ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46767
гр. София, 16.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....................
като разгледа докладваното от ..................... Частно гражданско дело №
20241110152298 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от ............................ срещу Р. Я. И., ЕГН
**********, за посочените в т. 9, б. „а“ и „б“ от заявлението суми. В т. 9, б. „в“
от заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен
заем № ......................., сключен между длъжника и ....................., вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от страна на ..................... в полза на
заявителя на 12.01.2024 г. В т. 12 от заявлението е посочено, че документът, от
който произтича вземането, е Запис на заповед, издаден от длъжника, за
обезпечаване на изпълнението на Договор за паричен заем № .......................,
сключен между длъжника и ...................... Към заявлението са приложени
Запис на заповед от ................ в който е посочено, че се издава от длъжника за
обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем № ................... Договор
за паричен заем № ......................., сключен между длъжника и ..................... и
приложимите Общи условия.
Заявлението е подадено в ...................... и по него е образувано ч. гр. д. №
855/2024 г. С определение от 07.08.2024 г. съдът е приел, че за вземания,
произтичащи от запис на заповед, компетентен е съдът по постоянния или
настоящия адрес на заявителя и предвид обстоятелство, че седалището на
юридическото лице-заявител е в гр. София, е прекратил делото и го изпратил
по подсъдност на СРС.
Настоящият състав счита, че ...................... незаконосъобразно се е
десезирал от произнасянето по заявлението, изпращайки го по подсъдност на
СРС.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата, на която се е позовал
...................... – чл. 411, ал. 1 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г.,
доп., бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г.
- изм., бр. 67 от 2024 г.), влиза в сила от 01.07.2025 г. и предвижда, че
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен
съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия
адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или
постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се
подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.
Цитираната разпоредба не предвижда възможност за служебно изпращане на
делото по подсъдност, каквото възможност е предвидена в действащата
уредба. Същевременно действащата разпоредба не предвижда подобна
„специална“ подсъдност по вземания, произтичащи от запис на заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК (в приложимата редакция –
ДВ, бр. 100 от 2019 г.) заявлението се подава до районния съд по постоянния
адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва
служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се
подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
В случая настоящият и постоянният адрес на длъжника е в с.
.......................... което се установява от извършена служебна проверка.
Настоящият съдебен състав намира, че производството не е местно подсъдно
на Софийският районен съд, а на ......................, като съображенията за това са
следните:
Съдът счита, че въпреки, че заявителят е поискал да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК – въз основа на запис на заповед, то в случая
длъжникът има качеството потребител, поради което заявлението следва да
бъде подадено пред районния съд по неговия настоящ адрес (където е
подадено). Горният извод на съда се обуславя от факта, че заявителят изрично
посочва, че менителничният ефект обезпечава вземане, произтичащо от
договор за потребителски паричен заем, приложен към заявлението, каквото
е изискването на чл. 417, т. 10 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК. С оглед на
изложеното, следва да бъдат взети предвид постановките, свързани с
потребителската защита в Решение по дело C-176/17 на СЕС, според което
„Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по
главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по
редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор за
потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед
за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния
характер на клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на
правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури
зачитането на правата, които потребителят черпи от тази директива.“. В
мотивите на решението на СЕС са развити подробни съображения за
потребителското качество на лицата, които са сключили договор за
2
потребителски кредит или заем, съответно че същите не губят
потребителската си защита, когато вземанията по договора са обезпечени чрез
запис на заповед. Нещо повече, предвидената защита за служебна проверка от
съда в рамките на ГПК (арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК) е обвързана с качеството
потребител, с което е обвързана и местната подсъдност (арг. чл. 411, ал. 1 ГПК)
– чиято цел е удобен съд за потребителя, а не за кредитора-заявител, като
израз на завишената и особена потребителска защита в смисъл на
икономически по-слабата страна в правоотношението.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че компетентен да
разгледа заявлението по чл. 417 ГПК е ......................, поради което следва да
повдигне спор за местната подсъдност на настоящото производство, който
съгласно чл. 122, изр. 2 ГПК, следва да се разреши от Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 52298/2024 г. по описа на
СРС, 119 състав.
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност с ......................
относно съда, на който е подсъдно разглеждането на делото.
ДЕЛОТО да се изпрати незабавно на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и препис от него да не се
връчва на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3