Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47
гр.Русе, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 491 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.68, ал.1 от ЗЗДискр.
Образувано е по жалба на „Ви Джи Ес
2010“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против
решение № 546/16.06.2021 г., постановено по преписка № 209/2020 г. на Комисията
за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че при осъществяване на
своята дейност жалбоподателят е поддържал и продължава да поддържа архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на
Английска къща за гости, находящ се в гр.Русе ул.“Райко Даскалов“ № 34,
квалифицирано като дискриминация по признак „увреждане“ по чл.5 вр.чл.1, ал.1
от ЗЗДискр., на жалбоподателя, на основание чл.47, т.3 вр. с чл.80, ал.2 от
ЗЗДискр., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и на същия е
предписано, на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр., в едномесечен срок от
постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждането
на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен и
независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата
на Английска къща за гости, находящ се в гр.Русе ул.“Райко Даскалов“ № 34. В
жалбата и в хода на устните състезания се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че в констативния протокол всъщност
липсват констатации за извършено нарушение и посочване на нарушените
разпоредби, а се съдържа само едно общо описание на подхода към сградата.
Поддържа се и изразеното в хода на административното производство становище,
според което жалбоподателят, в качеството на наемател на имота, не е пасивно
легитимиран да отговаря за извършването на предписаните действия по
осигуряването на достъпна архитектурна среда, които могат да бъдат предприети само
от собственика на имота, в качеството на възложител, или от упълномощено от
него лице. Твърди, че изцяло недоказано е останало обстоятелството, че сградата
се използва като къща за гости, т.е. като сграда с обществен достъп, а не с
жилищно предназначение. Сочи, че общественото предназначение на обекта е
следвало да бъде установено чрез събиране на безспорни доказателства за това,
най-малкото чрез приобщаване по преписката на удостоверение за неговата категоризация.
Възразява, че с решението е наложено административно наказание без за
установеното административно нарушение да е бил издаден акт за установено
административно нарушение (АУАН), какъвто се изисква по силата на чл.84, ал.1
вр.ал.3 от ЗЗДискр. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения
акт на КЗД. Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Комисията за
защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено
становище, в което счита същата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 20.08.2019 г., в 15:00 часа,
представител на КЗД извършил проверка на обект „Английска къща за гости“,
находящ се в гр.Русе, ул.“Райко Даскалов“ № 34, за резултатите от която бил
съставен констативен протокол с вх.№ 12-11-2985/26.08.2019 г. на КЗД. В
протокола са отразени следните обстоятелства:“Сградата е на 2 етажа, няма асансьор, няма рампа, няма подвижна рампа.
Към входа водят по 8 стъпала. От двете страни от тротоара има 1 стъпало към
входната врата“. При проверката са изготвени фотоснимки, на които се виждат
стъпалата към входната врата към двора и стъпалата към самата сграда. В протокола,
като собственик на обекта, е вписано търговското дружество – жалбоподател – „Ви
Джи ЕС“ 2010. Въз основа на констативния протокол за извършената проверка в
рамките на кампания „Достъпна България“ председателят на КЗД изготвил доклад с
вх.№ 12-11-1042/06.03.2020 г., в който е прието, че в протокола се съдържат данни
за осъществено нарушение по смисъла на чл.5, пр.последно от ЗЗДискр. вр. § 1,
т.7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр. Направено е предложение за образуване на
производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи
от ЗЗДискр., в което да се установи налице ли е посоченото нарушение, да се
постанови преустановяване на нарушението, както и да се наложат предвидените в
закона санкции и/или принудителни административни мерки. С разпореждане №
428/08.05.2020 г., на основание чл.9, ал.1, т.1 от Правилата за производството
пред КЗД и чл.54 от ЗЗДискр., е образувана преписка № 209/2020 г. по описа на
КЗД, която е разпределена за разглеждане от ad hoc заседателен
състав, съгласно заповед № 38/30.04.2020 г. на председателя на КЗД, състоящ се
от следните членове на Комисията: Баки Хюсеинов, Наско Атанасов и София
Йовчева. На този състав е възложено да избере председател на състава и
докладчик по преписката. За такива са определени съответно Баки Хюсеинов и
София Йовчева. За образуваното административно производство, на основание чл.26,
ал.1 от АПК, жалбоподателят бил уведомен
с писмо с изх. № 16-20-1988/19.10.2020 г. В уведомлението на жалбоподателя са
указани и правата му по чл.34 от АПК. С писмото на последния са връчени и
преписи от доклад с вх.№ 12-11-1042/06.03.2020 г. и констативен протокол с вх.№
12-11-2985/26.08.2019 г. Видно от приложеното известие за доставяне, уведомлението
е връчено на дружеството – жалбоподател на 22.10.2020 г. Жалбоподателят се е
възползвал от така указаната му възможност като е депозирал становище с вх. №
16-20-1688/28.10.2020 г. на КЗД, в което е изложил възраженията си срещу съдържанието
на констативния протокол. В него посочил, че дружеството е наемател на
проверения обект, а задължението за осигуряване на достъпна среда за хората с
увреждания е възложено на собственика на имота. Това възражение е обосновано с
препращането в чл.57 от ЗХУ към разпоредбите на ЗУТ. Жалбоподателят изрично
подчертал, че като наемател не разполага със законовите възможности по ЗУТ за
проектиране и изграждане на елементи за достъпна среда за хора с увреждания.
Към становището са представени и последователно сключваните за обекта договор
за наем от 22.12.2010 г., изменен със споразумение от 22.02.2016 г. чрез
заместване на наемодателя, последните с нотариална заверка на подписа на
страните и поради което ползващи се с достоверна дата по смисъла на чл.181,
ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК и договор за наем от 30.12.2019 г. На
основание чл.60, ал.1 от ЗЗДискр и чл.26 от Правилата за производство пред КЗД
определеният по преписката докладчик изготвил заключение, в което, като
конституирани страни в административното производство, са посочени доц.д-р Ана
Джумалиева, на основание чл.50, т.2 и от ЗЗДискр. и чл.30, ал.6 от ППКЗД и
жалбоподателя, като ответна страна. В заключението е изложена фактическата
обстановка и изразеното от жалбподателя становище като е направено предложение
за насрочване на открито заседание по преписката. По делото е представено
уведомление, връчено на жалбоподателя на 11.02.2021 г., за призоваването му в
открито заседание на 25.03.2021 г., от 12:30 часа, в заседателната зала на КЗД.
Протокол от това заседание по преписката липсва. Налице е уведомление за
призоваване в открито заседание на 27.05.2021 г., от 12:30 ч., връчено на
жалбоподателя на 29.04.2021 г. За това заседание на състава на КЗД е представен
протокол от 27.05.2021 г. като в него е включена г-жа Златина Дукова, която
заместила г-н Наско Атанасов, като член на ad hoc заседателния
състав. Оспореното решение на КЗД е постановено от състава, пред който е
проведено откритото заседание.
Въз основа на посочената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган - КЗД, в рамките на предоставените й правомощия по чл.47, т.1, т.3 и т.4, респ.
чл.65, т.1 – т.4 от ЗЗДискр. Образуваната преписка е решена от определения за
това ad hoc заседателен
състав, на който тя била разпределена с разпореждане на председателя на КЗД, съгласно
чл.48, ал.1 и чл.54 от ЗЗДискр и чл.11, ал.1 и ал.4 от ППКЗД. Заменянето на
член от заседателния състав по силата на заповед № 12-11-1823/26.09.2021 г. на
председателя на КЗД, извършено на основание чл.11, ал.4 от ППКЗД, е обосновано
с обективната невъзможност този член на състава да участва в откритото
заседание, насрочено на 27.05.2021 г., от 12:30 ч. Оспореното решение е
постановено от състава на Комисията, извършил проучването и обявил преписката
за решаване, в съответствие с чл.14, ал.1 от ППКЗД.
Решението е издадено в изискуемата
писмена форма и съдържа предвидените в чл.66, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДискр.
реквизити.
В производството по издаването му
обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
обуславят отмяната на оспорения акт, както от гледна точка на правилното
конституиране на страните, но така и във връзка с неизпълнение на задължението
за излагане на правните и фактически основания за издаването на акта – чл.66,
т.2 от ЗЗДискр.
Тук следва да се отбележи, че е
неоснователно възражението на жалбоподателя, според което налагането на
имуществената санкция, на основание чл.47, т.3 вр.чл.80, ал.2 от ЗЗДискр., е
извършено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като за
констатираното нарушение по чл.5 вр.чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. не бил издаден АУАН.
Действително, чл.84, ал.1 от ЗЗДискр. предвижда, че актовете за установяване на
нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията членове на
комисията, а ал.3 на същата разпоредба препраща за неуредените в този раздел (т.е.
в раздел II “Административнонаказателни разпоредби” от ЗЗДискр.) въпроси към ЗАНН.
В съдебната практика (вж. решение №
7344 от 17.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2008 г., VII о., решение № 10129
от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12880/2010 г., VII о. и др.) обаче
безпротиворечиво се приема, че изискването за съставяне на АУАН се отнася само
до установяването на административни нарушения, които не са свързани със самия
предмет на производството за защита от дискриминация по същество, т.е. с
въпроса извършена ли е дискриминация или не, а касаят неспазване на
процедурните правила или други задължения във връзка с производството пред КЗД,
за които не се провежда процедурата по Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр.
В случаите като настоящия, когато нарушението се изразява именно в извършен акт
на дискриминация, неговото установяване става не чрез съставяне на АУАН, а в
самото производство пред Комисията и с решението, което го приключва – чл.65,
т.1 от ЗЗДискр.
Съдът, в настоящия състав, намира
основателно другото, основно възражение на жалбоподателя, а именно, че същият,
като наемател на обекта, където е извършена проверката, не е пасивно
легитимиран да участва в административното производство, а оттам – не е и надлежен
адресат на приключващия това производство административен акт, доколкото
задълженията за изграждане и поддържане на достъпна за лицата с увреждания
архитектурна среда законът възлага върху собственика на имота, като възложител
по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ (вж. решение № 9323 от 30.08.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 5153/2021 г., V о.).
Разпоредбата на чл.5 от ЗЗДискр.
изрично предвижда, че изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смята за
дискриминация. От своя страна чл.57, ал.1 от ЗХУ гласи, че проектирането и
изграждането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на
достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на
наредбата по чл.53, ал.3 при условия и по
ред, определени в ЗУТ. В ал.2 на същата разпоредба се казва, че за
съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и
достъпната среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се
спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл.53, ал 3 към
отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално
околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или
организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени
групи хора с увреждания, когато това се налага. Прилагането на тази възможност
се определя и доказва мотивирано в инвестиционния проект, изготвен по реда на
Закона за устройство на територията, или в доклада за резултатите от
обследването при извършване на обследване по реда на наредбата по чл. 176а, ал.
6 от ЗУТ.
Нормата на чл.184, ал.1 от ЗУТ
предвижда, че съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в
съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4 и издадено
разрешение за строеж или разрешение за поставяне.
Към датата на извършване на
проверката в сила е била Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, отменена на 13.03.2021 г. с §
4 от ПЗР на сега действащата Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. обаче се прилага, съгласно § 6 от ПЗР на същата,
само за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на
инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва
след влизането й в сила, т.е. към датата, както на проверката, така и към
датата на издаване на оспорения акт съгласно чл.142, ал.1 от АПК, приложение
намират правилата на отменената Наредба № 4 от 1.07.2009 г.
Така централният по делото въпрос е
кое е лицето, на което може да се вмени отговорност за „изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до публични места“ по смисъла на чл.5 от
ЗЗДискр. Отговорът на този въпрос предопределя и правилното конституиране на
страните в административното производство.
Анализът на цитираните разпоредби –
чл.57 от ЗХУ, чл.169, ал.2 (отм. ДВ бр. 101 от 2015 г.), а сега ал.4 от ЗУТ и
чл.184 от ЗУТ ясно демонстрира, че при изпълнение на горното задължение за
изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда следва да бъдат спазвани
условията и редът, определени в ЗУТ, т.е. това следва да стане въз основа на
одобрен инвестиционен проект, който да отговаря на изискванията на Наредба № 4
от 1.07.2009 г., респ. на сега действащата Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021
г., и въз основа на издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне,
ако не се касае до строеж, а до преместваем обект. Тук следва да се отбележи,
че всички съоръжения по чл.14 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. (отм.), а именно
стълби, рампи, подемни платформи и асансьори, предназначени за преодоляването
на различни височини вследствие на разликата между нивата на терена, на практика
представляват строеж и за тях ще е необходимо одобряването на инвестиционен
проект и издаването на разрешение за строеж.
Според чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ инвестиционните
проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на документи за собственост. Същевременно
съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ титуляр на разрешението за строеж е също
възложителят, какъвто, съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ, е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в
чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В последният случай разрешението се издава и
на собственика на имота съгласно чл.148, ал.5 ЗУТ.
Наемателят на имота, какъвто е
жалбоподателя, не е процесуално легитимиран да инициира административното
производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж, поради което той не може да бъде надлежен адресат на задължението за
изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда. Противното разбиране би
поставило наемателя в положение същият да бъде санкциониран за нарушение, което
е обективно невъзможно да отстрани поради наличието на посочените пречки от
правно естество. От друга страна изграждането на необходимите съоръжения, които
биха гарантирали достъпа на хора с увреждания до обекта, без строителни книжа –
без одобрен инвестиционен обект и разрешение за строеж, би направило същите
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ и поради това подлежащи на
премахване. Нещо повече, подобно действие би представлявало нарушение на
поетите от жалбоподателя, като наемател, договорни задължения по сключения
договор за наем, което би довело до допълнителни неблагоприятни последици за
същия. Така например в т.4.3, б.“ж“ от сключения на 22.12.2010 г. договор за
наем с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 6680/22.12.2010 г.
на нотариус Здравко Тончев, с район на действие СРС, жалбоподателят, като
наемател, се е задължил „да не извършва ремонти и/или преустройства в наетия
имот без изрично писмено искане на наемодателя“. Клауза в същия смисъл се
съдържа и в чл.6 от действащия договор за наем от 30.12.2019 г., според който текст
наемателят има право да извършва вътрешни реконструкции и преустройства,
съобразно нуждите си, на наетите помещения, след писмено съгласие на
наемодателя.
Както и в разгледания в цитираното решение
№ 9323 от 30.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2021 г., V о. случай, в
решението на административния орган липсват изложени собствени съображения
относно приложимата материалноправна уредба спрямо субектите - адресати на отговорността по чл. 5 от
ЗЗдискр. и защо органът приема, че същата следва да се носи от наемателя на
обекта, какъвто е жалбоподателя. Цитирането на пасаж от мотивите на съдебен акт
не съставлява изпълнение на задължението по чл.66, т.2 от ЗЗДискр. за посочване
на правните и фактически основания за издаване на акта.
Тук следва да се допълни, че в
оспореното решение липсва и обсъждане на следните правнорелевантни и относими
към установеното от КЗД нарушение факти, а именно има ли техническа възможност
за поставяне на рампа, подемна платформа или асансьор, предвид изискванията на
чл.14 от Наредба № 4/01.07.2009 г., съответно, ако липсва такава техническа
възможност, то осигурена ли е, съгласно чл.57, ал.2 от ЗХУ, достъпност чрез
прилагане на технически, организационни мерки или чрез спомагателни средства и
пособия. Както основателно сочи и жалбоподателят, подобна информация не се
съдържа в констативния протокол, чието кратко съдържание е възпроизведено
по-горе.
На следващо място, по делото не са
събрани и категорични доказателства, които да обуславят извод, че провереният
обект действително представлява „къща за гости“ и поради това е такъв с
обществен достъп. Действително, данни за това има в представените от самия
жалбоподател договори за наем, но същите не са достатъчни, за да бъдат
поставени в основата на издадения административен акт. Къщите са гости представляват
места за настаняване по смисъла на § 1, т.27 от ДР на ЗТ и подлежат на
категоризация по реда на Наредбата за изискванията към категоризираните места
за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на
категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости, поради което органът е следвало да изиска и приложи по
преписката удостоверението за категоризацията на обекта, ако такова е налице,
респ. да събере други доказателства, които да установяват по категоричен начин,
че се касае именно до къща за гости, а не до жилищен имот.
Посочените съществени процесуални
нарушения във връзка с конституирането на страните са станали причина и за
допуснато нарушение на материалния закон, доколкото с административния акт
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл.5 от ЗЗДискр.
Горните обстоятелства налагат
оспореният административен акт да бъде отменен, а преписката върната на административния орган,
който, при новото й разглеждане, следва да отстрани посочените нарушения като
проведе производството пред себе си с участието на надлежните страни, в това
число и на собственика на имота. При разглеждането й този орган следва да
събере всички допустими и относими доказателства, включително за това дали
проверяваният обект е действително такъв с обществен достъп (къща за гости),
както и да изясни, при необходимост и чрез назначаване на експертиза, налице ли
е техническа възможност за изграждане в обекта на съоръжение за преодоляване на
различната височина между
нивата на терена, която, видно от приложените снимки, понастоящем се преодолява
по съществуващо стълбище, респ. за евентуалните мерки по чл.57, ал.2 от ЗХУ,
ако такива има приложени. В крайният си акт по съществото на спора органът
следва да изложи съображения относно приложимата към спора нормативна уредба и да
даде обоснован отговор на спорния въпрос налице ли е законово задължение и на
кой субект (собственик, наемател, ползвател на друго основание) да поддържа
достъпна архитектурна среда и с какви конкретни мерки следва да бъде изпълнено
това задължение.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в размер на 300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, за които е представен и списък. Деловодните
разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на КЗД, която комисия има качеството на юридическо лице съгласно чл.40,
ал.3 от ЗЗДискр. и чл.2, ал.1, т.2 от Правилника за устройство и дейността на
КЗД.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Ви Джи Ес 2010“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“Райко Даскалов“ № 25, представлявано от управителя Й.В.К.,
решение № 546/16.06.2021 г., постановено по преписка № 209 по описа за 2020 г.
на Комисията за защита от дискриминация.
ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново разглеждане при спазване на
дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация,
със седалище в гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 35, представлявана от
председателя доц.д-р Ана Джумалиева, да заплати на „Ви Джи Ес 2010“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от 300 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: