Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7157/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след
обезсилване на решение № 2161/21.10.2015г. по адм.
дело № 1630/2015г. по описа на Административен съд – Варна, с решение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.04.2019г. по адм. дело № 52/2016г. на ВАС.
Предявени са от К.Р. в условията на
обективно кумулативно съединяване искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“, както следва:
1./ с правно осн.
чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване на
дискриминационно нарушение, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично
положение“ – липса на условия, позволяващи предаване в цялост на хранителни
продукти, получени на 16.02.2013г. по време на свиждане и установения режим на
свиждане по отношение на К.Р., пребиваващ в ***,
осъден с наказание „доживотен затвор“;
2./ с правно осн.
чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр за осъждане на ответника
да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично
положение“ – липса на условия, позволяващи предаване в цялост на хранителни продукти,
получени по време на свиждане по отношение на К.Р., пребиваващ в Затвора – гр.
Варна, осъден с наказание „доживотен затвор“, както и да се въздържа от
по-нататъшни нарушения;
3./ с правно осн.
чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на сумата от
10 001 лв., след частично оттегляне на претенцията със съгласието на другата
страна, на осн. чл. 232 ГПК, направено в съдебно
заседание, проведено на 29.09.2014г. по гр.д. № 37588/2013г. на Софийския
районен съд, претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие преживени негативни преживявания, в резултат на неравно
третиране по признак „лично положение“ – липса на условия, позволяващи
предаване в цялост на хранителни продукти, получени на 16.02.2013г. по време на
свиждане и установения режим на свиждане по отношение на К.Р., пребиваващ в
Затвора – гр. Варна, осъден с наказание „доживотен затвор“, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2013г. до окончателното
изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът К.Р. твърди, че
изтърпява в зоната за повишена сигурност, първи коридор, трета група в Затвора
– Варна наказание „доживотен затвор“.
Поддържа се, че на 16.02.2013г., ищецът е
дискриминиран посредством действията на служители на затворническата
администрация, изразяващи се в липса на условия, позволяващи предаване в цялост
на хранителни продукти, получени на 16.02.2013г., които под претекст
„съображения за сигурност“ разрязали предназначените за него хранителни
продукти – 1 кг. краставици, 1 кг. моркови и 3 кг. ябълки, което е рефлектирало
върху годността им за консумация, предназначена за период от две седмици,
такива, каквито имат другите затворници, изтърпяващи същото наказание в Затвора гр. София. В посоченото място
за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, проверката на хранителни
продукти се извършва посредством скенер, какъвто липсва в Затвора – гр. Варна.
Поддържа се още, че свиждането с лицата,
изтърпяващи същото наказание в Затвора – гр. София се осъществява цял ден, за
разлика от свижданията в Затвора – гр. Варна, което препятства получаването на
хранителни продукти.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, е депозирал писмен отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа се, че приемането на вещи храни е
уредено в ЗИНСЗ, а проверката им в ППЗИНСЗ, чиито разпоредби са спазени от
служителите на Затвора – гр. Варна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
присъда № 340/10.11.1989г. по описа на Военен съд – Плевен, К.Р. е осъден на
смърт, за това, че на 17.07.1989г. в землището на **** умъртвил умишлено Мария Нонова от същото село по особено мъчителен за убитата начин,
с особена жестокост по хулигански подбуди и при условията на опасен рецидив
умишлено, на осн. чл. 116, т. 6, т. 10 и т. 11 НК.
С
Указ № 4/25.01.1999г. на Вицепрезидента на Република България, присъдата е
заменена с „доживотен затвор”.
Наказанието
си, ищецът К.Р. изтърпява в Затвора – гр. Варна в зона с повишена сигурност, I – коридор, 3-та група.
За
периода от 04.01.2001г. до 14.01.2013г., на ищеца К.Р. са наложени 34
дисциплинарни наказания по ЗИН /отм./ и ЗИНЗС за различни нарушения, като:
притежание на непозволени вещи в зоната за засилен контрол, саморазправа с
други лишени от свобода, сбиване в корпуса на затвора и др. /л. 177/.
В случая, ищецът твърди, че е поставен в
по-неблагоприятно положение от изтърпяващите наказание „доживотен затвор” в
Затвора – гр. София, тъй като в посоченото пенетенциарно
заведение разполагат със скенер, наличието на който позволява хранителните
пратки /плодове и зеленчуци/ да не бъдат нарязвани, а записването за свиждане е
през целия ден, за разлика от Затвора – гр. Варна.
Твърдения, изложени за първи път от ищеца
при първоначалното разглеждане на делото пред Районен съд – София във второто
съдебно заседание, проведено на 02.06.2014г., че е поставен в по-неблагоприятно
положение и от изтърпяващите наказание „доживотен затвор” в Затвора – гр. Белене
и Затвора – гр. Ловеч, са въведени недопустимо в процеса, поради което и
събраните гласни доказателства за установяването им, не следва да бъдат
обсъждани.
Въвеждането на нови твърдения за
дискриминационно отношение, извършено на дати, следващи заявената в процеса
пред Административен съд – Варна, на когото делото е било изпратено за
разглеждане, също е недопустимо, тъй като настоящият съдебен състав преценява
исковата молба за редовна, отговаряща на всички изисквания на чл. 127, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, което не налага предоставяне на срок за привеждането й в
съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Законът за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ регламентира различен режим и правно положение
на лишените от свобода в зависимост от вида на наказанието „лишаване от
свобода” и изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна.
Доколкото в Глава Петнадесета от посочения
закон не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби.
Правата и задълженията на лишените от
свобода в редакцията на закона към 16.02.2013г. /ДВ, бр. 103 от 28.12.2012г./, са
разписани в разпоредбите на чл. 75-чл. 97, както и в чл. 56 и сл. ППЗИНЗС, в
сила от 08.06.2012г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 3 ЗИНЗС,
аналогична на чл. 82, ал. 1 ППЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода имат право
на свиждания не по-малко от два пъти месечно, по време на които могат да
получават храна и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.
Продължителността им е до 40 минути.
Получаваните хранителни пратки могат да
съдържат до 5 кг. сурови плодове и зеленчуци, а разрешените лични вещи и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определени за целта места, се определят със заповед на министъра на
правосъдието /чл. 82, ал. 5 и ал. 7 ППЗИНЗС/.
Лишените от свобода не могат да внасят и
държат при себе си неразрешени предмети, съгласно чл. 97, т. 1 ЗИНЗС.
Министърът на правосъдието утвърждава списък
на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК
лица, настанените в затворите могат да държат при себе си /чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС/.
Безспорно е между страните, че на
16.02.2013г. К.Р. е получил хранителна пратка по време на свиждане, включваща 0,
5 кг. краставици, 1 кг. моркови и 3 кг. ябълки /л. 51/.
Свиждането е осъществено, съобразно Заповед
№ 183/08.12.2009г. на Началника на Затвора – гр. Варна, в която е разписан
график, позволяващ свиждания с близки два пъти месечно за лишените от свобода,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор” /л. 140/.
Безспорно е, че осъдените на доживотен
затвор и доживотен затвор без замяна провеждат свиждане в съботните дни преди
всички останали лишени от свобода. Близките им се записват до 08.00 ч. в деня
на свиждането /л. 198/.
Получените на 16.02.2013г. от К.Р.
хранителни продукти са разрешени, съобразно чл. 82, ал. 5 ППЗИНЗС и утвърдения
със заповед № ЛС – 04 – 164/25.02.2011г. на Зам. - министъра на правосъдието
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти /л. 114 – 115
от гр.№ 37588/2013г. на СРС/.
Със Заповед № 39/05.03.2012г. на Началника
на Затвора – гр. Варна /л. 120/, е разпоредено да се засили контрола на
служителите на НОС на всички получавани пратки и вещи по време на свиждане,
както и стриктно да се спазва списъкът на разрешените вещи.
Разпоредено е още лишените от свобода да
уведомят близките си, че хранителните продукти ще подлежат на щателна проверка
чрез разрязване и проверка на дрехите.
Не е спорно още, че преди започване на
свиждането е извършена проверка на хранителната пратка, факт, удостоверен от
надзирател I
отделение в съставена докладна записка /л. 99/.
Съгласно заповед № 39/05.03.2012г. на
Началника на Затвора – гр. Варна, посочена в писмо от 20.11.2013г. /л. 47/
всички лишени от свобода са предупредени, че хранителните продукти, които не
могат да се проверяват визуално и поради начина им на опаковане не се допускат
и се връщат на близките или подлежат на проверка, чрез разрязване, разопаковане
и т.н.
След като пратките биват проверени се
описват и предават на лишените от свобода, а те след като се запознаят със
съдържанието им по опис и ги приемат се провежда и свиждането между тях и
посетителите им в специално обособено помещение по реда на записване в
зависимост от броя на посетителите /л. 40/.
Констативни протоколи за проверка на
хранителните пратки не се издават. Изготвят се докладни записки и протоколи,
само в случаите, в които се констатира нарушение при опит за внасяне на
забранени вещи или при върната пратка от затворник /л. 45/.
След свиждането, на 18.02.2013г., К.Р. е
депозирал протестна декларация /л. 52/, в която освен намерението си за
провеждане на гладна стачка, лишеният от свобода е посочил, че морковите и
краставиците са били нарязани „на дълго”, а ябълките – на две. Получената храна
е следвало да бъде консумирана в рамките на две седмици след получаването й,
тъй като ищецът е вегетарианец, факт, известен на служителите на Затвора –
Варна.
Гласната стачка е прекратена на 03.03.2013г.
поради здравословни причини.
Безспорен е фактът, че в Затвора – гр. Варна
към 16.02.2013г., не е бил монтиран скенер /л. 48/, за разлика от Централния
Софийски затвор, в който от 30.10.2012г., е монтирано техническо средство
/скенер/, съгласно писмо от 09.06.2014г. /л. 172/.
В писмото, Началникът на Затвора – гр. София
посочва, че хранителните пратки, предназначени за лишените от свобода се
проверяват допълнително и чрез скенер, предхождано от проверка от постови
надзиратели.
Скенерът се използва за проверка на багаж, а
за храните – хляб, баници и др. се ползват ножове, видно и от Инструкция за
особеностите при провеждане на свиждания и произтичащите от тях задължения за
надзорно-охранителния състав и други лица, утвърдена от Началника на Затвора –
гр. София /л. 173/.
Ангажираните по инициатива на ищеца гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите – Иван Йовчев, служител на Затвора –
гр. Варна и Марин Живков, изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в същото пенетенциарно заведение, установяват следните релевантни за
делото факти /л. 124/:
Свиждането в Затвора – гр. Варна се
осъществява по утвърден от Началника график. По време на свиждане близките на
лишените от свобода носят и предават хранителни пратки. Те са предупредени, че
хранителните пратки подлежат на проверка. Ако те не желаят пратката да бъде
проверена, тя им се връща.
Изобретателност на лишените от свобода,
напр. по време на свиждане опит да се предаде орех, в чиято сърцевина е
поставена торбичка с бял прах, предварително нарязан на две, а след това
частите му залепени, повишават риска от предаване на забранени предмети, което
налага съответно и тяхната проверка, независимо от това, в коя зона те се
намират.
Според Марин Живков, намиращ се към 2014г. в
една килия с ищеца, К.Р. е вегетарианец от 2013г., който се храни с плодове и
не употребява никакво месо.
В Затвора – гр. Варна, лишените от свобода
имат възможност да консумират плодове и зеленчуци два пъти седмично. В лавката,
плодове и зеленчуци не се продават.
Ищецът провежда срещи със своята сестра и
негов приятел, които следва да се запишат в деня на свиждането от 07.00 ч. до
08.00 ч., за разлика от Затвора – гр. София, в който записването на близките е през
целия ден.
През месец февруари или март 2013г. ищецът
получил една чанта с плодове, нарязани „на салата”, а морковите и краставиците
на „туршия”.
След получаване на нарязаните плодове и
зеленчуци, ищецът се променил. Не излизал на каре /разходка/, затворил се в
себе си, стоял гладен, възмущавал се, че сестра му гладува, за да му донесе
храна, а те му я „хабят”.
При разглеждане на спора пред компетентния
съд, са събрани и други писмени доказателства, които касаят период, следващ
16.02.2013г., които с оглед неотносимостта им към
спора, не следва да бъдат обсъждани.
От значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен
резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в
Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания Законът за защита от дискриминация цели
установяване и санкциониране на всяко поставяне н неравностойно положение
според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,
по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Ангажираните писмени и гласни доказателства
установяват, че на 16.02.2013г. служители на Затвора – гр. Варна, въз основа на
заповед № 39/05.03.2012г. на Началника на Затвора – гр. Варна, са изпълнили
служебните си задължения, вменени им в Раздел III
„Засилени предпазни мерки. Употреба на сила, помощни средства и оръжие”, с цел
да се избегне предаване на предмети, чието държане не е разрешено, съгласно чл.
97 ЗИНЗС /ДВ, бр. 103 от 28.12.2012г./ са нарязали по начина, описан в протестна
декларация получените от К.Р. плодове и зеленчуци.
Нито ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС или друг
административен акт, не задължава държавните служители от местата за лишаване
от свобода да дават обяснения на лишения от свобода за причините, наложили
проверката на хранителните пратки, чрез разрязването им.
Осигуряването на безопасността на
служителите в пенетенциарните заведения, на лишените
от свобода, независимо от вида на наложеното наказание и дори на техните близки
по време на свиждане, не сочи проявено дискриминационно отношение спрямо К.Р.,
на който са налагани множество дисциплинарни наказания за притежание на непозволени вещи в зоната за засилен контрол,
което налага стриктен контрол на хранителните пратки.
Използването
на техническо средство /скенер/ в Затвора – гр. София за проверка на багаж, но
не и на хранителни пратки, също не води до извод за проявено дискриминационно
отношение. Дори и да се приеме, че хранителните пратки се проверяват със
скенер, наличието му не лишава държавните служители от ЦСЗ от правомощието им да
извършват проверка на хранителни продукти, вкл. плодове от зеленчуци, чрез
разрязването им, което намалява единствено трайността им, но не и годността им
за консумация, който факт се потвърждава от Инструкция за особеностите при
провеждане на свиждания и произтичащите от тях задължения за
надзорно-охранителния състав и други лица, утвърдена от Началника на Затвора –
гр. София и които действия не са забранени нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС.
Доказателствата по делото установяват, че
правото на лишения от свобода К.Р. на свиждане не по-малко от два пъти месечно
с продължителност до 40 минути, съобразно чл. 98, ал. 4 ЗИНЗС, е гарантирано от
служителите на Затвора – гр. Варна, вкл. и на 16.02.2013г.
Обстоятелството, че записването на близките
следва да се осъществи до 08.00 ч. сутринта в деня на свиждането, не може да се
счете също за проява на дискриминация по отношение на ищеца, доколкото правото
на свиждане, е упражнено.
От значение е, че в съответствие в чл. 72 ЗИНЗС администрацията на затвора е съдействала активно на лишения от свобода за
поддържане и съхранение на семейните връзки и контакти с външния свят,
осигурявайки спазването на императивните норми на закона.
От
изложеното следва извода, че по делото не се установя неравнопоставено
отношение от администрацията на Затвора – гр. Варна спрямо ищеца, нито
достатъчно факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, с оглед прилагане презумпцията по чл. 9 ЗЗДискр.
Не е налице и непряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. З ЗЗДискр. Същата би била
налице, когато хора, различаващи се по определен признак се третират привидно
по един и същи начин, като това води до поставянето в по-неблагоприятно
положение на някои от тях.
С оглед изложеното, съдът намира, че
не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр.
След като не се установява наличие на
двете проявни форми на дискриминация, т.е. липсва
нарушение не е необходимо да се изследват и останалите елементи от фактическия
състав на тази отговорност, а именно вредни последици и причинна връзка между
тях и нарушението по исковете по чл. 74, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр,
които подлежат на отхвърляне.
По разноските
Нормата на чл. 75, ал. 2
ЗЗДискр е аналогична на чл. 83 ГПК,
чл. 359 КТ,
§ 35 ЗСПЗЗ относно
иска по § 4и ЗСПЗЗ
чл. 7, ал. 1,
изр. 3 ЗВСОНИ и др., съгласно които разпоредби ищците не внасят
държавни такси по делото, а разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.
Правилата уреждат отношенията на ищците с фиска, но
не ги освобождават от задължението да възстановят на насрещната страна по спора
направените разходи, когато искът е изцяло или частично неоснователен. Тези
разходи на страната, в чиято полза е разрешен спорът, само защото е имала
процесуалното положение на ответник, не мога да останат за нейна сметка, нито й
се възстановяват от държавата. Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК
е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена
имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъди по
спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на
подобно обезщетение за съдебно - деловодните разноски, ако с поведението си не
е станал причина за завеждане на делото - чл. 78, ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр улеснява
достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не
предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които
имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на
ищеца.
Предвид изложеното, в полза на ответника,
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за установяване на
дискриминационно нарушение, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично
положение“ – липса на условия, позволяващи предаване в цялост на хранителни
продукти, получени на 16.02.2013г. по време на свиждане и установения режим на
свиждане по отношение на К.Р., пребиваващ в Затвора – гр. Варна, осъден с
наказание „доживотен затвор, на осн. чл. 71, ал. 1,
т. 1 ЗЗДискр.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за осъждане на ответника да
преустанови нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично
положение“ – липса на условия, позволяващи предаване в цялост на хранителни
продукти, получени по време на свиждане по отношение на К.Р., пребиваващ в
Затвора – гр. Варна, осъден с наказание „доживотен затвор“, както и да се
въздържа от по-нататъшни нарушения, на осн. чл. 71,
ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за заплащане на сумата от 10 001 лв. /десет хиляди и един лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие преживени
негативни преживявания, в резултат на неравно третиране по признак „лично
положение“ – липса на условия, позволяващи предаване в цялост на хранителни
продукти, получени на 16.02.2013г. по време на свиждане и установения режим на
свиждане по отношение на К.Р., пребиваващ в Затвора – гр. Варна, осъден с
наказание „доживотен затвор“, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 10.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА от К.С.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за заплащане на сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: