РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103543 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *., в което се излагат твърдения, че на*с
отвеника са сключили граждански брак, който е прекратен с развод с решение *. Изтъква се,
че по време на брака съпрузите са сключили с * следните договори за кредит, сумите по
които са използвани за купуване и ремонт на недвижим имот в*: Договор за банков кредит
от 21.12.2007г., изменен с Анекс №1 от 24.03.2015г. за сумата от 50500 лв., Договор за
банков ипотечен кредит от 28.08.2012г. за сумата от 45000 лв. и Договор за банков ипотечен
кредит от 05.07.2016г. за сумата от 31000 лв. Твърди се, че на 05.07.2016г. ищецът е
сключил Договор за потребителски паричен кредит *за сумата от 37000 лв., обезпечен с
поръчителство от ответника, която е използвана за покриване на нужди на семейството и за
издръжка и обучение на родените от брака деца. Изтъква се, че за периода от 01.10.2017г.
след като е настъпила фактическата раздяла между страните до 01.10.2020г. ищецът
еднолично е погасил дължими вноски по кредитите в общ размер на 50255,82 лв., от които
13751,21 лв. по Договор за банков кредит от 21.12.2007г., изменен с Анекс №1 от
24.03.2015г., 11423,47 лв. по Договор за банков ипотечен кредит от 28.08.2012г., 8390,04 лв.
по Договор за банков ипотечен кредит от 05.07.2016г. и 16691,08 лв. по Договор за
потребителски паричен кредит * от 05.07.2016г., половината от които са дължими от
ответника с оглед солидарната му отговорност по чл. 32, ал. 2 от СК. С оглед
гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца 6875,61 лв. по Договор за банков кредит от 21.12.2007г.,
изменен с Анекс №1 от 24.03.2015г., 5711,74 лв. по Договор за банков ипотечен кредит от
1
28.08.2012г., 4185,02 лв. по Договор за банков ипотечен кредит от 05.07.2016г. и 8345,54 лв.
по Договор за потребителски паричен кредит * от 05.07.2016г., ведно със законната лихва от
предявяването на исковете до окончателното изплащане на задълженията както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква, че ищецът го е принудил чрез употреба на физическо
насилие да сключи договорите за кредит като изтъква, средствата по тях не са използвани за
задоволяване на нужди на семейството. С оглед гореизложеното, се отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен на основание чл. 49 от СК с
решение *. ******страните сключили с * Договор за банков кредит * от 21.12.2007г. като
предоставената сума от 50500 лв. използвали за погасяване на предходни кредитни
задължения. Поради предоговаряне размера на лихвения процент по договора, той е изменен
с Анекс №1 от 24.03.2015г. ******* те отново сключили със същата банка Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице *от 28.08.2012г. като предоставената сума от 45000 лв.
използвали за заплащане на цената по сключения * договор за продажба на жилище *.*.
През 2014г. съпрузите започнали да изпитват затруднения да обслужват задълженията си с
оглед размера на доходите си от трудови възнаграждения.*****. Поради необходимост от
допълнителен източник на доходи, *започнал да отглежда *********. **************.
Постепенно ищецът решил да разшири стопанството си като увеличи броя на животните и
придобие имот за отглеждането им. Липсата на средства за реализиране на тази цел
наложило сключване на нов договор за кредит, за което * започнал да убеждава *.
********** на 05.07.2016г. страните сключили като солидарни длъжници Договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице ******** за сумата от 31000 лв. На
същата дата между * като кредитор и ищеца като кредитополучател е сключен и Договор за
потребителски паричен кредит * от 05.07.2016г. за сумата от 37000 лв. За обезпечаване
изпълнението на задължението на съпруга си, на същата дата ответникът сключил договор
за поръчителство с кредитора. Средствата от кредитите били предоставени от *на ***** за
купуване на*. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
недоказани твърденията на ищеца, че средствата по договорите за кредит от 2016г. са
използвани и за извършване на основен ремонт на семейното жилище. В показанията си
свидетелят *не посочва точното местонахождение на имота като изтъква, че е придобит през
2016г. и непосредствено след това е ремонтиран, а показанията на свидетеля * противоречат
на тези дадени от свидетелите*. При преценка съгласно чл. 172 от ГПК, съдът намира
последните за логични и последователни тъй като през 2016г. ищецът е имал спешна нужда
от значителни средства, които да инвестира в осъществяваната чрез ******* дейност. Това
2
обяснява и упоритите и съпроводени с агресия действия за мотивиране на ответника да
съдейства за получаване на кредитни средства от 68000 лв., на фона на значителните по
размер задължения към 2016г. по предходни договори за кредит, погасявани с финансовата
помощ на *.. Следва да се посочи, че семейното жилище е ремонтирано през 2012г. като
липсват доказателства за възникване на причини през 2016г. в него отново да се извършват
ремонтни дейности на значителна стойност. От месец септември ищецът започнал по-често
да пребивава в * като през есента на 2017г. окончателно напуснал семейното жилище. Той
продължил да погасява задълженията по договорите за кредит, за което получавал средства
и от*.. ****************. От заключението на допуснатата съдебно - счетоводна експертиза
се установява, че средствата по всички кредити са предоставени по разплащателна сметка на
ищеца като за периода от 01.10.2017г. до 10.12.2021г. той е погасил задължения за главница,
лихви, такси и застраховки в размер на 19095,05 лв. по договора за ипотечен кредит от
21.12.2007г., от 15749,65 лв. по договора за ипотечен кредит от 28.08.2012г., в размер на
11563,02 лв. по договора за ипотечен кредит от 05.07.2016г. и в размер на 23493,97 лв. по
договора за потребителски кредит от 05.07.2016г. Вещото лице е установило, че след
извършените плащания към 01.12.2021г. са останали непогасени задължения от 34549,01 лв.
по договора за ипотечен кредит от 2007г., от 30587,79 лв. по договора за ипотечен кредит от
2012г., от 23801,60 лв. по договора за ипотечен кредит от 2016г. и от 25498,93 лв. по
договора за потребителски кредит от 2016г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за
оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които
произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Солидарната отговорност на съпрузите води до приложимост във вътрешните им отношения
на презумпцията на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, че те следва да понесат заплащането на общия дълг
поравно. Поради това регресното право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на един от съпрузите срещу
другия възниква тогава, когато е изпълнил такава част от солидарното задължение, която
надхвърля припадащата му се част. Последната се определя при съпоставка между размера
на извършеното плащане и този на дълга към момента на погасяването, а не с размера на
дълга към момента на възникване на задължението или към този на разглеждане на делото.
В същия смисъл е и съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решения
№827 от 15.12.2010г. по гражданско дело №1328/2010г., №211 от 23.07.2012г. по
гражданско дело №177/2011г. и №196 от 21.08.2015г. по гражданско дело №6068/2014г. -
всички на IV г. о. на ВКС.
За периода от 21.12.2007г. до фактическата раздяла на страните през месец октомври 2017г.,
те системно са сключвали като солидарни длъжници или са обезпечавали с поръчителство
3
договори за кредит. Предвид наличието на духовна, фактическа и икономическа връзка
между съпрузите, до 01.10.2017г. приложение намира презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК за
съвместен принос и изплатеното по кредитите само от единия съпруг се счита за погасено с
общи средства на съпрузите, а след този момент - за погасено с лични средства на платеца.
Средствата по кредита от 21.12.2007г. са използвани за рефинансиране на предходен
ипотечен кредит на страните като ответникът не е доказал, че средствата по него не са
използвани за задоволяване на семейни нужди. Поради това в случая важи презумпцията по
чл. 32, ал. 2 от СК като страните по делото отговарят за него солидарно. Презумпцията
намира приложение и за кредита от 28.08.2012г., средствата по който са използвани за
придобиване на семейното жилище. След фактическата раздяла между съпрузите, по
кредита от 21.12.2007г. е останало задължение от 53644,06 лв. с припадаща част за всеки от
солидарните длъжници - по 26822,03 лв., а по кредита от 28.08.2012г. е останало задължение
от 46337,44 лв. с припадаща част за всеки от солидарните длъжници - по 23168,72 лв. По
делото са представени доказателства, че за периода от 01.10.2017г. до 01.12.2021г. ищецът е
погасил 19095,05 лв. от своята част от задължението по първия договор и 15749,65 лв. от
своята част от задължението по втория договор, което води до извод за липса на
предпоставки за възникване на регресни права спрямо ответника и за неоснователност на
претенциите по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за заплащане съответно на сумите от 6875,61 лв. и от
5711,74 лв.
Средствата по ипотечния и по потребителския кредит от 05.07.2016г. не са използвани за
задоволяване на нужди на семейството тъй като сумата от 68000 лв. е инвестирана от ищеца
в осъществяваната чрез *търговска дейност, *. Към този момент в семейното жилище не са
извършвани ремонтни дейности, а децата на страните са били пълнолетни и не са имали
необходимост от средства за издръжка или обучение. Това води до извод, че по отношение
на горепосочените сделки във вътрешните си отношения страните не дължат поравно
платеното на кредитора и то следва да бъде поето само от ищеца. С оглед на това,
претенциите по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4185,02 лв. по договора за
ипотечен кредит от 05.07.2016г. и за заплащане на сумата от 8345,54 лв. по договора за
потребителски кредит от 05.07.2016г. също са неоснователни и следва да бъдат отвхърлени.
В допълнение следва да се посочи, че дори и средствата да бяха използвани за нужди на
семейството, исковите претенции отново щяха да са неоснователни тъй като изплатените от
ищеца суми по кредитите след фактическата раздяла не надхвърлят припадащата му се част
от солидарните задължения от 17682,31 лв. за ипотечния кредит и от 24496,45 лв. за
потребителския кредит.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, той следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 4210 лв., представляваща сбор от направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за превод на документи. Възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, включващо
и разходи за явяване за всяко съдебно заседание, е неоснователно. Възнаграждението
4
действително надвишава размера по чл. 7, ал. 2 , т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размерни на адвокатските възнаграждения, но то съответства на фактическата
и на правната сложност на делото, обусловена от предявените обективно съединени искове.
Претенцията на ответника за присъждане на разноски за свидетел от 20 лв. е неоснователна
тъй като сумата по депозита не е изразходвана и подлежи на възстановяване.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от * с ЕГН: ********** *, срещу * с ЕГН:
********** *, искове по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, относно заплащане на сумата от 6875,61 лв. -
главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода
от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по Договор за
банков кредит * от 21.12.2007г., изменен с Анекс №1 от 24.03.2015г., сключени с *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, на сумата от 5711,74 лв. - главница, представляваща половината от
платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за
погасяване на общо задължение с ответника по Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице * от 28.08.2012г., сключен с *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на сумата от 4185,02
лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за
периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по
Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице *от 05.07.2016г.,
сключен с *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и на сумата от 8345,54 лв. - главница,
представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от
01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по Договор за
потребителски паричен кредит * от 05.07.2016г., сключен с *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението
Осъжда *с ЕГН: ********** *, да заплати на * с ЕГН: ********** *, сумата от 4210 лв.
/четири хиляди двеста и десет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5