Р Е Ш
Е Н И Е
№ 60
/ гр. Шумен, 13.06.2019 год.
Шуменският окръжен съд,
наказателно отделение
На тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
Председател: София
Радославова
Членове : 1. Димчо Луков
2. Ненка Цветанкова
Секретар: Ст. Стойчева
Прокурор: П. Вълчев
като разгледа
докладваното от съдия Д. Луков
ВНАХД №186 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 317 от НПК.
С решение № 14/26.02.2019 г. по НАХД № 334/18 г. на НПРС обв.
С.Н.Р. е признат
за виновен в това, че на 04.02.2015 г. в гр. Каспичан обл. Шумен на ул. „Александър
Стамболийски“, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес
108 Вито“ с рег. № ***** нарушил правилата за движение по ЗДП - чл. 20 ал. 2 и
чл. 21 ал. 1 вследствие на което причинил средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за повече от месец на К. И. Д., като деянието е извършено при условията на
независимо съпричинителство с пострадалия Д., който
по същото време и на същото място, управлявайки товарен автомобил „Фолксваген
Кади” нарушил правилата на чл. 25 ал. 1 от ЗДП - престъпление по чл. 343 ал. 1
б. „б“ пр. 2-ро от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба” в размер на
1 200 лв. и на осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.
Осъдил обв. Р. да заплати по сметка на ОД на МВР Шумен направените по ДП разноски
в размер на 1 130. 30 лв., както и по сметка на Районен съд Нови пазар
направените по делото разноски в размер на 258. 67 лв.
Срещу решението е подадена жалба от защитника на обв. Р.
– адв. М.М. от ШАК. В
жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото и постановяване на решението. Според защитата неправилно и
незаконосъобразно първоинстанционния съд е установил нови фактически положения,
различни от посочените в постановлението на НПРП въз основа на което е
образувано делото. Моли решението да бъде отменено и постановено ново с което
да бъде признат за невиновен и оправдан.
Редовно призован,
жалбоподателя не се явява в съд. заседание и не изпраща представител.
Представителят на
прокуратурата намира жалбата за неоснователна. Намира решението за правилно и
законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът като се
запозна с приложените по делото доказателства, установи:
През 2015 г. обв. С.Н.Р. бил правоспособен водач на МПС,
пострадалия К. И. Д. също бил правоспособен водач на МПС.
На 04.02.2015 г. св. Д. управлявал товарен автомобил
„Фолксваген Кади” с рег. № *****в гр. Каспичан, като идвал от гр. Плиска и
пътувал в посока гр. Нови пазар, като се движел по ул. Ал. Стамболийски. В този
момент пътното платно на ул. Ал. Стамболийски било заскрежено. В автомобила му
пътувала и св. Ю. Ц. К.. Пътния участък по който се движел Д., представлявал надлез,
свързващ двете части на гр. Каспичан, разделени от ж.п. линия. След надлеза
следвало кръстовище на ул. Ал. Стамболийски и ул. Македония, като преди
кръстовището пътя бил регулиран с пътни знаци –В24 – „Забранено изпреварването
на МПС”, В 27 – „Забранени са престоят и паркирането” и знак Д 24 „Автобусна
спирка”. Около 7. 15 ч. Д. наближавал кръстовището на ул. Ал. Стамболийски с
ул. Македония. Спрял на автобусна спирка на градския транспорт намираща се
непосредствено преди кръстовището, за да слезе св. К. По това време по ул. Ал.
Стамболийски по надлеза и в посоката в която се движел св. Д., обв. Р.
управлявал поверения му товарен автомобил „Мерцедес Вито” с рег. № Н 24 62 ВА с
включени фарове. След като св. Кирова слязла от автомобила на Д., последния
потеглил като имал намерение да направи обратен завой, за да се прибере в домът
си. Преди да потегли, Д. погледнал в огледалото за задно виждане, но тъй като
времето било още тъмно, а огледалото заскрежено, той отворил прозореца на
шофьорската врата и погледнал за идващи МПС. В този момент Д. имал видимост към
надлеза на разстояние 185-195 м. Тъй като не видял идващи МПС, той потеглил. В
този момент обв. Р. се спускал с неговия автомобил по надлеза и възприел
намиращия се на автобусната спирка тов. автомобил
управляван от св. Д.. Автомобила на обв. Р. се движел със скорост от 67.5 км/ч.
като Р. имал практическа възможност да възприеме автомобила на св. Д. също от
разстояние 185 - 195 м. Възприемайки автомобила на Д., обв. Р. решил да го
изпревари и отклонил управлявания от него автомобил в лявата лента за движение
по посоката на движението си по ул. Ал. Стамболийски. В това време св. Д. потеглил
след като изминал 5 м. решил да направи обратен завой, за да се прибере в домът
си, като за целта отклонил автомобила на ляво и започнал да навлиза в лявата
лента за движение /по която вече се движи автомобила на обв. Р./***, без да
погледне назад, за идващи зад него МПС. Обв. Р. не успял да реагира на
създалата се ситуация и ударил с предната дясна част на управлявания от него
автомобил, автомобила на св. Д. в предна лява врата и преден ляв калник. Св. Д.
забелязал фаровете на автомобила на обв. Р. непосредствено преди удара на двете
МПС, поради което не успял да реагира, за да избегне удара. След удара автомобила
на обв. Р. – „Мерцедес Вито” спира в лявата страна на пътното платно по
посоката на движението си, на 33 м. от мястото на удара, а автомобила на св. Д.
– „Фолксваген Кади” след удара се завърта на 120 градуса по посока на часовата
стрелка и спира на 12 м. след мястото на удара. Вследствие на удара между двете
МПС на св. Д. са причинени травматични увреждания, които наложили същия да бъде
откаран за оказване на медицинска помощ. Преди Д. да бъде откаран в болнично
заведение, на мястото на ПТП пристигнали св. Я. В. и Г. Г. – полицейски
служители, които разговаряли с обв. Р. и св. Д. и запазили ПТП до извършване на
оглед от разследващ полицай. На тези свидетели, обв. Р. и св. Д. обяснили, че Д.
преди потегляне бил спрял пред спирката.
От заключението на СМЕ на в. л. д-р Владов се установява,
че при ПТП на св. Д. са причинени множество травматични увреждания, от които
фрактура на лявата лопатка в областта на нейната шийка, която травма е обусловила
трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за срок по голям от един
месец.
По делото на д.п. са назначени и приети множество
автотехнически експертизи.
От заключението на в.л. П. П. се установява, че скоростта
на движение на тов. автомобил „Мерцедес” е не по
голяма от 30-40 км/ч., а скоростта на тов. автомобил „Фолксваген”
е била 15 км/ч. и от потеглянето до удара е изминал 4. 8 м. Тов.
автомобил „Мерцедес” се е намирал на 25.6 м. от мястото на удара в момента на
потегляне на тов. автомобил „Фолксваген”. Опасната
зона за спиране на тов. автомобил „Мерцедес” при
скорост от 40 км/ч. е 26. 2 м. В. лице заключава, че тов.
автомобил „Фолксваген” е попаднал в опасната зона за спиране на тов. автомобил „Мерцедес”.
От заключението на в.л.
И. Р. се установява, че скоростта
на движение на тов. автомобил „Мерцедес” преди удара
е била 71.93 км/ч. , а тази на тов. автомобил
„Фолксваген” е била 3. 85 км/ч. Опасната
зона за спиране на тов. автомобил „Мерцедес” е 69. 71
м., а при скорост от 50 км/ч. опасната зона за спиране е 39. 83 м. Тов. автомобил „Мерцедес” е бил на разстояние 149. 45 м. от
мястото на удара, когато е възникнала опасността за движение. В. л. приема, че
опасността за движението е възникнала когато тов.
автомобил „Фолксваген” е преминал дясната граница на платното за движение и
навлизане на автомобила „Фолксваген” в дясната лента за движение, като за да
приеме този извод, в.л. е приел, че този автомобил преди да потегли е бил спрял
в уширение в района на кръстовището с ул. Македония,
в дясно извън пътното платно. Според в. л. тов.
автомобил „Мерцедес” в момента на възникване на опасността е бил извън опасната
зона за спиране на автомобила и е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, да пропусне завиващия на ляво тов.
автомобил „Фолксваген” и да избегне ПТП. Ако автомобила на обв. Р. се е движел
с разрешената скорост от 50 км/ч., то той също би имал техническа възможност да
предотврати удара, тъй като автомобила „Фолксваген” би осъществил маневрата
преди т.а. „Мерцедес” да достигне мястото на удара, като дясната лента за
движение би била свободна за преминаване на тов.
автомобил „Мерцедес”. Установява се също така, че на около 200 м. преди мястото
на ПТП в дясно от пътното платно са поставени пътни знаци: В27 – Забранени са
престоят и паркирането”, В 25 – Забранено е изпреварването на МПС, а на 26 м.
преди мястото на удара пътен знак Д24 „Автобусна спирка”.
От заключението на в.л. И. Р. по допълнителната АТЕ се
установява, че предвид точно установеното тегло на т. а. „Мерцедес”, то
скоростта на движение на същия в момента на ПТП е била 75. 67 км/ч. и опасна
зона за спиране при тази скорост 75.56 м., а разстоянието на което е бил
автомобила от мястото на удара при потегляне на т. а. „Фолксваген” е било 157.
23 м.
От заключението на тройната АТЕ се установява, че
разстоянието на пряката видимост от линията на ориентир до завоя на надлеза е
185-195 м., а разстоянието от линията на ориентира до началото на отбивката в
посока на огледа е 6. 10 м. По технически данни т. а. „Фолксваген Кади” има
радиус на завой 12.20 метра. При тези данни вещите лица приемат, че е
невъзможна хипотеза за спиране на т. а. „Фолксваген” в уширението след
спирката, защото противоречи на данните за завой на автомобила и ъгъла под
който са се ударили. Разстоянието от мястото на спиране на т. а. „Фолксваген” /
на автобусната спирка/ или около нея/ до мястото на удара е 14 м. Скоростта на
движение на т. а. „Мерцедес” преди удара е 70.55 км/ч., а на т. а. „Фолксваген”
е 10.14 км/ч. Т. а. „Фолксваген” е тази скорост изминава разстоянието от 14 м.
за 9.93 секунди. За това време т. а. „Мерцедес” със скорост от 70.55 км/ч.
изминава 194.63 м. Ако т. а. „Мерцедес” се е движел с разрешената скорост от 50
км/ч., то той би изминал разстоянието от 194.63 м. за 14.01 секунди. За това
време – 14.01 секунди, т. а. „Фолксваген” при средна скорост от 1.41 м/с ще
измине разстоянието от 19.75 м. и т. а. „Фолксваген” е щял да премине пред т.
а. „Мерцедес”, т. е. двата автомобила не биха се срещнали на мястото на удара и
ПТП би се предотвратило. В момента на възникване на опасността за движението –
когато т. а. „Фолксваген” е пресичал осевата линия, двамата водачи при
скоростта с която са се движили двете МПС, техните водачи не биха могли да
предотвратят настъпването на ПТП с каквито и да е маневри.
От заключението на последната АТЕ на в.л. И. Р. от 2017
г. се установява, че скоростта на т. а. „Мерцедес” преди удара е 67.5 км/ч. ,
на т. а. „Фолксваген” 10 км/ч. Опасната зона за спиране на т. а. „Мерцедес” при
скорост от 67.5 км/ч. е 99.11 м., а опасната зона за спиране на този автомобил
при движение със скорост от 50 км/ч. е 59.52 м. Мястото на удара между двете
МПС е на 12 м. след ориентира и на 4. 4 м. в дясно от продължението на лявата
граница на пътното платно за движение на ул. Ал. Стамболийски. Когато т.а.
„Фолксваген” е започнал маневрата завой на ляво, т. а. „Мерцедес” е бил на
разстояние 41. 6 м. от мястото на удара. Когато т.а. „Фолксваген” е потеглил от
спирката – според обясненията на обв. Р., той е изминал 5 м. с равноускорително
движение за 3.7 секунди. За това време – 3.7 сек. т.а. „Мерцедес” движейки се със скорост от
67.5 км/ч. е изминал разстояние от 70.76 м. Или общото разстояние изминато от
т.а. „Мерцедес” при положение, че т.а. „Фолксваген” е потеглил от спирката, до
мястото на удара е 112. 43 м. При втория вариант – потегляне на т.а. „Фолсваген” от място преди спирката /според показанията на
св. Д./ до мястото на удара е изминал това разстояние за 7.4 секунди. За това
време – 7.4 секунди, т.а. „Мерцедес” при скорост от 67.5 м. е изминал
разстояние от 138.38 м. Технически съобразената скорост с която обв. Р. е
следвало да се движи в момента когато е възникнала опасността за движението -
/завиване на т.а. „Фолксваген” на ляво/ и би могъл да спре преди мястото на
удара при аварийно спиране е 39.6 км/ч. Установява се също така, че на около
115 м. преди мястото на ПТП в дясно от пътното платно са поставени пътни знаци:
В27 – „Забранени са престоят и паркирането”, В25 – „Забранено е изпреварването
на МПС”, а непосредствено преди автобусната спирка - пътни знаци Д24 „Автобусна
спирка” и Д17 – „Пешеходна пътека”. Т.а. „Фолксваген” е изминал разстояние от
11 м. от мястото от където е потеглил до мястото на удара.
При тези 5 на брой АТЕ въззивната инстанция намира, че
първата АТЕ на в.л. Пеев не следва да се кредитира, тъй като същата се базира
на протокола за оглед на ПТП и показанията на св. Д. и обв. Р. /разпитан в този
момент в качеството му на свидетел/. Първата АТЕ на в.л. Р. също не следва да
се кредитира, тъй като при изчисляване на скоростта на движение на двете МПС
преди ПТП са включени грешни показатели за теглото на тези автомобили, както и
коефициент за съпротивление на гумите при сух асфалт. По нататъшните изводи на
тази експертиза се базират на така изчислената скорост на двете МПС, още
повече, че тези изводи се базират и на обстоятелството, че т.а. „Фолксваген” е
бил спрян преди автобусната спирка, извън пътното платно. Допълнителната АТЕ на
в.л. Р. също не следва да се кредитира, тъй като тя дава заключение за различна
скорост на т.а. „Мерцедес” от първата, но на базата на различни тегло на
автомобила и коефициент за сцепление за заскрежен асфалт – 0.5. Но това
заключение е в противоречие с последната АТЕ на в.. Р., където се приема този
коефициент за 0.25, както и различно тегло на този автомобил. Отделно от това –
при тази нова скорост на т.а. „Мерцедес” няма изчисления на отстоянията на
двата автомобила от мястото на удара при потегляне на т.а. „Фолксваген” и при
навлизане в лявата лента за движение. Поради това съда приема за достоверни
тройната АТЕ и последната АТЕ на в.л. Р., независимо, че тези две експертизи
дават различни стойности на скорост на движение на двата автомобила. Тройната
АТЕ съда кредитира в частта относно пряката видимост и механизма на ПТП. Не
кредитира в частта относно скоростта на двете МПС, тъй като след определяне на
скоростта следва да се определи и опасната зона за спиране, която би била
доказателство в полза на обвиняемия. Последната АТЕ на в.л. Р., настоящата
инстанция кредитира изцяло.
От показанията на св. Д. се установява, че той е спрял
управлявания от него т.а. „Фолксваген” преди автобусната спирка, като е изнесъл
автомобила изцяло извън пътното платно, че преди да потегли от това място е
погледнал в лявото огледало за обратно виждане, както и през отворения прозорец
на шофьорската врата, но не видял идващи зад него МПС, потеглил и подавайки ляв
мигач изминал около 5 м. преди да започне да завива на ляво, за да влезе по ул.
Македония.
От показанията на св. Кирова се установява, че св. Д. е
спрял автомобила, за да слезе тя от него, в уширението в дясно от пътя, но след
спирката.
От показанията на св. Я. В. се установява, че след като
той е пристигнал на мястото на ПТП, от двамата водачи е научил, че т.а.
„Фолксваген” е бил спрял на спирката и от там е потеглил.
От показанията на св. Г. Г. се установява, че при
пристигането му на мястото на ПТП от водачите на МПС участвали в ПТП е разбрал,
че т.а. „Фолксваген” е бил спрял на автобусната спирка и от там е потеглил.
Установява се също така, че лявото огледало за обратно виждане на този
автомобил било заскрежено.
От показанията на св. С. В., М. В. и Г. Г. не се
установяват релевантни за делото факт, поради което не следва да се обсъждат.
От обясненията на обв. Р. се установява дадени в съд.
заседание пред първоинстанционния съд се установява, че спускайки се по
надлеза, той е видял спрял на автобусната спирка, върху пешеходната пътека т.а.
„Фолксваген”. Започнал да го заобикаля, тъй като този автомобил нямал включен
сигнал /мигач/ за потегляне и изнесъл управлявания от него т.а. „Мерцедес” в
лявата лента за движение. Спрелия на спирката автомобил без да подаде мигач
потеглил и последвал удар, като той не е употребявал аварийно спирачки. От
показанията на обв. Р. дадени на д.п. се установява, че при слизане от надлеза,
той е забелязал спрял на спирката т.а. „Фолксваген”, автомобила бил на пътното
платно, в дясно до бордюра. Установява се също, че възприемайки спрелия на
спирката автомобил, той започнал да го заобикаля от 20-30 м. като изнесъл
автомобила си на ляво и започнал да навлиза в насрещната лента за движение.
Като наближил спрелия на спирката автомобил на около 3-5 м., този спрелия
автомобил, без да подаде мигач внезапно потеглил и завил на ляво и му пресякъл
пътя, от което последвал удар между двете МПС. Установява се също, че лявото
огледало за обратно виждане било заскрежено.
От справката за съдимост на обв. Р. се установява, че
същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
При така приетата за установена фактическа обстановка и
анализ на гласните и писмени доказателства, въззивната инстанция приема
за установено:
На първо място - относно мястото на което е спрял св. Д..
Според св. Кирова – това е уширението след автобусната спирка, според
показанията на св. Д. – това е място преди спирката, като е изнесъл автомобила
извън пътното платно. Според обясненията на обв. Р. – автомобила на Д. е бил
спрян пред спирката, т. е. на пътното платно срещу спирката. Съда приема, че
св. Д. е спрял пред спирката /не преди нея, което означава място намиращо се
преди автомобила да достигне тази спирка по посока на движението си/. В този
смисъл са обясненията на обв. Р., които се подкрепят и от показанията на
полицейските служители – св. В. и Г.. Косвено – този извод се подкрепя и от
заключението на тройната АТЕ, което изключва хипотезата преди ПТП автомобила на
Д. да е бил спрян на уширението след спирката. Единствено св. Д. твърди, че е
спрял автомобила си преди да достигне спирката, но това му твърдение е в
противоречие с другите гласни доказателства и посочения извод на тройната АТЕ.
На второ място – с поведението си всеки от двамата водачи
е нарушил изискванията на разпоредби на ЗДП.
Касателно св. Д.. Същия в нарушение на забраната са
спиране /разбирай и престой/ съобразно пътен знак В 27 е спрял на автобусната
спирка, от една страна. От друга – същия е нарушил и правилото на чл. 25 ал. 1
от ЗДП – при потегляне от място, Д. е извършил маневра по смисъла на чл. 76 от
ППЗДП и съобразно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДП е бил длъжен да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. Д. е нарушил тези си задължения. Същия погледнал в
заскреженото огледало за обратно виждане, както и през отворения прозорец на
шофьорската врата, но не е видял идващия зад него и намиращ се на надлеза т.а.
„Мерцедес”, който се е движел с включени фарове. Съобразно последната АТЕ на
в.л. Р. в момента на потегляне на т.а.”Фолксваген”, т.а. „Мерцедес” е бил на
112.43 м. от мястото на удара, а след като мястото на удара е на 11 м. от
мястото на спиране на Д., то следва извода, че Д. е имал практическата
възможност да види идващия зад него автомобил на обв. Р. от 101.43 м. и е бил
длъжен да го види.
Касателно обв. Р.. При започване на слизането от надлеза, след завоя, той
се е движел със скорост над максимално допустимата в населено място, за
категорията МПС което е управлявал. Скоростта му в този момент е била 67.5
км/ч. съобразно последната АТЕ на в.л. Р.. Същия е имал пряка видимост от
185-195 м. към мястото където е бил спрян автомобила на Д.. Възприел го е, че е
на пътното платно и не е изпълнил задължението си по чл. 20 ал. 2 от ЗДП – да
съобрази скоростта на движение с характера и интензивността на движението. При
потегляне на т.а. „Фолксваген”, т.а. „Мерцедес” е бил на разстояние 112 м.
преди мястото на удара или на 101 м. от мястото където е потеглял спрения
автомобил на Д., според заключението на последната АТЕ на в.л. Р. и на 194 м.
от мястото от където е потеглил Д. – съобразно заключението на тройната АТЕ.
Следователно от това разстояние обв. Р. е бил длъжен да изпълни задължението си
по чл. 20 ал. 2 от ЗДП, а именно да съобрази скоростта си на движение, за да
може да спре, което той не е изпълнил. Предприел е заобикаляне на спрелия
автомобил на Д., но в момента на потегляне на последния тази маневра
заобикаляне е прераснала в маневра „изпреварване”. С оглед на това, че на по
малко от 115 м. гледано от кръстовището срещу посоката на движение на обв. Р.,
в дясно се намира пътен знак В27. Съобразно забраната на този пътен знак, обв. Р.
е бил длъжен да се съобрази със забраната за изпреварване, да съобрази
скоростта си на движение и с тази забрана, т. е. да прекрати започналото
изпреварване и да намали скоростта си. Обв. Р. не е изпълнил тези си задължения
– да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с условията
на пътната обстановка - променената пътна обстановка, вследствие на потеглянето
на т.а. „Фолксваген”, а продължил маневрата изпреварване.
На трето място – в последната АТЕ на в.л. Р. е прието, че опасната зона за
спиране на т.а. „Мерцедес” при скорост от 67.5 км/ч. е 99.11 м., а при движение
с разрешената скорост от 50 км/ч., опасната зона за спиране е 59.52 м. Прието е
също така, че в момента в който т.а. „Фолксваген” е започнал маневрата „завой
на ляво”, т.а. „Мерцедес” е бил на разстояние 41.6 м. от мястото на удара и при
това положение т.а. „Фолксваген” е попаднал в опасната зона за спиране на т.а.
„Мерцедес”, поради което водача на този автомобил не е имал техническата
възможност да реагира своевременно и да избегне ПТП. Всичко това е така и
въззивната инстанция приема тези изводи на АТЕ. Но тази експертиза заключава
също така, че в момента на потегляне от спирката на т.а. „Фолксваген”, т.а.
„Мерцедес” е бил на разстояние 112.43 м. от мястото на удара или на 101.43 м. /
като от разстоянието 112.43 м. се извади разстоянието което е изминал т.а.
„Фолксваген” от потеглянето пред спирката до мястото на удара – 11 м./. При
това положение, вещото лице заключава, че ако водача на т.а. „Мерцедес” в този
момент – момента на потегляне на т.а. „Фолксваген”, е прекратил започнатата от
него маневра изпреварване и е предприел аварийно спиране, тогава той би
избегнал удара, тъй като разстоянието от 112.43 м. е по голямо от опасната зона
от 99.11 м. Настоящата инстанция приема, че за да се ползва от оневиняващата го
опасна зона, обв. Р., същия следва да има правоверно поведение преди ПТП. Но
обв. Р. в конкретната ситуация, след като е забелязал т.а. „Фолксваген” на
разстояние по голямо от 101. 3 м. каквато практическа възможност е имал, тъй
като разстоянието на пряката видимост от мястото на удара към посока надлеза по
който той се движи е 185-195 м., ако той се е движел с разрешената максимална
скорост от 50 км/ч. то той би забелязал
от много по голямо разстояние потеглянето на т.а. „Фолксваген” и би имал време
за реакция на поведението на този автомобил. От друга страна – обв. Р. не е
съобразил скоростта на движение от 67.5 км/ч. като не е намалил същата с оглед
конкретната пътна обстановка – заскрежено пътно платно и намиращ се пред него
на спирката спрял автомобил, за да може да спре, ако последва потегляне на този
автомобил, а е започнал заобикаляне на този автомобил, прераснало впоследствие
в маневра изпреварване.
При така приетото, ШОС намира, че в конкретната ситуация
е налице неправомерно поведение, както от страна на обв. Р. – същия е
управлявал автомобила със скорост над максимално разрешената с което е нарушил
разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДП и не е съобразил същата с конкретната пътна
обстановка с което е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП, така и от
страна на св. Д. – същия не е изпълнил задължението си преди да предприеме
каквато и да е маневра да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след
него и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение с което е нарушил разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДП, тъй като е имал
възможност, а и задължение да забележи идващия зад него т.а. „Мерцедес” , а впоследствие – при започване на маневрата
„завой на ляво” не е изпълнил задължението си при извършване на маневра
свързана с изцяло или частично навлизане в съседна пътна лента да пропусне МПС
които се движат по нея. По този начин св. Д. е нарушил и разпоредбата на чл. 25
ал. 2 от ЗДП. Тези допуснати нарушения на правилата на ЗДП от обв. Р. и св. Д.
са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, вследствие на което на св. Д. е
причинена средна телесна повреда.
При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд приема, че обв. Р. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. предл. ІІ от НК.
От обективна страна – На 04.02.2015 г. в гр. Каспичан на
ул. Ал. Стамболийски в непосредствена близост до кръстовището с ул. Македония,
на автобусна спирка е спрял св. Д. с управлявания от него т.а. „Фолксваген”, за
да слезе св. К. Това действие св. Д. е извършил в нарушение на забраната на
пътен знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането”. Обв. Р. по същото време
управлява т.а. „Мерцедес” по ул. Ал. Стамболийски и около 7.15 ч. започва
спускане по надлез на същата улица в посока кръстовището с ул. Македония, като
се движи със скорост от 67.5 км/ч., при максимално разрешена скорост от 50
км/ч. В този момент пътното платно е заскрежено. Обв. Р. вижда спрелия
автомобил „Фолксваген” на спирката до кръстовището с ул. Македония и предприема
маневра заобикаляне. В този момент св. Д. потегля с автомобила „Фолксваген” от
спирката, без да е видял идващия зад него т.а. „Мерцедес” на обв. Р., който в
този момент е бил на разстояние 101.43 м. въпреки, че е имал пряка видимост.
Обв. Р. виждайки спрелия автомобил на Д. вместо да намали скоростта на
движение, съобразно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП, предприема маневра
заобикаляне. При потеглянето на Д. от спирката, тази маневра на обв. Р.
прераства в маневрата „изпреварване”, въпреки наличието на пътен знак В27.
Забраната на този пътен знак задължава в конкретната ситуация, обв. Р. да
преустанови маневрата изпреварване чрез намаляване скоростта на движение и по
този начин да я приведе в съобразена с пътната обстановка, което той не е
направил. Същия е продължил да изпълнява маневрата изпреварване на т.а.
„Фолксваген” и когато е на разстояние 41.6 м. от мястото на удара, автомобила
на св. Д. предприема маневра „завой на ляво”, като започва да навлиза в дясната
лента за движение, по която вече се движи автомобила на обв. Р.. Последния няма
възможност да реагира и последва удар между двете МПС. При този удар на св. Д.
е причинена средна телесна повреда.
От субективна страна - деянието обв. Р. е извършил виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11 ал. 3 предл. 1 НК. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици - че ще причини ПТП, в резултат на което ще причини
средна телесна повреда на св. Д.. Същият обаче е бил длъжен, съгласно чл. 21
ал. 1 от ЗДП да управлява МПС със скорост не по голяма от 50 км/ч., както, че е
бил длъжен съгласно чл. 20 ал. 1
от ЗДП да съобрази скоростта на движение в съответствие с
особеностите на конкретната пътна обстановка и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените
по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая са налице и
двата признака от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като обвиняемият
е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и
субективният - тъй като е могъл да ги предвиди и предотврати.
Тук следва да се посочи, че е налице независимо съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на св. Д.. Същия нарушавайки правилата на чл. 25
ал. 1 от ЗДП при потегляне от спирката и правилата на чл. 25 ал. 2 от ЗДП
извършвайки маневра „завой на ляво” е допринесъл съществено за причиняване на
ПТП, а от там и на травматичното увреждане на горен ляв крайник, което
осъществява признаците на средна телесна повреда.
По отношение довода в жалбата, че са приети нови фактически положения от
първоинстанционния съд. Тук се сочи, че в постановлението на НПРП е прието, че
автомобила на Д. е спрял преди спирката, т. е. по посоката на движение от
надлеза, преди да се достигне въпросната спирка. Както прокурора, така и
районния съд са приели, че Д. е спрял автомобила пред спирката. Този термин
означава спиране пред лицето на спирката, а не преди да се достигне до нея,
движейки се от надлеза към кръстовището.
Налице са предпоставките на чл. 78а от НК. Обв. Р. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, деянието което той е извършил е непредпазливо и
наказуемо с лишаване от свобода до 3 години или пробация, с деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това
въззивният съд приема изводите на НПРС в тази връзка
за правилни и законосъобразни. По отношение наказанията – районният съд е
обсъдил всички обстоятелства имащи значение за размера на глобата и лишаването
от правоуправление, поради което ШОС споделя тези доводи и намира наложените
наказания глоба в размер на 1 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 5 м. за правилни, законосъобразни и справедливи.
Поради изложеното, ШОС приема, че не са установени процесуални нарушения или нови фактически положения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото, а ще следва решението да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/26.02.2019 г. постановено по НАХД № 334/18
г. по описа на НПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.