Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и пети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13596
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от И.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Т.С. - ВАК срещу М.Д.Н., ЕГН **********,
адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7 000.00 /седем хиляди
лева/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца болки и страдания, в резултат на упражнено от ответника физическо
насилие - нанесена средна телесна
повреда, довело до многофрагментно счупване на носа, с усложнено състояние и
изкривена носна преграда, хипертрофия на двете ДНК, ведно със законната лихва
за забава от датата на увреждането – 21.02.2017г. до окончателното изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на
21.02.2017г. при шофиране в гр. *****, след светофарното кръстовище с бул. „В.В.", посока К.П., бил принуден да спре, т.к. имало
неправилно спрял на платното автомобил. Изчакал необходимото време, след което
установил, че водачът на автомобила разговаря с продавач от близкия магазин.
Подал звуков сигнал с клаксона, за да го прикани да освободи блокираното за
движение платно. Продавачът неочаквано тръгнал към него и през отворения
прозорец му нанесъл силен удар с юмрук в лицето. Нападателят блъскал вратата на
автомобила, опитвал да му нанесе още удари, крещял, обиждал го и го заплашвал.
При опит да излезе от автомобила,
нападателят избягал. Усещал, че по лицето му тече кръв, дишането и
говорът му се затруднявали, изпитвал силна болка. Свидетели на инцидента се
обадили на тел. 112.
Лицето му бързо започнало да отича, да се затруднява и зрението му. Отишъл в
спешния център, където бил насочен към отделението „УНГ" на МБАЛ „Света
Анна" АД - гр. Варна. Била му
извършена рентгенография, която установила тежко многофрагментно счупване на
носните кости с разместване под ъгъл. Поставена му била диагноза „Фрактура на носни кости",
установена била оточност на цялото лице, малка разкъсна рана
/5-6 мм/, затруднено носно дишане. Извършена била интраоперативна намеса: репозиция
на носните кости, предна носна тампонада. От ЛКК бил
издаден болничен лист за периода 21.02.2017 год. - 2.03.2017 год. След проведен
контролен преглед на 23.03.2017
год., се установило, че многофрагментното счупване се е усложнило, изкривена е
носната преграда, налагаща нова оперативна намеса - септопластика,
а десният носов ход продължавал да кърви. Въпреки проведеното лечение, болките
продължавали, започнал да страда от безсъние, защото затрудненото дишане
нарушавало нормалния сън. Непрекъснато имал чувство за дискомфорт, атрофиралите
синуси способствали за често боледуване, мъчителните състояния продължавали и
до сега. Придружаващите заболявания - ХБ и онкологично заболяване били повод за допълнителни
притеснения от наложителната операция, която би могла да утежни същите. На 13.12.2018 год., при поредното му
влошаване, бил принуден да потърси лекарска помощ, като при извършения преглед
се установила настъпила хипертрофия на двете ДНК, силно намален обем и сечение
на носните клапи и на двете ноздри. В следствие на подадения срещу нападателя
сигнал било образувано наказателно производство по досъдебно производство № 392/2017 год. по описа на Първо РУ
на ОД на МВР-Варна -
НОХД № 2286
по описа за 2019 год. на ВРС - Първи състав. Производството
приключило на 30.05.2019
год. със споразумение, тъй като подсъдимият М.Н. признал вината си за причинената средна телесна повреда,
представляваща престъпление по чл. 129, ал.2
вр. ал.1 НК, като му било наложено наказание „Пробация"
за срок от 6 месеца, със
съответните пробационни мерки. В резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника, ищецът претърпял стрес, болки и страдания. Оценява
претърпените вреди на сумата общо 7000 лв., за заплащане на която моли да бъде
осъден ответникът. Моли в този смисъл за постановяване на положително решение
по спора.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявения срещу него иск и моли за отхвърлянето му. Твърди, че с
поведението си ищецът е допринесъл за възникване на инцидента. Навежда доводи,
че размерът на претендираното обезщетение не съответства на характера и
степента на увредата. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа
заявеното с исковата молба становище.
Ответникът редовно призован, не се
явява не се представлява.
ВРС, след като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От изисканото НОХД № 2286/2019г. по описа на ВРС се установява,
че съдът
е одобрил постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство между ВРП и М.Д.Н.. Споразумението обхваща наказателното производство по досъдебно производство №
329/2017г. по описа на Първо
РУ при ОД-МВР - Варна, водено срещу подсъдимия М.Н.
за престъпление по
чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК. Прието е за безспорно установено, че подсъдимият М.Н., е осъществил
от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК, затова че на
21.02.2017г. в
гр. Варна причинил на И.В.И. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
носните кости, което при оздравителният процес е довело до изкривяване на
носната преграда и затруднение на носното дишане двустранно, което е обусловило
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. За извършеното престъпление на подсъдимия Н. е наложено наказание - "Пробация".
От Епикриза ИЗ 3092/188,
издадена
от МБАЛ Света Анна – Варна АД, УНГ отделение е видно, че ищецът И.И. е приет на 21.02.2017г. в 16:02 часа и изписан в 18:00
часа, с диагноза Фрактура на носни кости. Извършена е операция Репозиция, тампонада. При
прегледа са установени оток в основата на носа, малка разкъсно-контузна
рана, оток на клепачите, кървене от носните входове. При палпация
- хлътване на носна пирамида в ляво. Предна риноскопия - наличие на кръв, изкривена носна преграда, затруднено носно дишане. Назначено медикаментозно лечение и контролни прегледи след
7 и 30 ден.
На ищеца е издаден Болничен лист №
Е20177882670/23.02.2017г. за временна нетрудоспособност за срок от 11 дни с
диагноза - Счупване
на костите на носа, закрито.
От Медицинско удостоверение
№142/21.02.2017г., издадено от д-р Д.Д.се
установяват следните травми - Оток на клепачите с мораво кръвонасядане,
оток на гърба на носа в горните 2/3-ти. В центъра на кръвонасядането
- рана с ръбове и диаметър 5-6 мм. Установено ренгенографски
тежко многофрагментно счупване на носни кости с разместване под ъгъл. Заключението
е, че се касае за многофрагментно счупване на носните кости, ракъсно-контузна рана, травматични отоци и кръвонасядания по лицето.
От Допълнително медицинско
удостоверение от 23.03.2017г. се установява, че състоянието на ищеца се е
усложнило с изкривяване на носната преграда, довело до затруднение на носното
дишане двустранно и налагащо извършване на оперативно лечение – септопластика. Това увреждане е обусловило постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От представеното Експертно решение №
0464/022/12.02.2019г. се установява, че ищецът е с 50 % трайно намалена
работоспособност.
По делото са ангажирани специални
знания, чрез проведената СМЕ. На 29.04.2021 г. от вещото лице е проведен
клиничен преглед на И.И., при който е установено
следното: Предна риноскопия - двете ноздри проходими, девиация на носна
преграда на дясно и хипертрофия на дясна долна конха.
Носната лигавица хиперемирана със слузно-серозен
секрет. Намалена проходимост на носни ходове. Гърло - хиперемирано
със слузно-серозен секрет. Няма увеличени лимфни
възли. От представената по делото медицинска документация и проведения клиничен
преглед се установява, че ищецът е получил травматично увреждане на носа: тежко
многофрагментно счупване на носни кости с разместване под ъгъл. Към настоящия
момент - силно затруднено дишане през носа и болка. Медицинското състояние
предполага трайно затруднено носно дишане. За подобряване на констатираното
състояние е приложимо оперативно лечение - риносептопластика,
което би спомогнало за подобряване на дишането. Травмите обуславят постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота, съпроводени със затруднено носно
дишане. Установява се получено
травматично увреждане на носни кости, изкривяване на носна преграда и увеличена
долно носна конха, обуславящо трайно, постоянно
разстройство на здравето. Съобразно обясненията на вещото лице в проведеното
открито съдебно заседание, при тези
увреждания човек започва да хърка, не може да диша през носа. Това състояние е
болезнено, защото лигавицата на носа постоянно има сълзене, зачервяване на
лигавицата и когато се диша се получава болка.
За установяване болките и страданията, които е претърпял, както и дали към
настоящия момент има последици от това нараняване, ищецът ангажира
и гласни доказателства, чрез показанията на св. Е.И./съпруга/ и Г.Д./без
родство/. От показанията на св. И.. се установява, че от инцидента ищецът е
получил нараняване по лицето. Целият бил подут с посинени
очи. В резултат на уврежданията и към настоящия момент, ищецът е с постоянно
течение на носа, става посред нощ. Изписали му спрей, защото не можел да диша.
Ритъмът на живот на цялото семейство се нарушил. Заради
травмата ищецът не е работил в период от време. След тази травма и до сега имал
главоболие.
Св. Д. познава ищеца от много години, семейни приятели са. Знае за
инцидента от 2017г.. Когато го видял се ужасил. Заради случилото се, И.
отслабнал доста, има проблеми с дишането. Предстои му втора операция.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, деликтната отговорност
възниква на основата на фактически състав, включващ в себе си противоправно
деяние, вреди, пряка причинно-следствена връзка между двете и вина. Със
сключеното споразумение по НОХД № 2286/2019г. по
описа на ВРС
е установено, че на 21.02.2017г. в гр. Варна М.Н. причинил на И.В.И.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните
кости, което при оздравителният процес е довело до изкривяване на носната
преграда и затруднение на носното дишане двустранно, което е обусловило
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно чл.
383, ал. 1 НПК това споразумение има последиците на влязла в сила присъда и
според чл. 300 ГПК се ползва със задължителна за гражданския съд сила по
отношение на авторство, противоправност и вина на
дееца.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът намира за установено, че в разрез с установеното правило в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответникът противоправно и виновно е извършил физическо насилие довело до
травматично увреждане на носа на ищеца: тежко многофрагментно счупване на носни
кости с разместване под ъгъл. Състоянието на ищеца се
е усложнило с изкривяване на носната преграда, довело до затруднение на носното
дишане двустранно и налагащо извършване на второ оперативно лечение – септопластика. Уврежданията обуславят
трайно, постоянно разстройство на здравето.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпян психически стрес,
болки и страдания от физическото
насилие, извършено от ответника.
По категоричен начин се установи
по делото, че в резултат на
извършеното насилие, ищецът
е претърпял физически и психически болки и страдания, които са в пряка връзка
с деянието. Нарушен
е обичайният начин на живот на ищеца,
наложило се да не осъществява трудовата
си дейност, от която реализира доходи, необходими за издръжка на семейството му.
При проведения на 29.04.2021г.
преглед, вещото лице е установило налична намалена проходимост на носни ходове.
Към настоящия момент ищецът е със силно затруднено дишане през носа и болка.
Състоянието предполага трайно затруднено носно дишане. За подобряване на
констатираното състояние е приложимо оперативно лечение - риносептопластика,
което би спомогнало за подобряване на дишането.
Установи се
от събраните по делото доказателства, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилите неимуществени вреди и деянието на ответника. Този иск
се явява доказан по основание, като на преценка подлежи единствено размерът на
обезщетението, във връзка с който съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и др. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г.
на Пленума на ВС и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора. Видно е както от свидетелските показания, така и от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, че периодът на възстановяване на ищеца не е
приключил и към настоящия момент /4 години/. Към момента не е протекло
физиологичното възстановяване на ищеца, нито психологичното – притеснение,
унижение, неприятно чувство на болка, затруднено дишане и нарушаване на съня,
вкл. и на близките на ищеца, поради възникналото хъркане от увреждането.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, настоящият
състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 7000 лева, каквато е и претенцията на ищеца. Искът за
присъждане на неимуществени вреди е основателен.
Искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен от иска за увреждане и също се
явява доказан по основание. По силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът по
деликтна отговорност се смята в забава от деня на извършването на деянието /21.02.2017г/., като не е
необходима покана.
Ответникът прави възражение за
намаляване на така определеното обезщетение, като твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпване на увреждането.
Константна е
практиката на ВКС – така например Решение № 105 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 2604/2016 г., IV г. о., че влязлата в сила присъда, в случая споразумение,
се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за
изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна
за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
по въпросите дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните
в процеса, тези факти и обстоятелства /напр. - за съпричиняване на вредите, за
размера на приноса на пострадалия и др./ подлежат на доказване пред гражданския
съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на
наказателното производство. Въпреки предоставената му възможност, ответникът не
ангажира допуснатите в негова полза гласни доказателства, поради което, съдът
приема за недоказано възражението на ответника за наличие на съпричиняване.
Съдът счита, че не е налице
съпричиняване от страна на ищеца, което да доведе до намаляване на определеното
обезщетение. За факта дали ищецът е обиждал и заплашвал ответника, по делото не
са събрани доказателства. Съдът намира, че дори и такава обида да е била
налице, то поведението на ищеца не е било укоримо до
такава степен, че да предизвика директна употреба на физическа сила от страна
на ответника, тъй като към момента на удара за него не е имало никаква
непосредствена опасност. В този смисъл е и съдебната практика Решение №
313/04.06.2008г. на ВКС по гр.дело № 1925/2007г. на ІІ-ро
г.о. Поради това не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД и определеното
обезщетение не следва да се намалява.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 280 лева и 250
лева възнаграждение за вещо лице. Направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски е основателно и доказано за сумата от 450 лева. Представен е договор
за правна защита и съдействие, в който е записано, че посочената сума е
заплатена в брой. В съответствие с тълкувателната практика, договорът има
характера на разписка и тези разноски са доказани. Съответно на уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 450
лева – разноски в производството.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И.,
ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 7 000.00 /седем хиляди лева/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
от ищеца болки и страдания, в резултат на упражнено от ответника физическо
насилие - нанесена средна телесна
повреда, довело до многофрагментно счупване на носа, с усложнено състояние и
изкривена носна преграда, хипертрофия на двете ДНК, ведно със законната лихва
за забава от датата на увреждането – 21.02.2017г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, направените
в настоящото производство разноски – заплатено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат в размер на 450
/четиристотин и петдесет/ лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата в размер на 530 /петстотин
и тридесет/ лева, представляваща дължимата по делото държавна такса и
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: