Р Е Ш Е Н И Е № 57
гр.
Пловдив, 06.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 05.12.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 177 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу С.В.А.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
478.97 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени
от него питейна и отведена канална вода за периода 20.10.2015 г. до 20.11.2017
г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 66.53 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 31.12.2015 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15879/2018 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва наличие на облигационно правоотношение между страните. Оспорва качеството потребите на ответника. Оспорва начина по който е начислявана доставената услуга, счита че не е следвало да се начислява по Тарифа, а от показанията на монтираните измервателни устройства. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 15879/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че измервателното устройство е било неизправно и са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа /вкл. отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на повредата на водомера и указването на срок за това/.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния период. Въпреки, че съдът изрично указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи качеството потребител на ответника на предоставяните от ищеца услуги, последния не е ангажирал доказателства в тази насока.
Липсва и признание на ответника, че е потребител, доколкото същият се е представлявал в производството, чрез назначен особен представител. Видно от постъпило писмо от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, изискана от съда по искане на ищеца, не се установява ответникът да има декларирани недвижими имоти на територията на Община Пловдив и по-специално да е декларирал процесния имот, което да се ползва като признание на неизгодни факти. Не е представено и заявление от страна на ответника до ищеца, с което е заявил искане да бъде заведена на негово име партида при ищеца за ползване на услугите на последния за процесния имот.
Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът е участвал в производството чрез особен представител и не е направил разноски в същото, поради което и такива не му се дължат.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу С.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове, за
признаване за установено, че С.В.А., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 478.97 лева, представляваща
стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена
канална вода за периода 20.10.2015 г. до 20.11.2017 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 66.53 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 31.12.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15879/2018 г. по описа на ПРС .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ