РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 2218/24.11.2022г.
гр. Пловдив, 24.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина
Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 2284 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.С.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Д., против Решение № 1178 от 06.06.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД
№7883 по описа на същия съд за 2021г., с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 4081676 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Д.С.Г. с ЕГН **********Д
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т.3 от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Касационният жалбоподател намира съдебният акт на ПРС за
неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни съображения относно допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на съдебното дирене.Излага подробни
съображения относно допуснати нарушения при издаването на оспорения електронен
фиш.
Претендира отмяната на
съдебния акт, респективно на електронния фиш, алтернативно връщане на делото за
разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив не
изразява становище по касационните оплаквания.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при
Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и
да се остави в сила първоинстанционното решение.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни
основания по смисъла на чл.348 от НПК и тези, за
които следи служебно на основание чл.218 ал. 2 от АПК във връзка
с чл.348 и чл.354 от НПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК във връзка
с чл.63 ал.1 изр.
второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за
установено следното: От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К
№ 4081676 за това, че на 23.10.2020г., в 11.51 часа в гр. Пловдив, бул.
Марица-юг 200 с посока на движение запад към изток с МПС „Фолксваген
Пасат", лек автомобил, регистрационен номер В7034НТ, е установено
нарушение за скорост, заснето с автоматизирано техническо средство АRH САМ SI, като моторното
превозно средство се е движило с установена скорост 74 км./ч., при разрешена
скорост - 50 км./ч. и е превишило разрешената скорост с 24км./ч.
Техническата система за заснемане, съгласно протокол за
използване на АТСС с рег. №1030р-33807/26.10.20г е била разположена в град
Пловдив, бул. Марица юг -200 от изток-запад, при ограничение на скоростта - 50
км/ч. с начало на работа -10.00 часа и край на работа 22.00 часа.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП и на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП на Д.С.Г. е издаден
електронен фиш, с който е наложена глоба в размер на 100 лв., съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е приел,
че правилно е определен субектът на административнонаказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя като собственик на
регистрираното МПС, установено от приложената справка от информационната
система на ОДМВР-Пловдив. Посочено е, че същият не се е възползвал от
процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал
автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен
срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.Правилно е приложена процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП.
Изводите на районния
съд са правилни и изградени въз основа на събраните писмени доказателства. Не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касационният съд
намира, че правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано в ЕФ. В конкретния
случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 24 км/ч.
като наложеното наказание е точно фиксирано по вид и размер.
Неоснователни са
възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на ЕФ и на съдебния акт.
Следва да се посочи,
че отразеното ограничение на скоростта 50 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в
Протокола за използване на АТ, в който ясно и точно е посочено местонахождението на АТСС, с
конкретно изписан адрес, който съвпада, с този изписан в ЕФ. От писмо с изх. №
794 от 15.04.22г. на Директора на ОП „ОКТ“-Община Пловдив, прието като
доказателство по делото, става ясно, че пределната разрешена максимална скорост
за движение на ППС на бул. „Марица-юг 200, с посока на движение от запад към
изток е 50 км/ч. Така, че е напълно ясно точното място на извършване на
нарушението и всички възражения в тази посока са напълно неоснователни.
Установено е в хода на административното производство и в
хода на съдебното такова, че посоченото в ЕФ МПС е собственост на Д.С.Г..
Всички сочени в касационната жалба обстоятелства относно ползването на МПС от
друго лице са ирелевантни в настоящия правен спор, тъй като Д.С. е следвало да представи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство по реда на чл.
189, ал.5 от ЗДвП. Ясно са посочени изискванията в цитираната разпоредба, така,
че оплакванията,че Д.Г. не може да представи копие от свидетелството за управление на друго лице са също
неоснователни.
Касационният съд
следва да посочи изрично, че нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
прието по делото като писмено доказателство. Изрично е отбелязано в
удостоверението, че същото е валидно до дата – 07.09.2027г., при това
съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип.
В случая с съгласно
Протокол №65-С-ИСИС от 28.09.2020г. за проверка, мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № 11743СА е преминала
проверка в лабораторни условия за точността на измерване. Представен е
Протокол по чл.10
от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи от дата 29.12.2020г., от който е видно начинът
на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на
контролираните МПС е от запад към изток както е посочено и в ЕФ.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено,
че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо
то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението,
респективно ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в
издадения електронен фиш както правилно е установил и районният съд.
В случая са спазени
изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е
одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на
нарушението е било технически изправно като в случая е излишно да се
преповтарят доводите на районния съд, които се споделят от настоящата
касационна инстанция. В този смисъл, нарушението е установено от техническа
система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията
за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа
нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за
видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса
при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Относно снимката от
клип №11743СА от 23.10.2020г. от 29.12.2020г. данните от същата съвпадат с тези
по отразените в ЕФ, след приспаднатия толеранс от 3км/ч, ето защо не се
установяват разминавания и касационните оплаквания в тази насока са напълно
неоснователни. Електронният фиш е с дата 23.102020г., която дата съвпада с
датата на установеното нарушение с АТСС.
Предвид изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно,
допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1178 от 06.06.2022г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД №7883 по описа на същия съд за
2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.