заключението,че всички експертизи водят до
извода,че получената фрактура е травматична,в резултат на механично
въздействие в описаната област и може да бъде получена по възпроизведения
от пострадалата механизъм – посредством удари в стена и падане.Нещо
повече – вещите лица са посочили,че фрактурата е прясна и с
давност,съответстваща на периода на инцидента като в този контекст са сочи
превратно тълкуване на изявлението на вещото лице Ю. за характеристиките
на претърпяната от Й.ска травма без да съобрази спецификата на
субективното усещане, поставено на фона на хронифицираност на болката и
прием на обезболяващи,които допускат същата въпреки причинената `и
телесна повреда да посети нотариус,за да се изповяда установената по делото
прехвърлителна търговска сделка.
Прокурорът посочва,че в частта относно деянието по чл.144,ал.3,т.4 от
НК РС-Плевен е посочил,че от една страна липсват доказателства в подкрепа
на това обвинение,но от друга е посочил показанията на свидетелката
Й.ска,която обективира факти именно в тази посока,което е довело до
невъзможността да се прецени какво приема съдът – „…дали деянието в този
смисъл не е реализирано,че не е доказано неговото извършване,или че същото
не съставлява престъпление…“,което дефинира мотивите на присъдата и в
тази `и част като „…твърде противоречиви и неясни…“.
В допълнителното изложение се посочва неправилния отказ на съда да
изследва отношенията между частния обвинител и подсъдимия в рамките на
семейната релация,която е съществувала между тях като се излагат подробни
и аналитични съждения в контекста на съществуващата правна уредба като се
проследяват акуратно промените в нея като в заключение се отправя искане за
2
отмяна на атакуваната присъда и осъждането на подсъдимия Х. Й. по двете
обвинения,за които е предаден на съд.
В допълнението към въззивната жалба на повереника на частния
обвинител се изразява недоволство от постановената присъда.Навеждат се
доводи,че мотивите на РС-Плевен са противоречиви,а събраните по делото
доказателства са интерпретирани превратно и избирателно,както това е
сторено и със заключенията по изготвените КСППЕ на подсъдимия и частния
обвинител.Оспорва се аргументирано отказа на РС-Плевен да обсъди
семейните отношения между последните като се сочи повърхностен и
фрагментарен анализ на експертните заключения и игнориране на
заключението на вещите лица Ю. и М. относно възможния травматичен
агент,който може да бъде получен както от директно въздействие върху
дадената област,така и от падане върху засегнатата област.По отношение на
отправените фрази със заканително съдържание се сочи,че РС-Плевен е
подценил тяхното съдържание и значение считайки, че са придобили
гражданственост. В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваната
присъда и осъждането на подсъдимия Х. Й. по двете обвинения,за които е
предаден на съд като му се наложат справедливи наказания.
Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста като намира
първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна.Оценява
показанията на свидетелите Л. Й.ска, Й.П. и Х. Й. като
последователни,безпротиворечиви и допълващи се и изразява недоумение за
съображенията,поради които РС – Плевен е отказал да ги кредитира.Моли за
уважаване на протеста,постановяване на осъдителен съдебен акт и отмерване
на наказанието около средния размер предвиден в закона,чието изтърпяване
след приложението на нормата на чл.25 от НК се отложи с подходящ
изпитателен срок.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател Л. Д. Д. – Й.ска редовно
призована не се явява.Повереникът `и - адв.Р. И. от ПлАК поддържа
депозираната въззивна жалба и аргументите развити в допълнителното
писмено изложение като моли за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на осъдителна такава,а в условията на алтернативност за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по въззивната жалба и протест - Х. Й. Й. се явява лично и
със защитника си – адвокат М. Б. от ПАК като моли съда да потвърди
атакуваната присъда.
Защитникът – адвокат М. Б. моли съда да бъде потвърдена атакуваната
присъда.Счита,че РС-Плевен е изяснил фактите и обстоятелствата по
делото,събрал е относимата медицинска документация,съобразил е
особеностите на частния обвинител,изведени от изготвената КСППЕ и
заключенията по тройната СМЕ,която е приоритизирал,както и набраните по
делото гласни доказателства,които защитника подлага на самостоятелен
анализ.
3
С атакувания съдебен акт Плевенски районен съд е признал подсъдимия
Х. Й. Й.,роден на *** г. в с.С., обл.П., живее в с.С., обл.П., ул.“Г.Д.“ ***,
българин, български гражданин, с полувисше образование, пенсионер, женен,
неосъждан, ЕГН: **********, за невинен в това, че:
1.На 21.04.2021г. в гр. Плевен, в условията на домашно насилие да е
причинил средна телесна повреда на Л. Д. Д. от гр. Плевен, изразяваща се в
травма на гръбначен стълб, довела до трайно затрудняване движението на
снагата за срок около 10-12 месеца, поради което и на основание чл.304 от
НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр.
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
2.На 21.04.2021г. в гр. Плевен, в условията на домашно насилие да се е
заканил с убийство на Л. Д. Д.- Й.ска от гр. Плевен с думите „Ще те
ликвидирам!“,“Ще направя така, че да умреш!“ като това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по
чл.144, ал.3 вр. ал. 1 от НК.
РС-Плевен възложил на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по
делото в размер на 585,00 лв. за ОДМВР-Плевен,а по сметка на Районен съд-
Плевен направените разноски в размер на 6814,52 лева.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, атакувания съдебен акт, и доводите на страните, намира
за установено следното:
Въззивните жалба и протест са подадени в срока по чл.319 от НПК,
отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани
Разгледани в частта относно оплакванията за допуснати от РС-Плевен
съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на
мотивите към присъдата въззивните жалби и протест се явяват
основателни,поради което е безпредметно да се обсъждат доводите във връзка
с обосноваността на присъдата и приложението на материалния закон.
В Постановление № 2/30.11.1967г. на Пленума на ВС,което не е
изгубило своята актуалност и към настоящия момент, е поставено
принципното изискване към съдилищата да посочат точно и ясно каква
фактическа обстановка приемат за установена и въз основа на какви
доказателствени материали като съществените противоречия в последните се
обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения,така щото да се
4
постигне правилно решаване на делото.Видно от мотивите на атакуваната
присъда именно това си задължение е пренебрегнал първоинстанционния
съд,с което е консумирал отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила,което е пречка за проследяване на начина по който е
формирано вътрешното му убеждение.
Аргументите на прокурора от РП-Плевен,в които същия сочи липсата на
изложена от първоинстанционния съд фактическа обстановка са
състоятелни.След като РС-Плевен е приел,че описаната от държавното
обвинение фактическа обстановка „…не се доказва по безспорен и категоричен
начин от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства в хода на съдебното следствие…“,то същия е следвало да посочи, в
съответствие с нормата на чл.305,ал.3 от НПК, какви фактически
обстоятелства самостоятелно е установил.
Липсва и анализ на гласните доказателства в установения от закона и
съдебната практика стандарт като вместо това РС-Плевен е възпроизвел
показанията на свидетелите като бланкетно е посочил,че показанията на
частната обвинителка и свидетелите Петър Й. и Й.П. не кореспондират нито с
установената по делото фактическа обстановка – такава,както се отбеляза по-
горе не е афиширана,като същите са противоречиви, както вътрешно,така и
помежду си.В какво точно се изразява възприетата вътрешна нелогичност и
конфронтация контролирания съд не е посочил,но се е опитал да аргументира
отказа си да възприеме посочения от РП-Плевен механизъм на травматично
увреждане позовавайки се на изготвените съдебно-медицински
експертизи.Този опит не само,че не е убедителен,но и е в колизия с регламента
на чл.153-чл.154 от НПК.В мотивите си РС-Плевен е посочил,че „…няма как
първата мед.експертиза да бъде обективна и да дава най-вярното
становище по счупването и механизма на получаване на травмата , тъй
като вещото лице, което е издало съдебно медицинското удостоверение, което
е правило експертизата, на него са му били неизвестни множество
факти,които станаха известни едва в хода на съдебното следствие.За това ВЛ -
д-р С.К. бил заблуден, че тази травма е получена тогава на 21.04.21г, не му е
споменато от св. Й.ска, че е имала проблеми с прешлените на гръбначния
стълб преди 21.04.21г и след като в хода на съдебното следствие се изискаха
множество медицински документи се установи, че св. Й.ска от много години е
с коксартроза, счупване на прешлени и множество дегиративни промени.“ .
Внимателният преглед на материалите по делото сочи,че вещото лице д-
р К. е хабилитирано лице - доцент,Началник на Отделение „Съдебна
медицина“ при УМБАЛ „Д-рГ.Странски“ЕАД – Плевен,което предполага
придобит професионален обем практически и теоретични познания,които
правят крайно неубедителен извода,че същия може да изпадне в заблуда.Ако
пък РС-Плевен е считал,че в хода на съдебното следствие са събрани
други,допълнителни медицински книжа, които не са били известни на вещото
лице К.,то не става ясно как същия е формирал заключението си,че следва да
„…кредитира и първоначалната съдебно медицинска експертиза
5
експертиза,но счита същата за непълна и неточна,тъй като е лишена от
множество информация касаеща здравословното състоянието на свидетелката
Й.ска,факти станали известни едва в хода на съдебното следствие и
мед.документи изискани от съда,както и дискове от образна диагностика от
Военна болница гр.Плевен и от „Св.Панталеймон“ грПлевен.“.РС-Плевен е
пропуснал факта,че е назначил двойна съдебно-медицинска експертиза с вещи
лица доц.Д.Д. и доц.С. К. № 80/22г. – л.177 и сл. – която въобще не е обсъдил,а
и липсва – по неясни за въззивния състав причини - протокол на хартиен
носител от съдебното заседание от 3.11.2022г.,когато същата е била
изслушана.Не ясно остава и защо е назначена допълнителна експертиза с
различен експертен състав от първоначалната,какво е отношението към
заключението на вещите лица Ю. и М.,и какви съмнения за обоснованост или
неправилност е имал съда,за да назначи нова,тройна СМЕ с вещи лица
Колев,Белоев и Влаев.Възпроизвеждането на задачите и отговорите на
експертизата,несъмнено дава обем на мотивите,но не покрива изискванията за
мотивите откъм съдържателната им част,още повече при отсъстващ анализ на
въпроса как се съотнасят помежду си експертните заключения и дали дават
различен или еднотипен отговор,както твърди не без основание прокурора в
допълнителното изложение по протеста,на основните задачи свързани с
вида,механизма и давността на причиненото на частния обвинител
травматично увреждане.
Аргументите на прокурора,че липсва анализ на фактите и правото по
обвинението по чл.144,ал.3 от НК са убедителни и се споделят от настоящата
инстанция.
Въззивният,както и първоинстанционният съд дължат изчерпателен
отговор на релевираните от страните оплаквания,т.к. в противен случай
препятстват пълноценното упражняването на правото им на проверка на
атакувания съдебен акт,ограничават справедливостта в процеса и провокират
с това си поведение липсата на мотиви – в този смисъл е както
горецитираното постановление на Пленума на ВС,така и Решение №
652/19.12.2011г. на ВКС по н.д. № 2775/11г. на III н.о. на ВКС, съдия Ц.П..
Посочените по-горе съществени процесуални нарушения не са
единствените,но са достатъчни за отмяна на оспорения съдебен акт,без да е
необходимо излагането на допълнителни такива.Същите се явяват и
отстраними при новото разглеждане на делото,т.к. ограничителната хипотеза
по чл.335,ал.3 от НПК в случая не е налице.
Развитите пред Плевенски ОС доводи от страните, следва да се
съобразят от районния съд при новото разглеждане на делото,на фона на
отбелязаното по-горе.
При тези изводи атакуваната присъда следва да се отмени,а делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
6
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 61 от 30.04.2024г., постановена по НОХД №
2414/2021г. по описа на РС – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7