Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 12.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 20 октомври…..………………….…………………… през две хиляди и двадесета година…….………….….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Г.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 439 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглеждания иск е чл.124 ГПК.

 

Предявен е иск от Т.Р.Д., по който е конституирана като ответник А.Ц.А..

 

Ищецът твърди, че собствеността на поземлен имот с идентификатор 05654.500.776 по КККР на с. Боровци, общ. Берковица, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-564 от 25.10.2017 г., с адрес: с. Боровци, ул. Гаганишка № 3А, с площ 178 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване до 10 м./, номер по предходен план: 379, квартал 44, при съседи: 05654.105.12, 05654.500.837, 05654.500.902, 05654.500.379 придобил по наследство от неговия баща Рангел Илиев Дончов, който го придобил от Салтир Каменов, дядо на ответницата с договор от 27.03.1958 г.

Поддържа също, че баща му бил оградил мястото и бил построил в него сграда, като след неговата смърт ищецът и майка му продължили да го ползват.

На 22.01.2018 г. ответницата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижимия имот по наследство и давност, с който е призната за собственик на процесния недвижим имот.

Твърди, че от 1958 г. до месец май 2019 г. единствено той, а по – рано наследодателите му, са владели имота. Издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт не я легитимира като собственик, тъй като констатациите в него са неверни.

Моли съда да признае за установено по отношение на А.Ц.А., че той е собственик на поземлен имот с идентификатор 05654.500.776 по КККР на с. Боровци, общ. Берковица, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-564 от 25.10.2017 г., с адрес: с. Боровци, ул. Гаганишка № 3А, с площ 178 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване до 10 м./, номер по предходен план: 379, квартал 44, при съседи: 05654.105.12, 05654.500.837, 05654.500.902, 05654.500.379 на основание договора за покупко – продажба, а в случай, че последният по някаква причина не е породил прехвърлителни права, то да го признае за собственик на основание давностно владение.

Моли съда да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 14, том I, рег. № 348, дело № 11/ 22.01.2018 г. на Нотариус Елена Петрова.

Моли за присъждане и на направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът  А.Ц.А. взема становище по предявения иск. Относно договор от 27.03.1958 г. като придобивно основание, навежда че същият е частен и като такъв, предвид липсата на форма за прехвърляне на невдижим имот, не може да има прехвърлителен ефект. По тази причина не представлява основание за собственост. Оспорва автентичността на договора. Оспорва, че процесния имот с идентификатор 05654.500.776 е бил предмет на договора от 1958 година. Относно давностното владение като придобивно основание категорично отрича твърдението, че процесният терен е бил заграден и използван от ищеца и неговия праводател. Твърди, че единствено тя и наследодателите й са владяли имота.

По изложените съображения, счита, че иска е изцяло неоснователен.

Моли съда за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат доводите и възраженията си.

 

         В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, която се възприема от съда изцяло като професионално изготвена и неоспорена от страните. От доказателствата се установи следното :

 

Ищецът е собственик на имот с идентификатор 05654.500.379.

Процесният имот представлява ПИ с идентификатор 05654.500.776 и е съседен на имота на ищеца.

Ответницата се легитимира като собственик на процесния имот с НА 14, т.I, н.д.11 по описа на Нотариус Елена Петрова за 2018 година, издаден по обстоятелствена проверка, въз основа на давностно владение.

Тя е собственик по наследство и на имот с кратък идентификатор 331, който НЕ Е съседен на процесния, тъй като между имота на ответницата и процесния имот има дол – ПИ 05654.500.837.

По делото ищецът твърди, че през 1958 година неговият наследодател закупил от бащата на ответницата процесния имот, за което представя писмен документ - договор(л.11 от делото). Твърди, че правото му на собственост произтича именно от тази сделка, а в случай че съдът приеме, че представеният договор не е породил права, то да го приеме за начало на давностно владение.

 

В конкретния случай ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на право, възникнало от сделка. Представеният частен документ не отговаря на изисквания на чл.18 ЗЗД, действал и към момента на договорката между наследодателите на страните. Отделно от това не се установи имотът, описан в представения договор да е идентичен с процесния между страните имот. Ето защо на това основание предявения иск следва да бъде отхвърлен.

 

Ищецът претендира да е придобил имота в резултата на давностно владение, упражнявано първоначално от баща му, а след неговата смърт от него. Всички разпитани по делото свидетели (с изключение на сина на ответницата) установяват, че процесният имот е с малка площ, в който до 2019 година имало стопанска постройка, съборена през 2019 година. Намира се непосредствено до имота, собственост на ищеца.  До събаряне на постройката родителите на ищеца, а след тяхната смърт той и съпругата му, отглеждали животни – последно кучета. В останалата част от дворчето майката на ищеца засаждала по малко лук. Възприятията на свидетелите датират от около 1969 година. Всички те са възприемали процесния имот като собственост на семейството на ищеца.

През 2017 година ответницата подала жалба до Община Берковица, в която твърдяла, че постройка, собственост на ищеца е полуразрушена и пречи на достъпа й до собствената й гора, както и пречи на почистването на дерето. След извършена проверка, било дадено предписание за премахване на сградата. В документите, представени от Община Берковица се говори за постройка в имот с кратък идентификатор 379, собственост на ищеца. В самата жалба ответницата не е посочила в кой имот се намира постройката.

През 2019 година сина на ответницата предприел действия за събаряне на постройката в процесния имот 776. Именно тогава в хода на извършена проверка от страна на РП – Берковица ищецът разбрал, че ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на процесния имот по давностно владение.

 

Според заключението на вещото лице, имотът е в регулационните граници на с.Боровци, но неурегулиран – не е отреден УПИ за имота. Граничи с имот 379 на ищеца и 837 - дол. Не може да установи идентичност между процесния имот 776 и имота, описан в договора от 1958 година. По регулационния план от 1964 година имотните граници на имоти 379 и 331 не били затворени. В тази част съдът не възприема заключението на вещото лице. В подкрепа на този свой извод, последното е приложило снимка, направена с мобилно устройство. Вещото лице  обаче, прави препратки към съдържащите се скици в приложеното гр.д.198/2017 година, където се намира извлечение от последно действащия регулационен план от 1964 година на с.Боровци (л.83 от делото – заверено от Община Берковица). Линиите, за които вещото лице говори в това заключение, са затворени. Нещо повече, върху контура между УПИ IV, пл. номер 379 и процесния имот ясно личи знак „z”, което означава, че процесният имот е приобщен към имота на ищеца. Затова и двата имота са с един планоснимачен номер 378. Именно затова е  издадено и удостоверение от ОбА Берковица (л.63 от делото), в което е записано, че имот 776 е идентичен с имот пл.номер 379 в кв.44 по плана на с.Боровци от 1964 година, действащ и към момента. Това удостоверение е ползвала ответницата при снабдяването си с НА, легитимиращ я като собственик на имота, придобит по давностно владение. Вещото лице дава заключение, че при допускане, че имотът би могъл да се урегулира за ниско жилищно застрояване, то той не би отговарял на изискванията на чл.19 ЗУТ (л.105 от делото).

Ответницата възразява, че ищецът не би могъл да придобие имота по давност, тъй като последният не отговаря на минимално допустимите размери, предвидени в чл.19 ЗУТ. Следва да се отбележи, че самата тя също се легитимира като собственик на този имот, придобит в резултат на давностно владение и този аргумент е относим и към нейното владение, но е неоснователен. Касае се до упражнявано от ищеца владение върху имот, който НЕ Е реална част от друг, чужд имот, в каквато насока е изложението на ответницата по същество. В производството не е бил безспорен въпросът, че процесният имот е част от имот, собственост на наследодателя на ответницата. Напротив, именно в такава насока е възражението в отговора на исковата молба. Няма формулирано твърдение от последната, процесният имот да е част от нейн наследствен такъв. Нещо повече. Ответницата е тази, която се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение за реална част от Урегулирания поземлен имот на ищеца, което е в нарушение на чл.200 от ЗУТ. При изготвяне на КК  на с.Боровци имот 776 действително погрешно е заснет като самостоятелен ПИ, но и в КР е записан като идентичен с УПИ IV, пл.номер 379 в кв.44 по регулационния план на с.Боровци.

Имотът  е неурегулиран и по отношение на него липсва законова пречка да бъде придобит по давност, както при действието на ЗУТ, така и при действието на ЗТСУ. При упражнено давностно владение според изискванията на закона, собствеността възниква от момента на изтичане на придобивната давност, но само при извършено позоваване. В настоящото производство ищецът се позовава на придобивно основание давностно владение, като присъединява и владението на наследодателите си. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че семейството на ищеца владее имота от период не по – късно от 1969 година. Владението е безспорно, непрекъснато и необезпокоявано.

С оглед гореизложените мотиви съдът приема предявения иск за основателен, като е основателно и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответницата НА.

 

При този изход на делото ответницата дължи на ищеца заплащане на направените в производството разноски.

 

При такива мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц.А., с ЕГН ********** *** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на Т.Р.Д., с ЕГН ********** *** върху: поземлен имот с идентификатор 05654.500.776 по КККР на с. Боровци, общ. Берковица, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-564 от 25.10.2017 г., с адрес: с. Боровци, ул. Гаганишка № 3А, с площ 178 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване до 10 м./, номер по предходен план: 379, квартал 44, при съседи: 05654.105.12, 05654.500.837, 05654.500.902, 05654.500.379.

 

ОСЪЖДА А.Ц.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Р.Д., с ЕГН ********** *** направените в производството разноски в размер на  782.00 лева.

 

ОТМЕНЯ  на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 14, т.I, н.д.11 по описа на Нотариус Елена Петрова за 2018 година.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. След влизане в сила подлежи на вписване.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: