Решение по дело №843/2019 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 723

 

гр. Плевен, 05.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 843/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.Б.Д. *** срещу Решение № 439/20.06.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1033/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 19-0938-000719/18.02.2019г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Плевен, с което на В.Б.Д. *** на осн. чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП кумулативно са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, затова че на 07.02.2019г. оклоло 17:20ч. в с. Гривица на ул. „Майор Шонцу“, до № 12 с посока на движение ул. „Николай Нанкович“  като водач на л.а. „Дачия Сандеро“ с ***, собственост на А.А.Д., извършва следното: 1.) движейки се с несъобразена скорост с условията и състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да може да спре пред всяко видимо препятствие, удря в задна дясна част паркирания пред гараж до № 12 на горепосочената улица л.а. Ситроен Ксара Пикасо с ***, собственост на Л.А.Г., вследствие на удара автомобила отскача и се удря в задната лява част в метален стълб, като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила; 2.) напуска мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието. Водачът и автомобилът са открити в с. Гривица, ***от служители на СПП – Плевен, като автомобила бил прибран в гараж на същия адрес.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на процесуалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 2 от НПК. Твърди, че е било нарушено правото му на защита, тъй като не му е дадена възможност да участва в процеса и да ангажира доказателства, тъй като не е уважена молбата му за отлагане на делото и същото е приключило без негово участие. В съдебно заседание адв. Б.прави искане делото да бъде върнато на първа инстанция за допълнително съдебно следствие, в хода на което да бъдат изяснени цялостно и пълно всички обстоятелства по делото, довели до процесното ПТП.

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр. Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва делото да бъде върнато на Районен съд – Плевен за изясняване на фактическата обстановка и предоставяне възможност на касатора да участва в процеса.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения. Правилно съдът е преценил да даде ход на делото и не е уважил молбата на жалбоподателя за отлагането му, тъй като в нея не се сочат конкретните причини, които са го възпрепятствали да се яви в съдебно заседание и не са представени никакви доказателства за семейната му ангажираност.

Съдът е изяснил всестранно фактите по делото, събрал е всички необходими доказателства, а в жалбата не се съдържат конкретни доказателствени искания, поради което обективната истина по случая е установена. А фактическите и правни изводи са съответни на доказателствата по делото и закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят.

От съпоставката на писмените и гласни доказателства по делото и обясненията на самия жалбоподател, дадени при съставянето на акта, както и в жалбата до съда се доказват по безспорен начин описаните две нарушения, както и посочените обстоятелства при извършването им. Наложените наказания са в установения от закона минимум.

Без съществено значение е какво е било конкретното състояние на пътната настилка. Твърдението на жалбоподателя е, че задната част на паркиралия автомобил е заемала около 1/3 част от пътното платно, а в лявата страна е имало голяма дупка на пътя и в опит да избегне дупката свил вдясно. Той сам признава, че не е преценил правилно разстоянието и засегнал спрялото МПС. ПТП е настъпило на смрачаване, при намалена видимост и от настъпилите щети по двата автомобила и фактите, които сам жалбоподателят признава, става ясно, че жалбоподателят не е съобразил скоростта си с конкретните условия и състоянието на пътя, с видимостта, разстоянието до паркиралото МПС, така че да може да спре или намали скоростта и да премине безопасно покрай препятствието на пътя, с което е нарушил задълженията си като водач, произтичащи от чл. 20 ал.2 ЗДвП. Доказва се и, че след настъпилото ПТП е напуснал мястото на произшествието без да уведоми съответната служба на МВР, с което не е изпълнил и задължението си по чл. 123 ал.1 т.3 б. „а“ ЗДвП, за което е санкциониран. Установен е по-късно в близост до произшествието, като автомобилът е бил прибран в гараж, а от пораженията по автомобила, свидетелските показания и признанията на жалбоподателя се доказва настъпилото съприкосновение между двата автомобила и механизма на причиняването на ПТП, което е отразено в съставения протокол.

Като е потвърдил НП като законосъобразно Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 439/20.06.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1033/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.