Р Е Ш
Е Н И Е
№
2203 18.12.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на девети
декември две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 2110 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „Б.Т.С.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Ал.Батенберг“ №1, представлявано от П. А. Н.против Решение №10-40-02-86 от
29.07.2019г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с което са потвърдени задължителни
предписания № ЗД-1-02-00576667 от 10.06.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ
– ст. инспектор по осигуряването. В задължителните предписания е указано на
дружеството – жалбоподател да заличи некоректно подадената информация с код за
вид осигурен 12 и да се подадат коректни данни с код за вид осигурен 10 за
месеците от януари до декември вкл. 2004г. с декларация образец №1 за лицето В.В.К..
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, издадено в
противоречие на материалния закон и необосновано. Посочва, че за периода януари – декември 2004г. В.В.К.
не е бил вписан като управител на „Б.Т.С.“ ЕООД и не е упражнявал дейност по
договор за управление и контрол на дружеството. Сочи, че „Б.Т.С.“ ЕООД е създадено на 21.10.2005г. След
промяна в собствеността на капитала на „Б.Т.С.“ ООД, новият собственик незабавно освободил досегашните управители Т.
Г. и В.К. и същите не са били назначавани за управители на новообразуваното „Б.Т.С.“
ЕООД. В този смисъл дружеството не било задължено да прави корекции и
плащания по осигуряването на лица на „Б.Т.С.“ ООД. Сочи се, че именно това е дружеството отговорно за
осигуряването на управителя, а не „Б.Т.С.“ ЕООД.
Излага се хронология по промяна собствеността на капитала на дружеството –
жалбоподател. Иска се решението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен
представител, поддържа жалбата. Твърди, че като управител на
дружеството, В.К. умишлено подал декларация с код за осигурен по 12, тъй като
упражнявал дейност като адвокат и като такъв бил самоосигуряващ се. Иска
решението да бъде отменено.
Ответникът, чрез представител по пълномощие – гл.
юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Представя административната преписка и иска
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не е направено искане за
присъждане на разноски.
Заинтересованата страна В.В.К., редовно уведомен, не
се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването.
По представените пред съда
писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:
По фактите:
От представените и неоспорени по делото доказателства
се установява, че към 08.03.2002 г. В.В.К. е бил представляващ на „К.“***,
вписано по ф.д. № 1574/1994, а Т. Д. Г.– представляващ на „ТНС – Шипинг енд
Форуърдинг Ко“ ООД – Бургас, вписано по ф.д. № 5934/1993. С решение от
08.03.2002г. по ф.д. № 572 на Окръжен съд Бургас (л.34) е вписано дружество с
ограничена отговорност с наименование „Б.Т.С.“ ООД и съдружници „К.“ ЕООД и
„ТНС – Шипинг енд Форуърдинг Ко“ ООД и управители В.В.К. и Т. Д. Г..
С решение от 31.10.2005г. по ф.д. № 572/2002 на
Окръжен съд Бургас (л.36) са вписани промени в обстоятелства по партидата на „Б.Т.С.“
ООД, а именно прекратяване на участието на съдружниците „К.“ ЕООД и „ТНС –
Шипинг енд Форуърдинг Ко“ ООД (л.37), приемане на нов съдружник „М.Б.“ ЕООД,
представлявано от управителите – П. А. Н.и Л. М. и съответната промяна в
наименованието на дружеството от „Б.Т.С.“ ООД на „Б.Т.С.“ ЕООД, поради
наличието на един съдружник. Освободени са управителите В.В.К. и Т. Д. Г.и са
вписани нови управители – П. А. Н.и Л. М. , които управляват и представляват
дружеството заедно и поотделно.
Със заявление от 22.05.2019г. (л.40) В.В.К. сезирал
директора на ТД на НОИ – Бургас с искане за заверяване на осигурителна книжка
за периода 01.01.2004г. до 31.12.2004г.
По повод искането за заверка на осигурителната книжка,
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Бургас, на основание чл.108,
ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ издал процесните
задължителни предписания (л.32), като указал на осигурителя „Б.Т.С.“ ЕООД да
заличи некоректно подадената информация с код за вид осигурен 12 и да подаде
коректни данни с код за вид осигурен 10 за месеците от януари до декември вкл.
2004г. с декларация образец №1 в ТД на НАП Бургас за лицето В.В.К.. Изложени са
мотиви, според които за посочения период лицето е било вписано като управител
на „Б.Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********* и няма статут на
самоосигуряващо се лице в дружеството, тъй като В.К. е упражнявал дейност по
договор за управление и контрол и при подаване на данните с код за вид
осигурени следва да посочи месечен осигурителен доход 650 лв. за пълни
отработени месеци. Указан е срок за изпълнение – 15 работни дни от получаване
на предписанията. Вписано е уведомление, според което при неизпълнение ще бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност на адресата на предписанията.
„Б.Т.С.“ ЕООД обжалвал задължителните предписания пред
ръководителя на ТП на НОИ Бургас. В жалбата (л.16) са изложени съображения за
незаконосъобразност на предписанията, които са аналогични с тези, изложени в
жалбата, с която е сезиран съдът.
С процесното решение (л.7) директорът на
ТП на НОИ-Бургас потвърдил задължителните предписания. В мотивите на решението
е изложено, че именно дружеството жалбоподател е лицето, задължено да изпълни
предписанията. Според решаващия орган, въпросът подлежащ на изясняване в случая
е променя ли се правосубектността с преобразуването на дружеството от „Б.Т.С.“ ООД
с ЕИК ********* в „Б.Т.С.“ ЕООД с
ЕИК *********. Изложени са мотиви, според които при преобразуване чрез промяна
на правната форма на търговското дружество не се променя правосубектността.
Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписване на преобразуването в
ТР има една правноорганизационна форма, а след това придобива друга, като
правата и задълженията преминават изцяло и без прекъсване върху новоучреденото дружество.
Изложена е хронология по преобразуване на „Б.Т.С.“ ООД в „Б.Т.С.“ ЕООД и е
обоснован извод, че именно „Б.Т.С.“ ЕООД
е субектът, задължен да изпълни задължителните предписания.
Според отбелязване в известие за доставяне, решението
е връчено на 12.08.2019г. Относно този факт между страните не се спори.
По допустимостта:
Жалбата е подадена срещу решение на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт –
Бургас, за което е предвидена възможност за съдебен контрол – чл.118, ал.1 от КСО и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
издаването й. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл.159,
ал.1 от АПК. По тези съображения същата е допустима за разглеждане.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради
служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са
налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения
акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така
вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема
следното:
По отношение на оспорване на чл.146, т.1,2,3 от АПК
Съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО, контролните
органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт.
Според
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3. Според ал.3 от
същата разпоредба, ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.
От доказателствата по делото се установява, че
процесните задължителни предписания са издадени от контролен орган
на ТП на НОИ Бургас – инспектор по осигуряването, при изпълнение на служебни
задължения. Същите са оспорени пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ – Бургас. Решението е издадено от С. Р., която съгласно
заповед № 1016-40-765/27.06.2016г. на управителя на НОИ (л.15) е определена да
изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ Бургас, в случай на отсъствие
на титуляра на длъжността. Видно от заповед № 14826/04.07.2019г. на управителя
на НОИ (л.14), за периода 22.07.2019г. до 02.08.2019г. директорът на ТП на НОИ
е бил в платен отпуск, като за този период е бил заместван именно от С. Р..
Спазен е указаният едномесечен срок (жалбата е входирана на 05.07.2019г., а
решението е произнесено на 29.07.2019г.).
С оглед съдържанието
на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.59,
ал.2 от АПК. Актът е в предвидената от закона форма и е мотивиран –
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване – наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че при постановяване
на
решение № 10-40-02-86 от 29.07.2019г. на ръководителя на ТП на НОИ Бургас не са
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на това
основание.
Относно
съответствието с материалния закон и неговата цел-чл.146, т.4 и 5 от АПК: Спорът между страните в настоящото производство се
свежда то това, кой правен субект следва да изпълни задължителните предписания
и да подаде посочената коригираща информация. Според административния орган
това е „Б.Т.С.“ ЕООД с ЕИК *********, тъй като, в конкретния случай, въпреки
промяната в правноорганизационната форма на дружеството се касае за едно и също
юридическо лице. От друга страна жалбоподателят твърди, че по делото се касае
за две различни търговски дружества, тъй като от предходно съществувалото „Б.Т.С.“
ООД с ЕИК ********* било образувано ново с наименование „Б.Т.С.“ ЕООД с ЕИК
*********. Последното не било отговорно за осигурителното правоотношение на
управителя на „Б.Т.С.“ ООД. Оспорва още извода на административния орган, че
данните за осигуреното лице следвало да са с код 10. Твърди, че в случая
правилно данните били подадени с код 12.
Съгласно
чл.64, ал.1 от ТЗ, търговските дружества са: 1. събирателното дружество; 2. командитното дружество; 3. дружеството с
ограничена отговорност; 4. акционерното дружество; 5. командитното дружество с
акции.
Според разпоредбата на чл.261, ал.1 от ТЗ, търговските
дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и
отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната
форма. Алинея 2 на същата разпоредба указва, че при всички форми на
преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества
(участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид,
доколкото закон не предвижда друго.
Съгласно
чл.264, ал.1 от ТЗ, търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се
преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско
дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става
правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без
ликвидация.
В конкретния случай с решение от 08.03.2002г. по ф.д.
№ 572 на Окръжен съд Бургас (л.34) е вписано дружество с ограничена отговорност
с наименование „Б.Т.С.“ ООД. Впоследствие, чрез прекратяване участието на
съдружниците в това дружество, приемането на нов съдружник и продажбата на
дружествените дялове на новия съдружник и промяна в наименованието, по партидата
на „Б.Т.С.“ ООД били вписани промени, описани в изложението на фактите от
настоящото решение. Съдът намира, че промените на посочените
обстоятелства не съставляват преобразуване на търговско дружество по смисъла на
чл.261, ал.1 от ТЗ, нито
преобразуване чрез промяна на правната форма по смисъла на чл.264,
ал.1 от ТЗ. Следва да се отбележи, че чл.64, ал.1, т.4 определя
само дружеството с ограничена отговорност като вид търговско дружество, без да
посочва като самостоятелен вид търговско дружество едноличното дружество с
ограничена отговорност. Следователно продажбата на дружествените дялове, с
промяна на броя на съдружниците, което води до промяна на допълнението към
фирмата от ООД в ЕООД не съставлява преобразуване. По този начин не се създава
ново дружество, което да придобие качество на самостоятелен субект на правото,
а единствено собствеността върху капитала на вече съществуващото дружество
преминава само върху едно лице, което става негов едноличен собственик.
Промяната в наименованието на дружеството също не съставлява преобразуване по
смисъла на посочените текстове от ТЗ, нито
разделяне или отделяне на еднолично търговско дружество. От друга страна преди
и след извършената продажба на дружествени дялове дружеството не е променяло
единният идентификационен код (ЕИК) – *********.
Предвид
изложеното, правилно административният орган – старши инспектор по
осигуряването издал задължителните предписания на „Б.Т.С.“ ЕООД, което е идентично с „Б.Т.С.“ ООД, т.е. касае се за един и
същ субект на правото.
По делото е безспорно доказано, че в процесния период
януари – декември 2004г. заинтересованата страна В.В.К. бил вписан като
управител на „Б.Т.С.“ ООД. Вписването е извършено с решение от 08.03.2002г. по
ф.д. № 572 на Окръжен съд Бургас (л.34). Освобождаването на К. като управител
на дружеството настъпило с решение от 31.10.2005г. по ф.д. № 572/2002 на
Окръжен съд Бургас (л.36). Към момента, в който К. е бил управител на
дружеството е действала Инструкция № 1 на
НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при
тях лица и от самоосигуряващите се лица (отм. 01.01.2006 г.). Съгласно т.12 от
приложение №1 Указания за попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ изпълнителите по
договори за управление и контрол на търговски дружества се посочват в
декларацията с код 10, а с код 12 се посочват самоосигуряващи се. В пледоарията си процесуалният представител на дружеството жалбоподател посочва,
че за процесния период В.К. умишлено е подал формуляр за регистрация с код за
вид осигурен 12, тъй като по същото време бил адвокат и се осигурявал като
такъв. В конкретната хипотеза това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй
като осигурителят-дружеството-жалбоподател не е имало задължение да подава
данни за него като самоосигуряващо се лице, а като управител, въз основа на
договор за управление. В този смисъл съдът намира, че правилно
административният орган приел, че търговското дружество – осигурител било
задължено да подаде декларация образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“, в която да посочи К. като управител с код
10. Към настоящия момент
правната уредба на тези отношения се съдържа в чл.3 от НАРЕДБА № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, където в т.1 до т.7 са посочени
лицата, които имат задължение да подават декларация Образец 1 и в какви случаи,
като по т.1 задължените лица са работодателите и осигурителите, които подават
данни за наетите лица, а в т.2 самоосигуряващите се лица, които подават данни
за себе си, т.е. съответства на отменената Инструкция №1.
Предвид изложените съображения съдът приема, че
оспореното Решение
№10-40-02-86 от 29.07.2019г. на Директор ТП на НОИ-Бургас е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта
съответства на целта на закона. По тези съображения жалбата следва да се отхвърли,
като неоснователна.
Мотивиран от това и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ал.Батенберг“ №1,
представлявано от П. А. Н.против Решение №10-40-02-86 от 29.07.2019г. на
Директор ТП на НОИ-Бургас.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: