№ 3879
(населено място), 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110144736 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „(фирма)“ ЕАД срещу
ЕМ. Д. В. и П. СП. В..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че всеки от тях му дължи по ½ от следните суми: сумата от 25.27
лв. – главница, представляваща стойност на дялово разпределение за периода м.11.2017г. до
м. 04.2019г. и 4.50 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Оспорва наличието на облигационна връзка. Позовава се на изтекла давност.
С определение на съда като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е
конституирано „фирма” ЕООД, което не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от нотариален акт № (номер)/(година)г. ответниците са придобили
собствеността върху топлоснабдения имот.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че
1
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от (фирма) ЕАД на потребителите в (населено място), приети от съвета на
директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в
централни ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е
необходимо подписването на изричен писмен договор.
Видно от представения по делото № (номер)/(година)г. ответниците са придобили
собствеността върху топлоснабдения имот.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото про-изводство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период, като неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка.
2
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Общите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето
защо, доколкото се установи ответниците да са потребители на ТЕ, неоснователни са
възраженията на ответника за недължимост на сумата.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от
процесния период.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 11.2017г. до м. 04.2019г. Заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено на 30.12.2020г.
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2016г. клиентите заплащат цената за услугата дялово
разпределение по ред и начин, определен от продавача. В случая липсва такъв предвиден
ред, поради което съдът приема, че задълженията стават изискуеми от датата на издаване на
фактурата.
Ето защо, не са погасени по давност задължения за периода от м. 12.2017г. до м.
04.2019г. Сумата за м. 11.2017г. е погасена по давност, тъй като видно от приложеното на л.
22 извлечение, фактурата е издадена на 30.11.2017г., а заявлението е подадено едва на
30.12.2020г.
За непогасения по давност период за м. 12.2017г. до м. 04.2019г. главницата възлиза
на 19.93 лв., след приспадане на сумата от 1.14 лв. за погасения по давност период за м.
11.2017г..
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, което обстоятелство е изрично оспорено от ответника. Ето защо, акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
3
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето исково
производство в размер общо на 97.43 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 58.46 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на по
66.17 лв. в настоящето и по 66.17 лв. в заповедното производство, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕМ. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: (населено място), (ж.к.), (номер), че дължи на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (населено място), (улица) по предявения иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79,
ал.1 ЗЗД, сумата от 9.97 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м. 12.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. №
65395/2020г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената
част от 9.97 лв. до пълния предявен размер от 10.54 лв. и за периода м. 11.2017г., като
погасен по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 2.25 лв., като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. СП. В., ЕГН **********, с
адрес: (населено място), (ж.к.), (номер), че дължи на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (населено място), (улица) по предявения иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1
ЗЗД, сумата от 9.97 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.
12.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 65395/2020г. на СРС,
35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част от 9.97 лв. до
пълния предявен размер от 10.54 лв. и за периода м. 11.2017г., като погасен по давност,
както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 2.25 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. В., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (ж.к.), (номер) да
заплати на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (населено
място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 48.72 лв., представляваща
4
направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 29.23 лв., представляваща
направените по ч. гр. д. № 65395/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА П. СП. В., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (ж.к.), (номер) да
заплати на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (населено
място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 48.72 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 29.23 лв., представляваща
направените по ч. гр. д. № 65395/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на ЕМ. Д. В., ЕГН **********, с адрес: (населено
място), (ж.к.), (номер), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 66.17 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 66.17 лв., представляваща
направените по ч. гр. д. № 65395/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на П. СП. В., ЕГН **********, с адрес: (населено
място), (ж.к.), (номер), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 66.17 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 66.17 лв., представляваща
направените по ч. гр. д. № 65395/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „(фирма)” ЕАД –
„фирма“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5