Р Е Ш Е Н И Е №472
гр. Русе, 01.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
Русенският
районен съд , II - ри граждански състав в публично
заседание на 10-ти март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4806 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК, а приетият за съвместно разглеждане насрещен иск е с правно
основание 49 ЗЗД.
Ищцовото дружество
”Водоснабдяване и канализация” ООД-гр.Русе, представлявано от управителя С. И.
С., твърди, че доставяло на ответника с абонатен номер 5021324, питейна вода за
имот в гр. Русе, ул. „Филип Станиславов” №5, за което същият му дължи заплащане
на изразходваната и отчетена по водомерите му питейна вода и такса канал. За
периода от 25.09.2018г. до 25.10.2018г., ответникът не е заплатил сумите за
доставена питейна вода и такса канал в общ размер на 2791.61 лв. за партида №5563/98. Дължи му
и лихва за забава в размер на 151.11 лв. За събиране на вземането си подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело № 3920/2019г. по описа на РРС. Тъй като ответникът е
направил възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено
по отношение на същия, че му дължи сумите 2791.61 лв.- главница за периода от 25.09.2018г.
до 25.10.2018г. по партида №5563/98, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 151.11
лв.- лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до 19.06.2019г. Претендира
разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК ответното дружество „Бонев Метал Дизайн“ ООД-гр.Русе,
представлявано от управителя Л. Т. Б. оспорва изцяло иска и моли да бъде
отхвърлен. Твърди, че не е изразходвал претендираната
и отчетена питейна вода. Заявява, че поради наличието на нереални количества на
потребена вода, през м.10.2018г., управителят на ответника сигнализирал
ищцовото дружество за изпълнение на задълженията му по чл.47 от Наредба №4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Заплатил и авансова сума от 63.00 лв. за откриване на
теча и отстраняване на повредата. На 26.10.2018г., представители на ищеца били
посетили имота, но не успели да открият и отстранят повредата, поради което и
възложил на трето лице-„Дар-80“ ООД да открие повредата и да я отстрани.
В същия срок ответният
„Бонев Метал Дизайн“ ООД е предявил и насрещен иск, приет за съвместно
разглеждане на основание чл.211, ал.1 ГПК и т.11.б. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с правно основание чл.49 ЗЗД - за осъждане
на първоначалния ищец да заплати сумата от 3433.20 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане, представляваща направените разходи за откриване
и отстраняване повреда по водоснабдителната система в имота му, която сума е
заплатил на трето лице-„Дар-80“ ООД.
В законоустановения срок
първоначалният ищец и ответник по насрещния иск „Водоснабдяване и канализация”
ООД не представя отговор на насрещната искова молба.
От фактическа страна:
На 21.06.2019г. по
ч.гр.дело №3920/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу „Бонев Метал
Дизайн“ ООД за заплащане на цената на
потребена вода в периода от 25.09.2018г. до 23.04.2019г. за сумата 2821.19 лв.,дължима за
посочения период за имот, находящ се в гр.
Русе, ул. „Филип Станиславов” №5, заедно с лихви и разноски. Длъжникът е
възразил в срок и съдът е указал на ищеца да установи вземането си в исково
производство, във връзка с което е образувано настоящото дело.
Ищецът представя по
делото дубликат на издадена фактура от
01.11.2018г./л.6/ за вземанията, които претендира в настоящото производство.
По ч.гр.дело №3920/2019г.
е представена и справка от дружеството ищец, в която се
сочи дължимата се сума за периода от 01.11.2018г. до 01.05.2019г.
По делото липсва спор
за следните обстоятелства: „Бонев Метал Дизайн“ ООД е собственик на имот, находящ се в гр. Русе,
ул. „Филип Станиславов” №5, ответното дружество е клиент на ищцовото дружество,
което е доставяло на ответника с абонатен номер 5021324, питейна вода за
посочения имот.
Страните не спорят и че
управителят на ответника сигнализирал ищцовото дружество за изпълнение на
задълженията му по чл.47 от Наредба №4 за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Заплатил и авансова сума от 63.00 лв. за откриване на теч/ видно от искане за
извършване на услуга-л.53/. Безспорно е и че
такъв теч не е открит от служителите на „ВиК“ ООД и че ответника е наел трето
лице-„Дар-80“ ООД на което е следвало да заплати сумата от 1144.40 лв. с ДДС по
фактура от 23.11.20018г./л.68/. Фактурата е издадена за извършване Дар-80“ ООД
услуга „авариен ремонт водопровод ф63 съгласно акт 19“ и в нея е посочено, че
плащането ще се извърши чрез преводно нареждане.
По делото са
представени и други писмени доказателства, кореспонденция между страните и т.н.
Разпитаният свидетел И.
Г./служител на „ВиК“ ООД/ установява, че
действително, със свой колега са посетили процесния имот на 26.10.2018г., но не
са открили теч. Свидетелят твърди, че му е казано от представители на
ответника, че теча е след общия водомер и че трасето е подменено частично, но
документи не са били представени.
По делото е приета неоспорена от страните
техническа експертиза, от която се установява следното: Имотът на ответника е
присъединен към водоснабдителната и канализационна система на ищеца, ищецът
правилно е отчел ползваната вода на всички потребители след главния водомерен
възел и правилно е разпределил стойността за всеки един от тях за процесния
период. Вещото лице посочва и че действително ответника е открил мястото на
теча и е извършил ремонт, при който е възстановено нормалното водоподаване към
неговия водомерен възел. При ответника липсват технически чертежи и
документация за вътрешната водопроводна мрежа.
Предявеният иск по
чл.422 ГПК е частично основателен по следните съображения:
Съгласно § 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Потребителите дължат заплащане на потребените в техните имоти В и К
услуги съгласно чл. 203 от Закона за водите. „Бонев Метал Дизайн“ ООД безспорно
е собственик на имота в гр. Русе, ул. „Филип Станиславов” №5 и като такъв се
явява потребител на В и К услуги в този имот. Правата и задълженията по
правоотношението се основават на публично оповестени ОУ - чл.8, ал.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Конкретното договорно
правоотношение между страните възниква по силата на фактическото присъединяване
на имота към водопреносната мрежа и собствеността на ответника върху този имот.
Ответното дружество
възразява срещу дължимостта на претендираната сума, позовавайки се на факта, че
ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по чл.47 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, което обаче възражение е изцяло неоснователно.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК Оператор – „ВиК“ ООД- Русе вътрешната водоснабдителна мрежа е собственост
на потребителя и той има задължение да я поддържа. Същото изискване е посочено
и в чл.47, ал.2, т.1 от Наредба № 4. Безспорно причинителят на повредата не е установен, а от
заключението на приетата експертиза и свидетелските показания, които съдът
изцяло кредитира, като неопровергани от другата страна и най-вече като
кореспондиращи с останалите доказателства, се касае за повреда във вътрешно
площадковата мрежа след общ водомер. Не е налице и основание за частично
неизпълнение от страна на ищеца.
Ответникът не е
опровергал данните в посоченото извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество,
поради което и съгласно чл.182 ГПК документът може да служи и е достатъчно
доказателство за дължимостта на претендираните суми. Същият не е представил
доказателства, че е заплатил на ищеца дължимите суми, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ
на В и К услуги на потребителите на ищцовото дружество, поради което подаденото
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение е направено само формално и
поради това неоснователно.
Следва да се отбележи и
че вещото лице посочва, че ищецът правилно е отчел ползваната вода на всички
потребители след главния водомерен възел и правилно е разпределил стойността за
всеки един от тях за процесния период.
При тези данни съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 2789.74
лв./посочена сума в справка-извлечение/, заедно със законната лихва от подаване
на заявлението - 20.06.2019г. до окончателното изплащане, а над нея до пълния
претендиран размер от 2791.61 лв. да се отхвърли. Това е така, защото в
представената по делото фактура от 01.11.2018г. е включена сумата от
1.87лв.-лихви по предходни фактури, която не е част от претенцията по
заповедното производство. Ответното дружество дължи и сумата от 151.11 лв.-лихва за забава, размерът на която
съдът е установил на основание чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с
онлайн калкулатор и който размер възлиза на сумата от 155.76лв., което прави
претенцията изцяло основателна.
Предявеният насрещен иск с правно
основание чл.49 ЗЗД е изцяло неоснователен по следните съображения:
Разпоредбата на чл.49 ЗЗД постановява, че
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорност за
непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД, съгласно константната практика на ВКС и
Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС, носят юридическите лица,
включително и юридическите лица, дори и в хипотезата когато не е известно кой
точно в качеството му на работник или служител е прекия делинквент.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД по правната си същност е различна както от
договорната отговорност, така и от деликтната. Тази отговорност има за
основание чуждо противоправно и виновно поведение, което е причинило една
вреда. Лицето, което възлага на друго лице някаква работа не върши нищо
непозволено от закона, затова и то не би могло да осъществи нещо противоправно.
Отговорност съществува и може да бъде ангажирана дотолкова, доколкото виновно
са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. При тази
отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия,
а за тези на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна
отговорност на възложителя, като по отношение на него не се търси и обосновава
вина, защото извършеното от него, а именно възлагането на някаква работа само
по себе си не е граждански деликт – в този смисъл е и ППВС №7 от 29.12.1958г.
За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите
вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод
изпълнението на възложената работа. За да носи възложителят на работата
гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, още и също е необходимо вредите да са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и настъпва при наличието на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице,
на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
работника да има вина за причинените вреди.
В настоящия казус,
видно от съдебно-техническата експертиза и останалия доказателствен материал
безспорно се установи, че техническа причина довела до възникването на повреда по водоснабдителната система в имота на „Бонев Метал Дизайн“ ООД , а от там и до причиняването и
претърпяването на имуществени вреди не настъпила от действия или бездействия на
служители на ответника по насрещния иск. Не е налице и нарушения на
задълженията на „ВиК“ ООД по ОУ и Наредба №4, както бе посочено в мотивите по
главния иск, които съображения няма нужда да се преповтарят.
Самостоятелно основание
за отхвърляне на този иск е липсата на доказателства за настъпили имуществени
вреди и техния размер, като ищеца по този иск не е представил доказателства,
въпреки дадените му с изготвения в о.с.з. на 11.02.2020г. доклад. Както бе
посочено, действително „Бонев Метал Дизайн“ ООД е възложил на трето лице-„Дар-80“
ООД извършване на ремонт на което е следвало да заплати сумата от 1144.40 лв. с
ДДС по фактура от 23.11.20018г./л.68/. Т.е. липсва всякаква яснота откъде се
появява разликата между посочената във фактурата сума и претендираните 3433.20
лв.
Освен горното, липсват
и доказателства сумата по фактурата, а именно 1144.40 лв. да е заплатена. Във
посочената фактура е уговорено, че плащането е с преводно нареждане, което
ищеца би могъл безпроблемно да представи по делото, ако такова плащане е
налице.
Предвид изложеното, предявеният
иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 102.17 лв. –
заплатена държавна такса за производството по делото, 200.00лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и 500.00 лв.-
възнаграждение за вещо
лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело
№4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца сумата 82.81 лв. –
разноски по ч.гр.д №3920/2019г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземането на „Водоснабдяване и Канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя С.
И. С. по отношение на „Бонев Метал Дизайн“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Филип Станиславов” №5, представлявано от
управителя Л. Т. Б. в размер на 2789.74лв. – цена за доставена питейна вода за
периода от 25.09.2018г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.06.2019г. до окончателното й изплащане и 151.11 лв. – мораторна
лихва за периода 01.12.2018г.- 19.06.2019г., предмет на заповед за изпълнение
от 21.06.2019г., издадена по ч.гр.д
№3920/2019г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и Канализация” ООД, ЕИК
********* за признаване за установено, че „Бонев Метал Дизайн“ ООД, ЕИК
********* му дължи главница над 2789.74лв. до пълния предявен размер от 2791.61
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бонев Метал Дизайн“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Филип
Станиславов” №5, представлявано от управителя Л. Т. Б. против „Водоснабдяване и
Канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя С. И. С. насрещен иск с правно
основание чл.49 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещния
иск сумата от 3433.20 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане,
представляваща направените разходи за откриване и отстраняване повреда по
водоснабдителната система в имота му, която сума е заплатил на трето
лице-„Дар-80“ ООД.
ОСЪЖДА
Бонев Метал Дизайн“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Филип
Станиславов” №5, представлявано от управителя Л. Т. Б. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя С. И. С. сумата в
размер на 82.81
лв. – разноски по ч.гр.д №3920/2019г.
по описа на РРС, както и сумата в размер на 802.17 лв.- разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: