№ 17156
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от М. П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110155261 по описа за 2022 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 18.10.2023г. от
15:30ч.
Производството е по реда на чл.124, вр.чл.310, ал.2 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М. Ц. П. е предявила срещу „Уиз Еър Унгария“ Цтд, дружество учредено съгласно
законите на Република Унгария, искове по чл.128, т.2 КТ за сумата от 23094,52 лева –
непогА. остатък от дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.09.2019г. –
15.09.2022г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до
окончателното плащане, иск по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 2660,67 лева – сбор от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатения остатък от дължимото
месечно брутно трудово възнаграждение за общ период на забавата – 10.10.2019г. –
10.10.2022г., иск по чл.215, ал.1 КТ за сумата от 15455,24 лева – непогА. остатък от
дължими командировъчни пари за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане,
иск за сумата от 177 КТ за сумата от 6643,65 лева – неплатен остатък от дължимо
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г.,
вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до
окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 КТ за сумата от 231,64 лева – сбор от
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогА.ия остатък от дължимо
възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за общ период на забавата 11.11.2019г. -
10.10.2022г., иск по чл.264 КТ за сумата от 478,33 лева – непогА. остатък от дължимо
възнаграждение за работа през официални празници за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г.,
вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до
окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 48,16 лева – сбор от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогА. остатък от дължимо
възнаграждение при работа в официални празници за общ период на забавата 10.06.2020г. –
10.10.2022г., иск по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 7133,89 лева – непогА. остатък от дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор,
вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до
1
окончателното плащане, както и иск по чл.74, ал.4, вр. ал.2 КТ за обявяване на
недействителност на клауза от трудов договор от 18.01.2017г. и последвалите анекси, която
гласи, че страните изрично се съгласяват и признават, че сумата от първите два планирани и
приключили сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл.5б и работодателят няма да прави отделни плащания за
тези сектори.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Развити са
съображения за недопустимост на исковете поради предявяването им срещу ненадлежна
страна, а именно срещу дружеството – принципал, вместо срещу регистрирания в страната
клон на дружеството. Поддържа се, че работодател на ищцата е регистрираният в страната
клон на чуждестранния търговец, като клонът имал специална правосубектност по трудови
спорове съгласно пар.1, т.1 ДР на КТ и исковете следвало да се насочат срещу клона на
дружеството, а не срещу самото дружество. По същество оспорва исковете като
неоснователни, защото дружеството – принципал, сочен като ответник, не е работодател на
ищцата. От друга страна всички дължими суми били платени на ищцата. Оспорва
твърдението за недействителност на клаузата от трудовия договор и анексите към него,
съгласно която първите два прелетни сектора не се плащат допълнително. При това се
оспорват като неоснователни претенциите за дължимост на брутното трудово
възнаграждение, формирано заедно с допълнително плащане на първите два прелетни
сектора за деня. Оспорва твърдението, че дължимите командировъчни пари са в размер на
55 евро на ден, като в НСКСЧ бил определен само максималният размер на дължимите
командировъчни пари в сектора, като нямало пречка същите да бъдат определени от
работодателя в размер под установения максимален размер. Освен това нормата на
приложение 3а НСКСЧ се отнасяла само за екипажа на самолети под български флаг, която
хипотеза не била приложима спрямо ищцата. Оспорва се доводът на ищцата, че в базата за
определяне на плащанията по чл.177 КТ, чл.264 КТ и чл.224 КТ следва да се включват
секторните плащания. Направено е възражение за изтекла погасителна давност спрямо
всички предявени вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от 3 години преди
завеждане на делото с позоваване на нормата на чл.358, ал.1, т.3 КТ.
По възражението за недопустимост по исковете поради предявяването им срещу
ненадлежна страна : Възражението е неоснователно. По ясен и недвусмислен начин
исковете са насочени срещу дружеството – принципал, като видно от представения трудов
договор трудовото правоотношение е възникнало с дружеството – принципал, а не с клона
на чуждестранния търговец. Макар клонът на търговско дружество поначало да разполага
със специална правосубектност по трудови спорове съгласно пар.1, т.1 ДР на КТ, в
конкретния случай въпросът за това кой е работодател на ищцата следва да решен с оглед
обстоятелството кой е посочен като работодател в сключения трудов договор (с изключение
на чл.61, ал.2 КТ, която норма не намира приложение). В случая в процесния трудов
договор е посочено, че същият е сключен именно с чуждестранното дружество – принципал,
действащ чрез регистрирания в страната клон. При това налице е съответствие между
обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум, с който исковете са
насочени срещу чуждестранното дружество – принципал, с който се твърди, че е бил
сключен трудовият договор и съответно който е работодател на ищцата. Всички други
обстоятелства, на които се позовава ответникът, са ирелевантни към въпроса за това кой е
работодател на ищцата. Исковете са насочени срещу надлежния ответник и исковата молба
е редовна.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата е докаже, че между страните е бил сключен трудов договор през
процесния период, който е бил прекратен след процесния период, размер на уговорените
допълнителни трудови възнаграждения , полагане на труд през твърдените официални
2
празници на твърдените дати, ползване на платен годишен отпуск в твърдения обем.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към
отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищцата в 3 – седмичен срок да представи документите, приложени към
исковата молба, означени с букви от б.“в“ до б.“и“, вкл. в заверен превод на български език
съгласно чл.185 ГПК заедно с препис за ответната страна.
ДОПУСКА изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, която след проверка на
събраните по делото доказателства и проверка в счетоводството на ответника чрез неговия
клон да отговори на следните въпроси :
1/ какъв е брутният размер на начислените и изплатени от ответника на ищцата
„секторни плащания“ (общо и по месеци) за прелетените от ищцата S, M, L, XL сектори за
периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл.;
2/ какъв би бил размерът на брутното трудово възнаграждение за периода
01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл., ако се включат „секторни плащания“ за всички сектори,
включително и за първи и за втори сектор; какъв е размерът на обезщетението за забава в
този случай от датата на падежа до 10.10.2022г.;
3/ каква е разликата между начисленото и платено брутно трудово възнаграждение и
това, което би било дължимо по т.2;
4/ какъв е размерът на начислените и изплатени командировъчни пари за периода
01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл. и каква е била приложимата от работодателя ставка за
изчисляването им; в какъв размер биха били дължими командировъчните пари за периода
01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл., ако приложимата ставка е 55 евро на ден; каква е разликата
между платените командировъчни пари и тези, които биха били дължими при ставка от 55
евро на ден за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл.;
5/ какъв е размерът на платеното възнаграждение за ползвания платен годишен
отпуск за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл.;
6/ какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение за ползвания платен годишен
отпуск за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл., ако в брутното трудово възнаграждение
се включат всички секторни плащания за всички изпълнени на ден сектори, включително но
не само за 1 – ви и 2 - ри сектор;
7/ какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение за ползвания платен годишен
отпуск за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл., ако в брутното трудово възнаграждение
се включат секторни плащания за изпълнени на ден сектори след 2 – ри сектор, а именно
само 3 – ти, 4 – ти и сл. сектори; какъв е размерът на обезщетението за забава в посочените
по т.6 и т.7 случаи от датата на падежа до 10.10.2022г.
8/ какъв е размерът на платеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
9/ какъв би бил размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ако в брутното трудово възнаграждение се включат всички секторни плащания (вкл.
но не само първи и втори сектор за деня) и какъв би бил размерът на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако в брутното трудово
възнаграждение се включат секторни плащания за изпълнени на ден сектори след втория, а
именно само 3 – ти, 4 – ти и сл. сектори; какъв е размерът на обезщетението за забава в
посочените два случая от датата на падежа до 10.10.2022г.
10/ какъв е размерът на платеното възнаграждение за работа в официални празници за
периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл.;
11/ какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение за работа в официални
празници за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г. вкл., ако в брутното трудово
3
възнаграждение се включат всички секторни плащания (вкл. но не само първи и втори
сектор за деня) и какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение за работа в
официални празници, ако в брутното трудово възнаграждение се включат секторни
плащания за изпълнени на ден сектори след втория сектор, а именно само 3 – ти, 4 – ти и сл.
сектори; какъв е размерът на обезщетението за забава в посочените два случая от датата на
падежа до 10.10.2022г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. П. П., тел.0885 122 131, експерт № 141 към Агенция за
държавни вземания, лиценз № 26 „Оценка предприятия, банкови и борсови предприятия“,
адрес: гр.София, ул. Юри Венелин, № 42.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 650 лева, платимо от
бюджета на съда.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата по чл.190 ГПК, защото исканите документи не са
необходими с оглед допусната съдебно – счетоводна експертиза.
ОТХВЪРЛЯ като неотносими искането на ответника за изслушване на експертиза по
т.25 и искането по т.26 от раздел „Доказателствени искания“ към отговора на исковата
молба.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Да се призове вещото лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4