Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ …………...2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Д. МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 302 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 2 ТЗ).
Приет е за разглеждане иск, предявен от „ТАНДЕМ – В“ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. Илиянци № 3,
представлявано от управител К.В., чрез пълномощника адв. А.(***, Търговски дом,
бх.Б, ет. 3, кантора 313 срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик
258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от членове на УС Н.Н.и К.И., и
двамата чрез юрисконсулт Д. за връщане на сума 37 874,13 лв., формирана като
сборното вземане от начислен без основание компонент на цена за услуга по пренос на енергия към ниско
напрежение за обект на клиент ********** в гр.Габрово, захранван като
небитов обект чрез собствено преобразуващо съоръжение (мачтов трафопост Айви
Блажеви), получен от ответника като част от обща цена за мрежови услуги по фактури от
06.02.2014 до 7.11.2017г., издадени по договори за достъп и пренос на енергия до купувач
на свободния пазар, ведно със законната
лихва, начислена върху тази сума от предявяване на иска до окончателно
изплащане на дълга.
Ищецът твърди, че с два договора (с изх.№ СвП13-984/30.12.2013г.), договорил
с ответника като лицензиран мрежови оператор достъп до поддържана от него
разпределителна мрежа и пренос през нея на енергията, закупувана от участника в
свободния пазар за нуждите на електрозахранен
месарски цех в северна индустриална зона Габрово с абонатен номер 1315308.
Сочи, че търговският обект е бил присъединен към мрежата чрез изграден за целите на електрозахранването му
мачтов трафопост, в който доставеното
средно напрежение се е трансформирало в нужното за експлоатация на цеха
ниско напрежение, а това индивидуално присъединително съоръжение със статут на
търпим строеж е било изградено през 1994-95г. от негов праводател като частен
инвеститор само за собствените му нужди според предвидената към този момент
възможност в Закона за електростопанството, възлагащ по изключение на
потребителите задължение за изграждане и поддръжка на вътрешноведомствени
съоръжения, необходими за свързване към наличната енергийна мрежа на съответен
стопански обект. Тъй като това съоръжение е останало предназначено само за
нуждите на единствения потребител то не е било включено в активите на
разпределителното предприятие, придобило по право държавните съоръжения,
изграждащи обща разпределителна мрежа за общо ползване или поне служещи за
захранване или присъединяване на повече от един потребител. Сочи, че както първоначалния инвеститор, така
и приобретателя Р.Б.(съответно с нот. акт за покупка от 11.08.2008г и с апорта
на непаричната вноска с дружествения договор, вписан в ТР на 23.10.2008г. и
отразен в нотариални книги на 24.10.2008г)
са прехвърлили правата си върху застроения вече имот без да изключват
изрично каквито и да са породени от извършване на строителството на мачтовия
трафопост права, поради което и те в цялост са преминали в правоприемника
„Тандем Габрово“ ООД, влял се впоследствие в „Тандем В“ООД с договор за
преобразуване от 29.09.2016, вписан в ТР и в нотариалните книги. Като се
позовава на въведено с чл. 18г от ПТЕЕ (редакция възпроизвеждана в едноименни
актове до 17.08.2010г.) ограничение на задължението на потребители, които
захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или
разпределителното предприятие до заплащане само на услуги за достъп до мрежата,
но не и на пренос на получената до собственото им съоръжение енергия, счита че
начислените и заплатени от него компоненти за мрежова услуга като нормирани
цени за услуга „пренос ниско напрежение“ не се дължат. Отделно сочи, че въпреки притежанието на трансформиращото
съоръжение, изградено за целите на присъединяване на новоизграден електроснабден обект(малко предприятие за
преработка на месни продукти), разпределителното предприятие е определило като
място на измерване не границата на това негово съоръжение, свързано с мрежата
на средното напрежение, а мястото след понижаването на енергията до ниско
напрежение и с това е нарушил правилата за измерване въведени с чл. 14 ПИКЕЕ
(редакция към бр. 38/2007г) и поради това остойностявал услугата по
неоснователно завишени цени, като получил неправомерно разлика над нормирана
цена на средно напрежение до цена за ниско напрежение. Затова и претендира да
му бъдат върнати неоснователно събраните части от цена за ползвани мрежови
услуги за този обект, начислени на клиент с №********** по фактури, издадени от
ответника от 12.03.2014 до 7.11.2017г.
Ответното предприятие (лицензирано за дейността по разпределение на ел.
енергия за територията на която се доставя закупената от клиента енергия)
оспорва както собствеността на ищеца върху съоръжение, елемент от
разпределителна мрежа, така и претендирания от него начин на измерване.
Възразява за наличие на валидно възникнало по договора за достъп и пренос
правоотношение, включващо задължението на потребителя, купуващ енергия,
доставена в присъединен към разпределителната мрежа обект да заплаща цената на
преносната услуга според нивото на разпределение по мрежата, към което е бил
присъединен. Твърди, че нормираната цена за преноса се определя от
регулатора(по Наредба №1/2013 на ДКЕВР и заменилата я Наредба№ 1/2017 на КЕВР)
според разходите за дейностите на лицензианта по поддръжката и експлоатацията
на цялата мрежа, а не на конкретно съоръжение, поради което и винаги се дължи
от присъединен потребител като ползвател на мрежата. Ответникът се позовава на
особения статут на енергийния обект, представляващ електрическа уредба за
преобразуване на напрежение, който изключва прилагане на общите принципи за
придобиване на собственост по приращение, като сочи, че при изграждането на
това съоръжение Законът за електростопанството императивно е изключвал
притежание на такъв обект от частно лице, а единственото изключение се е
допускало в полза на кооперативни или обществени организации (каквато
инвеститора не е бил), и то след издавена на изричен административен акт по чл.
2 ал.2 ЗЕл отм.(какъвто не се твърди да
е наличен). Ответникът счита, че изградения трафопост е можел само да се ползва
и управлява от инвеститора, но е съхранил статута си на държавна собственост и
съответно е можел да бъде придобит след приемането на ЗЕЕЕ(в сила от 1999г)
само от разпределително предприятие, но не и от праводателите на ищеца.
Отделно твърди, че мястото на мерене не е било регламентирано към
момента на първоначалното присъединяване на новоизграденото съоръжение и
захранването на обекта с ниско напрежение, а по-късно приетите редакции на
ПИКЕЕ не предвиждат обратно действие и съответно не са задължавали (дори и
докато са действали преди отмяната им) страните да предприемат някакво
изменение на заварения начин на присъединяване и измерване на доставената
енергия. Действащата в процесния период нормативна уредба (Наредба № 6/14)
според ответника разграничава границата на собственост на съоръженията и
мястото на мерене, което е посочено само като местонахождение на таблото с
измервателни уреди, като счита, че в случая изискванията за поставянето му на
граница на имота ( а не на съоръженията) е било спазено още при първоначално
присъединяване и не е следвало да се променя при новото договаряне.
По същество пълномощникът адв. Д. пледира за уважаване на основателната
претенция, като сочи че е доказал собствеността на ищеца върху трафопоста,
понижаващ напрежението до ниско и съответно неправилно определения начин на мерене. Позовава се на установената
практика, обуславяща събирането на цената за достъп и пренос от правилното
поставяне на уредите за количествено измерване на предметната престация на
лицензианта и счита, че в случая именно това изискване не е налице поради
измерване след съоръжение, което
принадлежи на клиента. Допълнителни доводи пълномощникът излага в
писмени бележки, като се позовава и на междувременно влязъл в сила съделен акт,
с който е бил разрешен въпроса за собствеността на мачтовия трансформатор и е
отречена дължимостта на цената на преносната услуга за предходен период.
В подробни писмени бележки по същество юрисконсулта на ответника
подържа доводите си за правомерно начислени цени за получените от ищеца мрежови
услуги по пренос на енергия, закупувана на ниско напрежение и достигнала чрез
разпределителната мрежа на лицензирания оператор. Позовава се на специалните
правила, пораждащи вземането му за цената на цялата услуга, като сочи, че единственото
освобождаване от цената на преносна услуга е предвидено за производители, но не
и за клиент, потребяващ закупена енергия по силата на сключена сделка с
лицензиант. Коментира събраните доказателства за собствеността на трафопоста,
като сочи, че не са установени предпоставките за придобиване на съоръжението от
първоначалния инвеститор и съответно то не е могло и да се прехвърля с
поредицата транслативни сделки, както и
че прекия праводател на ищеца не е договорял сделка за този обект с инвеститора,
а самияг статут на обекта изключва приращението, послужило за основание на
издаване на констативния нотариален акт. Допълнително се позовава на изводите
на вещото лице по събраната експертиза за първоначално предвиждане на
захранване на ниско напрежение на производствения обект и изграждане на
съоръженията от инвеститора именно по предписание за такова захранване и
мерене, както и на липса на обратно действие на нововъведени правила и липса на
искане на клиента за промяна на завареното място и начина на измерване на
доставената енергия. Като счита, че възраженията срещу основанието за събиране
на начислените такси за пренос през разпределителна мрежа са неоснователни,
респективно, че не са доказани нарушенията при отчитане на енергията, моли
претенцията да бъде отхвърлена в цялост.
Страните претендират насрещно определяне на разноски по делото, конкретизирани в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК(л.459 и 503).
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 3655/11.10.2019г(л.363). Частичното
прекратяване на недопустим евентуален иск, съединен с настоящия е
стабилизирано, след пропускане на срок за обжалването му, изтекъл на
06.11.2019г.
В първо съдебно
заседание (л.416) е утвърден устен
доклад по коригиран проект(л.367-369), съдържащ подробно изложение на
твърденията на страните по фактите и мотивите на съда относно окончателната
правна квалификация на претенциите, както и императивните правила относно
притежанието на енергийни обекти, които съдът е обявил като приложими по
настоящия спор. Предметът на делото се изчерпва с факти, настъпили до
приключване на устните състезания и позоваването на ново обстоятелство едва в
писмени бележки е недопустимо. В случая обаче, ищецът е визирал влязло в сила
решение, което не формира сила на присъдено нещо по преюдициялен въпрос между
същите страни и затова съдът квалифицира позоваването на приключването на спора
по гр.д. 4627/19 на 34 с-в на ВРС като довод за практика на съдилищата, а не
като новонастъпило обстоятелство. Затова и не се налага отмяна на хода по
същество за да се докладва нов факт от значение за предмета на делото.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните
не спорят относно фактите по възникване на правоотношението по договаряне на
достъпа до разпределителна мрежа и преноса на електрическа енергия за целите на
доставката й до стопански обект на абонат 1315308 като потребител, купуващ
енергия на свободен пазар. Представени са
договор за достъп изх.№ СвП13-984/30.12.2013г и договор за пренос изх.№
СвП13-984/30.12.2013г по разпределителна мрежа (л. 245-252), с които ответникът
като лицензиран мрежови оператор (л. 239) се е задължил да предоставя достъп до
поддържана от него разпределителна мрежа и да пренася през нея на енергията,
необходима за доставка на закупуваните от участника в свободния пазар
количества ел. енергия, използвани в захранван обект „месарски цех“ в северна
индустриална зона Габрово. Няма спор, че
начисляването на потреблението за ползвани мрежови услуги за този обект
на клиент с №********** по фактури, издадени от ответника от 12.03.2014 до
7.11.2017г., включва като ценообразуващи
компоненти нормирани цени за услуга „пренос ниско напрежение“ и „достъп
средно/ниско напрежение“. Назначеното по делото вещо лице, чието
заключение съдът кредитира като резултат от приложени специални знания при
преценката счетоводни записвания на двамата търговци и банковите разплащания
помежду им, е констатирало, че за процесния период сборът от фактурираните цени
на мрежови услуги, постъпил по сметката на доставчика за компонента пренос
ниско напрежение възлиза на 37 482.99лв, а при пригане на нормирани цени за
достъп до мрежа на лицензианта за пренос на същото количество средно напрежение
сборът не би надхвърлил 13 849.32лв, като разликата е 23 633.67лв
(л.412).
Видно
от представеният констативен нот. акт №50 от 2017 (л.282), нотариусът е
установил собствеността на ищеца върху мачтов трафопост, построен върху
поземлен имот 14218.58.515 находящ се в гр. Габрово, на ул. Индустриална, м.
Долна стърна, с диспечерско наименование „Айви Блажеви“. като е съобразил
документи, удостоверяващи придобиването на застроения терен, изграждането на
съоръжението като търпим строеж около 1995г. ( л. 16) и липсата на
стопанисването му от електроразпределително предприятие, призната в отговор на искане за установяване на
собственост на трафопост по писмо вх.№ 439655/30.01.2017(л.284).
По
делото е назначена съдебна техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като основано на специалните знания на вещото лице, приложени при
преценка на представената техническа документация ( л. 423 – 442) и оглед на място.
Според допълнителните пояснения на експерта при устната защита на заключението
( л.504) съоръжението е било проектирано и изградено за да обслужва
предприятие, ползващо ниско напрежение за своите производствени нужди, като
свързването на месарския цех е било осъществено през 1995г след променено предписание
от 1994г за промяна на трасето на наличен електропровод и понастоящем
съществува и се използва във вида, приет за ползване като електропроводно отклонение,
мачтов трафопост и ел. захранване на малко предприятие за колбаси с протокол на
държавна приемателна комисия от 23.10.1995г. (л.431). Вещото лице пояснява, че
според така проектираното като подобект от новото предприятие и изградено
съоръжение, захранването се осъществява чрез свързване на вътрешните уредби на предприятието
на ниско напрежение, трансформирано чрез изградения мачтов трафопост, към който
е предвидено и таблото за измерване на ниско напрежение, монтирано на стълба,
носещ трансформатора. Съответно средното напрежение в трафопоста постъпва от
разпределителната мрежа с напрежение 20квт, чрез отклонението между преместения
от инвеститора еднолична фирма „АЙВИ БЛАЖЕВА” стълб и заварения в началото на
строителството електропровод „Банковци“, свързващ подстанция Габрово(където
високо напрежение от преносна мрежа 110 квт се понижава до средно) с различни
съоръжения, обслужващи множество потребители, чрез други трафопостове, включени
в тази разпределителна мрежа. Експертът е категоричен, че новото отклонение
(обозначено с жълт цвят на схемата на л. 427) отчасти е включено в обща
разпределителна мрежа, тъй преместеното трасе между двата нови стълба замества
именно премахнатата част, пресичаща
имота, като връзка с незасегнатия от преместването кабел от мрежата
между ПС Габрово и ТП БКС. Съответно останалата част от новото захранване,
предназначено изключително за нуждата от доставка на проектирано ниско
напрежение на новото предприятие обхваща само частта между новопоставения стълб(заместващ
заварен такъв), мачтовия трафопост и вътрешната инсталация на сградата. Според
приложените схеми(л.428), ел. таблото в което са били разположени
измервателните уреди на ниско напрежение е било проектирано с два резервни
извода, но фактически е изградено с един, като поставения в него електромер за
ниско напрежение е бил изпитан като част от изграденото от този инвеститор
съоръжение (л.442). Изпълненото за сметка на инвеститора отклонение от
разпределителна мрежа, понижаващия напрежението мачтов трафопост и захранването
на предприятието с табло за ниско напрежение са били приети от комисия на
ДИТУСК-Габрово като годен за ползване нов строеж, съответен на предписанието на
електроснабдително предприятие НЕК – София, чрез клон Електроснабдяване гр.
Габрово и съгласувания проект с общинска администрация, направление
„Енергетика”. Вещото лице потвърждава,
че съоръжението не е променяно и понастоящем се използва в същия вид, като няма
други присъединени клиенти на мрежовия оператор към този трафопост, а
капацитетът му не е достатъчен да захранва и други потребители. Същото
съоръжение е било обявено от клиента и като технически данни за снабдявания
обект на ниско напрежение в заявлението за получаване на достъп до
разпределителна мрежа при първо сключване на договор за доставка на енергия на
свободен пазар.
Видно
от служебно установеното съдържание на приложени по партидите на търговски
дружества публично оповестени данни в ТРРЮЛНЦ(л.362) активите на едноличния
търговец с фирма „АЙВИ – Д.Б.” по баланс към 31.12.1996г са поети от „АЙВИ”ООД,
рег. по ф.д. 803/1996г., а това дружество е прехвърлило на Р.Б. на 11.08.2008г
застроения поземлен имот с наличното в него малко предприятие за производство
на колбаси (л. 17). От своя страна приобретателят е апортирал с вписване
20081023114211 придобитата собственост в „Тандем Габрово”ЕООД ЕИК107594396 (
л.347), а през 2016г. това дружество е заличено след вписване 20161201085116 на вливането му в ищеца
„Тандем В”ЕООД ЕИК ********* (л.323). Въз основа на тези документи,
легитимиращи праводателите на ищеца като собственици на застроения недвижим
имот и удостоверението за липса на претенции на разпределителното дружество за
притежание на присъединителното съоръжение, нанесено в кадастъра след
геодезическото заснемане от юли 2017г.(л.395), нотариусът е съставил оспорения констативен
акт, като е приел, че трафопоста има характер на приращение към терена с идентификатор 14218.58.13. На това основание на
15.11.2017г. е бил осчетоводен активът в предприятието на ищеца, според
вписванията, констатирани от назначеното по делото вещо лице (л. 412), като проверката
в счетоводството на преобразувания праводател е показала балансово отразяване
само на стойността на терена и сградите на цеха, но не и отделно остойностяване
на придобити електроснабдителни съоръжения и конкретно на мачтовия трафопост.
При
така установеното съдът прави следните правни изводи:
За да се породи вземането за връщане на престирана без основание част от недължимо събрана от доставчик цена, получателят на услугата следва да установи неоснователно обогатяване, резултат от нарушено регламентирано ценоообразуване по безспорно предоставена услуга от лицензирано електроразпределително предприятие. Доставката на закупувана от потребителя ел. енергия за стопанските нужди на производствения обект е била договорена от него за целите на преминаването му като търговски участник към свободния пазар, в съответствие с изискванията на специалния закон чрез договаряне на двете мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа и за пренос на закупеното използвано количество през тази мрежа до мястото на доставка в обекта на потребителя ( чл. 104 вр. 100 ал. 3 ЗЕ в редакцията на закона, приложима към дата на сключване на договора - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., преди изменение с бр. 41 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.). Към този момент свободата на договаряне на страните е била ограничена от параметрите, въведени по административен ред от държавен регулатор на тези обществени отношения, тъй като съществен елемент от договарянето на услугата, какъвто е цената за нейното получаване, се определя от поемането на разходите на енергийните предприятия чрез разпределянето им между крайните клиенти, присъединени към общата електроенергийната система на страната. Съответно и при договарянето си насрещните страни са препратили уговорките си в тази част от сделката към Правила за търговия с електрическа енергия, утвърждавани от ДКЕВР. Макар в текста на сключените на 20.01.2014г договори да е визирана редакция обн., ДВ, бр. 64 от 17.08.2010 г., към този момент вече е била в сила следващата редакция на Правилата(ПТЕЕ), обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., която съдът отчита като приложима императивна уредба към процесните сделки. В чл. 14 ал.3 от ПТЕЕ е предвидено услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа" да се заплащат от крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа по утвърдени от ДКЕВР цени и добавки за съответния ценови период.
В процесният случай несъмнено ищецът е ползвал разпределителната мрежа, тъй като връзката на предприятието и трафопоста към него не е била директно с подстанцията, подаваща средно напрежение, а категорично включва и електропровода Банковци, представляващ част от разпределителната мрежа, поддържана от ответника. Затова като участник в пазара получаващ закупена ел. енергия, този клиент несъмнено е използвал както преносната, така и разпределителната мрежа и дължи цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно напрежение. Въведеното по-късно (ДВ бр. 41 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) изключение се отнася до хипотеза, в която ищецът не попада, тъй като цеха не е свързан с директен ел. провод с производител (чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕ), а чрез мрежата пренасяща енергия поне до средно напрежение, безспорно притежавана от доставчика. Затова принципният извод на съда е, че уговореното ползване на мрежовите услуги по достъп и пренос следва да се заплати като размерът на задължението на потребителя – ползвател на тези услуги следва да се определи при отчитане на ПТЕЕ. В цитираната в договорите, макар и вече недействаща към този момент редакция на Правилата, цената за достъп е била предвидена като дължима в полза на разпределително предприятие и за потребители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното предприятие при измерване на средно напрежение в подстанциите (чл. 30 ПТЕЕ ДВ бр. 64 от 2010г), но в чл. 1 ал.2 от договора за достъп страните са препратили към общата хипотеза на чл. 28 ал.1 от Правилата, уреждаща услугата за потребител, присъединени към електроразпределителната мрежа срещу цена за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. Същевременно в чл. 5.2 от договора за пренос препращането е отнесено също към общия случай на чл. 26 ал.1 от Правилата, уреждащ заплащане на пренесена през разпределителната мрежа доставка до точка на измерване. Нито в тази, нито в следващата актуална към сключване на договора редакция на ПТЕЕ, е предвидено изключване на потребител от задължението за поемане на разходите по поддържане на разпределителната мрежа, ако фактически получава доставката си чрез нея. Така в чл. 29 от Правилата (ДВ, бр. 66 от 2013 г., и следващите изменения до бр. 90 от 2015 г.) последователно се потвърждава, че мрежовите услуги вкл. достъп и пренос се заплащат от клиенти присъединени към разпределителна мрежа върху използваната електрическа енергия, фактурирана според показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като само производителите, използващи собствените си мрежи не дължат цена за пренос. Посочените от ищеца отменени първоначални редакции на Правилата, действали до 2010г, изобщо не могат да намерят приложение в настоящата хипотеза на договаряне на услугата с клиент, преминал към покупка на енергията на свободния пазар. По същите съображения, неприложима е и съдебната практика, основана на прилагането на нормативна уредба, отнасяща се до регулирания пазар и ползването на мрежовите услуги от потребители, притежаващи изцяло съоръжения, свързващи обектите им с преносна мрежа на ниво подстанции.
В настоящия спор от решаващо значение е именно обстоятелството по обслужващия характер на мрежовата услуга към договорената от търговския участник доставка на ел. енергия по свободно договорени цени, затова и определящо е значението на заявеното потребление. По делото не е представен договорът за закупуването на енергията, но вещото лице категорично сочи, че стопанският обект на ищеца е проектиран за потребление на ниско напрежение, а при заявяването на искането за достъп при първо сключване на договора на свободен пазар, за този клиент е посочено заварено средство за измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното табло за отчитане на ниско напрежение. При така поисканата доставка, мрежовият оператор е възприел преноса на продаваната енергия през стопанисваната от него мрежа, предоставената за достъп на страните по договора за продажба именно до място, позволяващо отчитане на ниско напрежение в заварените налични съоръжения. Няма никакви данни за уговаряне на доставка на средно напрежение до съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за сметка на потребителя, за да е проучвана техническата възможност за отчет на входа, а не на изхода на трансформаторното съоръжение и остойностяване на потребление с измервателен уред на средното напрежение. Макар че вещото лице принципно признава възможност за такъв отчет, в обясненията си пред съда експертът е категоричен, че тази хипотеза изисква специално техническо решение и промяна на съществуващите присъединяващи съоръжения по конкретно договаряне на друг начин на доставка. В случая самият купувач към този момент не е отчитал мачтовия трафопост като свой актив, тъй като го е заприходил като електроснабдително съоръжение, придобито като част от недвижимия имот едва през 2017г., когато е поискана и информацията от лицензианта за придобиването на тансформатора. Затова съдът намира, че при така осъщественото договаряне в края на 2013г както на доставката, така и на нужния за извършването й достъп до мрежата и преноса на енергия от производтел до потребител през мрежа от високо през средно до ниско напрежение, поискано от купувача, разпределителното предприятие не е можело да предписва друго техническо решение и да указва мерене на друго място, освен в наличното табло след мачтовия трансформатор. Съдът отчита като визирани в чл. 2.1 от договора за пренос законови норми, редакцията на чл. 117 и 118 от ЗЕ(ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която разпределителното предприятие присъединява нови клиенти при условия, които са конкретизирани в специална наредба, като към този момент вече е било признато право на небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да придобиват съоръжения за средно напрежение, които да обслужват само техен обект, а достъп до вече наличните мрежи се предоставя при условия на равнопоставеност на ползвателите на съответната мрежа. Измерването на доставената енергия следва да се осигури от операторът на мрежата, пренасяща доставката според заявения избор на клиента, на мястото, посочено в специалните правила, приети от регулатора (чл. 120 ал. 2, 3 и 4 вр. чл. 83 ал.1 т. 6 ЗЕ).
Към
сключването на договора за пренос и доставка, местата на измерване на
доставената енергия са били уреждани в действалата до 4.04.2014 г. НАРЕДБА
№ 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа
енергия към
преносната и разпределителните електрически
мрежи, която в чл. 1 ал.1 т. 3 е предвиждала да се прилага и за случаи на
промени в присъединяването на вече присъединени към мрежата обекти. Доколкото
към новото договаряне на преноса електроснабдяването е било вече заварено като
присъединен обект на ниско напрежение,
за да бъде третиран потребителя като консуматор на средно напрежение е
следвало да се изпълнят процедурите по съгласуване и проектиране на
присъединяване на средно напрежение по изрично заявление(чл. 4 – 7 от Наредбата)
и съответно изграждане на нужните нови съоръжения. Само така възприемани
нормите ще осигурят равнопоставеност на потребителите, предприемащи ново
присъединяване и тези, чийто обекти вече са присъединени. Според чл. 29 ал.2 от Наредбата дори и когато собствен
на потребителя обект се
присъединява към въздушен електропровод на разпределително предприятие и
границата на собственост на съоръженията са клемите за присъединяване на
проводниците, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират
в електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а не в
точката на присъединяване. В случая имено там е било и завареното табло с
уредите за отчет на доставка на ниското напрежение. Същевременно, по смисъла на
пар. 1 т. 8 от ДР на Наредбата нивото на напрежението не зависи от тази
граница, тъй като е характеристика на предоставената мощност, която е била заявена от самия
потребител и възприета от разпределителното предприятие при договаряне на
достъпа и преноса. В случая, според издирените от вещото лице данни заявката е
за 100 квч ниско напрежение, и заварените средства за измерване изцяло са
съответствали на тези параметри. Обратно, ако заявката е била отправена за
доставка на средно напрежение, разпределителното предприятие е следвало да
проучи и разпореди преместване на таблото и поставяне на друг тип измервателни
средства. Без заявка за промяна на доставката на консумираната до този момент
енергия ниско напрежение обаче разпределителното предприятие не е следвало да
съобразява нужда от монтиране на ново средство за измерване в понижаващата
напрежението уредба след точката на присъединяване, още повече, че към този
момент самия потребител не е бил заявил и претенция да притежава трафопоста
като присъединително съоръжение, по смисъла на пар. 1 т. 11 от Наредбата, предназначено
за пренос, преобразуване и доставка на електрическа енергия от общата
разпределителна мрежа до електрическите съоръжения на обект на потребител.
Аналогични са и правилата в новата НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г., заменила
предходната редакция и действаща и към момента. И двата акта допускат преносът
да се извършва през съоръжения на клиента, по които преминава електрическа
енергия преди нейното измерване( чл. 31 от отменената и чл. 32 от действащата
Наредба). Затова и в конкретния случай въпросът за собствеността на трафопоста
не е от такова съществено значение, тъй като доставката е уговорена за ниско, а
не за средно напрежение и дори и присъединителното съоръжение действително да е
придобито като принадлежност към електроснабдена сграда, то сама по себе си
собствеността не налага друго измерване.
Същият
извод се налага и при отчитане на Правилата за измерване на количество ел.
енергия (ПИКЕЕ), приемани от държавния регулатор по силата на специалната
делегация по чл. 83 ал.1 т. 6 ЗЕ, последователно по време на действие на
сключения между страните договор. На първо място съдът отчита, че действалите
към момента на договора ПИКЕЕ (обн., ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, съответно с Решение № 1500 на ВАС на РБ
от 6.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315 на ВАС на РБ от
21.02.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Действието на административните актове
се определя по общите правила за зачитането им в гражданските отношения (чл. 17 ал. 2 ГПК), съответно отмяната по
съдебен ред изключва с обратна сила значението им като норми, попълващи
съдържанието на сделката (чл. 177 ал.1 АПК). В този смисъл са и мотивите,
изложени по друг повод в Тълкувателно решение № 7 от 4.10.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2017 г., ОСГТК. Въпреки
отпадането на действието им обаче, отменените правила могат да се възприемат
при тълкуване на волята на договарящи се, доколкото до отмяната те са били
възприемани от страните като административен акт, формиращ елемент от смесения
фактически състав на сделка, чието съдържание отчасти се попълва именно с
актове на държавен регулатор. В чл. 5 от ПИКЕЕ (отм.) е било предвидено, че
техническите изисквания и спецификациите на измервателната система се определят
от нивото на напрежение, предоставената мощност в мястото на измерване, както и
от количеството електрическа енергия, което ще се измерва съгласно Наредба № 3
от 2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии
(обн., ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.; изм., бр. 108 от 2007 г. и бр. 92 от 2013
г.). Вярно е, че в чл. 92 ал.1
от тази наредба възможното място за поставяне на средствата за измерване на електрическа енергия е свързано с
границата на собственост на електрическите съоръжения, като в чл. 94 ал. 2 и чл. 97 за електрическите уредби, собственост на
потребители е предвидено електромери за търговско измерване
на активната и реактивната електрическа енергия да се поставят на въводите
(приемния край) на линиите в уредбите, ако те не захранват други потребители. Новоприетите
ПИКЕЕ(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) възпроизвеждат същото правило, като в
чл. 14 предвиждат измерването да се извършва на нивото на по-високото
напрежение в трансформаторна уредба на самия потребител. Тези нови изисквания
обаче не могат да се приложат, ако самия потребител не е обявил съоръженията
като свои, а е поискал и договорил изрично
доставка на ниско напрежение, т.е. на ниво на вече преобразувана от
мачтовия трафопост енергия. Именно договарянето на страните за характеристиките
на закупувана от клиента енергия на свободен парзар е водещо и за обема на
ползването на мрежата за преноса до точката на доставка и в случая тази
уговорка не може да се игнорира поради въвеждането на нови правила. Съдът
отчита допълнително, че цитираната от ищеца като установена съдебна
практика (Решение № 227/11.02.2013 г. по
т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о.) е била формирана именно в хипотези на
несключен договор, чийто липсващи уговорки са попълнени с въведените правила за
мястото на измерване и тъй като е било установено, че то е различно от
нормативно указаното, съдилищата са приели, че не е доказано определено
правомерно измерено количество за да се определи размер на цената за услугата. Настоящият
казус обаче не е такъв и затова тази практика не е относима.
Едва след
позоваването от страна на потребителя на притежанието на присъединителните
съоръжения, включващи и разпределителната уредба мачтов трафопост, понижаваща
напрежение до ниско ниво, и заявка за закупуване на енергия средно напрежение,
мрежовият оператор би бил длъжен да съобрази и промени мястото на измерването,
по начин съответен на отчитане на доставка на средно напрежение. За да бъде
изпълнена волята на клиента за закупуване на енергията на ниско напрежение
обаче, меренето не може да е на мястото, посочено в Правилата, тъй като там
енергията все още не е понижена до това ниво. Явно е, че за да се зачете
претендираната собственост върху съоръжението, страните следва да изменят
уговорките си и именно в този смисъл в чл. 7 от ПИКЕЕ е въведено задължението за съгласуване по
новия ред на реконструкция на заварени системи за измерване, каквото според
вещото лице несъмнено е необходимо поради съществената разлика в техническите решения. Чл.
39 ал.2 от ПИКЕЕ също изисква изрично уговаряне между оператора на
съответната мрежа и страната, чието потребление се измерва, на начин на
преизчисление на измерените количества в мястото на измерване, което не съвпада
с мястото на присъединяване.
При
това положение, чиято и да е собствеността на съоръженията, свързващи захранен
с ниско напрежение цех и електропровода на средно напрежение, притежаван от разпределително предприятие,
пренасящ енергия със средно напрежение, трансформирана от подстанцията,
преносната услуга налага и използването им от лицензианта до уговорена точка за
доставка и измерване в таблото, изградено при
първоначално присъединяване на обекта на небитовия потребител. Затова и цената на тази услуга се дължи в
цялост, включително и за преноса през трафопоста, понижаващ напрежението до
ниско, така както е било договорено с оператора на разпределителната мрежа.
Същевременно това означава, че самият доставчик на мрежовата услуга, дори и да
не е притежавал разпределителния обект,
е приел да го използва като допълнение към своята мрежа, за да снабдява чрез
него клиент на ниско напрежение.
Отношенията между
него и собственика на мачтовия трафопост
следва да се уреждат отделно от договора за мрежова услуга, аналогично
на хипотезата на използване на подлежаща на изкупуване част от електроснабдителна
мрежа, заварена в собственост на трето лице при въвеждането на лицензионните
режими за дейността по управление на разпределителните мрежи. В чл. 93 ал.4 от ЗЕЕЕ(в сила от 16.07.1999 г.) функциите по определяне на
място на измерване са възложени на разпределителното предприятие, като промяната
на измервателните уреди, заварени за
вече присъединените потребители, какъвто е бил колбасарския цех, е можело да се
извършват за сметка на потребителя при изрично негово искане за промяна на
тарифирането. В случая на вече приети съоръжения с мерене на ниско напрежение
подмяна ще се наложи за да се промени мястото на доставката и да се договори доставката
на средно напрежение с клиент, претендиращ да е собственик на разпределително
съоръжение с токов трансформатор (като средство за измерване). До този момент
обаче разпределителната уредба, състояща
се от кабела, свързващ отклонението от извод „Банковци” и мачтовия трафопост,
понижаващ средно на ниско напрежение за целите на покупката на енергия от
небитов потребител с предоставена
мощност до 100 киловата, следва да се счита за ползвана като необособена
част от общата разпределителната мрежа, така както е било предписано на инвеститора,
изградил това съоръжение през 1995г.
В този смисъл
въпросът за собствеността на самото съоръжение остава извън значимите за
настоящия спор обстоятелства. За пълнота на изложението си обаче, доколкото
претенцията на ищеца за притежание на обекта е била докладвана от съда и в тази
връзка разпределителното предприятие е оспорило правата му, съдът намира за
необходимо да изложи и изводите си по този въпрос. На първо място не е налице
установено решение на този въпрос в делата, водени от ищеца, поради липса на
идентитет както по отношение на страните( ответник е бил друг лицензиант), така
и по отношение на предмета (доставка на регулиран пазар преди изричното
договаряне с процесните сделки). Затова и не може да се приеме тезата, че
приключилото производство по гр.д. 4627/19г на 34 състав има характер на уважен
частичен иск спрямо настоящата претенция и че установеното в решението преюдициално
отношение по придобиване на собствеността на съоръжението следва да бъде
зачитано като елемент от правопораждащ фактически състав идентичен с настоящия.
За да установи собствеността съдът не може
пряко да зачете изводите на нотариуса в оспорения констативния акт, тъй като те
са основани на правна норма, която не е приложима за конкретната вещ. Това е
така, защото изградения мачтов трафопост не е сграда, а техническо съоръжение, предназначено за електроснабдяване и за него
са въведени специални сервитутни правила, изключващи принципа на приращението(
чл. 64 от ЗЕ). Значение за собствеността на съоръжение, представляващо открита
разпределителна уредба (чл.1133 от Наредба № 3) не е връзката му с терена, а
принадлежността му към електроснабдителната система, съответно на
разпределително предприятие или на собственика на електрозахранения обект,
което налага прилагане на правилото за присъединяване на елемент към главна вещ
(чл. 97 ЗС) и специалните правила за определяне на
граници на съоръженията. В конкретния случай, съдът преценява че към момента на
изграждането и въвеждане в експлоатация на мачтов трафопост и кабел ниско
напрежение като част от стопански обект предприятие за колбаси на частен
инвеститор( фирма на едноличен търговец) през 1995г. е действал чл. 2, ал. 2
Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.), който е допускал изключения от
принципа на държавна собственост върху ел. уредби и мрежи за пренос и
разпределение на ел. енергия, и тези изключения са ясно обусловени от
изграждане на обекти за задоволяване само на собствени нужди. Този закон е бил
заварен от новата КРБ (в сила от
13.07.1991 г.), с която правото на стопанска иницатива се гарантира, като в чл.
19 ал. 2 се предвижда уеднаквяване на правните условия за стопанска дейност
на гражданите и юридическите лица. Затова и след този
момент, изключенията, предвидени за кооперативните и обществените организации,
като типични участници извън държавните структури в икономическия живот преди
демократизирането на обществото, следва да се признаят и на частните субекти,
развиващи стопанска дейност до новата уредба на отношенията, свързани със
заварената и изграждана до този момент общодържавна енергийна инфраструктура.
Същевременно с РМС № 46 от 07.10.1991 са били преобразувани обединенията,
комбинатите и предприятията от системата на Комитета по енергетика в търговско
дружество с държавно участие „НЕК”АД, и клоновете му са поели функциите по производство, пренос, разпределени и пласмент
през съществуващата и новоразширяваща се електроснабдителна мрежа. Затова и
предписанието, дадено от такъв клон за начина на изграждане на съоръженията за
присъединяване към мрежата и захранване на стопанския обект на частния
инвеститор през 1994г. изцяло замества административния акт на вече
несъществуващ регулатор (Асоциация Енергетика) предвиден в чл. 2 ал.2
ЗЕ(отм.). Явно е, че присъединителните
съоръжения са проектирани и приети като част от производствен обект, а според
вещото лице капацитетът им е съобразен именно с експлоатацията на това
предприятие. Налице е изключението, допускащо придобиване на собственост върху
трафопоста и кабела ниско напрежение, свързващ вътрешните уредби на цеха като
самостоятелен елемент, предназначен за използване от един потребител. Само по
себе си разпределителното съоръжение не е било предназначено да обслужва
разпределянето и пласмента на енергията и към други потребители и затова следва да се третира като
принадлежност към цеха, а не към общата
разпределителна мрежа. С въвеждането на лицензионните режими (чл. 58 ЗЕЕЕ в
сила от 16.07.1999 г.) дотогавашната
държавна собственост на енергийните обекти е предоставена на лицензианти, но
същевременно е отчетено и че някои от заварените съоръжения не са били
държавни. Така в пар. 5 ПР ЗЕЕЕ е
предвидено изкупуването от лицензиантите на заварени средства за търговско
измерване и енергийни обекти, вече присъединени към мрежата, които към момента
на влизането в сила на този закон са собственост на потребителите, а при следваща нормативна реформа в пар. 4
от ЗЕ (ДВ, бр. 107 от 2003 г.) задължението
за изкупуване на притежавани от трети лица електронсабдителни съоръжения е
ограничено само до обекти, представляващи елементи от съответната
преносна или разпределителна мрежа, предвидени за стопанисване изключително от
лицензианти. Тъй като към съответните
моменти чл. 92 ЗЕЕЕ, а след това и чл. 117 ал. 5 ЗЕ предвиждат електрическите
уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа
енергия само на един небитов клиент да не са собственост на енергийно
предприятие, несъмнено те се третират като обекти извън мрежа и не следва и да
се изкупуват, респективно собствеността им ще се определи от правоприемството
по отношение на правата върху главната вещ, която обслужват. В случая, няма съмнение, че производственото
предприятие, като недвижим имот и дълготрайни производствени активи са
придобити от ищеца, като универсален правоприемник на вляло се предприятие,
което от своя страна е получило при апорт тези вещи, предоставени от съдружник,
придобил ги със сделка от правоприемник на първоначалния инвеститор. Липсата на
самостоятелното им остойностяване като активи на всеки от праводателите не е
показателна, тъй като съоръжението има обслужващ характер на принадлежност и
следва да е отчитано в оценката на самия дълготраен електроснабден актив.
В заключение съдът намира, че макар и да
може да се легитимира като собственик на електроснабдително съоръжение,
представляващо разпределителна уредба, обслужваща преработвателния цех, ако не
е поискал изрично промяна на вида на доставената за покупка енергия ниско
напрежение, ищецът като потребител на мрежова услуга не може да се позове на
неправилното измерване на това ниво и отчетените количества с електромера,
поставен в таблото след токовите и напреженови трансформатори на мачтовия
трафопост. Искане за промяна преди договарянето на услугата за пренос на
закупена енергия на свободния пазар не се доказа, а след сключване на процесния
договор не се и твърди от ищеца.
Извършената
доставка от разпределително дружество на мрежовата услуга по достъп до мрежата
и преноса през нея и през присъединените към нея съоръжения на ищеца е
доказана, поради което и отричането на основанието за плащане на нормирана за
нея цена остава необосновано. Искът за връщане на процесните суми следва изцяло
да бъде отхвърлен.
Съобразно
изхода от спора, съдът определя разноските, направени от страните, като ги възлага
изцяло на ищеца, съответно на заявеното искане от ответника. С отговора по
исковата молба е представено пълномощно (л. 238), в което изрично е указано
упълномощаване на юрисконсулт, съответно в списъка на тази страна като разноски
е посочено юрисконсултско възнаграждение в неоспорен размер. Вземане с такова
основание несъмнено е вземане за разноски(уредено е в чл. 78 ал.8 ГПК), като в
отклонение от общия режим разхода не следва да се доказва по размер, а се
определя от съда в рамките на нормативно определен размер по НЗПП. Неоспореният
от насрещната страна размер от 200лв е среден и съответства на правната и
фактическа сложност. Извън тази сума ответникът е посочил като разходи
депозираните разноски за възнаграждения за двамата експерти, в общ размер от
600лв, като към тях следва да се добавят и допълнително внесени 160лв, определени от
съда в последното заседание. Така общият размер на подлежащи на възстановяване
разноски на ответника възлиза на 960лв, които съдът определя в тежест на
ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от „ТАНДЕМ – В“ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. Илиянци № 3,
представлявано от управител К.В. срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик
258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от членове на УС Н.Н.и К.И. иск на
осн. чл. 55 ЗЗД за връщане на сума 37 874,13лв., формирана като сборното вземане от начислен без основание
компонент на цена за услуга по пренос на
енергия към ниско напрежение за обект на клиент ********** в гр.Габрово,
захранван като небитов обект чрез собствено преобразуващо съоръжение (мачтов
трафопост Айви Блажеви), получен от
ответника като част от обща цена за
мрежови услуги по фактури от 06.02.2014 до 7.11.2017г., издадени по договори за достъп и пренос на енергия до
участник, закупуващ ел.енергия от
свободния пазар, ведно със
законната лихва, начислена върху тази сума от предявяване на иска до
окончателно изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „ТАНДЕМ – В“ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. Илиянци № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е сумата от 960лв (деветстотин и шестдесет лева), представляваща
направени разноски по отхвърлена
претенция, на осн. чл.81 вр. 78 ал. 8 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД