СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 9933 по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 72096/13.04.2020г. постановено по гр. д. № 42256 по описа на
Софийски районен съд ГО 26 състав, изменено в частта за разноските с
определение №163599/23.07.2020г. е осъдил „З.Д.Б.И.“ АД с ЕИК ********, да
заплати на М.Т.К. с ЕГН ********** сумата в размер на 200 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получени травми, претърпени от него при настъпило на 17.08.2017
г. ПТП, като е отхвърлил иска за сумата в размер на 9 800 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 200 лева до пълно претендираната в размер на 10
000 лева.
Осъдил е „З.Д.Б.И.“ АД с ЕИК
******** да заплати сумата от 16 лева разноски по делото. М.Т.К. е осъден да
заплати разноски в полза на „З.Д.Б.И.“ АД в размер на 735 лв.
Решението в отхвърлителната част е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М.Т.К.
с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат В.Н.. В жалбата са
релевирани оплаквания за неправилно определяне на базовото застрахователно
обезщетение като въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Изтъква че при определяне на размерът
на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства които обуславят тези вреди. Посочва, съдът е
оставил без уважение, направеното с исковата молба искане за допускане на
разпит на двама свидетели във връзка с болките и страданията, които ищецът е
претърпял.
Намира за неправилни изводите на съда, че стресът,
който е претърпял пострадалият не бил особено интензивен. Оспорва и изводът на
първоинстанционния съд относно обстоятелството, че ударът на автомобила не се
характеризира с опасност от сериозни последици. Излага че от събраните по
делото доказателства е видно, че в следствие на процесното ПТП пострадалият М.К.
е получи като травматични увреждания мозъчно сътресение, двустранни
посттравматични кръвонасядания на клепачите и конюктивите на двете очи, порезни
рани и екскориация по лицето и лявото коляно. Изтъква, че въззивникът е получил
телесни увреждания, търпял е болки и страдания за един продължителен период от
време. Счита че съдът не е отчел в достатъчна степен болките, страданията,
младата възраст на пострадалия и възстановителния период. Оспорен е и изводът
на съда за наличието на съпричиняване като въззивникът сочи че
първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД без да е
доказан по категоричен начин приносът на пострадалото лице за уврежданията.
Въззивникът
моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
искът се уважава в пълен размер. Претендирани са разноски.
Въззиваемият „З.Д.Б.И.“ АД с ЕИК ********
оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени на М.Т.К.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми,
претърпени от ищеца при настъпило ПТП на 17.08.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 17.08.2017 г. до
окончателното плащане на вземането.
Съдът
констатира следното:
От приложения
по делото констативен протокол за ПТП и от приетата по делото САТЕ се установява че, 17.08.2017 г., около 00:20 часа, л.а. „БМВ316И“ с
рег. № ********се движи в гр. Силистра в района на паркинг зад Община Силистра като поради движение с
несъобразена за пътните условия скорост реализира ПТП в дърво. Произшествието е
настъпило по вина на водача, който нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДВП. Процесното МПС
е било снабдено с предпазни колани. С приетият от вещото лице механизъм на ПТП
кореспондират и показанията на свидетелката М.П.Т.дадени в открито заседание на
07.10.2019 г.
От приетата по двелото СМЕ се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил commotio cerebri (мозъчно
сътресение), двустранни посттравматични кръвонасядания на клепачите и
конюктивите на двете очи, порезни рани и ожулвания по лицето и лявото коляно.
По своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установява се че
пострадалият е приет за лечение в хирургична клиника като лечението се е
състояло в постелен режим за два дни, прием на антибиотик Гентамицин и вливане
на водно-солеви разтвори и лечение на мозъчното сътресение. В заключението по
приетата експертиза се сочи че при липса на въздушни възглавници видът на
нараняванията по лицето посочват недвусмислено че при конкретния механизъм на
ПТП пострадалото лице е било без поставен предпазен колан, представляващо
нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДВП. Вещото лице посочва, че ако лицето е било
с поставен предпазен колан е щяло да бъде препятствано достигането на главата
на пострадалия до предното стъкло. Сочи също, че предпазният колан не позволява
движението на тялото напред и намалява тежестта на травмите. Прогнозното възстановяване при нормално
протичане на лечебния процес, според експертизата е 20-25 дни. за мозъчното
сътресение, мекотъканните травми с вид на рани се възстановяват за период от 10-14
дни, а охлузванията оздравяват за 7 дни.
По изложените
във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема следното:
Според нормата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който деликвентът е отговорен, може
да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите, спрямо застрахователя по
договор срещу гражданска отговорност, застрахован по който е делинквентът-
правната фигура на прекия иск. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
застраховател.
СГС също
приема, че са налице предпоставките на горецитираната правна норма. Налице е
деликт-настъпилото ПТП на 17.08.2017 г., налице е и договор за гражданска
отговорност със застраховател/ ответника/, осигуряваща ГО на деликвента.
Предмет на
спор в настоящото производство е размерът на определеното обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието и степента на
съпричиняването.
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него
правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси,
към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не
за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. №
1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.;).
При
уврежданията установени с експертизата, периода на болнично лечение и посочения
период за възстановяване, съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите
е 4 000 лв. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази
възрастта, на която ищецът е претърпял травмата касае се за млад човек при който възстановяването настъпва по-бързо,
сравнително краткия период на възстановяване, социално-икономическите условия в
страната към датата на произшествието - август 2017 г.
По отношение
на възражението че не е налице съпричиняване настоящият състав намира, че
същото е неоснователно. Установява се от приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-медицинската експретиза, че установеното при ищеца
нараняване на главата, сочи на необезопасяване на тялото му при удара с
обезопасителен колан в автомобила, при което се налага извод, че травмата на
главата и причиненото мозъчно сътресение са именно в следствие на този удар в
главата. Приетата САТЕ, също неоспорена от страните, сочи, че предназначението
на предпазния колан е именно да намали възможностите за получаване на тежки
телесни наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила. В случая
ищецът не попада в кръга на лицата по чл. 137а от ЗДВП които не са задължени да
поставят предпазен колан. Именно противоправното поведение на ищеца е
допринесло за настъпване на по-голямата част от вредите. Аналогично разрешение
на спорния въпрос - за приноса на пострадалия за причиняване на вредата, макар
и да няма принос за настъпване на ПТП-то, е дадено с т. 7 от ТР № 1820-15 г. по
т. д. № 18/2005 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прави разграничение между
допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също се приема да води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Както се изяснява
в посоченото ТР на ВКС, във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата, като се сочи, че дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В настоящия
случай в СМЕ е посочено, че при поставен обезопасителен колан е било възможно
настъпването само на повърхностни кожни увреждания. При така установеното настоящият
състав на СГС приема, че съпричиняването е в размер на 80%.
Предвид
приетия размер на обезщетението – 4 000 лв. и размера на съпричиняването – 80 %
дължимото обезщетение възлиза на 800 лв. С оглед на което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта с която искът е отхвърлен за разликата
над сумата от 200 лв. до размера от 800 лв. /или за сумата от 600 лв./, която
претенция подлежи на уважаване, ведно със законната лихва. Решението следва да
се потвърди в останалата част.
При този изход
на производството на процесуалният представител на въззивника следва да бъде
присъдено възнаграждение за безплатно процесуално представителство във
въззивното производство при условията на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 50,20
лв.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 72096/13.04.2020г. постановено по гр. д. №
42256 по описа на Софийски районен съд ГО 26 състав в частта, в която е
отхвърлен иска на М.Т.К. с ЕГН ********** срещу „З.Д.Б.И.“ АД с ЕИК ******** с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за разликата над сумата от 200
лв. до размера от 800 лв. /или за сумата от 600 лв./, ведно със законната лихва
от 17.08.2017 г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени на 17.08.2017 г. от виновно противоправно поведение на водач на
автомобил „БМВ316И“ с рег. № ********по застраховка "Гражданска
отговорност", както и в частта му, в която ищецът М.Т.К. е осъден да заплати на ответника „З.Д.Б.И.“
АД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 705 лв., и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „З.Д.Б.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати на М.Т.К.
с ЕГН ********** сумите, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД сумата от още 600 лв., (шестстотин лева), представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
увреждания, причинени на 17.08.2017 г. в гр. Силистра представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и
страдания от увреждания, причинени на 17.08.2017 г. от виновно противоправно
поведение на водач на автомобил „БМВ316И“ с рег. № ********по застраховка
"Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от 17.08.2017 г.
до изплащането й.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 72096/13.04.2020г.
постановено по гр. д. № 42256 по описа на Софийски районен съд ГО 26 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.И.“ АД да заплати на адв. В.Н. на осн.
чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 50,20 лв. за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати Софийски
градски съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 25 лв. държавна
такса върху уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.