Р Е Ш Е Н И Е
№261326/15.4.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5133 по описа
на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск
от З. „У.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.И.Д., с адрес: ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите от 997.80 лв. – главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца, в
изпълнение на застрахователен договор, обективиран в полица № *, със срок на
валидност 30.05.2014 г. – 30.05.2015 г., на увредено в резултат на ПТП от
14.05.2015 г., лице – С. Т. Т., собственик на л. а. ДК № *, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението и 187.78 лв. – обезщетение за забава, начислено върху
горепосочената главница, за периода 15.05.2018 г. – 26.05.2020 г. Претендират
се и разноски.
В исковата молба се излага, че в
периода 30.05.2014 г. – 30.05.2015 г. страните са обвързани от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на л. а. рег. № *. На
14.05.2020 г., в гр. Б., е осъществено пътно транспортно произшествие, като при
управление на л. а. рег. № *, ответникът предприема маневра „ляв завой“, като
не пропуска движещия се по път с предимство л. а. рег. № *, и го блъска
странично. В резултат на удара по л. а. рег. № * са причинени щети, изразяващи
се в увреждане на преден калник и ПВЦ подкалник, преден ляв мигач, ляв калник,
преден ляв амортисьор, преден ляв носач, предна лява кормилна щанга, предно
ляво каре, предна лява лята джанта. Към момента на настъпване на
произшествието, ответникът е със съдържание на алкохол в кръвта, под 0.5
промила. След предявена претенция от страна на собственика на увреденото МПС, е
образувана преписка по щета, а на последния е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 997.80 лв.
Ответникът – Д.И.Д., чрез назначения
особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва механизма на настъпване
на произшествието, настъпилите щети и причинно – следствената връзка за това.
Възразява и срещу твърдението за съдържание на алкохол в кръвта на ответника,
към момента на настъпване на произшествието. Отправя искане за отхвърляне на
иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното на л. 18 извлечение от регистъра на Г. ф., в периода 30.05.2014
год. – 30.05.2015 год. по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за лек автомобил „рег. № *.
Приобщен към доказателствения материал по делото е протокол за пътно
транспортно произшествие № */ * год. В същия е отразено, че на 14.05.2015 год. в
08.00 часа е осъществено ПТП, с участието на МПС с рег. № *, управлявано от Д.И.Д.,
собственост на К. М. Б., в резултат на което по л. а. рег. № *, собственост на С.
Т. Т., са причинени материални щети – деформация на ляв калник, предна лява
врата и др. по ходовата част. Посочено е, че произшествието е настъпило в
резултат от неправилна маневра на водача, управлявал л. а. рег. № *, Отразено е в протокола, че водача на МПС рег.
№ *, е управлявал автомобила със съдържание на алкохол в кръвта под 0.5
промила.
На 18.05.2015 г. год. С. Т. Т. уведомява застрахователя на причинителя, за
настъпилото ПТП, като е заведена претенция № *.
От представител на застрахователя е извършен отлед на автомобила, опис и
оценка на щетите, като съгласно представенота на л. 7 заключение, размерът на
определеното застрахователно обезщетение е 997.80 лв.
Видно от представеното на л. 21 платежно нареждане, застрахователно
обезщетение по щета № *,в размер на 997.80 лв., е заплатено от ищеца към
увреденото лице, та 27.05.2015 г..
Приобщено на л. 22 е писмо от ищеца до ответника, обективиращо покана за
изплащане на процесното задължение.
От заключението на вещото лице по изготвената в рамките
на производство повторна съдебно – автотехническа експертиза, се установява
следното: процесното ПТП е настъпило в резултат от пряк контакт между две
превозни средства, движещи се едно срещу друго, в противоположна посока, при
което едното превозно средство променя посока си на движение на ляво спрямо
първоначалната му посока на движение и навлиза в траекторията на движение на
другото превозно средство, като го удря.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 274, ал.
1, т. 1 и ал. 3 КЗ
(отм.) приложим
на основание § 22 КЗ (в сила от 01.01.2016 год.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира правото на застрахователя да получи от
застрахования платеното от него обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта на допустимата по закон норма
или под въздействието
на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог. В ал. 3 е предвидено регресното право на застрахователя да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство
за управление.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е
да установи, в
условия на пълно и главно доказване, наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка на МПС „Гражданска отговорност”, по отношение на което е настъпило застрахователно събитие, причинено от водач, управлявал
автомобил с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата
норма към момента на настъпване
на застрахователното събитие; изпълнение на задълженията си
по договора за застраховка – плащане
на обезщетение на увреденото
лице за вредите, причинени в резултат
на деликта.
В
тежест на ответника е да установи, положителните
факти, на които основава възраженията си.
В случая,
не се спори,
а и се установява от представената по делото справка, че към момента на настъпване на застрахователното събитие,
л. а. № *
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в „У.“
АД.
На
следващо място – факта на настъпване
на процесното ПТП при управление на застрахованото МПС от ответника, след употреба на алкохол
се установяват по несъмнен начин
от съставения протокол за ПТП. Този извод се налага,
до колкото на основание чл.
179, ал. 1 ГПК,
същия има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, в случая – осъществено проверка за алкохол
и нейния резултат – съдържание на алкохол в кръвта на водача по – малко от 0.5
промила. Същевременно, подписа си, положен в протокола, от страна на ответника
е изразено съгласие с констатациите на съставителя, същите са приети без
възражения от лицето, в качеството му на участник в произшествието.
На следващо място, допустимата норма, касателно
максималната концентрацията на алкохол в кръвта на водач на моторно превозно
средство, е посочена в хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение
по пътищата. С визираната разпоредба се въвежда забрана за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
В настоящата хипотеза, данните от протокола за ПТП действително сочат
наличие на алкохол в кръвта на ответника към момента на настъпване на
произшествието, но с концентрация в рамките на допустимата норма.
Изложеното налага извода, че елемент от фактическия състав на чл. 274, ал.
1, т. 1 КЗ не е осъществен, поради което и за застрахователя не е възникнало регресното право да получи заплатеното на обезщетение.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание
чл. 274, ал. 1 т. 1 КЗ (отм.).
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава върху претендираната
главница, в размер на 187.78 лв.,
за периода
15.05.2018 г. – 26.05.2020 г
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.
„У.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.И.Д., с адрес: ***, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите
от 997.80 лв. (деветстотин деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки) –
главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца, в изпълнение
на застрахователен договор, обективиран в полица № *, със срок на валидност
30.05.2014 г. – 30.05.2015 г., на увредено
в резултат на ПТП от 14.05.2015 г., лице – С. Т. Т.,
собственик на л. а. ДК № *,
ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 3
КЗ (отм.) и 187.78 лв. (сто осемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница, за периода
15.05.2018 г. – 26.05.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: