№ 195
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800501006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 167 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. №
107/2024 г. по описа на РС-Ботевград, Агенция „Пътна
инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД ЕИК .............. сумата от 221,23 лв. (двеста
двадесет и един лева и двадесет и три стотинки) - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключена Застрахователна полица „Каско Избор“ № S ********** за
причинени имуществени вреди на МПС - лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с регистрационен № .............., при реализирано
ПТП на 03.05.2022 г., вследствие на преминаване през необезопасени
и несигнализирани неравности (дупки) на пътното платно, намиращи
се на републикански път 1-1 (стария път София - Ботевград Витиния),
посока на движение към гр. Ботевград, след с. Врачеш, стопанисвано
от Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
1
сумата от 5,90 лв. (пет лева и деветдесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 03.08.2022 г. до 06.11.2022 г. върху
изплатено застрахователно обезщетение, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 770 лв. (седемстотин и седемдесет лева), разноски
в производството.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност,
незаконосъобразност е необоснованост. Излага, че липсвал протокол
за ПТП, което означавало, че лицето не е уведомило КАТ – Пътна
полиция. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици – не можело да се установи скоростта, с
която се е движел водача. Описаната щета е с възможна причина
конструктивен дефект, скрита неизправност и др. Посочените щети са
с възможен механизъм на ПТП от бордюр или твърда неравност по-
висока от терена или др. Не били представени и Общите условия за
застраховка, актуални към датата на настъпване на ПТП. Не били
събрани и доказателства за причиняване на вредите от умишлени
действия. Представената застрахователна полица не съдържала
минимално изискуеми реквизити, а била типова. Излага, че ищецът не
доказал дали сключената застраховка покрива описаната евентуална
щета – гуми. По изложените съображения моли да бъде отменено
изцяло решението на РС-Ботевград и да бъдат отхвърлени исковете,
като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с който жалбата се
оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни
съображения, че е налице валидно застрахователно правоотношение
между дружеството и собственика на увредения автомобил, изплатено
застрахователно обезщетение и противоправно деяние на ответната
страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят
повреди и препятствия по републиканските пътища. Моли решението
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното
2
от Районен съд - Ботевград решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
РС-Ботевград е сезиран с искова молба от „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с
която са предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ,
вр. с чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 221,23 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Избор“
във връзка с преписка по щета № .............., ведно със законната лихва
за забава за периода от 03.08.2022 г. до 06.11.2022 г. в размер на 5,90
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на настоящата искова молба - 07.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени
изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № S ********** от
20.08.2021 г. за застраховка "Каско Избор" на МПС, че същата има за
обект лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, с регистрационен №
.............., като застрахован бил М. Ц. С., а застраховател – ищецът в
настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие е
3
една година - от 20.08.2021 г. до 19.08.2022 година.
Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от
договора, клаузата „Каско Избор“ покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни
бедствие, ПТП и злоумишлени действия на трети лица“, както и
изчерпателно посочени допълнителни рискове.
Представени са писмените документи, приложени по
образуваната при ищеца преписка по щета № ...../.......... г., от които е
видно, че били изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от платежно нареждане от 17.05.2022 г., ищцовото
дружество е изплатило на М. Ц. С. сумата от 120,37 лева, след
прихващане със сума в размер на 100.86 лева, представляваща
застрахователна премия по сключения договор /общо признато
обезщетение в размер на 221,23 лева/.
Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за
заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
221,23 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че
най - вероятният механизъм на настъпване на произшествието се
състои в преминаване на процесния лек автомобил през дупка или
неравност на пътното платно и вредите се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Според експертната оценка,
базираща се на средни пазарни цени към датата на ПТП, общата
стойност на ремонта възлиза на 270,55 лв.
От показанията на свидетеля И. И. С. се установява, че по пътя
нямало знак, който да предупреждава за препятстие. Шофирала
автомобила от яз. Бебреш в посока гр. Ботевград, а скоростта била не
повече от 60 км/ч. Свидетелката посочва, че дупките били много
дълбоки, около 30-40 см., разположени в нейното платно за движение
и не могла да ги избегне. След инцидента се обадила в полицията, за
4
да съобщи за станалото, но със съпруга й св. С. не изчакали
пристигането на органите на реда, тъй като било късно. Обадили се на
познат да докара гуми, помогнал им да ги сменят и се прибрали.
Свидетелят М. Ц. С. си спомня процесното ПТП, при което със
съпругата му се прибирали от вила над яз. Бебреш и попаднали в
поредица от дупки, при което спукали двете предни гуми на
автомобила и изкривили джанта. Приятел на двамата свидетели
пристигнал на място, донесъл им нови гуми и джанти от неговата кола
и заедно ги монтирали. Свидетелят посочва, че се обадили и на
полицията, които дошли след 3 часа и искали да пишат акт на
съпругата му за несъобразена скорост.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от
районния съд.
В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна
Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено
легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както
следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или
подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата
и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
5
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, е свързано с установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество
(ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа,
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по
повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените
правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и М. Ц. С. е
сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е
предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а
доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа
всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования моторно превозно средство, като във връзка с
процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
120,37 лева, след прихващане със сума в размер на 100.86 лева,
6
представляваща застрахователна премия по сключения договор /общо
обезщетение в размер на 221,23 лева/.
Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило
твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е
настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице
настъпили вреди, покрити по имуществената застраховка.
Във въззивната жалба се навеждат твърдения за неспазване
правилата на Наредба Iз-41/12.01.2009 г. относно уведомяване
органите на МВР за настъпилото ПТП и съставянето на протокол за
него. Възраженията са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато
между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а
когато Т.а съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.
Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да
посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.
ч., когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните
превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не
7
е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди /т. 8/.
В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8
от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г.,
изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./. са регламентирани видовете
документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1)
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП
с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл.
2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/.
Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че
не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход.
От разпита на двамата свидетели се установява, че автомобилът е
бил с две спукани гуми и изкривени джанти – т.е. не е бил в състояние
да се придвижи на собствен ход. Това наложило да бъде повикан техен
познат, който докарал гуми, за да могат да се приберат.
При това положение участникът в ПТП има законово задължение
да уведоми службите за контрол на МВР, при което ПТП е следвало
да бъде посетено от служители, които да съставят и констативен
протокол за ПТП, установяващ надлежно механизма на ПТП. В случая
такъв протокол не е бил съставен, тъй като ПТП вероятно не е
8
посетено от службите за контрол на МВР. И двамата свидетели
твърдят, че са се обадили на контролните органи, но в показанията им
има съществени разминавания. В показанията си св. И.С. заявява, че
се обадила в полицията, за да съобщи за станалото, но със съпруга й
св. С. не изчакали пристигането на органите на реда, тъй като било
късно. Свидетелят М. С. пък посочва, че се обадили на полицията,
които дошли след 3 часа и искали да пишат акт на съпругата му за
несъобразена скорост. Възможно е да е било така, но този факт не е
установен надлежно по делото– напр. да се изиска справка постъпило
ли е на тел. 112 или директно в съответната служба за контрол на МВР
обаждане за процесното ПТП и ако е постъпило – посетено ли е ПТП
от контролните органи и ако не - по каква причина. По този начин е
следвало да се придаде достоверност на показанията на свидетелите,
като се изясни дали липсата на КП и непосещаването на ПТП от
контролните органи се дължи на обективна пречка, въпреки
надлежното изпълнение на задължението за уведомяване на
контролните органи или на субективна причина – поведението на
водача. Ищецът не е направил никакви доказателствени искания в
тази връзка, вкл. не е ангажирал свидетелски показания на други
свидетели, чиято безпристрастност не би била под съмнение.
Тъй като фактите, свързани с настъпването на ПТП и с
последиците от него, се противопоставят на третото лице -АПИ, от
което се търси регресна отговорност, следва механизмът на ПТП,
мястото на настъпването му и причините за него да бъдат надлежно
доказани, което съдът намира, че не е сторено.
В случая задължението за уведомяване на контролните органи на
МВР не е изпълнено, поради което съдът приема, че не са налице
предпоставките по чл. 49 ЗЗД. От събраните по делото доказателства
не може да се установи механизма на произшествието, което да е в
причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което
9
и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
основателно.
По изложените съображения атакуваното решение на районния
съд следва да бъде отменено и постановено друго, с което
предявените искове отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 200 лева (по 100
лева за всяка инстанция).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11 от 17.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1565/2023 г. по описа на РС-Ботевград, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 срещу Агенция „Пътна инфраструктура“,
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр. с чл. 49 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 221,23
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Избор“ във връзка с преписка по щета № ..............,
ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 5,90 лв. (пет лева и
деветдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
03.08.2022 г. до 06.11.2022 г. върху изплатено застрахователно
обезщетение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и
10
К. Р., да плати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с
БУЛСТАТ .............., със седалище: гр. София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от председателя на УС Я. Й., сумата от 200, 00 лв.
(двеста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение по водене
на делото пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Димитър Георгиев Цончев
Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав, че при
липсата на констативен протокол за ПТП и от събраните доказателства не
може да се установи механизмът на ПТП, което да е в причинно-следствена
връзка с с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
Споделям извода на мнозинството, че от показанията на свидетелите С.
може да се направи извод, че след настъпване на пътнотранспортното
произшествие автомобилът не е бил в състояние да продължи на собствен ход,
т.е. налице е била хипотезата на чл. 125, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 НАРЕДБА № Iз-
41 от 12.01.2009 г. на задължително посещение на мястото от органите на
МВР „Пътна полиция“ и съставяне на констативен протокол. Такъв не е
прибощен по делото, не се твърди и да е съставян.
В съдебната практика е увърдено разбирането, че съдът е длъжен
непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, включително и
чрез назначаване на автотехническа експертиза. Така в Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., е
прието, че спорът относно настъпването на ПТП не може да бъде решен само
въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП (вж. още в
този смисъл Решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК,
ІІ ТО). Несъставянето на констативен протокол от органите на МВР нито
съставлява изключен риск, при който застрахователят да може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, нито е процесуална пречка за
установяване на настъпилото застрахователно събитие с други
доказателствени средства, вкл. с гласни такива (вж. Решение № 828 от
11
11.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2252/2024 г., Решение № 22 от 20.01.2025 г.
на ОС - София по в. гр. д. № 654/2023 г., Решение № 406/30.11.2022 г. по ВГД
№ 549/2022 г. на СОС).
По настоящото дело, въпреки липсата на констативен протокол за ПТП
считам, че механизмът на произшествието се установява непротиворечиво от
събраните доказателства (показанията на свид. С., заключение на САТЕ и
писмени доказателства от застрахователната преписка, сред които заявление
за застрахователно обзщетение и декларация). Всички те са хармонират
отлично помежду си относно механизма на процесното ПТП, установяват
всички негови елементи, не са оборени от други доказателства и следва да
бъдат кредитирани. Вярно е, че показанията на свидетелите С. разкриват
противоречие посетено ли е било местопроишествието от полицейски патрул,
но Т.а липсва, досежно време, място и начин на настъпване на
произшествието. Ето защо считам, че застрахователното събитие е безспорно
установено, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния
закон, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
СЪДИЯ:
/ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ/
12