Р Е Ш Е Н И Е
88/31.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и първи януари
две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1387 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от М.Д.Д.и Н.Д.С., чрез
юрисконсулта Е.Б.Р.срещу С.Д.А. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че между „Изи Асет Мениджмънд“ АД, в качеството
му на заемодател и ответникът бил подписан Договор за заем № 3143033 от 01.02.2018г. за сумата от 800 лв. С подписването на
договора ответника се съгласил да заплати лихва в размер на 133.90 лв., като
кредита следвало да се върне до 01.12.2018г. на 10 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 93.39 лв. всяка, като падежът на първата бил 06.03.2018г.,
а на последната 01.12.2018г. Длъжникът бил запознат и с Тарифата за таксите на
заемодателя, като дължал такса от 9.00 лв. за събиране на вземането. Следвало
да представи и обезпечение в тридневен срок от подписването на договора, като
поради непредставянето му от заемателя същия дължал неустойка за неизпълнение в
размер на 634.90 лв. Дължал и лихва за
забава в размер на 43.79 лв.
На 01.05.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид неизпълнението на
ответника по договора за заем по инициатива на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД било учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 291/2019г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че
заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице
предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на заявителя било указано от
заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума от 800 лв., представляваща главница по Договор
за паричен заем № 3143033, сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, сума в размер на 133.90 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г., сума от 9 лв., представляваща такса
разходи, сума в размер на 634.90 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение от 06.03.2018г. до 01.12.2018г., сума от 43.79 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като вземанията
са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 01.05.2018г. по Рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между него и заемателя – цедент. Претендират се и разноските в заповедното и
исковото производства.
С Определение № 2759/12.09.2019г. на ответника бил
назначен особен представител – адв. К.Ш. от ШАК, като препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея са били на особения представител. В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че иска е
допустим, но частично основателен. Счита
се, че неустойката противоречи на добрите нрави и поради това тази клауза на
договора е нищожна. Прави се възражение и по отношение дължимостта на таксата
за събиране на кредита, като се счита, че е неоснователна. В останалата си част
се счита, че вземанията са дължими, поради което и исковата молба е
основателна.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. К.Ш. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда
да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното
по делото ч.гр.д. № 291/2019г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 163 от 04.02.2019г. по реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 800 лв.-
главница, дължима по Договор за паричен заем № 3143033, сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 133.90 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г., сума от 9 лв.,
представляваща такса разходи, сума в размер на 634.90 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 06.03.2018г. до
01.12.2018г., сума от 43.79 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 07.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Присъдени
са и разноски в размер на 82.43 лв. Връчването на заповедта, било извършено по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след указание на съда, заявителя предявил искове
по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията си.
Видно от представения по делото договор, се установява,
че на 01.02.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като кредитор и С.Д.А., като заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 3143033, по силата
на който кредиторът отпуснал на ответницата паричен заем в размер на 800
лв. за срок от 10 месеца. Заемателя се
задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорна лихва, като
общата стойност, която следвало да се върне по кредита била в размер на 933.90
лв. на общо 10 равни месечни вноски от по 93.39 лв. всяка. Годишния размер на
разходите по заема бил фиксиран на 40.97%.
В чл.4 от договора страните уговорили, че в тридневен срок от
сключването му, заемателя следвало да обезпечи кредита, като осигури две
физически лица – поръчители, с доход над 1000 лева, като работят на постоянен
трудов договор и не са заематели или поръчителите по друг банков кредит с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и да няма кредитна история, а ако има такава статуса му
една година назад да е с рейтинг „редовен“ или следвало да предостави банкова
гаранция в размер на 933.90 лв. При неспазването на това задължение била
предвидена твърда сума от 634.90 лв., представляваща неустойка по договора.
На 16.11.2010г. бил сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, като е представено и Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 01.05.2018г., в което фигурирало и
вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Писмо до
ответника било изпратено, но се върнало обратно на изпращача, като непотърсено.
Отново опит за връчване на уведомително писмо е направен на 03.05.2019г., като
куриерската служба е отразила в разписката, че е връчено лично на клиента.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като заключението е неоспорено от страните по делото и кредитирано
от съда, като компетентно, пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че
към момента на прехвърляне на вземането – 01.05.2018г. е нямало постъпило плащане по кредита,
отпуснат на 01.02.2018г. От датата на прехвърляне на вземането и до настоящия
момент също нямало постъпили плащания и вземанията по кредита са както следва:
главница 800 лв., договора лихва 133.90 лв., неустойка 634.90 лв., мораторна
лихва 42.20 лв. към 01.02.2019г. и такси 9 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Съдът намира, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство,
по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания
на заявителя да предяви исковете за вземанията
си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че ищецът е
носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на
вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба вземания.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията, както и валидно придобиване на вземането.
Съдът
приема, че съществуващите между страните отношения се основават на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда действието си. По силата на
този договор ищецът предоставил на ответника сума в размер на 800 лв., като
нито в срока на договора, нито до настоящия момент е направено каквото и да е
плащане по заема.
За
действителността на договорите съдът следи служебно, като дори и без да е
наведен такъв довод от ответника по делото съдът следва да има произнасяне,
предвид и приетата нова разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от
2019г.), която предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. В случая обаче и особения представител
навежда доводи за недействителност на две клаузи от договора – за неустойката и
за таксата по договора, като излага правни доводи за това. В чл.143, ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите
(изм. ДВ, бр.100 от 2019г.) е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител
е тази, която го задължава при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
настоящия случай в чл.4 от Договора се предвижда заплащане на неустойка от
кредитополучателя-потребител в размер на 634.90 лева, при неизпълнение на задължението му да
осигури в тридневен срок от усвояване на сумата по договора потребител,
отговарящ на изчерпателно посочени от заемодателя условия, или представяне на
банкова гаранция в размер на цялото задължение по заема, възлизащо на 933.90 лв.
При сравнението на размера на заема от 800 лв. и неустойката от 634.90 лв., то
съдът намира, че размера ѝ е необосновано висок и тя излиза от
обезпечителната, обезщетителната и санкционната ѝ функция и цели
единствено заобикаляне на чл.33 от Закона за потребителския кредит ЗПК), която
гласи, че при забава на потребителя, кредиторът има право на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. В случая се въвежда още едно обезщетение
при неизпълнение и то на едно акцесорно задължение, от което на практика не
настъпват вреди за кредитора. Следва да се отбележи, че добрата и
законосъобразна търговска практика задължава кредитната институция да провери
обезпечеността на договора за кредит преди сключването му. В противен случай се
нарушава чл.8, § 1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която
норма е възпроизведена в чл.33, ал.1 от ЗПК. Така клаузата за неустойка се
явява неравноправна по смисъла както на ЗЗП, като и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
По отношение на вземането от 9 лв., представляващо
разходи, съдът намира, че също е недължимо, предвид липсата на конкретизиране на дейностите по
събиране и отделната стойност по тях. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да
събира такси за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но те
трябва да са точно и ясно определени в договора. Видно от представения Договор
и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД такива не са посочени, а само примерно са
изброени. Горното представлява нарушение
на закона и подлежи на отхвърляне, поради противоречие със закона.
Съобразно
чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящия случай дължимия към момента размер на чистата
стойност на кредита е 800 лв., представляваща размера на дължимата и
незаплатена главница по него.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 82.43 лв., от които 32.43 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсулско възнаграждение. Ответникът дължи държавна такса в размер на 75
лв., предвид уважаването само на иска за главницата. В исковото са направени
такива в общ размер от 767.57 лв., от
които 167.57 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско
възнаграждение (определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ), както и 300 лв. заплатено възнаграждение за
особен представител и 200 лв. за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск
за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в
размер на 378.68 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че С.Д.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от М.Д.Д.и Н.Д.С., чрез
юрисконсулта Е.Б.Р.сумата от 800лв. (осемстотин
лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 3143033 от 01.02.2018г.,
сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* и ответницата, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 01.02.2019г. – датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, което вземане е
прехвърлено от “Изи Асет Мениджмънт” АД на ищеца с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 163/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 291/2019г. по
описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че С.Д.А. с ЕГН ********** дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 133.90лв.(сто тридесет и три лева и деветдесет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г.,
сумата от 9 лв.(девет лева), представляваща такса разходи, сумата от 43.79 лв.,
(четиридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 07.03.2018г. до 01.02.2019г. и сумата от 634.90
лв. (шестстотин тридесет и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.03.2018г. до
01.12.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 163/04.02.2019г.
по ч.гр.д. № 291/2019г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.А. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева) и разноски
в исковото производство в размер на 378.68
лв. (триста седемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), съразмерно
с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: