Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29
Гр. Кубрат,
27.02.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 455 по описа на
РСКт за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание в
разпоредбите на чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД, предявени по реда на чл.
415 ГПК.
Ищецът „Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Парк София, сграда 6 чрез пълномощник адв.З.Ц.от
САК твърди, че в изпълнение на договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 21.06.2016 г., както и договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 09.04.2017 г., сключени с мобилния оператор, ответникът Н.Р.Ю. е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги, като по договорите от
21.06.2016 г. му е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство Huawei Y6 Blak, а по договорите от 09.04.2017 г. – мобилен телефонен
номер ********** и мобилно устройство Soni Xperia XA Blak. Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. май 2017 год. –
м. септември 2017 год., а именно: ф-ра № **********/01.05.2017 г., ф-ра №
**********/01.06.2017 г., ф-ра № **********/01.07.2017 г., ф-ра №
**********/01.08.2017 г. и ф-ра № **********/01.09.2017 г. След предсрочното
прекратяване на договорите по вина на абоната поради изпадането му в забава, на
потребителя е била издадена ф-ра № **********/01.09.2017 г., която включва и
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги в общ размер на 557.35 лв. и предсрочно изискуем остатък от
лизинговите вноски за мобилни устройства Huawei Y6 Blak и Soni Xperia XA Blak в
общ размер на 315.70 лв.
Въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н.Р.Ю. е образувано ч. гр. д № 261/2019 г. по описа на PC–Кубрат.
Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в настоящото
производство в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Н.Р.Ю., че съществува изискуемо вземане
на „Т.Б.“ ЕАД в размер на 623.75 лв. за
неизпълнени парични задължения, произтичащи от сключени между длъжника и
кредитора Договори за мобилни услуги №№ *********/ 21.06.2016 г. и *********/
09.04.2017 г., както и договори за лизинг към всеки от тях, и издадени фактури
за периода 01.05.2017 – 01.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до
окончателното плащане на сумата, като претендира и сторените разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В открито съдебно заседание
ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди
заседанието, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Н.Р.Ю., ЕГН **********,
с пост. адрес *** и наст. адрес в ***чрез особен
представител мл. адв. С.С.от АК-Разград оспорва
исковете като неоснователни и недоказани.Твърди, че така представените договори
са неистински, тъй като подписите положени в същите за потребител се различават
и в този смисъл изразява съмнения относно тяхната формална доказателствена
сила. Алтернативно ангажира становище, че претенциите за неустойка и
незаплатени лизингови вноски са недопустими и неоснователни предвид т.11б от ТР
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В съдебно заседание мл. адв. С.С.заявява, че поддържа депозирания писмен отговор на
исковата молба. Счита, че клаузите в процесните договори касаещи лицинговите
вноски и неустойка са неравноправни, поради което в тази част претендира
отхвърляне на претенцията за установяване на вземанията на дружеството.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по
делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложените писмени
доказателства между ответника Н.Р.Ю. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД) са били сключени следните договори за предоставяне
на услуги:
1/Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 21.06.2016 г., съгласно които на абоната е бил
предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei Y6
Black. Предоставянето на устройството е било уредено от страните в отделен договор
за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 163.57 лв. с вкл.
ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши една
първоначална вноска от 35.00 лв., платима към датата на сключване на договора,
както и двадесет и три месечни вноски в размер на 5.59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни
услуги.
2/Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 09.04.2017 г., съгласно които на абоната е бил
предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Sony Xperia
ХА Black. Предоставянето на устройството е било уредено от страните в отделен договор
за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 386.27 лв. с вкл.
ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши една
първоначална вноска от 87.50 лв., платима към датата на сключване на договора, както и двадесет и три месечни
вноски в размер на 12.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в
периода м. май 2017 г. - м. септември 2017 г., в които са били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента, както следва:
1/Фактура № **********/01.05.2017
г., издадена за отчетния период 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., за сумата 71.60
лева, включваща следните задължения: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 27.71 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно
устройство Sony Xperia ХА Black-12.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса 14.99 лв., Други услуги (номера
0700/0800/00800) 0.81 лв., Международни разговори 1,29 лв., които са в общ
размер на 20.51 лв. с вкл. ДДС; услуга Плати с Теленор дигитално съдържание 4.80
лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y6 Black
- 5.59 лв. с вкл. ДДС.
2/Фактура № **********/01.06.2017
г., издадена за отчетния период 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., за сумата 62.42
лева, включваща следните задължения: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 13.32 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., които са в общ
размер на 16.89 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство
Sony Xperia ХА Black - 12.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 14.99 лв., Други услуги (номера 0700/0800/00800) 0.27
лв., Международни разговори 6.45 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., които са
в общ размер на 26.95 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно
устройство Huawei Y6 Black - 5.59 лв. с вкл. ДДС.
3/Фактура № **********/01.07.2017
г., издадена за отчетния период 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., за сумата 52.55
лева, включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер **********: месечна абонаментна такса 15.98 лв. с вкл. ДДС; месечна
лизингова вноска за мобилно устройство SonyXperiaXA Black-12.99 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 17.99 лв. с вкл. ДДС;
месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y6 Black - 5.59 лв. с
вкл. ДДС.
4/Фактура № **********/01.08.2017
г., издадена за отчетния период 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. за сумата 6.52
лева, включваща следните задължения: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса (-5,68) лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно
устройство Sony Xperia ХА Black – 12.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса (-6,38) лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за
мобилно устройство Huawei Y6Black – 5.59 лв. с вкл. ДДС.
Поради изпадане в забава на Н.Р.Ю.
последвало предсрочно прекратяване на договорите, като на потребителя е била
издадена Фактура № **********/01.09.2017 г. на стойност 430.66 лева, включваща
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги за номера ********** и ********** и предсрочно изискуем остатък
от лизинговите вноски за мобилни устройства Sony Xperia ХА Black и Huawei Y6
Black.
Начислена е била и неустойка,
уредена идентично в т. 11 от двата договора за мобилни услуги от 09.04.2017 г. и
от 21.06.2016 г. – в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
Така за предсрочното прекратяване на договора за номер ********** (преди
09.04.2019 г.) задължението за неустойка е изчислено в размер на 278.36 лв.,
което в настоящото производство се претендира частично – в размер на 39.99 лв.
За предсрочното прекратяване на договора за номер ********** (преди 21.06.2018
г.) дължимата неустойка е изчислена в размер на 278.99 лв., като в настоящото
производство се претендира частично в размер на 74.97 лв.
В чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг е
предвидено при неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, в
т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги, се обявява предсрочната
изискуемост и на неначислените лизингови вноски. Така за мобилно устройство Huawei
Y6 Black, предсрочно изискуемият остатък
е в размер на 55.90 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на десет неначислени лизингови
вноски, а за мобилно устройство Sony Xperia ХА Black, предсрочно изискуемият
остатък е в размер на 259.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет
неначислени лизингови вноски.
Във връзка с оспорването от страна на
процесуалния представител на ответника на положените в декларация съгласие от
21.06.2016 г. и договор за лизинг от 09.04.2017 г. подписи, е била допусната и
извършена съдебно-графическа експертиза, според която и двата подписа са
положени от Н.Р.Ю..
От изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че процесните
пет фактури са били осчетоводени при ищеца съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и размерът на неизплатеното задължение на ответника по тези
фактури към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.03.2019 г.
е както следва: по фактура № **********/01.05.2017 г. – 71.60 лева, по ф-ра № **********/01.06.2017
г. – 62.42 лева, по ф-ра № **********/01.07.2017 г. – 52.55 лева, по фактура № **********/01.08.2017
г. – 6.52 лева и по фактура № **********/ 01.09.2017 г. – 873.05 лева, от които
557.35 лева неустойки за предсрочно прекратяване на двата договора и 315.70
лева дължими лизингови вноски. Към тази сума от 873.05 лева във фактурата са
добавени и неплатените до този момент 193.09 лева, и общата сума по фактурата,
като задължение е 1066.14 лева. В самото заявление по чл.410 от ГПК ищеца претендира
само част от неустойките за предсрочно прекратяване на договорите – 114,96 лв. вместо 557.35 лева. Така в завлението е
посочена сума от 623,75 лева (193,09 + 315,70+114,96).
За
процесните номера ********** и ********** в процесните фактури са начислени услуги съгласно подписаните
договори между страните: за абонаментен план, за дължими лизингови вноски, за
потребление като разговори в страната и международни разговори. Таксувани са
съобразно договорените между страните условия.
Размерите
на дължимите неустойки за номера ********** и ********** предвид датата им на
двустранно спиране – 21.07.2017 г., са начислени в съответствие с условията на
приложимите договори за мобилни услуги (№ *********/21.06.2016 г. за номер ********** и № *********/09.04.2017 г. за номер **********/,
и са в размер съответно по първият договор 278.99 лева, а по втория договор 278.36
лева, или общо 557.35 лева. Сумата от 557.35 лева, фигурираща във фактура №
**********/01.09.2017 г. като „Неустойки предсрочно прекратяване на договори за
услуги“ съответства на сбора от стойностите на неустойките за предсрочно
прекратяване на процесните договори чрез номера ********** и **********. Според
експерта размерът на дължимите от ответника суми по Договор за лизинг от
21.06.2016 г. за устройство Huawei Y6 Black е 55.90 лева (оставащи 10 вноски *
5,59 лева), а по Договор за лизинг от
09.04.2017 год. за устройство Sony Xperia ХА Black – 259,80 лева (оставащи 20
вноски * 12,99 лева/, са начислени от ищеца при спазване условията на двата
договора.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на изготвените съдебнооценителна и
съдебнографиеска експертизи като компететно извършени, обосновани, относими към
правния спор и неоспорени от страните по делото.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК.
За
успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по договори за предоставяне на мобилни услуги,
мобилни апарати на лизинг и неустойка за предсрочно прекратяване на договори,
съответно за 193.09 лв., 315.70
лв. и 114.96 лв., предявена общо
за 623.75 лева.
От събраните по делото писмени доказателства,
в това число и изготвената съдебно-графическа експертиза, съдът намира, че категорично
се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договори за
мобилни услуги от 21.06.2016 г. и от 09.04.2017 г. Ответникът не ангажира
доказателства да е заплатил дължимите по договорите суми за мобилни услуги,
поради което дължи на ищеца сумата от 193.09 лева, тъй като към датата на
подаване на заявлението в съда - 29.03.2019 г., същите са с настъпил падеж и са
дължими.
По отношение сумата 315.70
лева, представляваща неплатени лизингови вноски по процесните два лизингови
договора съдът не споделя възражението на ответника, че начисляването им
съставлява неравноправно уговорена клауза. От приетите по делото договори за
лизинг се установява, че между ищцовото дружество от една страна, като
лизингодател, и ответника от друга, като лизингополучател, са сключени 1/ договор
за лизинг на 21.06.2016 г. за мобилно
устройство Huawei Y6 Black на изплащане посредством една първоначална вноска от
35.00 лв., платима към датата на сключване на договора и 23 месечни лизингови
вноски в размер на 5.59 лв. всяка, съгласно уговорен погасителен план, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 163.57 лв. с вкл. ДДС и 2/договор за
лизинг на 09.04.2017 г. за мобилно
устройство Sony Xperia ХА Black на изплащане посредством една първоначална
вноска от 87.50 лв., платима към датата на сключване на договора и 23 месечни лизингови
вноски в размер на 12.99 лв. всяка, съгласно уговорен погасителен план, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 386.27 лв. с вкл. ДДС.
В чл. 4 от двата договора
идентично е посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики, комплектован с цялата документация, включително гаранционна
карта.
В чл. 12 от договорите за лизинг е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови
вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора,
общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг,
дължими и платими.
При това положение и предвид
заключението на изготвената ССЕ, съдът приема, че между страните са сключени два
договора за лизинг на горепосочените мобилни устройства, по които ответникът не
е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски и задълженията са обявени за
предсрочно изискуеми. Ето защо искът за заплащане на суми на основание тези
договори се явява основателен и доказан в размера 315,70 лв., към 21.07.2017 г., относно който не се твърди и не се
установява задълженият ответник да е извършил плащане.
В подписаните договори за мобилни услуги и договори за
лизинг изрично е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка. Разпоредбата на чл. 229а,
ал. 1, изр. трето ЗЕС предвижда, че абонатът има право да прекрати
безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
По аргумент от противното, при прекратяване на срочен договор преди изтичането
на неговия срок, както е в настоящия случай, е допустимо уговарянето на такава
неустойка. Известно е, че освен обезщетителна, неустойката има и санкционна
функция. В този смисъл от гледна точка на кредитора тя съставлява не само
обезщетение за вредите от неизпълнението, каквито безспорно съставляват
месечните такси и лизинговите вноски, от които последният се е лишил и е
щял да получи, ако договорите с ответника не бяха предсрочно прекратени, но и
санкция за неизправния длъжник за неговото неизпълнение. Тази санкция, разбира
се, не следва да бъде прекомерна. При извършената служебна проверка за
валидност (чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 ЗЗП) съдът не констатира прекомерност на
уговорената сума на неустойката, съпоставена със стойността на договорите,
която да обуславя нищожност на клаузата.
Неустойката се претендира и в
размер по-никък от уговорения. Видно от представените писмени доказателства и
приетата експертиза, същата е дължима в размер на 557.35 лева, докато ищеца
претендира само сумата от 114.96 лева. По изложените съображения иска и в
тази му част е основателен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в исковото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Такива са направени както следва: по
заповедното са заплатени 25 лв. държавна такса и 360 лв. платен адвокатски
хонорар, или общо 385 лв., а по настоящото: 25 лв. платена държавна такса, 360
лв. платен адвокатски хонорар, 200 лв. внесен депозит за особен представител,
300 лв. внесен депозит за ССЕ и 150 лв. внесен депозит за графологична
експертиза, или общо 1035 лева. Така съразмерно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в заповедното
производство в размер на 385 лв. и сторените в настоящото производство в размер
на 1035 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Р.Ю., ЕГН **********, с пост. адрес *** и наст. адрес в ***ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР
- БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
Парк София, сграда 6 представлявано от Д.К.К.–
изпълнителен директор и М.С.– член на съвета на директорите следната сума, за която е издадена
Заповед за изпълнение № 178/01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 261/2019 г. по описа
на РС-Кубрат: 623.75 лева (шестстотин двадесет и три лева, седемдесет и пет ст.) –
неизпълнени парични задължения, произтичащи от сключени между длъжника и
кредитора Договор за мобилни услуги №
*********/21.06.2016 г. и Договор за мобилни услуги № *********/
09.04.2017 г., както и договори за лизинг към всеки от тях, и издадени фактури
за периода 01.05.2017 г. – 01.09.2017 г., ведно със законната лихва считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 29.03.2019 г. до окончателното
плащане, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.205 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Р.Ю., ЕГН **********, с пост. адрес *** и наст.
адрес в ***ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6 представлявано от О.Б.Ш.– изпълнителен директор сумата
от 1 035.00 лева (хиляда тридесет и пет лева, нула стот.) представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иксковете, както и сумата от 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева, нула стот.), представляваща
направени разноски в заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова