РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 127500
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Т. Б.
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Частно гражданско
дело № 20241110151114 по описа за 2024 година
Депозирано е от С. К. ООД с ЕИК: ... и адрес: гр. София, УЛ.С. 29, ет.7,
общ. Столична, обл. София (столица), заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. Ц. В. с
ЕГН: ********** и адрес: **********, за вземания по Договор за паричен
заем Номер: ..../28.04.2023 г.
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото
подлежи на частично отхвърляне по отношение на претендираното вземане за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и за
забава по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение
не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски
кредит, поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на
§13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че предвидената в договора клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
1
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към
изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от
получаване на сумата, създават значителни затруднения за длъжника за
изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след
сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се
приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния
план към договора и включена в размера на погасителната вноска, както и
уговорката за заплащане на разходи за събиране на вземането по същество има
за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
2
България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В тази насока съдът намира за
нищожна и неустойката за забава, доколкото тя също се начислява
автоматично, при забава на плащането, т.е. представлява по съществото си
санкция за неизпълнение на договора и има за цел заобикаляне на
изискванията на закона.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявлението
следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и
неустойка за забава.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявлението,
подадено от С.К. ООД с ЕИК: ....и адрес: гр. София, УЛ. С. 29, ет.7, общ.
Столична, обл. София (столица), заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. Ц. В. с
ЕГН: ********** и адрес: **********, в частта за сума в размер на сумата
79,03лева (седемдесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща договорна
компенсаторна неустойка за период от 28.04.2023 г. до 14.07.2023 г., и сумата
100,00лева (сто лева), представляваща неустойка за забава за период от
01.09.2023 г. ,, по Договор за паричен заем Номер: .../28.04.2023 г.
Разпореждането в може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за
указания по чл.415 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3