Р Е Ш Е Н И Е
№260768
гр.Варна, 05.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVІ-ти състав в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 106 по описа на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.61, ал.1 във вр.ал. 3 от ЗЗД, а не както
е посочено в доклада на делото във вр.с ал.2 .
Ищецът „И.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, магазин 6, чрез АД "Т. И Т." с ЕИК: *, представлявано
от адв. Е.Т. *** със съдебен адрес:***, офис *,претендира
от съда да постанови решение с което ОСЪДИ всеки един от ответниците,
както следва: В.А.К., с ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН *********, да заплатят на
„И." ЕООД, всеки от тях по 14 978,28 лева, представляваща по 1/2 част от
стойността на действително извършените СМР за довършването на общите части
сграда с идентификатор №*, изградена като етап 2 „жилищна част“ в поземлен имот
с идентификатор №*. по КК и КР на гр.Варна, находяща
се в град Варна, ул.*, съответстваща на 1/2 от 4,082%ид. части от общите части
на сградата, прилежащи към съсобственият им обект с
идентификатор *, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, ако съдът намери за
неприложими разпоредбите на чл. 60-62 от ЗЗД и отхвърли предявения на това
основание иск срещу ответниците, МОЛИ СЪДА да уважи
исковете, на основание чл. 59 от ЗЗД и ДА ОСЪДИ всеки от ответниците
поотделно да заплати на „И." ЕООД, сумата от по 14 978,28 лева,
представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените СМР за
довършването на общите части в сграда с
идентификатор №*, изградена като етап 2 „жилищна част“ в поземлен имот с
идентификатор №*. по КК и КР на гр.Варна, находяща се
в *, съответстваща на 1/2 от 4,082% ид. части от
общите части на сградата, прилежащи към съсобственият
им обект с идентификатор *, като получена от ответниците
без основание, в резултат на разместването на блага, с равностойността на които
те са се обогатили за сметка на ищцовото дружество,
ведно със законната лихва върху дължимите от двамата суми, от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, моли съда да осъди
ответниците да заплатят претендираните
суми по банков път, по следната банкова сметка ***: Райфайзенбанк ЕАД, с IBAN: ***:
RZBBBGSE.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ответниците са собственици на самостоятелен обект в жилищната
част на сграда с идентификатор *, находища се в гр. Варна, *, построена в
поземлен имот с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед №
РЦ-18-98/10.11.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ бивш
УПИ *, в кв. * по плана на 7-ми м.р.
По силата на доброволна делба между съсобствениците на
правото на строеж в поземления имот и последващи прехвърлителни сделки, след завършване на строителството В.А.К.
и Ц.Д.С. стават собственици на апартамент № *, на етаж * от сградата, с площ от
146.09 кв. метра, ведно с прилежащото избено помещение № * с площ от 2,99 кв.м.
и съответните идеални части от общите части от сграда, отразен като СОС с
идентификатор № * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год.
на Изпълнителния директор на АГКК.
Строителството на сградата е започнато от строителя -
„Е. К." ЕООД, гр. Варна въз основа на разрешение за строеж № 23 от
07.03.2006год. на Гл. архитект на Община Варна. Предвиждало се строежът да се
извърши на два етапа: Първи етап: Част от сградата, предназначена за обществено
обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост и Втори етап: Жилищна част.
Първият етап е завършен и въведен в експлоатация с
Разрешение за ползване № ДК-07-91/11.04.2008 год. и № ДК-07-402/11.12.2008 год.
на РДНСК - Варна.
Вторият етап от строителството, обхващащ жилищната
част на сградата, е бил завършен до степен „груб строеж", за което е
съставен акт обр. 14 от 31.10.2007год. Частично, в
периода 2008-2009год., „Е. К." ЕООД е извършвал само отделни СМР, след
което строителството на обекта изцяло е преустановено. С решение № 1216/2011
год. по т.д.№ 964/2011 год. по описа на Окръжен съд - Варна е обявена
неплатежоспособността на строителя и е открито производство по несъстоятелност
срещу него. С решение 864 от 30.05.2012год. по делото същият е обявен в
несъстоятелност, с което дейността му е прекратена и понастоящем „Е. К."
ЕООД е заличен от Търговския регистър.
След 2009 год. строителните дейности са били
преустановени, като жилищната част на сградата е останала недовършена. С прекратяване
дейността на строителя „Е. К." ЕООД на практика е станало невъзможно да
изпълни възложеното му строителство. Предвид вложените значителни средства и
поради риск построеното да започне да се руши, заради дългото прекъсване на
СМР, четири години по-късно, собствениците предприемат съвместни мерки за
запазване и довършване сградата. Регистрират в Регистьра
на сградите в режим на етажна собственост при Община Варна Етажна собственост,
с административен адрес: *, ж.к., II етап, с управител В. Х. Я. На 19.06.2013г.
по инициатива на собствениците на СОС е взето решение, ангажирано е лицето – В.
Н. и му е платен аванс, за да изготви количествено-стойностна сметка на
необходимите довършителни СМР - количества и цени - за довършване на сградата,
която е била на стойност 919 496,39лв., след което безуспешно са търсили оферта
от строител, желаещ да довърши сградата.
На първото заседание на Общото събрание на етажната
собственост, проведено на 22.10.2013год., при кворум от 73,99% от общите части
на сградата, се приема решение да бъдат извършени необходимите довършителни СМР
до пълното завършване на сградата, като одобряват офертата, постъпила от
строителя - търговско дружество „И." ЕООД, която е на стойност 752 586лв.
и избират същия да извърши всички необходими СМР за довършване на сградата. На
същото заседание е прието решение всеки собственик на обект да сключи
индивидуален договор с одобрения строител за възлагане на довършителните СМР на
Етап II - Жилищна част на сградата, поради разликите в начина на заплащане.
Прието е също така, средствата необходими за изпълнение на СМР да се набират в
обща сметка.
На заседание на ОС на ЕС от 26.11.2013 год.,
собствениците утвърждават разпределението на площите на самостоятелните обекти
и прилежащите им идеални части от общите части на сградата. Приетото
разпределение е преизчислено за Етап 2 - Жилищна част на база разпределението
на площите за цялата сграда, изготвено от арх. В.К., който е и проектант на
част „Архитектура". В таблицата за разпределение, приложена към протокола
от заседанието, се посочва какъв е процентния дял на всеки собственик на
самостоятелен обект в жилищната част на сградата, от общите части на същата. На
база на приетото разпределение, на основание чл. 41 от ЗС е определен дела на
всеки собственик за необходими и полезни разноски за завършването на сградата.
С решение от 11.02.2014 год. Общото събрание на
собствениците в ЕС определя състав от трима от собствениците, които да оперират
с общата сметка за разплащане на строителството. Всички СМР подлежат на
заплащане след приемането им с Акт Протокол - Образец № 19, подписан от лицето,
упражняващо строителния надзор, и с протоколи съдържащи справка за дължимите от
всеки собственик суми за приетите СМР, подписани от най-малко две от трите
лица, избрани от ОС на ЕС да се разпореждат с общата сметка.
Всички решения на ОС на ЕС, приети във връзка с
довършване на строителството на сградата са влезли в законна сила и са задължителни
за всички собственици на обектите в сградата.
В изпълнение на решенията на ОС на ЕС, всеки
собственик на обекти в сградата, с изключение на ответниците,
е сключил индивидуален договор за строителство с „И." ЕООД, по образец
предварително одобрен от общото събрание, по силата на който строителят се
задължил да изпълни всички СМР, подробно описани в Приложение №1 към договора и
да предаде напълно завършен обект с подписан Акт обр.
15, а възложителите да заплатят пълната стойност на СМР, извършени в
собствените им самостоятелни обекти, както и част от стойността на СМР в общите
части на сградата, съответстваща на процентния дял на прилежащите идеални части
от общите части на сградата за съответния самостоятелен обект. Към момента на
сключване на договорите размерът на задължението на всеки възложител –
собственик на обект в сградата е определен във основа на офертата на
изпълнителя, представена във вид на количествено стойностна сметка за
необходимите довършителни СМР Приложение № 1 от договорите и приетото от Общото
събрание на ЕС разпределение на дяловете на собствениците в общите части на
сградата.
С нотариални покани от 07.08.2014 год. и от 14.12.2015
год., връчени от Нотариус В., peг. № * на НК,
ответникът - К., в качеството му на проектант (архитект) на сградата и
собственик на обект в нея, е поканен за съставянето и подписването на
Приложение № 10 към чл. 7, ал. 3, т. 10 (Образец 10) и Приложение № 11 към чл.
7, ал. 3, т. 11 (Образец 11) от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, издадена от МРРБ. Съставянето на
тези актове се изисква, поради смяната на строителя и служат за установяване
състоянието на строежа и на СМР при спиране на строителните дейности от
предходния изпълнител на строителството и към момента на продължаването им от
новия изпълнител. Поради неявяването на посочените в поканите дати на трима от
собствениците на обекти, в т.ч. и на ответника, е приложена процедурата по чл.
170, ал. 2 от ЗУТ и чл. 5, ал. 2-5 от Наредба № 3/2003 г. на МРРБ, съгласно
която липсата на подпис на поканена, но не явила се страна се замества от
органа, издал разрешението за строеж или от упълномощено от него длъжностно
лице. На 07.01.2016 год. при прилагане на тази процедурата са съставени акт обр. 10 и акт обр. 11 за
установяване състоянието на строежа при приемането му от новият строител „И."
ЕООД - избран от Общото събрание на Етажната собственост да продължи
строителството. От този момент строителят „И." ЕООД е започнал да
изпълнява възложените му задължения за довършване на сградата по договорите за
строителство, сключени със собствениците.
Съгласно уговореното „И." ЕООД е извършило всички
необходими СМР за довършване на етап Втори - жилищна част на сградата с всички
самостоятелни обекти, намиращи се в тази част, включително и обекта на ответниците.
На 02.11.2017 год. е съставен Акт, обр.
15 от 02.11.2017 год. за предаване на строежа от строителя на възложителите,
подписан от лицата, упражняващи строителен надзор и от собствениците, сключили
индивидуален договор за строителство с изпълнителя. С акта е установено, че
строежът е изпълнен, съгласно одобрените инвестиционни проекти изискванията към
строежите по чл. 169, ал.1 и 3 от ЗУТ и условията на договорите за строителство,
и че строителната документация, която е неразделна част от акта, в достатъчна
степен характеризира изпълнението на строителството.
След предаване на строежа от изпълнителя - "И."
ЕООД са съставени три броя протоколи Обр. 19 за
установяване обема и стойността на извършените СМР. Видовете строителни и
монтажни работи, извършени от ищеца през периода от 07.11.2016 год. до
27.11.2017г. по отношение на общите части на процесната
сграда и техните стойности са подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба в табличен вид, като общата стойност на всички изпълнени СМР,
касаещи общите части на сградата е в размер на 611 557,97 лева без начислено
ДДС.
Делът на всеки собственик от стойността на приетите
СМР е изчислен на база решението на Общото събрание на ЕС от 26.11.2013 год. за
разпределение на площите и прилежащите им идеални части от общите части. За
изчислените на тази база дялове, строителят е издал данъчни фактури за
дължимите от всеки собственик суми за извършените СМР в неговия обект включващи
и припадащия му се дял от стойността на СМР за довършване на общите части на
сградата.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, когато едно лице
предприеме чужда работа, дори и без да му е било възложена, ако работата е била
извършена уместно и е била добре управлявана, следва да получи от
заинтересувания, в чиято полза е извършена, всички разходи, които е направил,
както и обезщетение за личните задължения, които е поел. Ако заинтересуваният
одобри управлението на работата, тогава се прилагат правилата за пълномощието
(чл. 62 ЗЗД).
Когато става въпрос за управление на обща вещ, каквито
се явяват общите части на сградата, съгласно чл. 32 от ЗС тя се използва и
управлява, съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ.
Ответниците не са присъствали на събранията на ЕС и въпреки, че
са уведомени за решенията на ОС на ЕС, които са влезли в законна сила и ги
обвързват, не са сключили договор за възлагане на строителството. Съгласно
установената съдебна практика (Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1157/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е. Б.; Решение №198 от 08.12.2016
год. на ВнАС по в.гр.дело № 477/2016 год.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение №768/07.11.2017 год. по гр.
дело №1331/2017 год. на ВКС), влезлите в сила решения на ОС на ЕС за възлагане
на строителството и за разпределение на дяловете в общите части на сградата са
задължителни за всички и имат значението на одобрение по смисъла на чл. 62 от ЗЗД от собствениците на обектите в сградата, в чиято полза е извършена
работата. Независимо, че ответниците не са възложили
с договор довършването на прилежащите към собственият им самостоятелен обект,
идеални части от общите части на сградата, на основание чл. 41 от ЗС и
съобразно посочената съдебна практика, разпределянето на разноските за
завършването на сградата, следва да бъде направено по отношение на всички
етажни собственици, съгласно приетите решения на ОС на ЕС. Делът на всеки от
собствениците в дължимите за плащане СМР е определен въз основа на приетото от
ОС на ЕС разпределение на площите на самостоятелните обекти и на припадащите им
се идеални части от общите части на сградата. Към момента на възлагане на
строителството, стойността на дяловете в разноските е определена ориентировъчно,
въз основа на офертата на строителя, а към датата на завършване на
строителството - на база съставените протоколи, Обр.
19 за установяване на действително извършените и подлежащи на заплащане
количества и видове СМР за довършване на сградата.
Следва да се отбележи, че довършителните работи,
извършени от „И." ЕООД са извършени надлежно в съответствие с действащите
технически изисквания, съгласно одобрените инвестиционни проекти и условията на
договорите за строителство, за което свидетелства издаденото Разрешение за
ползване на сградата с № СТ-05-936 от 31.07.2018год. и от което може да се
направи безспорния извод, че предприетата работа по довършването на сградата е
уместна, добре управлява и е в интерес на всички собственици на обекти в нея, в
това число и на ответниците.
Ето защо, ответниците дължат
заплащане на строителя на стойността на всички извършени СМР в собствения им
обект и в прилежащите му идеални части от общите части на сградата. Това е
стойността, с която те са се обогатили за сметка на ищцовото
дружество и която следва да му възстановят.
Стойността на всички подробно описани по-горе СМР,
изпълнени от ищцовото дружество, за довършване само
на общите части на сградата, в която се намира и собствения на ответниците В.А.К. и Ц.Д.С. апартамент е 611 557,95 лева
без ДДС. Съобразно решението на ОС, прилежащите към неговия обект идеални части
от общите части на сградата е 4,082%, което съотнесено
към стойността на всички извършени СМР, съответства на сумата в размер на
24963,80 без или 29 956,56 лева с включен ДДС.
Претенциите към
ответниците
са именно за сума в размер на 29 956,56
лева с ДДС и представлява 4,082%% от стойността на всички СМР за довършване на
общите части на сградата, колкото са припадащите им се идеални части от общите
части на сградата. За тази сума строителят - ищец - „И." ЕООД е издал на ответниците данъчна фактура № 870 от 27.11.2017год. с вкл.
ДДС.Ответниците са съсобствениците при равни части – чл.30,ал.2 от ЗС с оглед на
което и исковите претенции са заявени за по 1/2 ид.част
от претендираната сума.
Въпреки отправената покана до ответниците
да им бъде заплатена дължимата суми по посочената фактура, до този момент
плащане по нея не е постъпило, дори и частично. Ето защо, налице е правен
интерес за предявяване иск за заплащане на стойността на СМР за довършването на
сградата, съответстващ на припадащия им се дял от общите части на сградата -
Етап 2 „Жилищна част", равняваща се на сумата от 29 956,56 лева. ИЛИ ПО
14 978,28 ЛЕВА.
При условията на евентуалност, ако съдът намери за
неприложими разпоредбите на чл.60-62 от ЗЗД и отхвърли исковете на това
основание, то молят исковете да бъдат уважени на основание чл.59 от ЗЗД.
Ответниците в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозират отговор на исковата молба.
Считат, че ищецът не е изпълнил задължението си
съгласно чл. 71, ал.1 във вр. с чл.72 ГПК да плати
дължимата държавна такса при предявяване на исковете, в съответствие с чл.73,
ал.З ГПК и тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, както и че
ищецът не е отговорил в цялост и в срок на указанията на съда, дадени
разпореждане № 4714 на съда от 24.07.2019г.
Считат, че исковите претенции срещу тях са недопустими,
поради липса на правен интерес от защита и процесуална легитимация на
ищеца.Излагат подробно съждения, относно
недопустимостта на исковете, които настоящият съдебен състав не споделя.
Съдът намира, че не е сезиран с претенция на ищеца,
която пряко да произтича от решения на общото събрание на „Етажна собственост
ЖК II етап" от 22.10.2013 и 26.11.2013г. за извършване на полезни разноски
за довършване на незавършената част от сградата, с оглед на което не приема възражениета на ответниците за изтекла давност на исковите претенции на
ищеца, обосновани с решения на общото събрание на „Етажна собственост ЖК II
етап" от 22.10.2013 и 26.11.2013г. за извършване на полезни разноски за
довършване на незавършената част от сградата.
Настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран с
иск , основан на чл.30,ал.3 от ЗС , предвид на което не взема предвид възраженията на ответниците
, относно недопустимостта на такъв иск.
Считат предявеният иск за неоснователен и недоказан.
Оспорват изцяло претенцията по основание и размер.
Оспорват активната материална легитимация на ищеца.
Искът по чл.62 ГПК е претенция за възстановяване на
направените от ищеца необходими и полезни разноски за водене на чужда работа. В
обстоятелствената част ищецът не твърди, не сочи доказателства и не представя
доказателства за извършени от него необходими и полезни разноски за водене на
чужда работа.
Не е формулиран и петитум, с
който да е заявено, че се иска обезщетение за водене на чужда работа без
пълномощие, респ. на направени от ищеца разноски за водене на чужда работа. Не
са посочени никакви фактически основания, въз основа на които се претендират
посочените парични суми. В уточнителната молба от
07.08.2019г., се твърди че се претендират суми за действително извършени СМР в
общите части на сградата, а е заявен петитум, че се
търси стойността на СМР за довършване на цялата сграда. Не е посочено как е
водена работата: изцяло в чужд интерес; или и в интерес на гестора;
или въпреки противопоставянето на другата страна. Не е отговорено
на разпореждане на съда № 4714/24.07.2019 - дали работата е извършена, въпреки
нашето противопоставяне. Не е посочен и период, в който ищецът твърди, че
извършил работата - липсва индивидуализация на сумите по видовете СМР (за общи
части и за самостоятелен обект). Не е посочена индивидуализация на конкретната
сграда и самостоятелен обект. Посочен е само идентификатор.
Т.е налице е противоречие между петитум
и обстоятелствена част.
Оспорват пасивната си материална легитимация на ответници.
Оспорват твърденията на ищеца, че заедно с другия
ответник имат собственост върху 4.082 % от идеалните части в общите части на
цялата сграда, а именно: „Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване
с трафопост" находяща се в УПИ - * -
обществено-обслужващи дейности и обитаване, кв.121,7 м.р - /ул.*/ гр.Варна (с
идентификатор *).Респективно не може да им бъде търсена отговорност, съответна
на половината от този размер - каквито са твърденията на ищеца.
Ищецът не сочи доказателства в подкрепа на твърденията
си, че имат собственост в идеалните части от общите части на сградата,
съответна на 4.082%.
Оспорват пасивната си материална легитимация и предвид
новите твърдения на ищеца, наведени в уточнителна
молба от 07.08.2019г, а именно че са собственици на по 1/2 ид.част на самостоятелен обект с идентификатор *.
Ищецът не сочи и не представя доказателства, че заедно с другия ответник са
собственици с равен дял на самостоятелен обект с идентификатор *.
Във връзка с тези нови твърдения, в уточнителната молба от 07.08.2019г. ищецът поискал и
изменение в петитума. С новия петитум
се иска - двамата с другия ответник да бъдат осъдени да платят разделно в полза
на ищеца по 14 978,28 лв., представляващи по 1/2 от стойността на действително
извършените СМР за довършване на сградата, съответстваща на 1/2 от 4.082 %
идеални части от общите части на сградата, прилежащи към собственият им обект с
идентификатор *, ведно със законната лихва.
От данни в публичните регистри е видно, че този
самостоятелен обект не е тяхна собственост, нито някога е бил тяхна
собственост, представлява гараж № 37 с прилежащи към него 0.2170% ид.части от общите части на цялата сграда (т.е не
съответстват на сочените от ищеца 4.082% ид. части от
общите части на сградата).
Този самостоятелен обект е въведен в експлоатация през
м.12.2008г. Съответно ищецът не е извършвал довършителни работи, свързани със
завършване на такъв самостоятелен обект. Още по-малко в общ размер на 29 956,
56 лв.
От данни в публичните регистри е видно, че е невярно и
твърдението на ищеца, наведено в исковата молба от 27.06.2019г.
(вх.№22204/19.07.2019г. на Окръжен съд Варна) и по отношение на идеалните
части, прилежащи към първоначално посочения от ищеца самостоятелен обект -
апартамент 23 с идентификатор *. Ищецът не е посочил доказателства, относно
първоначално наведените от него твърдения, че с другия ответник са собственици
(с равен дял) на самостоятелен обект с идентификатор *.
Единствената налична информация, свързана с идеалните
части, прилежащи към този самостоятелен обект е информацията от публичните
регистри: кадастрална карта и кадастрален регистър, в които е посочено че
същите са: 1.7498% ид.части от общите части на цялата
сграда (т.е не съответстват на посочените от ищеца 4.082% ид.
части о-" общите части на сградата).
В конкретния случай, етажна собственост по смисъла на
Закона за собствеността е възникнала в края на 2007г. (със завършването до
степен „груб строеж" и на двата етапа от строителството на сградата). През
м. юни 2009г. е изготвено официално площообразуване
на сградата от инж.К. Г. и инж.Н. И., в качеството им на лицензирани оценители.
Въз основа на същото е въведена информация за разпределението на идеалните
части от общите части на сградата към всеки самостоятелен обект от сградата.
Данните са въведени в публичния кадастрален регистър много преди провеждане на
първото заседание на „Етажна собственост ЖК II" от 22.10.2013г. и са били
достъпни, включително и за нейния управител В. Х. Я. В този смисъл няма разумна
причина, поради която да се твърди, че някой друг бил изготвял площообразуване на сградата (още по-малко, архитекта на
сградата).
Оспорва като невярно и недоказано твърдението, че е
изготвил разпределение на площите за цялата сграда (площообразуване).
А и към исковата молба, не е представен документ с такова съдържание.
Освен това разпределение на общите части в сграда се
извършва съгласно императивните разпоредби на чл.40, ал.1 от Закона за
собствеността (ЗС) към датата на възникване на етажната собственост, а не към
по-късна дата.
Предявените претенции на основание чл.62 ГПК във вр.чл.61 от ЗЗД са неоснователни и недоказани, поради
отсъствие на задължителни елементи от фактическия състав на воденето на чужда
работа без пълномощие.
Според твърденията на ищцовото
дружество И. ЕООД, всички строителни и монтажни работи в общите части на
незавършената част от сградата, както и в самостоятелни обекти, са извършени
изцяло във връзка с вече коментираните решения на общото събрание на „Етажна
собственост ЖК II етап" и във връзка с постигнати договорености на
дружество с част от собственици на самостоятелни обекти в незавършената част от
сградата, т.е тази дейност е извършена изцяло в търговски интерес на ищцовото дружество. В този смисъл липсва елемент от
фактическия състав на гестията - а именно работата да
е извършена само в чужд, но не и в собствен интерес.
Ищецът е предприел работата, въпреки тяхното противопоставяне; работата не е
предприета уместно; извършена е против действителната им воля и против
интересите им и е лошо управлявана. Оспорват и твърдението, че същата е приета.
Сочат, че работата е предприета, въпреки изричното им
противопоставяне и против волята им.
Излагат, че на
30.07.2015г. с нотариална покана рег.№4713, т.1, акт.№106/30.07.2015г.
от регистъра на нотариус П. М. - рег.№* на НК районен на действие PC-Варна,
връчена на С. М. Ж. като управител на „И." ЕООД, са уведомили
представляващия ищцовото дружество, че не желаят да
сключват договори за възлагане на строителство с И. ЕООД, и са поискали
преустановяване на извършваните без тяхно съгласие строителни дейности в
притежавания от тях обект и съответни общи части на сградата, и освобождаването
на същите.
Във връзка с това са били налице условия за изоставяне
на работата. Условие за изоставянето на работата е налице, когато носителят на
интереса изрично помоли гестора да прекрати всякаква
дейност, какъвто е настоящия случаи, защото за доминуса
е важно да бъде защитен неговият интерес.
Работата е предприета против волята им и изричното им
противопоставяне; против тяхните интереси, не е
предприета уместно и е лошо управлявана.
Това е така, защото ищцовото
дружество е предприело и извършвало работата (довършителни строителни и
монтажни работи на строежа) при съществени нарушенията на правилата за
изпълнение и приемане на строителните и монтажни работи, в изискванията на
действащата нормативна уредба .
На 07.01.2016г. изрично са отказали да подпишат акт обр.10 и акт обр.11 за
установяване състоянието на строежа и за приемането на нов участник в
строителството, чрез които да приемат И. ЕООД като участник в строителния
процес (нов строител).
Във връзка с това оспорват твърденията на ищеца, че на
07.01.2016г. са подписали такива актове и от този момент (07.01.2016г.) ищцовото дружество е придобило качество на участник в
строителния процес (в качество строител).
Ищецът И. ЕООД твърди, че е започнал да изпълнява
възложените му задължения за довършване на сградата по договорите за
строителство, сключени със собствениците, от 07.01.2016 г. когато били съставени
Акт Обр.10 и Акт Обр.11
за установяване състоянието на строежа при приемането му от новия строител И.
ЕООД.
За тази цел, с нотариални покани от 07.08.2014 г. и от
14.12.2015 г., ответникът В. К. е бил
поканен в качеството му на проектант (архитект) на сградата и собственик
на обект в нея, за съставянето и подписването на Приложение №10 към чл. 7, ал.3
т.10 (Образец 10) и Приложение №11 към чл. 7, ал.3 т.11 (Образец 11) от Наредба
№3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
тъй като съставянето на тези актове се изисква поради смяна на строителя.
Поради неявяване на посочените в поканите дати на трима от собствениците , в
т.ч. на него самия, Акт обр.10 и Акт обр. 11 били
съставени при прилагане на процедурата по чл.170, ал.2 от ЗУТ и чл.5, ал2-5 от
Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, съгласно която липсата на подпис на поканена, но неявила се
страна се замества от органа издал разрешението за строеж или от упълномощено
от него лице. В отговор на твърдяното от ищеца, прилага като доказателство
копие от Констативен протокол изготвен на осн. чл.593
от ГПК от 07.01.2016 г. рег.№*/2016 г., том 1, №*, от регистъра на нотариус
Борис Василев, рег.№* на НК, район на действие PC- Варна. От съдържанието на
протокола безспорно е видно, че на 07.01.2016 г. е присъствал на процедурата по
съставяне на Акт Обр.10 и Акт Обр.11,
като е отказал подписване на актовете (както и други участници в процедурата) и
е предоставил мотивирано становище, получено лично от присъстващи на събранието
представители в управителния съвет на „Етажна собственост ЖК II етап".
Процедурата по чл.170, ал.2 от ЗУТ е принципно
приложима към поканени, но неявили се участници, но е неотносима
към присъствалите.
Процедурата по чл.170, ал.2 от ЗУТ е неприложима по
отношение на непоканен участници (каквато е хипотезата по отношение на другия
ответник по делото – Цв.С.).
От актовете безспорно е видно, че на 07.01.2016 г. са
отказали съставяне и подписване на Акт Обр.10 и Акт Обр.11 (както и други участници в процедурата, включително
проектантите на сградата), за което е предоставено мотивирано становище,
получено лично от присъствали представители на общото събрание на Етажна
собственост ЖК II етап.
Считат, че съставените на 07.01.2016 г. Акт обр.10 и Акт обр.11 не са
действителни, тъй като не отговарят на законовото изискване, съгл. което актът
е действителен само ако е подписан от всички възложители (или от техните пълномощници) и всички изброени участници в строителството,
или е оформен по реда на чл. 5, ал. 4, от Наредба №3/31.07.2003 г. и чл.170,
ал.2 от ЗУТ (в случаите когато процедурата е приложима).
Това от своя страна налага безспорния извод, че
замяната на строителя, настъпила в резултат на процедурата по съставяне на Акт Обр. 10 и Акт Обр. 11 от
07.01.2016г., не е законосъобразна, а работата (необходимите СМР за довършване
на строежа) не е предприета уместно.
Заявяват, че представените от ищеца, Акт Обр. 10 и Акт Обр.11 от
07.01.2016 г. за строеж Втори етап /Етап 2/ - жилищна част на „Сграда за
обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост" находяща се в УПИ - * - обществено-обслужващи дейности и
обитаване, кв.121, 7 м.р, ул.*, гр.Варна не носят техните подписи, поради което
изявленията направени в този акт не ги обвързват.
Работата е извършена против техните интереси, което с
особена сила се отнася до всички строителни и монтажни работи, чието приемане и
документиране се извършва чрез Констативен акт за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта - Приложение №12, чл.7,ал.З т.12 (Образец 12) от Наредба №3/31.07.2003
г.
Констативен Акт Образец 12 е акт за установяване на
всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта. Съставя се от строителя,
проектантите по съответната част и технически правоспособните физически лица по
съответните части към лицето, упражняващо строителен надзор. Актът следва да
съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни работи (скрити работи),
които подлежат на закриване или чието количество и качество по-късно не може да
бъде установено при закриването им с последващите
технологични операции, процеси, работи и др., и се съставя за тези видове
скрити работи, необходими за правилната оценка на строежа по спазване на
изискванията за безопасност и за експлоатационната му пригодност съобразно
действащата нормативна уредба.
В настоящия случай, видовете строителни и монтажни
работи, подлежащи на закриване не са приемани от проектантите по съответните
проектни части на одобрения инвестиционен проект, което е задължително съгласно
строителното законодателство. На проектантите не е възлагано извършване на
контрол и приемана на работите подлежащи на закриване, не са канени за участие
в приемането и документирането на работите и съставяне и подписване на
съответните Актове образец 12 за скрити строителни работи, извършени от ищцовото дружество И. ЕООД. Тъй като са извършени последващи видове СМР е невъзможно да се установи
количество и качество на скритите работи, съответно да се изпълни целта на
съставянето на Акт обр. 12, поставена от законодателя
по отношение оценяване изискванията за безопасност и за експлоатационната
пригодност на строежа, съобразно действащата нормативна уредба. Налице е
съществено нарушение на строителния процес и неспазване изискванията на
нормативните актове.
Липсата на Актове образец 12, за приемане работите,
изпълнени от И. ЕООД, съставени и подписани в съответствие с изискванията на
действащата нормативна уредба, се явява самостоятелно основание за отказ от
съставянето и подписването на констативен акт по чл.176, ал.1 ЗУТ - Акт обр.15, предвид предназначението му, именно: установяване
годността за приемане на строежа.
Оспорват твърдението на ищеца, че предприетите от него
строителни дейности са приети и одобрени.
В проведената на 02.11.2017г. процедура за съставяне и
подписване на Акт образец 15, за установяване годността за приемане на строеж:
Втори етап /Етап 2/ - жилищна част на „Сграда за обществено-обслужващи дейности
и обитаване с трафопост" находяща се в УПИ - * -
обществено-обслужващи дейности и обитаване, кв.*, * м.р, ул.*, гр.Варна,
двамата с другия ответник по делото, са изразили категоричното си становище, че
не приемат изпълнението на строежа и направените в акта констатации, поради
което са отказали неговото подписване. Представили са и писмен мотивиран отказ.
Същото становище изразяват и проектантите по всички проектни части, както
и други собственици на самостоятелни обекти в сградата в проведената на
02.11.2017 г. процедура за съставяне и подписване на Акт образец 15.
Процедурата за съставяне и подписване на Приложение
N15 (Акт обр.15) - Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа, и заверка на екзекутивната документация, за
строеж: Втори етап /Етап 2/ - жилищна част на „Сграда за обществено-обслужващи
дейности и обитаване с трафопост" находяща се в
УПИ - * - обществено-обслужващи дейности и обитаване, кв.*, * м.р, ул.*,
гр.Варна, е инициирана от консултанта „И.
к." ООД.
Във връзка с това изпращат Нотариална покана №*, том *,
рег.*/03.11.2017г. от регистъра на Нотариус П. П.
рег.№ * от НК район на действие PC - Варна, с която уведомяват лично и
управителят на И. К. ООД – В. И. П., че: НЕ ПРИЕМАТ изпълнението на строежа и
НАПРАВЕНИТЕ КОНСТАТАЦИИ в предложеното за подписване Приложение N15 (Акт обр.15) - Констативен акт за установяване годността за
приемане на строеж: Втори етап /Етап 2/ - жилищна част на „Сграда за
обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост" находяща се в УПИ - * - обществено-обслужващи дейности и
обитаване, кв.*, * м.р, ул.*, гр.Варна, и отказват заверка на представената
екзекутивна документация.
Предвид гореизложените обстоятелства, оспорват
твърдението на ищеца, че чрез съставения на 02.11.2017 г. Акт образец 15 е
установено, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти,
изискванията към строежите по чл.169 ал.1 и 3 от ЗУТ и условията на договорите
за строителство, и че строителната документация, която е неразделна част от
акта, в достатъчна степен характеризира изпълнението на строителството.
Твърдението е невярно, защото съставеният в резултат
на проведената на 02.11.2017г. процедура по съставяне на Акт обр.15 е недействителен поради факта, че актът не е
съставен и подписан от всички участници в строителния процес, с което не е
изпълнено изискването на Приложение №15 (към чл.7,ал.3,т.15), Забележки т.2 от
Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, съгласно което „констативен акт обр.15
е действителен само при подписване от всички възложители (или от техните пълномощници) и всички изброени участници в строителството.
В допълнение, налице са предписания (заповеди) на
проектантите по съответните проектни части, за точното спазване на изработените
от тях инвестиционни проектни задължителни за останалите участници в
строителството (чл.162, ал.З от ЗУТ), които преднамерено не са изпълнени от И. ЕООД, въпреки задълженията му произтичащи по закон.
Заявяват, че представеният от ищеца с исковата молба -
Акт Обр. 15 от 02.11.2017 за установяване на
годността за приемане на строеж Втори етап /Етап 2/ - жилищна част на „Сграда
за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост" находяща се в УПИ - *, кв.*, * м.р, /ул.*/, гр.Варна не
носи подписа на ответника К., нито подписа на другия ответник, поради което
изявленията направени в този акт не ги
обвързват.
Оспорват верността на съдържанието на приложеното по
делото копие на Акт обр.15 от 02.11.2017 г. Втори
етап /Етап 2/ - жилищна част на „Сграда за обществено обслужващи дейности и
обитаване с трафопост" находяща се в УПИ - *
обществено-обслужващи дейности и обитаване, кв.*, * м.р, ул.*, гр.Варна,
относно списъкът с възложители и относно констатациите, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, и че за строежа е налице
необходимата строителна документация, доказваща законосъобразността по
изпълнението на строежа.
Оспорват, че ищецът е представил с исковата молба
копие на Акт 15 от 02.11.2017г. за установяване годността на приемане на строеж
: Втори етап /Етап 2/-жилищна част на „Сграда за обществено-обслужващи дейности
и обитаване с трафопост" находящ(а се в УПИ - *
- обществено-обслужващи дейности и обитаване, кв.* м.р, ул.*, гр.Варна в
неговата цялост. Липсват всички приложения към този акт - включително
посочените, като неразделна част от него Актове обр.12,
договори на собственици с И. ЕООД, за които се твърди че са сключени.
Изразили са и категоричното си становище и пред
Държавна приемателна комисия - като са представили мотивирано становище,
че Втори етап /Етап 2/-жилищна част на
„Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост" находяща се в УПИ - * - обществено-обслужващи дейности и
обитаване, кв.*,* м.р - /ул.* 1-3/ гр.Варна е изпълнен в отклонение на
одобрените инвестиционни проекти, при съществени отклонения по см. на чл. 154,
ал.2 от ЗУТ- в нарушение на строителните правила и нормативи, в несъответствие
с изискванията към строежите по чл.169 от ЗУТ, ал.1, по отношение безопасност в
случай на пожар, хигиена и здраве, достъпност и безопасност при експлоатация.
Във връзка с това становище предлагат на председателя на Държавна приемателна
комисия -/Заповед-19-582/04.05.2018г. на Началник на ДНСК за назначаване на
ДПК/ да бъде отказано приемането на Втори етап /Етап 2/ - жилищна част на
„Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост" находяща се в УПИ - * - обществено-обслужващи дейности и
обитаване, кв.*, * м.р, ул.*, гр.Варна и неговото въвеждане в експлоатация.
Заявяват, че не
са приемали с приемо-предавателен протокол строителни
и монтажни работи, извършени от И. ЕООД в общите части на сградата или в
самостоятелния ни обект.
В тази връзка заявяват, че не са приемали с приемо-предавателен протокол строителни и монтажни работи -
извършени от И. ЕООД, включително с Акт * , в общите части на сградата или в
самостоятелния им обект.
Във връзка с това оспорват изцяло представеното с
исковата молба - копие от втори екземпляр на фактура **********/27.11.2017г. -
издадената от ищеца И. ЕООД *** (в качество доставчик).
Заявяват,
че ответникът К. не е
получавал и подписвал
екземпляр от фактура
**********/27.11.2017г. - издадената от ищеца. Изписаните имена на получател по
фактурата не са изписани собственоръчно. Липсва подпис на получател. В този
смисъл, считат, че липсва съвпадение на волята на страните за доставка и
заплащане на посочената във фактурата услуга, тъй като липсва валидно
волеизявление на получателя на услугата.
Заявяват, че и другия ответник не е получавал и не
подписвал същата. Заявяват, че нямат правоотношения с ищеца - И. ЕООД и не са
получавали услуги, извършени от това търговско дружество, включително
„извършено СМР на обект *" на стойност 29956.56 (с вкл.ДДС), както е
посочено от ищеца в издадената от него фактура.
Заявяват, че за съществуването на такава фактура
узнават при връчването на исковата молба. Същата е издадена без правно
основание. Ищецът не посочва на какво конкретно основание е издадена. В
обстоятелствената част на исковата молба са наведени противоречиви твърдения
във връзка с издаването на този документ. Oт една
страна се твърди, че фактурата е издадена за извършените СМР в общите части на
сградата и в самостоятелния им обект. От друга страна се твърди, че претендираната сума представлява стойността на действително
извършените СМР само в общите части на сградата, изчислена въз основа на
невярно дялово участие - 4.082%. Ищецът нито сочи, нито представя с исковата
молба доказателства, че имат собственост върху такъв процент идеални части от
сградата. Отделно от това ищецът твърди, че издава фактурата за извършване на
чужда работа без пълномощие, но във фактурата не сочи такова основание.
Фактурата не е съставена според изискванията на Закона за ДДС -тъй като когато
се издават фактури за извършена услуга, свързана с недвижим имот, както се
твърди от ищеца, задължително следва да се индивидуализира недвижимият имот във
връзка, с който е извършена услугата. Основание като „ обект ул.*", не
индивидуализира недвижим имот. Напротив, посоченото във фактурата основание не
само не индивидуализира недвижимия имот, но дори не доказва в кой град се
намира посочения във фактурата „обект".
Оспорват истинността (оспорвам автентичността и
верността на съдържанието ) на фактура **********/27.11.2017г., която е издадена от ищеца И. ЕООД, *********, със
седалище и адрес *** - и е приложена като копие към исковата молба.
В случай, че ищецът желае да се ползва от този
документ, молят да бъде открито производство по чл.193 ГПК, тъй като тази
фактура не носи подписа на ответника К..
Оспорват твърдението, че работата е приета от трети
лица, тъй като имало влезли в сила решения на етажната собственост, които ги
обвързват.
Във връзка с това твърдение заявяват, че представени
от ищеца три протокола - акт образец 19 от 27.11.2017г. (Акт образец 19 -
Протокол 1 от 27.11.2017г.; Акт обр.19 -Протокол 2 от
27.11.2017г.; Акт образец 19 - Протокол 1 от 27.11.2017г.) са подписани от лица
без представителна власт, и изявленията им не обвързват ответниците.
Оспорват автентичността и верността на приложените по
делото Протокол Обр.19 №1, Протокол Обр.19 №2 и Протокол Обр. 19 №3,
всички с дата 27.11.2017г., по отношение всички описани строителни и монтажни
работи, по вид, количество и стойност;по отношение на датирането (поради
естеството на строително-монтажните работи не е възможно същите да бъдат приети
в рамките на един ден - 27.11.2017г.);по отношение индивидуализацията,
недвижимия имот във връзка с който се извършва строителна услуга - липсва
такава индивидуализация, в този смисъл не се установява къде точно са
извършени, протоколираните с тези актове СМР;по отношение информацията индивидуализирища и характеризираща строежа: наименование,
конкретно местоположение и възложители - описаният в протоколите строеж не
кореспондира със строежа, за който са приложени копия от строителна
документация към молбата на ищеца, поради което липсва идентичност между
строежа в с представените от ищеца актовете и протоколите, съставени по време
на строителството и представените Протокол Обр.19 №1,
Протокол Обр.19 №2 и Протокол Обр.
19 №3, всички от 27.11.2019г. В протоколите не е посочен и конкретен строеж -
вписано е само : строеж * - Общи части. Липсват строителни книжа за такъв
строеж.
Освен това и трите протокола включват общо извършени
строителни и монтажни работи, като липсва индивидуализация на работи в общи
части и работа в самостоятелни обекти.
Ищецът твърди, че работата по офертата, одобрена на
22.10.2013г. от общото събрание на етажната собственост била изпълнена през
периода 07.11.2016г. -27.11.2017г., и е била приета с три акта Обр.19 от 27.11.2017г. за установяване обема и стойността
на действително извършените и подлежащи на заплащане СМР, на основание на които
е определена общата стойност на всички СМР, касаещи общите части на сградата.
Ищецът твърди, че с Решение от 11.02.2014г. Общото
събрание на „Етажна собственост ЖК II етап" е определило трима собственици
от етажната собственост да оперират с общата сметка на етажната собственост за
разплащане на строителството. Твърди, че всички извършени от ищцовото дружество СМР се приемат с Акт образец 19,
подписани от лицето упражняващо строителен надзор, както и подписан от
най-малко две от три лица, избрани от общото събрание на етажна собственост.
Решенията от 22.10.2013г. и 26.11.2013г., 14.01.2014г.
и 11.02.2014г. и всички други решения, свързани с извършване на полезни
разноски за довършване на сградата, вкл. за завършване общите части на
сградата, за избор на изпълнител и одобрение на неговата оферта, за
разпределение на дялово участие на всеки етажен собственик в тези суми, както и
избор на строителен надзор са взети без нужния кворум от 75 % и от
некомпетентен орган - „Етажна собственост ЖК II етап" - т.е от етажни
собственици от незавършената част от сградата. А решенията, и то само в частта
за общите части от сградата е следвало да бъдат взети от етажните собственици
на цялата сграда. Съгласно ЗУЕС тези решения е следвало да бъдат взети или от
общо събрание на етажните собственици на цялата сграда или от съвместно общо
събрание на етажни собственици от всеки отделен вход /ако са регистрирани
отделни етажна собствености по входове/. В случая
това не е сторено. По отношение решенията, свързани със задължение за сключване
на индивидуални договори за самостоятелните обекти - решенията на общото
събрание на „Етажна собственост ЖК II етап" противоречат на закона. В този
смисъл за тях изобщо не е възниквало задължение за сключване на индивидуален
договор с И. ЕООД за възлагане .
Отделно от това регистрацията (в уведомителен режим)
на „Етажна собственост ЖК II етап " през м.12.2013г е неправилна, тъй като
същата не включва собственици на един самостоятелен вход (а етажни собственици
в незавършен строителен етап - а именно: Втори етап /Етап 2/ - жилищна част на
„*" находяща се в УПИ -* - обществено-обслужващи
дейности и обитаване, кв.*,* м.р - ул.*, гр.Варна ). В тази част от сградата
(Етап 2- Жилищна част), (която към м.10.2013г. не е била въведена в
експлоатация) има множество самостоятелни обекти с нежилищно предназначение,
които имат самостоятелно обособени входове; както и жилищни обекти, които имат
отделен самостоятелно обособен вход. Самостоятелно обособени входове има и в
другата част от сградата - Етап 1 Обществено-обслужващи дейности, две подземни
нива и трафопост (която е въведена в експлоатация с две разрешения за ползване
през 2008г.)
В този смисъл всички решения, свързани със завършване
на общите части на тази сграда е трябвало да бъдат взимани чрез решения на
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. Видно от публичните
данни в кадастралния регистър в сградата (идентификатор * по КК и КР) има 130
/сто и тридесет/ самостоятелни обекта.
Ролята на решението на общото събрание за
необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки
собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част
от задължението, но това решение на общото събрание има значение на правно
основание на базата, на което следва да бъде определен размерът на възникналото
към етажната собственост парично задължение.
Тъй като липсват
решения на собствениците на самостоятелни обекти в цялата сграда за
извършване на полезни разноски за довършване на незавършената част от нея,
включително относно лицата, които да приемат строителните работи, извършени от И.
ЕООД, липсва и твърдяното от ищеца приемане на работата с три акта образец 19 -
респ. лицата подписали представения протокол нямат представителна власт да
извършват каквито и да било действия по приемане на работата, вкл. в общите
части на сградата, както и да одобряват суми във връзка нейното приемане, с
които да бъдат задължавани останалите собственици.
Ищецът не сочи и не представя доказателства, свързани
дори с решения на „Етажна собственост ЖК II етап" за избор на лица, които
ще приемат работите в общите части.
Тъй като липсва валидно решение на съвместно общо
събрание на цялата сграда, липсва и твърдяното от ищеца одобрение по чл.62 от ЗЗД.
В случай, че иска да бъде обезщетен за извършване на
чужда работа без пълномощие, ищецът е бил длъжен да се отчете пред
заинтересования.
В тази връзка, след като ищецът предявява суми на
основание чл.61,ал.1 от ЗЗД, същият е бил длъжен да им предостави лично
подробен отчет за извършените от него необходими и полезни разходи. Под отчет
следва да се разбира изчерпателно посочване на всички действия, които ищецът е
направил, като част от воденето на чужда работа. Представянето на документи, с
които всеки разход получава имуществен израз и подлежи на обезщетяване. Такива
не се сочат и не се представят вкл. с исковата молба.
Възразяват срещу начина, по който е формирана исковата
претенция по реда на чл.61, ал.1 ЗЗД и нейната дължимост.
Ищецът претендирана да му
бъде платена стойността на приети CMP с включен ДДС, а не да бъде обезщетен,
като му бъдат възстановени необходимите и полезни разноски
Оспорват основанията и размерът на претенцията.
Релевантни за определяне размера на претенцията по
чл.61, ал.1 ЗЗД са извършените от ищеца разходи, и то само стойността на
материалите и труда, но не и търговска печалба и ДДС. ДДС е разход към фиска.
В случая, ищецът не твърди, не сочи и не представя доказателства
за стойността на материали и труд, нито доказателства за извършени необходими и
полезни разходи за водене на чужда работа без пълномощие, поради което
претенцията му е неоснователна и претендираната на
това основание сума недължима. Тъй като не се сочат и не се представят
доказателства за извършени разноски във връзка с водене на чужда работа,
неправилно претенцията на ищеца по чл.61, ал.1 от ЗЗД, е изчислена въз основа
на твърдение, че сумата на приетите работи само в общите части на сградата била
в размер на 611 557, 97 лева (без ДДС, приложен е недоказан процентен дял от
идеалните части в общите части на сградата - 4.082% , след което е начислен и
ДДС. Така изчислената сума е разделена поравно между всеки от нас. В резултат претендираната сума, изчислена за всеки от нас е 14 978, 28
лв.
Ищецът не сочи и не представя доказателства, че
притежават 4.082% от общите части на сградата, поради което оспорват
твърденията му като недоказани. Не притежават 4.082% от общите части на
сградата.
Площообразуването на обект: Сграда за обществено-обслужващи дейности и
обитаване с трафопост, УПИ *, кв.*, *.м.р., ул.*, гр.Варна, с идентификатор *,
е изготвено през м.06.2009г. от лицензирани оценители, като данните от същото
са налични в Кадастралния регистър на недвижимите имоти и не съвпадат с твърдяните от ищеца. Съгласно решение №234/03.07.2014г.
постановено по ч.гр. 7607/2013г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о идеалните части на
отделните съсобственици в етажната собственост се определя съобразно
разпоредбата на чл.40 от ЗС, която е императивна и не допуска уговаряне на нещо
различно от установеното в нея.
По
допустимостта и основателността на иска по чл.59 ЗЗД.
Считат предявения на това основание иск за недопустим,
предвид твърденията на ищеца за наличие на правоотношения с „*" с
административен адрес: гр.Варна, ул.*, както и за наличие на облигационна
връзка с отделни етажни собственици във връзка със собствените им самостоятелни
обекти и общите части на сградата.
Едно от съществените условия за възникване на вземане
на основание неоснователно обогатяване (чл.59 ЗЗД) е обеднелият да не разполага
с възможност за друг иск, с който може да се защити. Това придава субсидиарен характер на претенцията и означава, че за да
бъде предявена, обеднелият ищец не би трябвало да разполага с възможност да
предяви против обогатилия се ответник искове на друго правно основание, чрез
които да преодолее неоснователно имуществено разместване. В този смисъл са и
разясненията, дадени в т.1 и т.10 от ППВС №1/1979г. и имащи задължителен
характер. В т.9 на същото е указано, че когато законът е поставил на
разположение на правоимащия точно определен иск, е
недопустимо приложението на общия състав по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде извършена преценка дали този, който твърди,
че е обеднял разполага с друг ред за защита, следва да се вземе предвид какво е
заявеното материално право юридическия факт, от който то е породено. В исковия
процес съдържанието и пределите на търсената защита се определят от ищеца,
който чрез основанието и петитума на исковата молба
индивидуализира спорното материално право.
Предвид наведените от ищеца фактически твърдения,
страни в посоченото правоотношение, свързано с извършване на строителни дейности
в общите части на сградата са: И. ЕООД - в качество изпълнител и възложител:
сочената от ищеца - „*", с управител В. Я., с административен адрес
гр.Варна, *.
След като страни в твърдяното материално
правоотношение са ищеца и сочената от него етажната собственост на сграда, то
възникналият спор, свързан с неизпълнение на парични задължения по възникналото
правоотношение във връзка с извършване на строителни работи в общите части на
сградата, следва да се реши между същите страни.
В тази връзка след като И. ЕООД твърди, че етажната
собственост, с която има правоотношения, не е изпълнила точно задълженията си
за плащане на извършени, приети и одобрени от последната работи /по три броя
протоколи акт обр.19/, то дружеството ищец разполага
с право да защити това свое нарушено материално право чрез иск към другата
страна в това правоотношение - Етажната собственост, с която ищецът твърди че
има такива.
След като ищецът твърди, че собственици на самостоятелни
обекти са му възложили и работата по общите части на сградата, разполага с още
една възможност за защита на накърненото му материално право във връзка с
изпълнените от него работи в общите части на сградата, а именно да потърси
неговата защита чрез иск срещу възложителите, сключили с него индивидуални
договори вкл. „ за общите части на сградата ".
Оспорват
основателността на иска по чл. 59 ЗЗД изцяло.
В обстоятелствената част ищецът не твърди, не сочи
доказателства и не представя доказателства за извършени от него разноски.
Не е формулиран точен петитум.
Отново има разминаване между обстоятелствена част и петитум.
Не е посочен и период, в който ищецът твърди, че извършил работата - липсва
индивидуализация на сумите по видовете СМР (за общи части и за самостоятелен
обект). Не е посочена индивидуализация на конкретната сграда и самостоятелния
обект.
Оспорват твърдението, че това е сума с която ищецът е
обеднял, както и оспорват твърдението, че притежават при равни квоти общо
4.082% от идеалните части в сградата.
Оспорват пасивната си материална легитимация, предвид
нови твърдения на ищеца уточнителна молба от
07.08.2019г., че заедно с ответника са собственици (с равен дял по 1/2) на самостоятелен обект с идентификатор *. От
данни в публичните регистри е видно, че този самостоятелен обект не е тяхна
собственост, нито някога е бил тяхна
собственост, представлява гараж № 37 с
прилежащи към него 0.2170% ид.части от общите
части на цялата сграда, (т.е не съответстват 4.082% ид.части
от общите части на сградата).
Освен това този самостоятелен обект е въведен в
експлоатация през м.12.2008г Съответно ищецът не е извършвал довършителни
работи, свързани със завършване на такъв самостоятелен обект.
От данните в публичните регистри е видно, че е невярно
и твърдението на ищеца и по отношение на посочените от него идеалните части,
към първоначално посочения самостоятелен обект апартамент 23 с идентификатор *.
Ищецът не сочи и не представя доказателства за ид.части към този самостоятелен обект в твърдените от него
размери.
Единствената налична информация, свързана с идеалните
части, прилежащи към този самостоятелен обект - с идентификатор *. е
информацията от публичните кадастрална карта и регистър, в които е посочено че
същите са 1.7498% ид.части от общите части на цялата
сграда (т.е не съответстват на посочените от ищеца 4.082% ид.
части от общите части на сградата)
Оспорват начина
на формиране размера на исковата претенция.
Оспорват предявения в условията на евентуалност иск с
пр. осн. чл. 59 ЗЗД, като неоснователен поради
липсата на елемента „обедняване", тъй като ищецът не сочи и не представя
доказателства за извършени разходи (т.е за ефективно намаление на неговото
имущество) в негова полза.
Не е налице и обогатяване на ответника, не е доказан
вида, количеството и стойността на дейностите, които се твърди че са извършени
от И. ЕООД. Липсват доказателства, че дейностите са приети от собственици на
самостоятелни обекти към момента на извършването им по съответния законов ред,
както и че са реално извършени в претендирания вид и
обем. Липсват доказателства за дейности в общите части и в самостоятелни обекти
на сградата по вид и количество, както и стойност.
Липсва и обогатяване тъй като не се увеличава патримониума на отделен етажен собственик, а патримониума на съсобствениците в обща неделима
собственост, каквито са общите части на сградата. (Имайки предвид, заявеното от
ищеца че исковите му претенции се отнасят само до общите части на сградата). Не
е доказано едновременно разместване на блага.
В съдебно заседание исковете се поддържа. В хода по
същество на делото проц.представител на ищеца, адв. Т. моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание ответниците,
чрез проц.представител – адв.
П.Х., поддържат отговора на исковата молба.В хода по същество на делото молят
съда за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Проц.
представител на ответниците представя писмени
бележки.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове. регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото нот.акт №*,
том *,рег.№*,дело №*/2007год. на нотариус Е. *** действие ВОС се установява, че
на 16.10.2007год. „Е. К.“ЕООД продава на В.А.К. и Ц.Д.С. безсрочно право на
строеж за изграждане на следния недвижим имот, находящ
се в частта от Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с
трафопост-предвидена да се построи на втори етап;“Жилищна част“ в УПИ №* в кв.*по плана
на седми микрорайон на *, а именно: апартамент №*,находящ
се на етаж *-терасовиден, в бъдещата
сградата ,състоящ се от предверие ,дневна с
кухня ,две спални ,дрешник ,две бани с тоалетни
със застроена площ 146.09кв.м.,ведно с изба №*,ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в УПИ УПИ №* в кв.*по
плана на седми микрорайон на *.
Приета по делото е схема са самостоятелен обект в
сграда с идентификатор * – жилище
апартамент с площ от 146.09кв.м. ,ведно с изба №22 и 1.7498% ид.части от общите части на сградата.Видно от справката към
кадастралната схема за собственици на обекта са вписани В.А. К. и Ц.Д.С..
Представено е Разрешение за строеж №23/07.03.2006г.,
издадено от Община Варна за извършване на строеж - Сграда за
обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост, находяща
се в УПИ № *, кв.*, * м.р., ул. *, гр. Варна. Първи етап Част - * – идеен
проект. Възложител и строител Е. К. ЕООД; консултант строителен надзор К. 99
ООД.
Съгласно Акт за приемане на конструкцията от
31.10.2007г., носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе по време
на последващо изпълнение на СМР, както и при
експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно
проекта и действащата нормативна уредба. Актът е подписан от проектант
консултанта; техническия ръководител и СН по част конструктивна.
С Приемо-предавателен протокол
от 11.03.2016г., на член на УС на ЕС на строеж Сграда за обществено-обслужващи
дейности и обитаване с трафопост, Втори етап Жилищна част находяща
се в УПИ № *, кв.*, * м.р., ул. *, гр. Варна са предадени Акт Образец №10 от
07.01.2016г. и Акт Образец №11 07.01.2016г..
С Акт за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството, поради смяна на участници в строителния процес /строителя/
от 07.01.2016г., е установено състоянието на втори етап от строежа. Актът е
подписан от всички участници с изключение на проектантите. В акта са отразени
изпълнените СМР по одобрен проект, като е констатирано, че изпълнени СМР в
отклонение от одобрен проект няма. Посочени са видът и количеството доставени
материали.
С Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството от 07.01.2016г., е установено състоянието на
втори етап от строежа във връзка с продължаване на СМР. Отразени са изпълнените
СМР по одобрен проект. Констатирано е, че изпълнени СМР в отклонение от одобрен
проект няма; извършени работи, които подлежат на събаряне или ремонт няма.
Актът е подписан от всички участници с изключение на проектантите.
Прието е с Констативен акт образец №15 от 02.11.2017г. за
установяване годността за приемане на строежа, извършен от ищеца, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите
по чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ, условията на договорите за строителство, както и че
наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
С Решение за ползване № СТ-05-936/31.07.2018г., издадено
от ДНСК е разрешено ползването на строеж: Сграда за обществено-обслужващи
дейности и обитаване с трафопост II етап Жилищна част, съдържаща 23
апартамента; 5 ателиета; 4 магазина; 3 козметични студиа;
1 офис; 1 кафе; 1 амбулатория за специализирана мед. помощ; 1 медико-техническа
лаборатория; портиерно помещение; склад и аусгус, с местонахождение УПИ № *, * м.р., ул. *, гр.
Варна. Отразено е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
инвестиционни проекти; Разрешение за строеж № 23/07.03.2006г.; Протокол обр.2/11.04.2006г. за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа, с констатации от извършени
проверки при достигане на контролираните проектни нива.
От ищеца е издадена Фактура №**********/27.11.2017г. с
получател ответника К. за сумата
29 956.56 лева с ДДС и основание: извършени СМР на обект *.
Установява се от Протокол от ОС на ЕС, проведено на
22.10.2013г., че са взети решения за извършване на довършителни работи по
сградата, с оглед въвеждането в експлоатация и издаване на разрешение за
ползване; одобрена е оферта на строителната фирма, като ищецът е избран да
извърши довършителните работи.
Приобщени по делото са таблица за разпределение на
площите на собственици в обект „Сграда за обществено предназначение и обитаване
в УПИ *, кв.*, * МР, град Варна,* и количествена-стойностна сметка за
довършителни работи на обект Сграда за обществено предназначение и обитаване в
УПИ *, кв.*, * МР, град Варна,*.
Установява се от Протокол № 2/26.11.2013г. от ОС на
собствениците на обекти в сграда за Обществено предназначение и обитаване с
адрес: гр. Варна, ул. *, че с решение е одобрено площообразуването
на сградата. Взето е решение да се сключват индивидуални договори със строителя
и етажните собственици. Съобразно площообразуването,
ответникът К. и С. притежават 4.082 ид.ч. от
общите части.,
Видно от Протокол
№6 от 24.04.2014г. е взето решение, с което е приет окончателен вариант на
договора, който всеки собственик на обект ще сключи с ищеца за завършване на
ЕС.
Представени са Протоколи Обр.19
№1; 2 и 3 от 27.11.2017г. за установяване завършването и заплащането на видове
строителни и монтажни работи с възложител собствениците на ЕС и изпълнител
ищеца. Протоколите са подписани от УС на ЕС; строителен надзор И. консулт ООД;
технически ръководител и строителя.
В Констативен протокол от 23.04.2015г., подписан от
проектантите по част архитектура; конструкции и част ОВК е отразено, че на
строежа се извършват СМР от ищеца. Съставителите на протокола са издали Заповед
от 23.04.2015г.,с която нареждат незабавното им спиране на строеж II етап
Жилищна част.
Представена по делото е нот.покана
от собствениците на ЕС до ответника К. за сключване на индивидуален договор с
ищеца.
От Заповед № 2/16.02.2015г.; Заповед № 3/16.02.2015г. се
установява, че технически ръководител на строежа е Т. Щ. Т.
В подкрепа възраженията на ответниците
към делото са приети следните писмени доказателства:Нотариална покана рег.№4713,
т.1, акт.№106/30.07.2015г. от регистъра на нотариус П. М., рег.№* на НК, район
на действие PC Варна ведно с разписка за връчване; Заповед от 23 април 2015 г.
на проектантите по части „Архитектура", „Конструкции" и „ОВК" и
Констативен протокол от 23.04.2015 г.; Нотариална покана рег.№*, т.*, акт.№*/30.04.2015г.
от регистъра на нотариус Р. К., peг. №* на НК до И.
ЕООД, И. К. ООД, В. Хр.Я., ведно с 2 бр. разписки за връчване;
Становище-Мотивиран отказ за съставяне и подписване на Акт образец 10 и Акт
образец 11 от 03.09.2014 г.; Уведомление рег.№АГУП14002342ВН/04.09.2014 г. до
Гл.Архитект на общ. Варна от 04.09.2014 г.; Становище-Мотивиран отказ за
съставяне и подписване на Акт образец 10 и Акт образец 11 от 07.01.2016 г.;
Констативен протокол на осн. чл.593 от ГПК от
07.01.2016 г. рег.№*/2016 г., том *, №*, от регистъра на нотариус Б. В., рег.№*
на НК, район на действие PC Варна; Уведомление
рег.№АГУП14002342ВН_001ВН/08.01.2016 г. до Гл.Архитект на общ. Варна от
08.01.2016 г.; Нотариална покана №*, т.*, рег.№*/03.11.2017г. от регистъра на
нотариус П. П., рег.№* на НК, район на действие PC Варна, до И. К. ООД, ведно с
мотивиран отказ от проектантите по части: архитектура, конструктивна, ОВК, ВиК и Ел., за съставяне и подписване на Акт образец 15 от
02.11.2017 г. и Мотивиран отказ от Л.Ж., В.Ч., Ц.С., В.К. за съставяне и
подписване на Акт образец 15 от 02.11.2017 г.; Уведомление от проектантите по
части: архитектура, конструктивна, ОВК, ВиК и Ел.,
рег.№АУ101196ВН/03.11.2017г., до Гл.Архитект на общ. Варна, от 03.11.2017 г.;
Уведомление от Л.Ж.,
В.Ч., Ц.С., В.К., peг
.№АУ101196ВН_001ВН/03.11.2017г., до Гл.Архитект на общ. Варна, от 03.11.2017г.;
Таблица за разпределение на обектите на строеж: „Сграда за
обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост" в УПИ *, кв. *, *-ми
м.р-н, ул.„*, гр.Варна, изготвена през м.06.2009г. от лицензирани оценители
инж.К.Г. и инж.Н. И.,***, писмо с изх. № 20-70280-16.10.2019 г.; Таблица с
разпределение на обектите на строеж: „Сграда за обществено-обслужващи дейности
и обитаване с трафопост" в УПИ *, кв. *, *-ми м.р-н, ул.„*, гр.Варна, с
добавен опис на собствениците на самостоятелни обекти към 22.10.2013 г.;
Уведомление от проектантите по части: архитектура, конструктивна, ОВК, ВиК и Ел, от 19.12.2017 г., до ДНСК-централно управление, копие
до Началника на РО НСК Варна, ведно с известие за доставяне ИД PS 9010 009MQG
S, на Български пощи ЕАД; Уведомление от Л.Ж., В.Ч., Ц.С., В.К., от 19.12.2017
г. до ДНСК-централно управление, копие до Началника на РО НСК Варна, ведно с
известие за доставяне ИД PS 9010 009MQE Q на Български пощи ЕАД; Становище до
председателя на ДПК от 1б.0б.2018г., копие до Началника на ДНСК, ведно с придружително писмо и известие за доставяне от 16.06.2018г.
,Препис от Протокол на с.з. по адм.дело
№2594/2019год. на Адм.съд-Варна.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите А. И.Ж.-Д. и Т. Щ. Т.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да приеме следните правни
изводи:
Един от извъндоговорните
източници на облигационни отношения е воденето на чужда работа без пълномощие -
negotiorum gestio.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД ако работата
е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният
е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети
управителя на работа за личните задължения, които той е поел, и да му върне
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на разходването им. В
ал.2 на чл.61 ЗЗД е регламентирано, че ако работата е предприета и в собствен
интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а
съгласно ал.3 – ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на
заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване.
От текста на законовите норми следва, че всяка от посочените разпоредби
регламентира различен размер на отговорността на доминуса.Така
в случаите, в които работата е извършена въпреки волята на заинтересованото
лице, доминусът е длъжен да върне на гестора само онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването на гестора.
Не е спорно между страните, че ответниците
са се противопоставили на извършваната
от ищеца работа. Този факт се признава и
от самия ищец. Предвид на това отношенията между страните следва да се уреждат
по правилата на чл.61,ал.3 от ЗЗД, а не както е записано в доклада на делото по
ал.2 от ЗЗД.
С оглед наведените твърдения и събраните в хода на
производството по делото доказателства не може да се приеме , че в настоящия
случай са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.61 от ЗЗД.Това е
така защото ищецът е извършил всички строителни и монтажни работи в общите части на незавършената част от
сградата във връзка с решения на общото
събрание на Етажната собственост и във
връзка с постигнати договорености на дружеството с част от собственици на
самостоятелни обекти в незавършената част от сградата.Отделните собственици са
придобили право на собственост върху отделни обекти в сградата преди пускането
й в експлоатация, включително и ответниците, които са
станали собственици на обекта през 2007год., когато сградата е била изградена в
груб строеж, т.е. акт 14. Ищецът не притежава обекти в етажната
собственост,като същият е избран и по-силата на постигнати договорености
изпълнява работата. От това следва извода ,че строителните дейности за
завършване общите части на сградата са предприети от ищцовото
дружество на договорно основание,което изключва предприемането на работа в чужд
интерес. Довършването от страна на отделните собственици на обекти в сградата и
съсобственици в общите части дава възможност на същите да имат претенции към ответниците. В конкретния случай те са избрали строител
/ищецът/, като са му възложили извършването на дейностите. По същество към
момента на избора на ищеца, сградата е била изградена и е съществувала в
правния мир като сграда, макар и недовършена, като отделните обекти са били
реално получени и разпределени между отделните собственици преди този момент.
По-голямата част от собствениците на сградата са възложили на ищеца работа по
довършване на сградата. Съдът намира, че ищецът не би могъл да се определи като
поел чужда работа. Ищецът не се е намесвал и не е работил по обекти на ответниците в сградата. Само е работил и довършил по общите
части на сградата, за което е взето решение от останалите собственици. Общите
части са притежание в съответните идеални части на всички съсобственици. Всеки
от тях би следвало да участва със съответните средства при изграждането им, тъй
като те влизат в стойността на сградата и определят и стойността на отделните
обекти. Не би могло обаче да се приеме, че може да се изпълни само част от
работата върху общите части, съответна на възложилите на ищеца. Общите части и
етапа на завършването им определят възможността за експлоатация на цялата
сграда. Поради което съдът приема, че ищецът е извършил работата, която му е
била възложена по довършването на обекта, а не е водил чужда работа, която е
била на собственика - ответниците за техния
обект.
С оглед гореизложеното главния иск следва да се
отхвърли , поради неоснователност.
Предвид неоснователността на главния иск, съдът дължи
произнасяне при заявения при условията на евентуалност, иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД.
С изпълнение на приетата работа, довършването на
общите части и пускане на сградата в експлоатация се е увеличила стойността на
обектите в сградата, като е увеличена и стойността на притежаваните от ответниците общи части. Липсва конкретно правно основание, на което
извършилият работата да може да се позове в конкретния случай, поради което
спорът се подвежда под нормата на чл.59 ЗЗД.
По делото от събраните доказателства се
установи по безспорен начин, че ищецът въз основа на предложена изготвена
количествено стойностна сметка на довършителните работи на цялата сграда, е
извършил дейност по набиране на средства от собствениците на отделни обекти, и
е довършил общите части в сградата. Ответниците не са
се включили и въпреки поканите от страна на ищеца и ЕС не са предоставили
средства на ищеца за извършване на дейностите – СМР по довършване на общите
части на сградата. Доколкото ответниците притежават
съответни идеални части от общите части на сградата и дворното място, то като
са получили довършените идеални части , без да са вложили средства, включително
и пускането на сградата в експлоатация,
без същите да са вложили средства за
това, ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца. На основание
чл.59 ЗЗД същите следва да му върнат онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването на ищеца, вложил свои средства /Решение № 1522 от 27.08.2013г.
по търг. д. 1999/2012 на СГС/.
В конкретния случай обаче, ищецът който носи доказателствената
тежест, не доказа размера на обедняването си, с който да са се обогатили
ответниците. За установяване на това обстоятелство
ищецът се ползва от двустранно подписания протокол-образец 19, установяващ
извършването на възложени с договор за
изработка строително - монтажни работи. Според задължителната съдебна практика
двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който
са посочени количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове
СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен
протокол за конкретно извършените работи.Протоколът е от категорията на
частните свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените в съдържанието им факти
и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства
по делото.Когато протоколът е подписан от възложителя, тежестта за доказване,
че част от удостоверените в съдържанието му работи не са изпълнени, е върху възложителя.
В случая ответниците оспорват количеството и
стойността на СМР. С оглед така предприетото от ответниците
оспорване, липсват доказателства, че посочените като извършени от И. ЕООД
строителни и монтажни дейности, въобще са извършени на процесния
строеж, като видове, като количества, а още по-малко, че се отнасят до общите
части на сградата. При липсата на такива доказателства съдът не може да цени
приетите по делото съставени на 27.11.2017год. три броя протоколи акт обр.19.
Съдът не цени и гласните доказателства, ангажирани от страна на ищеца , тъй
като е недопустимо изпълнението на видове, количество и качество на СМР,възлизащи
на стойност над 5000 лв. да се доказва и
със свидетелски показания, поради забраната на чл. 164 ал. 1 т.З от ГПК. В
случая ищцовото дружество и свидетелите са участвали
в съставянето на тези три частни писмени документа - наименовани
акт обр. 19, поради което свидетелските показания се
явяват недопустимо доказателствено средство -
съгл.чл. 164 ал. 1 т.5.
Ищецът , въпреки указанията на съда, не
доказа чрез експертиза с колко точно се
увеличило имуществото на ответниците и че това
увеличение е именно в резултат на обедняването от работата, която е изпълнил в процесната сграда за
своя сметка . Тъй като по делото не се доказа, че изпълнени от ищцовото дружество СМР са довели до увеличаване на
имуществото на ответниците, и това увеличение е за
сметка на намаляване на имуществото на ищеца, тази претенцията се явява
неоснователна, поради недоказаност.
С оглед гореизложеното заявената в
условията на евентуалност претенция също следва да се отхвърли.
При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
сторените разноски в размер от 1 500лв., представляващи платено адв.възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност
на адв.възнаграждение се явява неоснователно. Същото
е съобразено напълно с размера на исковите претенции и разпоредбата на чл.7,
ал.2,т.4 от Наредбата №1/2004год. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „И.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, магазин *, чрез
АД "Т. И Т." с ЕИК: *, представлявано от адв.
Е.Т. *** със съдебен адрес:***, офис 3 срещу
В.А.К., с ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН *********, двамата с адрес: ***, за
осъждане на ответниците да заплатят на „И."
ЕООД, всеки от тях по 14978,28
лева, представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените
СМР за довършването на общите части в сграда с идентификатор №*, изградена като
етап 2 „жилищна част“ в поземлен имот с идентификатор №*. по КК и КР на
гр.Варна, находяща се в град Варна, ул.*,
съответстваща на 1/2 от 4,082% ид. части от общите
части на сградата, прилежащи към съсобствения им
обект с идентификатор *, ведно със законната лихва върху дължимата сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.61,ал.1 във вр. с ал.3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „И.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, магазин
*, чрез АД "Т. И Т." с ЕИК: *, представлявано от адв.
Е.Т. *** със съдебен адрес:***, офис 3 срещу
В.А.К., с ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН *********, двамата с адрес: ***, за
осъждане на ответниците да заплатят на „И."
ЕООД, всеки от тях по 14978,28 лева, представляваща по 1/2
част от стойността на действително извършените СМР за довършването на общите
части сграда с идентификатор №*, изградена като етап 2 „жилищна част“ в
поземлен имот с идентификатор №*. по КК и КР на гр.Варна, находяща
се в град Варна, ул.*, съответстваща на 1/2 от 4,082%ид. части от общите части
на сградата, прилежащи към съсобствения им обект с
идентификатор *,като получена от ответниците без
основание, в резултат на разместването на блага, с равностойността на които те
са се обогатили за сметка на ищцовото дружество,
ведно със законната лихва върху дължимите от двамата суми, от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане,на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„И.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, магазин *, чрез АД "Т. И Т." с ЕИК: *, представлявано
от адв. Е.Т. *** със съдебен адрес:***, офис 3 да заплати на В.А.К., с ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН *********,
двамата с адрес: ***, сумата от 1 500лв.,
представляваща сторени по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./