Р Е Ш
Е Н И Е
№ 321
гр. Пловдив, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІІ граждански
състав, в публичното заседание на 26.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от
съдия Илиев в. гр. д. №243 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на Г. Д. П. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото
адв. С.П., против Решение №4748 от 12.12.2019г. на РС-Пловдив, ХVІ гр.
с., по гр. д. №10388/2019г., с което
е бил отхвърлен предявения
от него иск за признаване на установено по отношение на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, че Г.Д.П., ЕГН: **********, не дължи поради
изтекла давност следните суми по изпълнително
дело № 12/ 2013 г. по
описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828: сумата от
2 352, 93 лева- главница, представляваща доставена топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в град Пловдив, ул***, за периода
за периода 01.05.2007 г.- 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 08.11.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 463, 57 лева-
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 01.07.2007 г.- 12.11.2009
г., както и разноските по частно гр. дело 14668/ 2009 г. на ПРС, V гр. с-в- за
юрисконсултско възнаграждение от 226 лева и за държавна такса от 56, 33 лева,
дължими по издадения по делото изпълнителен лист от 08.11.2012 г., както и
разноските по гр. дело № 13220/ 2010 г. на ПРС, VI гр. с-в, за юрисконсултско възнаграждение от
309 лева и за държавна такса от 326, 33 лева, дължими по издадения по делото изпълнителен
лист от 27.11.2012г. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на решението. Иска се
отмяната му и постановяване на друго
решение за уважаване на
исковата претенция. Претендират
се разноски и за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника
си по делото
юрк. П. П., в писмен
отговор изразява становище за правилност на решението и иска да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
иск с правно основание чл.124, ал.1
във връзка с чл.439
от ГПК за установяване на недължимост поради изтекла
погасителна давност на
вземания на ответното дружество
спрямо ищеца, за събирането
на които е било
образувано изпълнително дело № 12/ 2013 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828. С обжалваното решение
първоинстанционният съд
е приел, че по
изпълнителното дело са
били извършвани изпълнителни действия, поради което
не е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
нито погасяване на вземанията по давност.
Предвид горното съдът
е отхвърлил предявения иск
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният
съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материалноправни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК.
По доводите,
изложени в жалбата, съдът намира следното:
По отношение на
възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, относно които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Не се
спори между страните,
а и от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че
вземанията на ответника
„ЕВН България Топлофикация“
ЕАД спрямо ищеца Г. Д. П.,
за събирането на които
е било образувано
изпълнително дело № 12/ 2013 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, са
установени с влязло в сила съдебно решение
по гр.д.№13220/2010г. по
описа на Районен съд- Пловдив, поради което
и по отношение на тях
е приложима предвидената в разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД петгодишна
погасителна давност. По
делото няма данни
за датата на влизане
в сила на съдебното решение,
като от
съдържанието на изпълнителните листове,
издадени на 08.11.2012г.
и 27.11.2012г., е
видно, че то е постановено на
20.09.2012г. Изпълнителното
дело е
образувано на 09.01.2013г.,
като с разпореждане на съдебния изпълнител от
17.12.2014г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца в „Хеброс бус“
ООД. В изпълнение на
наложения запор по изпълнителното дело
са постъпвали суми,
последната от които на
07.05.2015г. С разпореждане
на съдебния изпълнител от 17.12.2015г. изпълнителното дело заедно
с други изпълнителни
дела срещу ищеца
са били присъединени към
изпълнително дело №210/2013г. по описа
на същия съдебен изпълнител,
като е
бил насрочен опис на движими
вещи на 03.08.2016г.
С писмени молби по
изпълнителното дело от 01.09.2016г.,
28.09.2017г. и 19.10.2018г. взискателят,
чрез пълномощника си юрк. Б. К.,
е искал извършване
на справки за имущественото състояние
на длъжника и
пристъпване към изпълнение
върху същото.
При така установената
по делото фактическа обстановка правилни
са изводите на първоинстанционния съд,
че вземанията на ответното дружество
спрямо ищеца, за събирането
на които е било
образувано изпълнително дело № 12/ 2013 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, не са погасени по давност.
Погасителната давност е
започнала да тече
през 2012г. след влизане
в сила на съдебното
решение по гр.д.№13220/2010г. по
описа на Районен съд- Пловдив, като
същата е прекъсната
на основание чл.116, б.В
от ЗЗД на
17.12.2014г. с налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца в „Хеброс бус“
ООД, както и
с постъпването на
суми по наложения запор, последната
от които на 07.05.2015г. От датата
на прекъсването до датата на подаване
на исковата молба
по настоящото дело- 21.06.2019г. не е
изтекъл срок от пет
години, поради което вземанията
на ответното дружество
не са погасени
по давност. Неоснователни са
доводите на ищеца
за настъпило прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Действително съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка, като съгласно трайната съдебна практика и
задължителните указания, дадени
в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването настъпва по право, а
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само
констативно действие. В настоящия случай с
молбата за образуване на
изпълнителното дело от
09.01.2013г. взискателят е
възложил на съдебния изпълнител
правата по чл.18, ал.1 от
ЗЧСИ, като в изпълнение
на така възложените
му права на 17.12.2014г. съдебният
изпълнител е наложил
запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Впоследствие
с молби от 01.09.2016г., 28.09.2017г. и 19.10.2018г.
взискателят е правил
искания за проучване на
имущественото състояние на
длъжника и извършване
на изпълнителни действия
спрямо него. Предвид горното по посоченото изпълнително
дело липсва период от
повече от две години, в които
взискателят да не е
поискал извършване на изпълнителни
действия спрямо длъжника, поради
което не са налице
основанията на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК за прекратяване на
посоченото изпълнително дело. Даже и
да се приеме поддържаната
от ищеца теза, че
молбите на взискателя
не са прекъснали
погасителната давност на
основание чл.116, б.В от
ЗЗД, тъй като въз
основа на тях не са
били предприети изпълнителни
действия, то доколкото
същите съдържат искания
за извършване на
такива, те препятстват
перемирането на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Неоснователни са
доводите на ищеца, изложени във
въззивната жалба, че
давността не била прекъсната с налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
тъй като същият към
датата на предприемане на това
действие- 17.12.2014г. не е работил
в „Хеблос бус“
ООД. Видно от приложената
по изпълнителното дело справка
за трудовите договори на ищеца,
трудовият му договор
с „Хеброс бус“ ООД е сключен
на 01.12.2014г. и не е бил прекратен
към датата на налагане
на запора. Неоснователни са
и доводите, че
от датата на издаване
на изпълнителния лист- 27.11.2012г. до датата
на налагане на
запора не били
извършвани изпълнителни действия,
поради което настъпила
перемпция, тъй като образуването
на изпълнителното дело
и връчването на
поканата за доброволно изпълнение
не прекъсвали давността.
От страна на жалбоподателя не се
прави разграничение между действията, препятстващи
перемирането на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
и действията, които водят до прекъсване на погасителната давност. Перемпцията
настъпва при бездействие на взискателя
по образувано изпълнително
дело да поиска
извършване на изпълнителни действия. В случая изпълнителното
дело е образувано
на 09.01.2013г., от
когато най- рано би могъл да
започне да тече двегодишният срок
по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, като към датата на налагане
на запора- 17.12.2014г. същият не
е изтекъл. Не кореспондират с
доказателства по делото
и твърденията в
жалбата, че в молбата
на взискателя от
28.09.2017г. само било поискано извършване
на справка за банковите
сметки на длъжника, но
не и налагането
на запор върху тях.
Видно от съдържанието
на молбата /л.45 от първоинстанционното дело/,
в същата има изрично искане за
насочване на изпълнението върху банковите сметки
на длъжника чрез налагането на
запор.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба
жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По тези
съображения ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№4748 от 12.12.2019г. на РС-Пловдив, ХVІ гр. с., по гр. д. №10388/2019г.
ОСЪЖДА Г. Д. П. ***, ЕГН **********, да
заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата
от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.