РЕШЕНИЕ
№ 3670
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110116222 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците Р. Х. Т., С. Р. Т., В. Х. Т., К. Г. Й., Я. Г. Г., С. Г. М., Т. Й. З. и К. Й.
С. твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. *******,
представляващ УПИ ** от кв. * по регулационния план на с. ****, общ. ****,
целият с площ 3000 кв. м., при граници: на изток - УПИ *, УПИ *** и УПИ
***; на запад - улица; на север - УПИ *, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ***; на
юг - УПИ ***, УПИ ** и УПИ *,
Поддържат, че са придобили имота на основание давностно владение,
упражнявано в периода от 1977 г. до предявяване на иска – 19.12.2024 г., с
присъединяване владението на общия им наследодател Т. К. Т., осъществявано
в периода от 1923 г. до 1977 г.
Твърдят, че съгласно направена справка в Държавен архив – Варна с
Указ № 36/1906 г. на XIII Народно събрание взело решение с. **** да бъде
преименувано на с. ****, а с Указ № 36/27.04.1922 г. на цар Борис III,
обнародван в Държавен вестник на 27.04.1922 г., с. **** било преместено на
сегашното си място, тъй като старото с. **** било заливано от проливни
дъждове. На жителите на селото била отстъпена безплатно 510 дка от
държавна гора „***“ за преселването им, а в замяна на старите си дворни
места получили нови в новото с. ****.
През месец ноември 1976 г. била свикана комисия в с. ****, със задача да
1
се разгледат молби, подадени от жителите на селото за снабдяването им с
договор за замяна на частен имот с държавен. С протокол от 05.11.1976 г. били
уточнени лицата, собственици на дворни места, като в т. 5 от протокола
наследодателят на ищците Т. Т. бил записан и като собственик на 3 дка дворно
място.
Ищците твърдят, че след 1929 г. в имота била построена жилищна
сграда, в която Т. Т. живял до своята смърт. Като доказателство за строежа
била издадена скица от 13.09.1991 г. за признато право на строеж. През 1954 г.
жилищната сграда била реконструирана от единия от наследниците на Т. - Х.
Т., като и към настоящия момент тя се поддържа и ползва.
Въз основа на Заповед № 151/10.09.1978 г., утвърдена от Председателя
на ОНС, бил съставен Договор за замяна от 05.12.1978 г. от СОНС, с. ****, с
който на наследниците на Т. Т. бил прехвърлен недвижим имот в парцел II,
кв.3, с площ 3040 кв. м. по регулационния план на с. ****. В замяна
наследниците прехвърлили на СОНС, с. **** частен недвижим имот - дворно
място, находящо се в старото с. ****, бивша собственост на техния
наследодател. До 1976 г. някои от жителите на с. **** се снабдили с
констативни нотариални актове за собственост по замяна, но наследниците на
Т. Т. приели, че договорът за замяна е достатъчен, тъй като в т. 1 от същия
било записано, че Т. К. Т. придобива собственост на дворното място.
През 1977 г. бил съставен разписен лист, в който били отразени всички
собственици на имоти в с. ****. Под № *2 бил записан и Т. Т., който започнал
да владее имота от 1923 г., като впоследствие се присъединила и съпругата му
К. Т..
Ищците поддържат, че след придобиването на имота наследодателят им,
а впоследствие и самите те са го стопанисвали, оградили са го, построили са и
са реновирали жилищна сграда. Твърдят, че владеят имота, необезпокоявано,
явно и трайно повече от 10 години със съзнанието, че имотът е техен.
Изтъкват, че до настоящия момент никой не е смущавал владението им и не е
оспорвал правото им на собственост.
Посочват, че Окръжен народен съвет **** съставил Акт №
***/15.03.1986 г., на основание чл. 6 от Заповед № */30.01.1979 г. по чл. 6 от
Закона за държавна собственост и записал процесния недвижим имот като
държавен. С Акт № ****/05.09.2008 г. имотът придобил статут на частна
общинска собственост. Считат, че и двата акта са съставени без правно
основание. Посочват, че няма данни имотът да е бил включван в ТКЗС или
друго ДЗС нито да е провеждана отчуждителна процедура по отношение на
същия. Поддържат, че имотът никога не е бил безстопанствен, както и че
никога не е бил стопанисван от държавата или общината. Твърдят, че във
всички планове на населеното място, разписни листи и в общинската служба
местни данъци, като собственик на имота е посочен Т. Т., а след смъртта му –
неговите наследници.
Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
УПИ ** от кв. * по регулационния план на с. ****, общ. ****, целият с площ
2
3000 кв. м., при граници: на изток - УПИ *, УПИ *** и УПИ ***; на запад -
улица; на север - УПИ *, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ***; на юг - УПИ ***,
УПИ ** и УПИ *, на основание давностно владение, упражнявано в периода
от 1977 г. до предявяване на иска – 19.12.2024 г., с присъединяване владението
на общия наследодател на ищците Т. К. Т., осъществявано в периода от 1923 г.
до 1977 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск.
Поддържа, че ищците не владеят, а държат процесния имот. В тази
насока изтъква, че за построяването на сградата в него им е признато право на
строеж от тогавашния собственик – държавата. Предвид изложеното счита, че
презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, респ. че ищците са явяват държатели на
имота по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, поради което упражняваната от тях
фактическа власт върху имота не е могла да доведе до придобиването му по
давност.
Навежда доводи, че ищците не са предприели действия, с които да
демонстрират ясно, недвусмислено и категорично на собственика на вещта, че
отричат неговите права, съответно че престават да държат вещта за него, а
започват да я държат за себе си. Нещо повече, твърди, че ищците многократно
са предприемали действия, целящи закупуване на процесния имот от Община
****.
Отделно от горно, поддържа, че на ищците е възстановен имотът на
наследодателя им, находящ се на територията на старото с. ****.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Към исковата молба е приложен Указ № 36 от 27.04.1922 г. на ***** /l.
11/, по силата на който на жителите на с. ****, ****, са отстъпени безплатно
510 дка от държавна гора „***“ за преселване на селото.
Видно от съдържанието на приложения на л. 14 от делото протокол от
05.11.1976 г., комисия в с. **** е разгледала подадени от жители на селото
молбиза снабдяване с договори за замяна на частен имот с държавен.
Отразено е, че при извършената проверка се е установило, че Т. К. Т. е имал
дворно място в старото с. **** и е получил дворно място в замяна в новото
село, а именно – парцел **, кв. *, в който има построена жилищна сграда, в
която живее.
Ищците са представили извадка от разписния лист към регулационния
план на с. **** /л. 15/, в който Т. К. е отразен като собственик на поземлен
имот ** в кв. * на селото, без отразен документ за собственост.
Към доказателствата по делото е приобщен договор за замяна от
05.12.1978 г., сключен между председателя на ИК на СОНС **** и
3
наследници на Т. К. Т., с който е уговорено СОНС **** да прехвърли на
последните държавен недвижим имот, находящ се в парцел **, кв. * по
регулационния план на с. ****, в замяна на което наследниците на Т. К. Т.
прехвърлят на СОНС **** дворно място, находящо се в старото с. **** /л. 12/.
Съгласно удостоверение, издадено от кметския наместник на с. **** на
24.09.2022 г. /л. 20/, УПИ ** от кв. * на с. **** има следния административен
адрес: ул. „****.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници /л.
21-23/ се установява, че ищците Р. Х. Т., С. Р. Т., В. Х. Т., К. Г. Й., Я. Г. Г., С. Г.
М., Т. Й. З. и К. Й. С. са законни наследници на Т. К. Т., починал на 23.03.1977
г.
Към писмените доказателства по делото са приобщени Акт №
***/15.03.1986 г. за държавна собственост /л. 18/ и Акт № ****/05.09.2008 г.
за частна общинска собственост /л. 19/, които имат за предмет УПИ ** в кв.
*по регулационния план на с. ****, общ. ****, обл. Варна.
С отговора на исковата молба е представена молба вх. № М-
***/06.03.2007 г. на Община ****, с която В. Х. Т. е отправил искане до кмета
на общ. **** за закупуване на дворно място, находящо се в с. ****,
представляващо парцел ** в кв. * по плана на селото /л. 73/. Със заявление вх.
№ М-***/3/04.11.2008 г. Р. Х. Т., в качеството на пълномощник на
наследниците на Т. К. Т., е представил доказателства към молба вх. № М-
****/06.03.2007 г. за закупуване на поземлен имот /л. 82/.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй
като не допринасят за изясняване фактическата страна на спора.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената
съдебно-техническа експертиза /л. 119-121/, заключението по която съдът
кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и
аргументирано. От същото става ясно, че за територията на св. ****, общ.
**** се съхранява само един регулационен план, одобрен с Указ за улична
регулация № 72/12.08.1929 г. и Указ за дворищна регулация № 512/21.03.1929
г. Уточнява, че за територията на селото не са одобрени кадастрална карта и
кадастрални регистри. Вещото лице сочи, че в разписния лист към плана за
УПИ **, кв. * е записан П. К. /очевидно е случая се касае за наследодателя на
ищците Т. К., който видно от приложените на л. 15 и 16 от делото книжа е
вписан като собственик на имота/.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че
в регулационния план не са извършвани изменения, които да са отразявани
върху имота. Заявява, че той не попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, същият е в
регулация и за него има отреден УПИ. Сочи, че при извършения оглед е
установило, че имотът е ограден, в него има изградена сграда, както и са
налице трайни насаждения.
От показанията на водените от ищците свидетели, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Свидетелят Д. Т. К. сочи, че дядо му и общият наследодател на ищците –
4
Т., били братя. Известно му е, че през 20-те години на миналия век селото е
преместено, като новото село е планирано с прави улици и парцели с правилна
форма. Заявява, че с ищците са „в един квадрат“, на ул. „****“, като неговият
имот е на № 7, а този на ищците е в съседство. На приложената на л. 13 от
делото скица посочва, че имотът на ищците представлява парцел **, а
неговият е парцел *, разположен северно от имота на ищците. Заявява, че не
може да посочи имената на другите съседи, тъй като не е живял в селото и не
ги познава. Знае, че през 1923 г. дядо Т. построил в имота малка къща, а по-
късно /около 60-те години/ бащата на ищеца Р. Т. построил друга къща. Сочи,
че дворното място се обработвало от дядо Т., а след смъртта му – от
родителите на Р. Т.. След като бащата на последния починал, той поел грижите
за имота. Не му е известно друг да е предявявал претенции за имота. Св. К.
излага, че след пенсионирането на родителите му те се преместили в с. **** и
той редовно ги посещавал, за да им помага.
Свидетелят А. М. И. заявява, че познава дядо Т. от 1969 г., когато
работел във ВиК и прекарвали вода в с. ****. През 1970 г. самият той си купил
и имот в с. ****, който е разположен през улицата от имотите на дядо Т. и Т.
К.. Сочи, че на север мястото на ищците граничи с Т. К., но не може да се
ориентира при предявяване на приложената по делото скица. Уточнява, че
собственият му имот е разположен на ул. „*******. Заявява, че след като се е
пенсионирал през 1991 г. се е установил да живее там постоянно и не е виждал
някой да претрендира права върху имота. Утоянява, че и преди това редовно
посещавал имота си. Сочи, че през годините за имота са се грижили дядо Т.,
бащата на ищеца Р. Т. – Х., а понастоящем самият Р., който „е там винаги“. Не
му е известно ищците да са предприемали действия за закупуване на имота от
общината.
Свидетелят Й. Г. Ж. излага, че от 2008 г. живее в с. ****, като още от
1969 г. има имот там, в който живеели родителите му и той редовно ги
посещавал. Заявява, че познава ищците и знае, че имат имот с площ около 3
дка в с. ****. Сочи, че „от горната страна“ на имота бил М. К.. Заявява, че до
преди няколко години мястото се обработвало от майката на ищеца Р. Т. - баба
С.. Не е чувал някой друг да е предявявал претенции за имота нито ищците да
са подавали заявление за закупуването му.
Настоящият съдебен състав дава вяра на свидетелските показания,
доколкото същите са подробни, логични и кореспондират както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото. Макар свидетелите И. и Ж. да не
могат да посочат имота при предявяване на приложената по делото скица,
същите описват местоположението му по сходен начин, който отговаря и на
даденото от св. К. описание.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно за ищците е налице правен интерес от провеждането на иск
по чл. 124 ГПК, породен от поведението на ответника, който чрез съставения
акт за общинска собственост е предявил самостоятелни права по отношение
5
на процесния поземлен имот. Следователно искът е допустим.
За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск, следва
ищците в условията на пълно и главно доказване да установят, че са
собственици на процесния имот на соченото правно основание – придобивна
давност.
Придобивната давност съставлява способ за придобиване на вещни
права чрез фактическо упражняване на правомощията, включени в тяхното
съдържание, за установен от закона период от време. Съгласно чл. 79 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност чрез
непрекъснато владение в продължение на 10 години /ако владението е
недобросъвестно/, съответно 5 години /ако владението е добросъвестно/.
Владението като фактическо състояние включва два елемента – обективен –
упражняването на фактическа власт върху определена вещ и субективен –
намерението за своене, за наличието на втория от които чл. 69 ЗС установява
оборима презумпция. Както в теорията, така и в съдебната практика се
приема, че владението следва да бъде постоянно и несъмнено /въздействията
върху вещта да не е са откъслечни или със случаен характер, а да отразяват
волята на владелеца да третира вещта като своя/, непрекъснато /т.е. да не бъде
изгубвана фактическата власт за повече от 6 месеца/, спокойно и явно /да не е
установено с насилие или по скрит начин/. Последното изисква владелецът по
явен и недвусмислен начин да е манифестирал намерението си да държи
вещта като своя, така че това да може да бъде възприето от всяко трето лице, в
т.ч. и от собственика на вещта.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства по
безспорен начин се установява, че наследодателят на ищците, а впоследствие
и самите те са упражнявали фактическа власт върху процесния поземлен имот
в периода от над 100 години – още от 20-те години на миналия век.
Представени са документи, от които е видно, че имотът е предоставен на Т. К.
Т. още след преместването на с. **** на сегашното му място. В тази насока са
и събраните гласни доказателства, които потвърждават, че до смъртта си
именно той е стопанисвал имота, а след 1977 г. грижите за имота са поети от
сина му Х. Т. Т.ов и съпругата на последния – ищцата С. Р. Т.. Показанията на
всички разпитани свидетели са еднопосочни – понастоящем ищецът Р. Т. се
грижи за мястото и именно него тримата свидетели сочат като собственик на
имота.
Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса налице ли е
субективният елемент на владението, а именно – намерението за своене.
Както по-горе бе изложено, наличието на субективния елемент се предполага.
В случая за оборване на законовата презумпция ответникът е представил
доказателства за предприети от ищците действия за закупуване на имота –
подадена на 06.03.2007 г. молба от В. Т. и заявление от 04.11.2008 г. от Р. Т., с
което са представени изискани от общината доказателства във връзка с по-
рано подадената от В. Т. молба за закупуване на имота. Действително
посочените документи не са подписани от всички ищци, но следва да бъде
отчетено обстоятелството, че вторият от тях изхожда именно от лицето, което
според всички свидетели понастоящем упражнява фактическа власт върху
6
процесния имот – ищеца Р. Т.. Макар последният да не е посочил изрично, че
желае да закупи имота, настоящият съдебен състав намира, че с подаденото
заявление той е потвърдил извършеното по-рано от В. Т. действие по
отправяне на искане до общината в този смисъл. Предвид изразената воля да
се закупи имотът от общината презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита
оборена по отношение на ищците В. Т. и Р. Т.. От изложеното следва, че
доколкото Р. Т. въобще не е имал намерение за своене на имота, той не би
могъл да е упражнявал владение и за останалите наследници на Т. К. Т..
Предвид извода за липса на един от елементите на владението следва да
се приеме, че ищците не са придобили имота по давност и предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ответника, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, С. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, В. Х. Т., ЕГН
**********, гр. *******, К. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, Я. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, С. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. *******, Т. Й. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, и К. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, **, срещу Община ****, с адрес: с. ****,
общ. ****, ******* *, субективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ ** от кв. * по
регулационния план на с. ****, общ. ****, целият с площ 3000 кв. м., при
граници: на изток - УПИ *, УПИ *** и УПИ ***; на запад - улица; на север -
УПИ *, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ***; на юг - УПИ ***, УПИ ** и УПИ *,
на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1977 г. до
предявяване на иска – 19.12.2024 г., с присъединяване владението на общия
наследодател на ищците Т. К. Т., осъществявано в периода от 1923 г. до 1977 г.
ОСЪЖДА Р. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, С. Р. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, В. Х. Т., ЕГН **********, гр. *******, К. Г.
Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, Я. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. *******, С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, Т. Й. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, и К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, **, ДА ЗАПЛАТЯТ на Община ****, с адрес: с. ****, общ. ****,
7
******* *, СУМАТА ОТ 200 /двеста/ лева, представляващ извършени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8