Решение по дело №837/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260202  / 11.09.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                    ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и четвърти август                                              две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Димова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 837 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                        Производството е по искова молба на „Оптимум“ ООД против „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД, за осъждането на последното да заплати сумата от 3443.40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за обработка на облекло, дължимо по сключен между страните неформален договор, за което е съставена фактура № 3438/24.07.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 872.24 лв., начислена върху горното възнаграждение за периода от 08.08.2017 год. до 05.02.2020 год. и законната лихва, начиная от 07.02.2020 год. до окончателното изплащане.

                                 Исковете са с правно основание в чл. 79, ал. 1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

                                 В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

                                 Процесуалният представител на ответното дружество оспорва основателността на исковете, по съображения, изложени в отговора.

                                 След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:

                                 На 24.07.2017 год. „Оптимум“ ООД е издало фактура с № 3438 от същата дата, за предоставена на „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД услуга „обработка на облекла“, на стойност от 3443.40 лв. с вкл. ДДС. Фактурата е подписана за ответното дружество-получател на услугата.

                                 Във връзка с фактическото предоставяне на услугата от ищцовото дружество на ответното, са съставени и 2 бр. стокови разписки - едната за услуга „обработка на облекла“, на стойност от 1242 лв. без ДДС (данъчна основа), а втората - на стойност от 1627.50 лв. без ДДС, за предоставена услуга „Soft wash”. Двете стокови разписки са на обща стойност от 2869.50 лв. без ДДС (3443.40 лв. с ДДС) и също са подписани за получателя на услугата.

                                 Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изслушано и прието в проведеното открито съдебно заседание, процесната фактура фигурира в дневника за покупки на ответното „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД и стойността и участва в резултата на справка-декларацията по ЗДДС, подадена от същото за м.август 2017 год.

                                 Тези факти, извлечени от коментираните доказателства, са повече от достатъчни, за да се формира у настоящия състав убеждение за основателност на исковете.

                                 Очевидно е, че между страните е бил сключен неформален договор за предоставяне на услуга (изработка) - обработка на облекла, за което явствува издадената от „Оптимум“ ООД фактура. В същата се съдържат основните елементи на сключения договор - страни, предмет и цена. Освен това, услугата е предоставена, за което може да се съди както от подписа, положен върху фактурата за получател на услугата-ответник, който я е приел без забележки, включвайки я в справка-декларацията по ДДС и ползвайки данъчен кредит, така също и от двете стокови разписки за фактическото предоставяне на услугата, отново подписани от получателя.

                                 Следователно, за „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД е възникнало задължението да заплати стойността на предоставената му услуга, възлизаща на исковата сума.

                                 Липвсат каквито и да било доказателства, от които да се установява, че стойността на услугата е била платена, което води до извода за основателност на главния иск по чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.

                                 Това от своя страна има за закономерна последица основателност на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва за забава. Тъй като липсват данни за срока, в който плащането на услугата е следвало да се извърши,  приложима е разпоредбата на чл.303а, ал.3, пр.1 от ТЗ - срокът за плащане започва да тече от деня, следващ получаването на услугата - 01.07.2017 год., респ. 22.07.2017 год., съобразно стоковите разписки. Т.е. ответното дружество е в забава от тези дати до деня, предхождащ депозирането на исковата молба -  06.02.2020 год. И понеже периодът, за който се претендира мораторната лихва, се обхваща от посочения период, а размерът на лихвата за забава (законна), начислена върху главницата и определена от съда по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 872.34 лв., то и този иск е основателен.

                    Понеже, както се каза, до приключване на съдебното дирене не бяха представени доказателства стойността на предоставената от ищцовото дружество услуга да е изплатена от ответното, последното дължи и законната лихва за забава, начиная от предявяване на иска - 07.02.2020 год. (арг. чл.125 от ГПК) до окончателното плащане.

                    Що се отнася до защитните възражения, релевирани от процесуалния представител на „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД, същите се преценят за неоснователни, предвид липсата на противопоставяне от страна на законния представител на дружеството, както изрично предвижда чл.301 от ТЗ, а самото ползване на данъчен кредит по процесната фактура се явява в потвърждение на извършените евентуално без представителна власт (както се твърди) действия.

                    Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на „Оптимум“ ООД да се уважат за предявените им размери, като на същото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски за настоящото производство, в размер на 1117.74 лв., както и за обезпечителното производство по ч.гр.д. № *****/2020 год. на ПРС, възлизащи на 424 лв., в т.ч. и по налагане на определената обезпечителна мярка от съдебен изпълнител.

                    Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                      

                       ОСЪЖДА „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ж/к „*****, представлявано от Т* Й*, да заплати на „Оптимум“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.П*, ул.“*****, представлявано от Д* М*, на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 3443.40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за обработка на облекло, дължимо по сключен между страните неформален договор, за което е съставена фактура № 3438/24.07.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 872.24 лв., начислена върху горното възнаграждение за периода от 08.08.2017 год. до 05.02.2020 год. и законната лихва, начиная от 07.02.2020 год. до окончателното изплащане.

                                 ОСЪЖДА „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД да заплати на „Оптимум“ ООД деловодни разноски за настоящото производство, в размер на 1117.74 лв., както и за производството по ч.гр.д. № ********/2020 год. на ПРС - в размер на 424 лв. 

                                 Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

                                                                               Съдия:.........................