Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 6 5 5
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ
н.с., в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7367/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-6207-000158/01.04.2019 г. на **** РУ Труд към ОД на МВР
Пловдив, с което на И.М.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят моли да
се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи, че е притежавал сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Въззиваемата страна РУ
Труд към ОД на МВР гр. Пловдив, не взема становище по жалбата, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 18.03.2019 г. около
22:10 ч. жалбоподателят П. управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. №
**** в с. Маноле на ул. 1-ва, като бил спрян от свидетеля Л.Д. – полицейски
служител при РУ Труд. Последният установил, че лекият автомобил е собственост
на различно лице от водача, а именно на С.Д.. Поискал да му бъде предоставен и
документ за валидно сключена застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, но водачът не можал, тъй като полицата не била в него, а в
лицето, от което бил закупил непосредствено автомобила, макар последните да се
разбрали да оформят документите в последващ момент.
Жалбоподателят
възразил, че притежава сключена застраховка. Тази връзка предварително се
убедил в съществуването на валидна застраховка като посетил застрахователен
брокер, който му отказал сключването на нова застраховка поради наличие на
съществуваща. Такава действително съществувала и била валидна от 00:00 ч. на
14.06.2018 г. до 23:59 ч. на 13.06.2019 г.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия Д бл. № 917624/18.03.2019 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като не може да
представи валидна застраховка „гражданска отговорност“. В акта нарушителят не
отразил, че има възражения.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля Л.Д. – очевидец и
актосъставител, от обясненията на жалбоподателя, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, полица за сключен
застраховка гражданска отговорност № BG/22/118001731086 от 13.06.2018 г.,
справка в база данни от интернет страницата на Гаранционен фонд справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично
е присъствал в момента на констатиране на нарушението. В обясненията си
жалбоподателя потвърждава, че към момента на проверката не е държал в себе си
застрахователната полица, но такава в действителност е имало. Показанията на
свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите
доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на
информация. По същия начин се оцениха и обясненията на жалбоподателя, които
макар и да имат защитна функция, могат да бъдат доказателствено средство,
преценени в съвкупност с останалите доказателства. В този именно контекст
обясненията му напълно се покриват с отразеното в АУАН и показанията на
свидетеля. От друга страна гласните доказателства се подкрепят от приетата
застрахователна полица.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на
административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита
на наказаното лице.
Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителката и последната е имала пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността ѝ – за
неспазване на правилата за движение, свързани със застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите.
Констатираха се
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени,
като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя. Цитираните
в НП и АУАН разпоредби, съпоставени със словесното описание на нарушението,
налага да се приеме, че в конкретния случа е налице съществено противоречие и
неяснота между твърдяното нарушение описано в обстоятелствената част на АУАН и
НП, и посочената като съответстваща му нарушена разпоредба, което препятства
възможността да се разбере какво точно е извършеното нарушение.
От фактическа страна в
АУАН и НП е възприета следната фактическа обстановка, че на посоченото място и
време нарушителят не може да представи валидна застраховка „гражданска
отговорност“.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ и са ангажирали
отговорността му за нарушаването ѝ. Посочената норми гласи, че лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба
от 400 лв.
От една страна не се доказа от събраните доказателства от обективна
страна жалбоподателят да е осъществил съставомерните признаци на вмененото
нарушение, а от друга съдът намира да неправилно приложен материалния закон.
Последното се дължи на обстоятелството, че установеното от фактическа страна не
отговаря на правната квалификация на нарушение.
Безспорно се установява, че И.П. като водач на МПС на 18.03.2019 г. около
22:10 часа в с. Маноле на ул. „1-ва“ при проверка не могъл да представи валидна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същевременно
посочената като нарушена норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ въвежда задължение за
лицата, които не са собственици на управляваното от тях МПС, да се уверят, че
то има сключена застраховка, която е валидна. Тоест разликата се заключава, че
в установения случая застраховката е сключена и валидна, но водачът не я е
носил, поради което не може да я представи, а във втория въобще не е имало
сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установеното нарушение всъщност следва да се квалифицира като неизпълнение на
задължението по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като именно последният
задължава водачът да носи в себе си документ за сключената застраховка.
Констатираното именно до такава степен въвежда неяснота за какво нарушение от
фактическа страна и въз основа на кой закон със същите съставомерни признаци е
ангажирана отговорността на нарушителя, че представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е ограничило съществено правата на жалбоподателя
да организира защитата си по адекватен начин и още от самото начално на
производството. Отделно от това материалния закон е приложен неправилно и
актосъставителят и наказващият орган не са подвели установените факти под
релевантната и нарушена разпоредба, а под съвсем друга, чийто фактически състав
съществено се различава от данните по делото. Нещо повече, възбуденото
административнонаказателно производство за нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ
не би могло да постигне търсените цели, тъй като се установява, че действително
към момента на проверката управляваното от водача МПС е било със сключена и
валидна застраховка гражданска отговорност.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради
което следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-6207-000158/01.04.2019 г. на **** РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на
И.М.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на
обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните
основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.