Решение по дело №715/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2258
Дата: 8 ноември 2019 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20197180700715
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 2258

 

гр. Пловдив,  08 ноември 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                         

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 715 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от З.М.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. А.П.,***, Делови център Пловдив, ет. 2, офис 201, против РА № Р-16001618001811-091-001/20.11.2018г., издаден от Г.Й.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Цветана Джиеваглавен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 81/11.02.2019г., поправено с решение към № 81/22.02.2019г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчноосигурителна практика» – гр. Пловдив относно допълнително определени дължими суми за довнасяне за ДДС за периода от 29.01.2017г. до 31.01.2018г. в общ размер на 8 033лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 323,41лв., за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 2 070,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 326,69лв. и за 2017г. в размер на 2 840,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 160,99лв., както и вноски за ЗОВ за 2016г. – ДОО в размер на 998,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163,02лв., ДЗПО – УПФ в размер на 390лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 63,66лв. и ЗО в размер на 775,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 138,74лв. и за 2017г. – ДОО в размер на 2 152,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 158,54лв., ДЗПО – УПФ в размер на 780лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 57,46лв. и ЗО в размер на 1 358,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 103,40лв.

В жалбата се излагат твърдения, че процесният ревизионен акт е незаконосъобразен. Според жалбоподателката, неправилно ревизиращият екип е приел, че е изпращала пратки с обувки и маратонки до различни лица и е получавала парични средства чрез наложени платежи и пощенски парични преводи посредством куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД за 2016г. и 2017г. В хода на ревизионното производство е поддържана защитната теза, че Д. е неграмотна и безработна и получава само и единствено социални помощи. Никога не е ходила в офис Арчарица на „Еконт експрес“ ООД и не е подписвала нито товарителници за изпращане на стоки, нито платежни документи за получени парични суми. Според твърденията е злоупотребено с личните й данни, като й е изготвен клиентски картон с трите й имена и ЕГН. Никога не е била ползвател на услуги от мобилен оператор на телефония номер, посочен в клиентският й картон.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. К., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Пре­тендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

  Пловдивският административен съд, осемнадесети състав, след като пре­цени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­каза­телства, намира за установено следното:

  Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си и решението си за поправка на решение го е потвърдил и изменил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

  Ревизията на жалбоподателката Д. е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-1600161717177043-073-001 от 01.03.2018г. Събраните при проверката доказателства са надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство.

  Ревизията на жалбоподателката е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №  Р-16001618001811-020-001/27.03.2018г. на Началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на Цветана Джиева на старши инспектор по приходите и Валентин Кисов на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик да извършат ревизия на задълженията на Д., включително за дейността й като ЕТ, относно следните задължения: данък върху добавената стойност за периода от 29.01.2017г. до 31.01.2018г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Ревизията е следвало да приключи в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на горепосочената ЗВР е станало на надлежно на 08.05.2018г. Заповедта е била изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001618001811-020-002 от 26.06.2018г., Р-16001618001811-020-003 от 27.06.2018г. и Р-16001618001811-020-004 от 07.08.2018г. като крайният срок за  приключване на ревизията е бил определен на 08.10.2018г. и в обхвата й са включени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил изготвен ревизионен доклад № Р-16001618001811-092-001/22.10.2018г., против констатациите в който е подадено възражение вх. № 94-00-9078/14.11.2018г., без приложени към него писмени доказателства. Същото е обсъдено от органите по приходите, определени да издадат РА, намерено е за неоснователно и въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА № Р-16001618001811-091-001/20.11.2018г. 

Същият е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под № 81/11.02.2019г. и решение за поправка от 20.02.2019г. го е потвърдил в частта, предмет на настоящото съдебно производство.

С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към нея, изменена със заповеди №№ РД-09-21/10.01.2017г. и РД-09-1230/11.07.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Това означава, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи.

От фактическа страна съобразно отразеното в РД, РА съдът установи, че предмет на обжалване са данъчни задължения и задължения за ЗОВ, в следствие на следните констатации: През ревизираните 2016г. и 2017г. З.Д. не е  подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При предхождащата ревизионното производство ПУФО е констатирано, че е извършвала продажби на стоки – обувки и маратонки чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД. Доставките са извършвани въз основа на товарителници с изпращач Д., а плащанията са получавани чрез наложени платежи или пощенски парични преводи. На лицето е изготвен клиентски картон, в който са посочени трите й имена, ЕГН и телефонен номер.

Във връзка с посочените данни в клиентския картон и твърденията на РЛ за злоупотреба с личните й данни е изискана информация от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД относно титуляра с мобилен абонатен номер № **за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Получен е отговор, съгласно съдържанието на който се касае за телефонен номер на предплатена карта. За периода от 25.03.2014г. до 30.06.2016г. титуляр на мобилния номер е С.Г.И., от 20.09.2016г. до 29.06.2017г. – фирма „Меркал ВВ“ ЕООД и от 13.12.2017г. – К.Н.Н..

Извършена е насрещна проверка на титуляра на телефонния номер за периода от 20.09.2016г. до 29.06.2017г., като е констатирано, че представляващият С.Б.е украински гражданин и не може да бъде открит на постоянния и настоящия си адрес, както и на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството. Не е открит и предходният представляващ дружеството И.А.А., нито на постоянния, нито на настоящия си адрес.

До куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД е изпратено ИПДПОТЛ, в което е изискана информация за извършени куриерски и пощенски услуги с изпращач или получател З.Д.. Поради големия обем извлечена информация, документите са представени на електронен адрес – линк, като е установено, че за Д. са налични записи за 1 172бр. пратки за месец октомври – декември 2016г. и 1 089бр. пратки за месец януари – юни 2017г. Получените от нея суми по наложен платеж и пощенски парични преводи са на стойност 59 040лв. за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г. и на стойност 57 043лв. за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2017г. (помесечно стойността на извършените продажби е обобщена в таблица на л. 42).

Представени са като информация на оптичен носител и подписани с електронен подпис следните файлове:

-„КУ подател“ – съдържащ информация за всички куриерски услуги с подател З.Д. за процесния период;

-„КУ получател“ – съдържащ информация за всички куриерски услуги с получател З.Д. за процесния период;

-„ППП подател“ – съдържащ информация за всички пощенски услуги с подател З.Д. за процесния период;

-„ППП получател“ – съдържащ информация за всички пощенски услуги с получател З.Д. за процесния период;

-„Разписки“ – разписки за доставка на пощенски пратки/пощенски записи.

Извършени са насрещни проверки на част от лицата, получатели на куриерските пратки, извършили разплащания по тях към лицето З.Д. (л. 71 гръб – 73). Постъпил е отговор на връчено ИПДПОТЛ до Г.Р.Г.от гр. Разград, съгласно съдържанието на който се е снабдил с информация за предлаганите стоки – обувки и маратонки на уебсайт, на който не си спомня наименованието. Не си спомня наименование на фирма или име на физическо лице за контакт. Получил е пратката на 22.11.2016г. и същата се състояла в 3 чифта обувки на обща стойност 120лв. Предвид изминалото време не съхранява товарителницата на „Еконт експрес“, с който му е доставена пратката. Останалите лица не представят документи и не депозират писмени обяснения в отговор на ИПДПОТЛ.

В папка, наименована „RKO“ се съдържат снимки на документи, показващи разплащане в брой на наложен платеж, а в папка „Post_dc“ – документи за извършени пощенски парични преводи. Предвид значителния брой куриерски пратки месечно, е направен извод, че Д. извършва търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, независимо, че не е регистрирана като търговец и не декларира резултатите от извършваната икономическа дейност. Това представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, тт. 1 и 2 от ДОПК и при констатирането му е преминато към извършване на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК. На Д. са връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК и е изискано попълването на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

При анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци и осигурителен доход от трудова дейност, върху която са изчислени вноски за ЗОВ. Установено е, че укритите приходи от търговската дейност за 2016г. възлизат общо на 59 040лв. и за 2017г. – на 57 043лв. което е сумата на получените суми от доставките с наложен платеж, заплатени в брой. Тъй като не са представени документи за стойността на закупените стоки, предмет на последваща продажба, са изчислени такива въз основа на средна надценка от фирми със същия предмет на дейност – търговия на дребно с обувки. Разходите са определени като процент между отчетната стойност на продадените стоки и отчетените приходи от продажби на същите стоки в ОПР на 4 дружества, посочени на л. 78 гръб. При този начин на изчисление, съответстващите на продажбите за 2016г. са в размер на 46%, а за 2017г. – в размер на 83%, съответно на стойност 40 438лв. и 31 171лв.

  По този начин е изчислена печалба от дейността за 2016г. в размер на 18 602лв. (59 040лв. – 40 438лв.), като след приспадане на изчислените ЗОВ в общ размер на 4 799,31лв. е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 13 802,69лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 2 070,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 326,69лв. Аналогично, за 2017г. са изчислени печалба от дейността в размер на 25 872лв., вноски за ЗОВ в общ размер на 6 933,70лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2 840,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 160,99лв.

В решението на горестоящия административен орган е посочено, че предвид намаляване размера на вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2016г. и 2017г. се намалява и сумата, която следва да бъде приспадната от печалбата за дейността. Тъй като ревизиращият екип е изчислил данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в по-малък размер, на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК ревизионният акт е потвърден, в тази му част.

По отношение облагането с ДДС е направен извод, че Д. извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС и в следствие на извършените от нея облагаеми доставки е формиран облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно данните в таблица на л. 45 гръб, оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС се надвишава към 31.12.2016г., което означава, че жалбоподателката е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.01.2017г., което не е направено. На основание разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, чл. 86, ал. 1, тт. 2 и 3 от ЗДДС и правилото на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 8 033лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 323,41лв. За всеки един данъчен период от 29.01.2017г. до 30.06.2017г. е начислен ДДС в размер, посочен в таблицата на л. 46 гръб.

По отношение вноските за ЗОВ е направен извод, че през 2016г. и 2017г. жалбоподателката извършва търговска дейност по занятие, чрез продажба на стоки – обувки и маратонки. РЛ не е внасяло вноски като самоосигуряващо се лице (нито авансови, нито такива за годишно изравняване), като при ревизията са определени авансови вноски за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г.: ДОО  - 161,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 31,13лв., ДЗПО – УПФ – 63лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 12,15лв. и ЗО – 100,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 19,46лв. и за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2017г.: ДОО  - 380,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 59,11лв., ДЗПО – УПФ –138лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 21,43лв. и ЗО –220,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 34,26лв. (таблици на л. 47 гръб, 49 и 50 гръб - 51).

Изчислени са и вноски за ЗОВ за годишно изравняване, като е прието, че доходът от трудова дейност, върху който са дължими, за 2016г. възлиза на 17 342лв., изчислен като разлика между размера на укритите доходи –18 602лв. и доходът, върху който са определени авансови вноски – 1 260лв. Изчислени вноски за ЗОВ за годишно изравняване, посочени в таблици на л. 48, 49 и 51, както следва: за ДОО – 2 219,77лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 350,26лв., за ДЗПО – УПФ 867,10лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 136,82лв. и за ЗО – 1 387,36лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 218,91лв.По аналогичен начин са изчислени вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2017г.: 3 189,46лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 180,75лв., за ДЗПО – УПФ – 1 155,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 65,49лв. и за ЗО – 1 848,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 104,78лв.

В решението на горестоящия административен орган е посочено, че неправилно ревизиращите органи по приходите са определили окончателния размер на месечния осигурителен доход за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2017г. след приспадане на осигурителния доход, върху който се дължат авансови вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния осигурителен доход само за периода, през който е упражнявана трудова дейност през съответната година и същият не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

При ревизията не е направено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния доход за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г. и от 01.01.2017г. до 30.06.2017г., като са изчислени вноски за ЗОВ за годишно изравняване върху месечен осигурителен доход за 2016г. в размер на 6 200,67лв. (18 602лв. : 3) и за 2017г. в размер на 4 321лв. (25 872лв. : 6). При направените преизчисления при съобразяване максималния месечен размер на осигурителния доход са намалени размерите на вноските за ЗОВ за годишно изравняване и прилежащите лихви (л. 20). В решение за поправка на очевидна грешка в решение № 81/11.02.2019г. са посочени изменените размери на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви (таблица втора на л. 10 гръб).

В хода на съдебното обжалване са представени допълнително четливи копия на разходни касови ордери за периода от 31.10.2016г. до 20.06.2017г. за заплатени различни парични суми на З.Д., като в тях ръкописно са изписани трите й имена ЕГН и е положен подпис (л. 737 – 941).

В съдебното заседание на 19.09.2019г. е прието заключение по назначената СГрЕ, изпълнено от вещото лице Н.Б., без направени възражения от страните по делото. При сравнение на изпълнени саморъчни подписи от жалбоподателката на документи по делото, подробно описани на л. 957 и изпълнените такива срещу изписания текст „получил сумата“ в РКО на л. 737 – 941 вещото лице е направило експертно заключение, че същите не са изпълнени от Д., но най-вероятно са изпълнени от едно и също лице. Изписаният текст „З.М.Д. 82 01294370“ също е изпълнен от едно и също лице.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е пояснило, че по делото е намерило няколко текста за сравнителен материал. Като е взел предвид и почеркът от заявленията за документите за самоличност е констатирал, че всеки от тях се различава по произход, т.е. може да се направи извод, че са изпълнени от различни лица. Не може с категоричност да се каже кой текст е изписан от З.Д., тъй като тя не е дала сравнителен материал за изследване в съдебно заседание, а е възможно заявленията за издаване на документите за самоличност да са попълнени от служителки в МВР или от друго лице.

Предвид горното съдът следва да изложи от правна страна следното:

Ревизионното производство е предхождано от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол от 01.03.2018г. Събраните при проверките доказателства, включително и тези, записани на оптични носители, са надлежно приобщени към доказателствения материал на ревизионното производство. Събраните доказателства на оптични носители са копирани, за което е съставен протокол от 11.03.2019г. (л. 210 – 211).

Основните възражения в жалбата се състоят в обстоятелството, че на оптичния носител се съдържат снимки на документи от „Еконт експрес“ ООД, на които действително има положени подписи, но същите не са изпълнени от нея.

По направените възражения настоящият съдебен състав намира следното: по делото не са установени по несъмнен начин обстоятелства по чл. 122, ал. 1, тт. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното обжалване са излагани едни и същи твърдения, че жалбоподателката не е положила подпис в РКО, в които са посочени нейни индивидуализиращи данни като получател на парични суми по пощенски преводи и наложени платежи. Съдът констатира, че не е извършено оспорване на подписа й в товарителниците като изпращач на куриерски пратки, но това не е в противоречие със защитната теза. По делото част от доказателствата, а именно товарителниците за изпращане на пратките, са представени в ZIP файлове със снимки на документи. Извършено е разпечатване на хартиен носител само на документи от папка „rko“ и парични преводи – папка „post_dc“. В тях е изписано името З.М.Д. и е положен подпис, който е оспорен и са ангажирани доказателства за оспорването, включително заключение на съдебно – графологична експертиза, неоспорено от страните.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и даващо обоснован отговор на поставените задачи. Следва да бъде посочено, че същото кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, независимо, че не се основава на сравнителен материал, предоставен от Д. в съдебно заседание по делото. Налице са доказателства, че лицето е неграмотно, като по делото липсват документи с изпълнен от нея саморъчно написан текст. Вещото лице е посочило, че по делото са представени само и единствено документи, в които е изпълнен подпис от нея, но писмения текст в тези документи е изпълнен от други лица.

Фактът, че се касае за лице с нисък социален статус, се потвърждава и от събраните по делото доказателства, съгласно които Д. получава социални помощи и през период от 10 години е наемана по трудово правоотношения за по няколко месеца в годината от различни работодатели, и то за изпълнение на нискоквалифицирана работа.

На следващо място, съдът намира, че по делото не са ангажирани несъмнени доказателства за предлагане на стоките, предмет на продажба чрез обяви в интернет, на определен сайт, чрез използване на IP адрес, който се използва именно от жалбоподателката. В този смисъл, при извършените насрещни проверки на получателите на куриерските пратки, които са заплатили получените доставки с наложени платежи или пощенски записи само едно от лицата посочва, че е получил информация за предлаганите за продажба обувки и маратонки и интернет сайт, но не посочва наименованието му. Предвид липсата на несъмнени доказателства в тази насока, не може да се направи категоричен извод, че именно РЛ е предлагала за продажба стоки в интернет, чрез публикуване на обяви и посочване на лице за контакт.

Съдът намира, че не са събрани доказателства, че именно Д.е титуляр на телефонния номер, който е посочен в клиентския й картон в офис Арчарица на „Еконт експрес“ ООД. В хода на ревизията е установено, че през периода на извършване на продажбите на стоки онлайн, чрез използване за доставката им на куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД титуляр на телефонния номер е фирма „Меркал ВВ“ ЕООД, с представляващо лице украински гражданин, който не може да бъде открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, включително със съдействието на полицейски органи от МВР. Ревизиращите органи по приходите са направили опит да открият и предходния представляващ дружеството Ивайло Ангелов, който обаче е продал дяловете си през по-ранен времеви момент – през 2012г.

При така събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че в периода на извършваните продажби като телефон за контакт е посочен телефонен номер, чийто титуляр е лице, различно от Д. (фирма), чийто представляващ не може да бъде открит, съответно да депозира писмени обяснения. Това означава, че не е доказано по несъмнен начин, че именно Д. е лицето за контакт, отговарящо на посочения телефонен номер на предлагани за продажба стоки в интернет, на неустановен интернет сайт. Фактът, че същата има съставен клиентски картон в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. Пловдив, не означава несъмнено, че е изпращала куриерски пратки и е получавала парични суми, тъй като по делото се ангажираха доказателства в подкрепа на оспорване на подписа й в конкретно посочени документи (РКО за изплатени суми). В тази връзка, в заключението на вещото лице по СГрЕ се съдържа изрична констатация, че изписаният текст в РКО, състоящ се от трите имена и ЕГН на жалбоподателката е изпълнен от едно и също лице, което е положило и подпис. Може да се предположи, че текстът е изписан или служителките в офис Арчарица на „Еконт експрес“ ООД или от друго лице, като при ревизията отново е останал неизяснен въпросът нали З.Д. се е легитимирала при тях с представяне на документ за самоличност при изпращане на куриерските пратки или при получаване на паричните суми. В отговор на ИПДПОТЛ, изпратени до двете служителки в офиса на „Еконт експрес“ ООД не са депозирани писмени обяснения, в тази връзка.

При наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон размер на данъка към определена в хода на ревизия при особен случай данъчна основа, но тези обстоятелства следва да бъдат установени по несъмнен начин. Само и единствено в този случай, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. Съответно, в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното производство са опровергани констатациите в обжалвания РА, че именно лицето З.Д. е извършвала продажби на стоки – обувки и маратонки, под формата на независима икономическа дейност, доходите от която не е декларирала и не е заплатила дължимите данъци и ЗОВ. По делото не са събрани несъмнени доказателства за наличие на информация за предлаганите стоки в конкретен интернет сайт, чрез клиентски профил от IP адрес, който може да се свърже с нея, както и именно на нея като лице за контакт. Не са събрани и несъмнени доказателства, че именно тя е титуляр на телефонния номер, посочен в клиентския картон на „Еконт експрес“ ООД, който самото куриерско дружество използва за идентифициране на клиентите си, изпращащи куриерски пратки с наложен платеж.

По изложените съображения, обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло, по отношение допълнително определените дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност, данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и ЗОВ, ведно с прилежащите лихви.  

 

 

 

 

С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважена. Съгласно представения списък с разноските на л. 966 Д. е направила разноски за държавна такса в размер на 10лв. и заплатен депозит за вещо лице в размер на 450лв.

На основание разпоредбата на чл. 38 от Закона за правна помощ на пълномощника адв. А.П. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 286,85лв. съобразно представения на л. 966 списък с разноските.

Водим от горното Съдът,

                                     

                                      Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на З.М.Д., ЕГН: **********,***-16001618001811-091-001/06.03.2018г., издаден от Г.Й.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Цветана Джиеваглавен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 81/11.02.2019г., поправено с решение към № 81/22.02.2019г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчноосигурителна практика» – гр. Пловдив относно допълнително определени дължими суми за довнасяне за ДДС за периода от 29.01.2017г. до 31.01.2018г. в общ размер на 8 033лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 323,41лв., за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 2 070,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 326,69лв. и за 2017г. в размер на 2 840,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 160,99лв., както и вноски за ЗОВ за 2016г. – ДОО в размер на 998,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163,02лв., ДЗПО – УПФ в размер на 390лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 63,66лв. и ЗО в размер на 775,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 138,74лв. и за 2017г. – ДОО в размер на 2 152,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 158,54лв., ДЗПО – УПФ в размер на 780лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 57,46лв. и ЗО в размер на 1 358,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 103,40лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на З.М.Д., ЕГН: **********,*** сумата в размер на 460лв. (четиристотин и шестдесет лева) направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на адвокат А. П.,************ и съдебен адрес:***, Делови център Пловдив, ет. 2, офис 201 сумата в размер на 1 286,85лв. (хиляда двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за правната помощ. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: