Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр. Габрово 16.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд в открито заседание на тринадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : В.Топалова
Членове : 1. В. Генжова
2. М.Дългичева
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова В. гр.д. № 157 по описа за 2018 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
135/26.04.2018г., постановено по гр.д. № 870/2017г., Севлиевският районен съд
е изнесъл на публична продан два
недвижими имота – апартамент и гараж, находящи се в гр. Севлиево с
административен адрес ул. „***” № 1,
като е постановил получените от публичната продан суми да бъде разпределена
между съделителите В.Х. и И.Х. – 2/4 ид.ч.; Т.К. -1/4 ид.ч. и Т. К. ¼ ид.ч.Със същото решение е
отхвърлил искането на Т.К. делбеният
апартамент да й бъде поставен в дял, като неоснователно. Осъдил е Т.К. да
заплани на В.Х. и И.Х. сумата от 46,60 лв. на осн. чл. 30, ал.3 ЗС, като е отхвърлил
този иск над уважения и до пълния предявен размер и е осъдил страните за
разноски по делото.
В законния срок
против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т.К., чрез адв.
И.И.- С.- ГАК.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила.
Същественото
нарушение на процесуалните правила се изразявало в това, че съдът приел по
делото заключението на назначената съдебно техническа и оценителна експертиза
въпреки оспорването от страна на жалбоподателя и искането да бъде допусната нова,
която да посочи действителната пазарна цена на делбените недвижими имоти и
тяхната поделяемост. Счита, че особено в частта относно пазарната цена на
имотите заключението е необосновано. Излага подробни съображения, по формиране
цената на недвижимите имоти. Твърди, че
съдът допуснал и друго нарушение на процесуалните правила, а именно, че приел както ищците, така и ответницата Т.К. да
бъдат представлявани в процеса от един и
същ процесуален представител – адв. Н.Н.– Г.– ГАК.
Твърди, че съдът
нарушил разпоредбата на чл. 236 ГПК, като не обсъдил в мотивите си всички
искания и възражения на страните. Освен това не била направена коректна преценка
на доказателствата, тъй като съдът изключил всички доказателства, подкрепящи
тезата на жалбоподателя. Всички изброени нарушения на процесуалния закон водели
до нарушаване правата на жалбоподателя.
Твърди, че
обжалваният съдебен акт бил и необоснован. Съдът едностранчиво и избирателно
преценил доказателствата по делото, което довело до нарушение по чл. 12, ал.1 ГПК и от там до погазване правата на жалбоподателя.
На следващо място
се твърди, че обжалваното решение противоречи на константната практика на ВКС
по този вид дела. Целта на делбеното производство била всеки от съделителите да
получи реален дял от съществуващата съсобственост, като дяловете между
съсобствениците следва да бъдат уравнявани парично. Паричното равнение се
извършвало на база пазарната стойност на делбените вещи, а в случая такава по
делото нямало, доколкото било оспорено заключението на вещото лице, което не
било обосновано и не определяло действителната пазарна цена на имотите.
Претендира се
отмяна на решението и постановяване на
ново, след определяне на справедлива пазарна цена на недвижимите имоти.
Ответниците по
жалба са я оспорили. Изложили са
подробни съображения.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Делото е за делба и се намира във
втората фаза.
В първата фаза на делбата са установени
съделителите, съсобствените имоти и
частите на съделителите от тези имоти. Установено е, че съделителите
са: В.Х. и И.Х. с 2/4 ид.ч.; Т.К. с ¼ ид.ч. и Т.К. с ¼ ид.ч.
Делбените имоти са два – апартамент в гр. Севлиево, ул. „У.Г. „ № 1,ет.1,ап.2 и
гараж на същия административен адрес.
В тази фаза на делбата е необходимо да
се установи, дали допуснатите до делба недвижими имоти са реално поделяеми и
възможно ли е всеки от съделителите да получи реален дял от съсобствеността,
както да се установи и пазарната цена на имотите, необходима при евентуално
уравняване на дяловете. В тази част от делбата следва да се извърши преценка на
претенциите по сметките направени от страните, както и по исканията, ако има
такива, за възлагане на недвижимия имот – жилище.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е разгледал всички тези въпроси. Допусната съдебно-техническа и оценъчна
експертиза е дала заключение, че недвижимият имот – апартамент е реално
неподеляем и е
определила средна пазарна оценка за двата обекта. Пред настоящата инстанция бе
допусната повторна съдебно-техническа и оценъчна експертиза, която е дала
заключение, че недвижимият имот – апартамент е реално неподеляем и е определила
средна пазарна цена на двата обекта. В частта относно пазарната оценка на
обектите, в приетото пред въззивното производство заключение стойността на
апартамента е завишена на 46 330 лв./ от 29100лв. по заключението пред
първоинстанционния съд/, а оценката на
гаража е определена на 5 530 лв./
при 6 900 лв. пред първоинстанционния съд/. Вещото лице не е пояснило от къде се получава разликата
между оценките на имотите по двете експертизи, но е посочило, че пазара на
недвижими имоти в страната към настоящия момент е динамичен.
При тези данни, настоящият състав
намира, че решението на първоинстанционния съд, с което са изнесени на публична
продан недвижимите имоти – апартамент и гараж съсобствени между страните е
правилно. Установено е, че не може да
бъде извършено разпределение на имотите между страните, тъй като не всеки от
съделителите може да получи реален дял от съсобствеността. В такъв случай
съсобствеността се прекратява, като имотите се изнасат на публична продан.
Цената от която ще започне проданта е
предмет на друго производство, поради което и оценката дадена в делбеното
производство е само и единствено за нуждите на делбата и за определяне
равнението на дяловете, в хипотезата при възлагане на недвижим имот или при
разпределение. Тъй като тези две
хипотези в случая са неприложими, то и оценката им е без значение, за изхода на спора.
Съдът намира за неоснователно
оплакването във въззивната жалба за
нарушение на процесуалния закон поради обстоятелството, че пълномощника
на ищците в процеса В. и И. Х. е пълномощник и на Т.К., която е конституирана в
процеса като ответник. В делбеното производство всички страни имат качеството
на ищци и ответници. Видно от заявените по делото становища и процесуално
поведение, че В.и И.Х. и Т.К. са застъпвали последователно едни и същи тези и
искания. Изрично са декларирали, че нямат противоречиви интереси и искат да
бъдат представлявани в процеса от един и същи адвокат.Видно от процесуалното им
поведение, а и съобразно декларираното от тах, правилно е констатирано, че интересите
им не са противоречиви, поради което и защитата им от един и същи пълномощник
не противоречи на правилата на процесуалния закон.
Неоснователно е и оплакването /без да е
конкретизирано/ в жалбата,че първоинстанционният съд не приел доказателствата
представени от жалбоподателя. Този довод съдът намира за голословен.Не се сочи
кои точно доказателства и искания на жалбоподателя не са били приети и
разгледани. Предмет на разглеждане от
първоинстанционния съд и съответно на въззивна проверка е само производството по делото развито във втората фаза на делбата.
Освен оспорване заключението на вещото лице и представени оферти/ които са
приети по делото/ други доказателствени искания от ответника К. не са направени.
Неоснователно е и оплакването, че решението на съда е необосновано. Не се сочи
конкретно обжалваното решение в противоречие на кои събрани по делото
доказателства е постановено. Изложените доводи са общи и по никакъв начин не
могат да бъдат отнесени към конкретния казус.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателят не се дължат разноски за тази инстанция, а на ответниците по жалба – В.Х. и И.Х. следва
да бъдат присъдени такива в размер на 400 лв., съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие и на осн. чл. 78 ГПК.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 135/26.04.2018г., постановено по гр.д. № 870/2017г. на
Севлиевския районен съд.
ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН ********** ***
да заплати на В.М.Х. ,ЕГН ********** и И.Г.Х., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв./четиристотин лева/ разноски
пред въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.